Р Е Ш Е
Н И Е
№
30.09.2021 г. гр.Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори септември
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Яна Петкова
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско
дело № 1017 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищец по делото е «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление в ***, със законен представител Д.К.К. –
Изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на Съвета на директорите, чрез пълномощник адв.В.П.Г.-
САК, със съдебен адрес:***2, а ответник -
Б.А.Х. с ЕГН ********** ***.
Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за
признаване за установено дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 671/2020 г. на
РС-Айтос. Поддържа се, че вземането произтича от договор за мобилни услуги и договор
за лизинг към него, и двата сключени на 11.07.2018 г., като към исковата молба
са представени договор за мобилни услуги и договор за лизинг по заявка №
*********. Въз основа на тях са издадени фактури с № **********
от 15.09.2018 г., № ********** от 15.10.2018 г. и № ********** от 15.11.2018
г., както и кредитно известие № ********* от 15.12.2018 г., въз основа на които
се претендират 50, 22 лева – незаплатени лизингови вноски и 210, 56 лева –
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за три
последователни отчетни месеца – за месец 09/2018 г., за месец 10/2018 г. и
месец 11/2018 г. Във фактурите са начислени и суми за договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорните абонаменти, но те не са предмет на
предявената искова претенция. Не е
извършено плащане на никоя от дължимите суми, поради което въз основа на
заявление по чл.410 от ГПК сумата от 260, 78 лева общо за абонаментни такси и
незаплатени лизингови вноски е претендирана по ч.гр.д. № 671/2020 г. на
РС-Айтос. С
оглед указанията по ч.гр.д. № 671/2020 г. на РС-Айтос се предявява настоящия
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането по
издадената заповед.
В срока за отговор е постъпил такъв от адв. М.К. в
качеството на особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, на
ответника Б.А.Х., кота исковата претенция се оспорва като неоснователна и се
иска нейното отхвърляне. Твърди се, че представените писмени доказателства не
установяват нито предоставянето на услугите, нито размерите им. Оспорва се
предсрочната изискуемост, като се твърди, че няма доказателства, че е направен
опит да се уведоми ответника да плати задълженията си и че същите са предсрочно
изискуеми. На последно място, поддържа се, че ищцовото дружеството в качеството
на мобилен оператор е в нарушение на изискванията на Комисията за регулиране на
съобщенията, както и собствените си Общи условия по договора относно правото на избор на лимит на потребителя,
доколкото начислените суми са над лимита от 50 лева
Като съобрази твърденията и възраженията на страните
въз основа на доказателствата по делото от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът
намира следното:
Исковата претенция е допустима,
тъй като е предявена в законоустановения едномесечен срок от връчване на
съобщението, с което са дадени указанията за предявяване на установителен иск
по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д. № 671/2020 г. на РС-Айтос, което е приложено към настоящото
дело.
С исковата молба са представени
копия от процесните договори - договор за
мобилни услуги по заявка № *********, сключен на 11.07.2018 г. и договор за
лизинг от 11.07.2018 г. с предмет мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 DUAL BLUE - IMEI ***.
Представени с исковата
молба са издадените по договорите фактури за процесния период – фактура № ********** от 15.09.2018 г. на стойност 150, 56
лева, фактура № ********** от 15.10.2018 г. на стойност 30, 98 лева и фактура №
********** от 15.11.2018 г. на стойност 30, 98 лева, както и кредитно известие
№ ********* от 15.12.2018 г., с което от общата сума в размер на 218, 10 лева за
потребени далекосъобщителни услуги и месечни такси е приспадната сумата от 10, 33
лева и съответно общо дължим за процесния период се явява остатъка от 210, 56
лева. Представена е фактура № ********** от 15.01.2019 г., в която е начислена
сума за неплатени лизингови вноски в общ размер на 50, 22 лева.
Представените фактури
не са оспорени от ответната страна, в която връзка е налице изрично изявление от
ответната страна в съдебно заседание от 02.09.2021 г. По тях общо дължимата
сума възлиза на 260, 78 лева, в които се включват следните суми: 210, 56 лева
потребени далекосъобщителни услуги и месечни такси и 50, 22 лева неизплатени
лизингови вноски, както и начислени неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите, които не са предмет на настоящото производство, поради което съдът
не следва да ги обсъжда.
