Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 103 29.07.2020г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия,
втори въззивен състав
На двадесет и трети юни 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Русева-Маркова
гражданско дело номер 615 по описа за
2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 215 от 17.01.2020г., постановено по гр. дело № 9147/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена ОД на МВР – Бургас да заплати на Д.А.А. сума в размер от 1 213, 50 лева, представляваща главница за допълнително трудово възнаграждение за 1 224 часа положен нощен труд, преизчислен на 175, 03 часа извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което Д.А. е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас и 164, 15 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата за периода от 01.02.2017г. до 24.10.2019г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1 213, 50 лева, начиная от подаване на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното плащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, представлявана от Радослав Сотиров, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Посочва се, че първоинстанционното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон и е необосновано. В жалбата се посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1, 143, за да се приравни към дневен. Посочва се, че в МВР има три категории служители и това е законово регламентирано в чл. 142 от ЗМВР – държавни служители по ЗМВР, държавни служители по ЗДСл и работещи по трудови правоотношения. Посочва се, че за всяка категория служители съществува отделна законова и подзаконова регламентация, като за полицейските органи е приложима единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове.
В жалбата се сочи, че неправилно съдът е приел, че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на вътрешните работи са действали едновременно (а не паралелно и алтернативно) тоест – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното решение и от лице, което разполага с валидна представителна власт за това, дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна по въззивната жалба – Д.А.А. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна, а наведените доводи са необосновани и недоказани. Посочва се, че постановеното първоинстанционно решение е обосновано, правилно и законосъобразно и е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд е разгледал основателно и подробно исковите претенции и доводите, наведени с тях от ищеца по делото и е взе предвид дадения в тази връзка отговор на ответната страна. Обсъдил е всички значими да спора факти и обстоятелства и приложените за това доказателства по делото. В отговора на исковата молба са прави подробен анализ както на действащото законодателство, относимо към настоящия спор, така и на изложените доводи за неправилност на атакуваното решение от въззивната страна. Претендира се атакуваното решение да бъде потвърдено.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Предявен
е иск от Д.А.А. ***, с
който претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер
от 1 918 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 252 часа за целия процесен период от
01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1, 143, сума в размер от 224, 34 лева, представляваща
законна (мораторна) лихва за забава върху дължимите от работодателя – ответник
суми от датата на възникване на задължението за плащане – последния ден на
месеца, последващ основанието за плащане до датата на завеждане на исковата
молба в съда, както и законната лихва върху главницата от 1 918 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, както и всички направени по делото разноски.
В хода на производството е направено изменение на претенцията, като се намалява претендираната сума от сума в размер на 1 918 лева на сума в размер от 1 213, 50 лева за положен 252 часа извънреден труд, а размерът на обезщетението за забавено плащане се намалява от сума в размер на 224, 34 лева на сума в размер от 164, 15 лева и на основание чл. 214 от ГПК съдът е приел направеното изменение.
В депозирания
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът ОД
МВР – Бургас,
чрез процесуалния си представител е оспорил предявения иск като неоснователен и
по размер. Посочил
е, че положеният от ищеца извънреден труд
е бил надлежно начислен и отразен в съответните протоколи, както и своевременно
заплатен по правилата на действалите
през процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР. В тези наредби липсвал
текст, по който да се прилага претендираното от ищеца преизчисляване
на нощния труд в дневен с коефициент 1.143, като е изложено становище, че
съгласно приложимата специална правна уредва, действаща в системата на МВР съотношението между
дневен и нощен труд е 1 : 1, а не както е по КТ и по НСОРЗ,
съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. Посочено
е, че във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд са издадените от
министъра на МВР заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017
г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се заплаща
допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер на 0, 25 лева.
Първоинстанционният съд е приел, че в
действалите в процесния период Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на
часовете положен нощен труд
към дневен, поради което е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Прието е, че липсата на изрична норма не
означава, че е налице забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден,
тъй като такава забрана би била противоконституционна. Поради това и съобразно
приетото експертно заключение, РС - Бургас е приел, че искът е основателен и
доказан в установения от вещото лице размер, поради което исковата претенция е уважена
като основателна в претендирания размер, ведно със законната лихва от
предявяването на иска.
