Определение по дело №433/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 320
Дата: 14 септември 2020 г.
Съдия: Яница Събчева Събева Ченалова
Дело: 20202200200433
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 32014.09.2020 г.Град
Окръжен съд – Сливен
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Яница С. Събева Ченалова
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Частно наказателно дело №
20202200200433 по описа за 2020 година
На основание чл.64 ал.5 от НПК, Сливенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по
отношение на А. Н. С. , ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство № 993/2020 год. по описа на РУ - Сливен, вх.№ 1701/2020 год.,
пор.№ 206/2020 год. на Окръжна прокуратура - Сливен.
Обвиняемият А. Н. С. да бъде приведен в ГД ИН „Арест” към Затвора –
Сливен.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба и протестирано
с частен протест пред Апелативен съд гр. Бургас в 3-дневен срок от днес.
В случай на жалба или протест, насрочва съдебно заседание пред
Апелативен съд гр. Бургас на 21.09.2020 год. от 14:00 часа, за която дата и час
се съобщи на страните.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на Началника на ГД „ИН”,
сектор „Арести”, гр. Сливен за сведение и изпълнение.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви:
Производството е с правно основание чл. 64 от НПК.
Направено е искане от ОП – Сливен за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на А. Н. С. – обвиняем
по ДП № 993/20г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 1701/2020г., пор. №
206/2020 г. на Окръжна прокуратура – Сливен.
В с.з. обвиняемият А. Н. С. участва лично и с упълномощен от
досъдебното производство защитник.
В ход по същество ОП – Сливен поддържа искането за определяне по
отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Акцентира върху тежестта на предявените на обв. С. обвинения, като счита,
че от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията, в които е
обвинен. Излага доводи за наличие на реална опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши престъпление. Представителят на държавното
обвинение намира, че са налице предпоставките за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обв. С..
Алтернативно развива доводи при преценка на съда по отношение на
обвиняемия да се вземе мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Защитата на обвиняемия оспорва искането. Според защитника в
доказателствата по делото за част от повдигнатите обвинения не е налице
обосновано предположение за извършването им от обвиняемото лице по
смисъла на закона. Акцентира върху липсата на доказателства за реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Подчертава
оказаното съдействие от страна на обвиняемия на органите на досъдебното
производство, семейния му статус, факта, че голямото му дете утре тръгва на
училище. Моли да не бъде уважавано направеното искане за вземане на мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, а спрямо доверителя му да бъде
взета по-лека мярка за неотклонение, а именно „Парична гаранция“ или
„Домашен арест“.
Обвиняемият в личната си защита и последната си дума заявява
желание да му бъде определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“
или „Домашен арест“, за да може да изпрати детето си на училище.
Съдът, след като се запозна с приобщените по делото доказателствени
материали, като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното:
Досъдебното производство е започнато в условията на неотложност и
по реда на чл.212 ал.2 от НПК – със съставянето на протокола за първото
действие по разследването, първоначално за престъпление по чл.194, ал.1 от
НК под надзора на РП – Сливен. В последствие е изпратено по компетентност
на ОП – Сливен предвид разкриване на данни за престъпление по чл.354а ал.1
от НК. С постановление от 11.09.2020 г. ОП – Сливен е приела по
1
компетентност досъдебното производство и е дала указания на разследващия
орган.
С постановление на разследващия орган от 11.09.2020 г. е привлечен
като обвиняем А. Н. С. за това, че:
1.На 10.09.2020 г. в гр. Сливен, без надлежно разрешително произвел и
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества –
метамфетамин – престъпление по чл.354а ал.1 изр.1, алт.1 предл.1 и 4 от НК;
2.На 10.09.2020 г. в гр. Сливен, без надлежно разрешително държал
съоръжения и материали за производство на наркотични вещества –
престъпление по чл.354а ал.1 изр.2 от НК;
3.На 04.09.2020 г. в гр. Сливен, в съучастие с Й.М.Ж., Е.Б.И. и А.К.Ш.,
като съизвършител, отнел чужди движими вещи – 18 бр. баки от по 25 кг
всяка със силиконова мазилка „Вебер“, на стойност около 1400 лв., от
владението на Д.С.И., управител на „Анджи 2019“ ЕООД, собственост на
посоченото дружество, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК;
4.На 10.09.2020 г. в гр. Сливен, без надлежно разрешително държал
боеприпаси за огнестрелно оръжие – 140 бр. патрони – престъпление по
чл.339 ал.1 от НК.