На
основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, т.е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на
наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт,
липсват нарушения на императивни материалноправни
норми.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за
неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд
и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззивният
съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато
е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор
между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до
правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се
установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея
на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в
настоящото решение. Въззивната инстанция
напълно споделя и решаващите мотиви и *** за основателност на предявения
осъдителен иск по чл. 179, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от КТ, като препраща към мотивите на решение на основание чл. 272 от ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в
допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се
свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от
въззивника, че районния съд неправилно е приел наличие на непълнота в специалната
уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в т.ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира
така релевираните възражения за неоснователни.
Съгласно разпоредбата
на чл.178,
ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за за извънреден труд. Какво се разбира под
извънреден труд се казва в нормата на чл.143, ал.1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая, съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица,
като работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187,
ал.3 ЗМВР). А
разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални
правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР. Така, за процесния период 01.07.2016 г. –
30.06.2019 г. са действали правилата на Наредба Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на МВР, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове
относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период (чл.3, ал.3 от двете наредби). И в двете
наредби – в чл.31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00
часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ
месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд
между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се
посочва само в цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат
отработените часове за положения труд пред нощта, както е било уредбата в
предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, ал.2 от същата,
който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. При това положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния
период подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд, като
възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
В тази връзка,
нормата на чл. 46,
ал. 2 от ЗНА предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият
случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то
за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а
именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните
указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при
липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него,
тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон
за държавния служител,
както това е било уредено в отменения ЗМВР, то доколкото
няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение намира ЗДСл,
който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на
чл.67, ал.3 ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери
на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на държавните служители не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса на изрична уредба в специалните наредби, издадени от министъра на МВР, в случая субсидиарно
приложение намират правилата на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на първоинстанционния съд са правилни, а
всички изложени възражения от въззивника са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Предвид изложените по-горе
съображения, въззивният съд намира, че при
липсата в случая
на специално правило, което да определя
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ. Както бе посочено, възприемането на обратното становище
би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето
защо, настоящата
инстанция намира за неоснователни изложените във въззивната
жалба възражения
и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент за
преизчисление на нощния труд в дневен.
С
оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен от ищеца извънреден труд за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. По
отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата
инстанция и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г.
ищецът
Д.А.А. е положил нощен труд от
1 224 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на
дневно работно време възлизат на 1 399, 03 часа, като разликата от 175, 03 часа
не е отчетена по протоколи за положен труд и
стойността на
тези 175, 03 часа в размер на 1 213, 50 лева не е начислена,
съответно – не е изплатена на
ищеца.
Вещото лице посочва и обстоятелството, че лихвата за забава върху сумата от
1 213, 50 лева изчислена за всеки месец поотделно възлиза общо на 194, 42
лева. Ето
защо, предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания размер от
1 213, 50 лева, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба и претендираното
обезщетение за забавено пращане в размер на 194, 42 лева.
Предвид горното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна, а поради съвпадане изцяло на изводите на настоящата инстанция с
тези на районния съд, постановеното от Районен съд – Бургас решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
отношение на разноските, съдът намира следното:
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната
страна по въззивната жалба – Д.А.А. да му бъдат заплатени направените по делото
разноски в размер на 326 лева, представляващи възнаграждение за адвокат пред
въззивното производство, съгласно представен Договор за правна защита и
съдействие и Фактура № 168 – лист 35 от въззивното производство, от които е
видно, че претендираните разноски реално са направени. Направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде
уважено, съобразно предвидените с минимални размери на адвокатските възнаграждения на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 215 от 17.01.2020г., постановено по гр. дело № 9147/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Бургас, адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявана от Директора
да заплати на Д.А.А., ЕГН
********** ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 50, ет. 3 –
адвокат Румяна Цветкова сума в размер от
326 (триста двадесет и шест) лева, представляваща възнаграждение за адвокат за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.