5.На 10.09.2020 г. в гр. Сливен е държал акцизни стоки без бандерол –
60 бр. кутии цигари с надпис на кутиите „LUCKY STRIKE“, всяко от които
съдържа 20 къса цигари всички без акцизен бандерол, когато такъв се изисква
по закон – чл.28 ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия, чл.2 т.2 и чл.100 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складое,
като случаят е немаловажен – престъпление по чл.234 ал.1 от НК.
Постановлението е предявено на обвиняемия в присъствието на
защитник на 11.09.2020 г. в 15:30 ч.
С постановление на ОП – Сливен обв.А. Н. С. е задържан до 72 часа,
считано от 15:30 ч. на 11.09.2020 г. до довеждането му пред Окръжен съд –
Сливен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
По делото са приобщени писмени и гласни доказателства, приложени са
протоколи за извършени процесуално-следствени действия. Разпитан са
свидетели, в чиито показания се съдържа информация за вероятната
съпричастност на обвиняемия към деянията, в които е обвинен и конкретно
извършени от него действия. Налице са обяснения и от други обвиняеми лица
/относно обвинението за престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК/,
свързващи обв.С. с престъпната деятелност, за която е привлечен към
наказателна отговорност. Кореспондиращи с гласните доказателства са и
протоколите за процесуално-следствени действия, удостоверяващи действия
по разследването с неотложен характер, писмени доказателствени материали
и многобройните веществени доказателства, преценени като относими към
предмета на делото.
2
Разпитан в качеството на обвиняем по досъдебното производство обв.
С. дава обяснения, в които признава съпричастност към част от повдигнатите
му обвинения.
Обв. С. е неосъждан, семеен с две деца, работи като Началник склад в
сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални
дейности“, отдел „Административен“ в ОДМВР – Сливен.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съдът намира, че по делото са налице достатъчно данни, които да
обосноват наличието на първата предпоставка по смисъла на чл.63 ал.1 от
НПК, а именно обосновано предположение относно факта на извършване на
престъпленията, в което е обвинен обв. А. Н. С. . Приобщените по делото
доказателства – гласни и писмени, както и протоколите за извършените
процесуално-следствени действия дават достатъчна на този етап информация,
от която да се заключи, че е налице основателно подозрение за участието на
обвиняемия в деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност.
На настоящия начален етап на разследването не е необходима доказаност на
обвиненията по категоричен начин, а само обосновано предположение за
съпричастността на обвиняемия към деянията. Последното съдът намира за
налично в доказателствените материали. Събраните по делото до момента
доказателства, според настоящия състав, са достатъчни за този етап на
разследването, за да обосноват наличието на подозрение за вероятно участие
на обв. С. във всяко едно от престъпните деяния, за които е привлечен към
наказателна отговорност.
По отношение на втората предпоставка съдът намира, че от събраните
по делото доказателства може да се направи извод за съществуването на
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Съдът съобрази от приобщените писмени и гласни доказателства налични
данни за произвеждани, разпространявани и употбелявани от обвиняемия
наркотични вещества. Допълнителен аргумент за завишена опасност се
съдържа с многобройността и разнообразността на престъпните дейности, с
които според обвиненията е свързан обв. С.. Касае се за 5 самостоятелни
обвинения за умишлени престъпления от общ характер, всички наказуеми с
наказания „лишаване от свобода“, а престъплението кражба, съгласно
наличните данни, е в съучастие с още три лица. Тези обстоятелства
обосновават извод за реална опасност обвиняемия да извърши престъпление,
ако спрямо него не бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Същевременно престъпленията, в които е обвинен обв. С. са тежки,
като се предвиждат наказания, както следва:
1.за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1, алт.1 предл.1 и 4 от НК се
предвижда наказание от 2 до 8 години “лишаване от свобода”, и „глоба“ в
размер от 5000 лв. до 20 000 лв.;
2.за престъпление по чл.354а ал.1 изр.2 от НК – наказание от 3 до 12
3
години “лишаване от свобода”, и „глоба“ в размер от 20000 лв. до 100 000 лв.
3.за престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК – до 8 години
„лишаване от свобода“;
4.за престъпление по чл.339 ал.1 от НК – наказание от 2 до 8 години
„лишаване от свобода“;
5.за престъпление по чл.234 ал.1 от НК – наказание от 1 до 6 години
“лишаване от свобода”, и „глоба“ до 10-кратния размер на пазарната стойност
на разпространяваните стоки, както и с лишаване от права.
Съобразявайки тези факти съдът счита, освен деянията, за които е
обвинен, и самият обвиняем представлява лице със значителна степен на
обществена опасност. Към тези обстоятелства следва да се добави и факта на
намерено и иззето голямо количество вещество, което при полеви тест е
реагирало на марихуана, което на този етап не е обхванато от обвиненията.
Съдът намира, че ако по отношение на обвиняемия бъде определена по-
лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“, с оглед настоящия
му начин на живот и тежестта на обвиненията, е възможно същият да се
укрие или да извърши престъпление. При определяне мярката за
неотклонение, като съобрази изложените по-горе подробни съображения за
деянието и личността на обвиняемия и другите относими обстоятелства,
съдът приоритетно съобрази броя, вида и тежестта на престъпленията, за
които са повдигнати обвинения и доказателствата за начина на
осъществяването им. Тежестта и характера на обвиненията /макар и в начален
работен вариант/ и наличните данни за поведението на обвиняемия
обосновават извод за обществена опасност в значителна степен. Поради
описаните в гласните доказателства конкретни действия на обвиняемия,
съдът намира за неподходяща за този етап мярката за неотклонение
„Домашен арест“ или друга по-лека от нея мярка за неотклонение. В тази
хипотеза съществува реална опасност от извършване на престъпление от
обвиняемия.
Няма обратен аргумент в трудовата ангажираност на обвиняемия и
длъжността, на която е назначен в ОД на МВР – Сливен. Тези обстоятелства
също обосновават необходимостта от неговото задържане, с оглед
препятстване на евентуална възможност за осуетяване разкриването на
обективната истина по делото. Действително обвиняемият е баща на две
малолетни деца, по-голямото от които предстои да започне първи клас. Този
семеен статус обаче не е препятствал обвиняемото лице в досегашния му
начин на живот, включително с оглед всички намерени в ползваното от него
складово помещение вещи и вещества, иззети като веществени доказателства.
Наличните данни обосновават извод за завишена лична опасност на
обвиненото лице, поради което по-лека мярка за неотклонение от „Задържане
под стража“ не би постигнала целите на закона към настоящия момент.
Ето защо съдът намира, че е налице и втората предвидена в закона
4
предпоставка, обосноваваща вземането на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража”. Съдът съобрази, че цел на мярката за неотклонение е
да се осигури присъствието на обвиняемото лице за нуждите на
наказателното производство, да му се попречи да се укрие или да извърши
престъпление. Евентуално определяне на по-лека мярка от посочената в
искането на прокурора, с оглед обоснованото предположение за извършени от
обвиняемия престъпления и реалната опасност от извършване на
престъпление или укриване, съдът намира, че не би могла да осигури
постигането на целта по смисъла на чл.57 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл.64, ал.5 от НПК съдът постанови
определението си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
5