С оглед събраните доказателства следва да
се приеме, че представените договори установяват наличието на твърдените в
исковата молба договорни отношения между страните и от фактурите се виждат
показанията на ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях, като
показанията са последователни, следващи се и от тях се установява реално
ползване и последователно отчитане на доставените услуги. Във фактурите са
начислени и месечните лизингови вноски по сключения между страните договор за
лизинг с предмет описаното по-горе мобилно устройство. Тези писмени
доказателства не са оспорени от ответната страна с оглед нейното изрично
изявление в съдебно заседание и не са
представени доказателства, които да оборват съдържащите се в тях данни. Ето
защо въз основа на събраните писмени доказателства се установяват по безспорен
начин подлежащите на доказване обстоятелства: доставянето на ползваните услуги,
за които е сключен договор от името на ответника през процесния период и
стойността на ползваните услуги, ведно с дължимите месечни такси за тях.
Ответната страна не твърди и не представя доказателства за плащане, поради
което вземанията по представените фактури за потребени далекосъобщителни услуги
/ведно с месечните такси/ и неизплатените лизингови вноски следва да се
присъдят в размерите, посочени в исковата молба – 210, 56 лева потребени
далекосъобщителни услуги и месечни такси и 50, 22 лева неизплатени лизингови
вноски. Следователно общо дължима от ответника е сумата от 260, 78 лева за
потребени далекосъобщителни услуги /ведно с месечните такси/ и неизплатените
лизингови вноски.
Възражението на особения представител за
начислени суми над разрешения лимит в нарушение на изискванията на Комисията за регулиране
на съобщенията не е равнозначно на недължимост на вземането за потребени
далекосъобщителни услуги и месечни такси.
По силата на представения договор ищецът се е
задължил да предоставя на ответника за срок от две години в качеството му на
абонат и потребител мобилни услуги по см. на § 1, т.1 и т. 49 от ДР на
ЗЕС. От своя страна абонатът е поел задължение да заплаща за срока на
договора месечна абонамента такса и ползваните мобилни услуги. От
представените по делото фактури се вижда, че ищецът е начислявал цена за
потребени услуги извън месечните такси. Издадените фактури не са оспорени, като
сумите за ползвани услуги са конкретизирани - описани са видовете услуги,
ползвани от ответника, тяхната стойност и обем на потребление. Ето защо и след
като ответникът е потребил съответните далекосъобщителни услуги на стойност от
210, 56 лева ведно с месечните такси, то дължи и тяхното заплащане и съответно исковата
претенция в тази част следва да бъде уважена.
Относно предсрочно изискуемия остатък от лизинговите вноски
следва да се отбележи, че действително няма представени доказателства, от които
да се установява настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост преди датата
на изтичане на срока на договора за лизинг, сключен за срок от 23 месеца, считано
от датата на сключването му. От друга страна обстоятелство, което съдът следва
да съобрази е, че срокът на договора за лизинг понастоящем е изтекъл, съответно
няма доказателства дължимите лизингови вноски да са изплатени от ответника в
срока на действие на договора и/или след неговото изтичане до настоящия момент,
поради което тази сума се явява дължима от ответника. Ето защо исковата
претенция в тази част – за сумата от 50, 22 лева - следва да бъде уважена.
Съдът не обсъжда дължимостта на неустойката за
предсрочно прекратяване на договорите, тъй като тази сума не е предмет на
исковата претенция.
Разноските възлизат на 440 лева, от които 145 лева в
заповедното производство – 120 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева
държавна такса и 295 лева в исковото производство - 120 лева адвокатско възнаграждение
/договор за правна защита и съдействие на л.8 от делото/, 25 лева държавна
такса, както и 150 лева за възнаграждение за особен представител. С оглед
направеното искане по чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
съдебно деловодни разноски общо в размер на 440 лева в заповедното и исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Теленор България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, със законен
представител Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на Съвета на
директорите, чрез пълномощник адв.В.П.Г.- САК, със
съдебен адрес:***2, и Б.А.Х. с ЕГН ********** ***, че Б.А.Х. с ЕГН ********** ***, дължи на
„Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, сумата в общ размер от 260, 78 лева, от които 210,
56 лева потребени далекосъобщителни услуги /ведно с месечните такси/ и 50, 22
лева неизплатени лизингови вноски, които вземания произтичат от договор за
мобилни услуги по заявка № *********, сключен на 11.07.2018 г. и договор за
лизинг от 11.07.2018 г. с предмет мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 DUAL BLUE - IMEI ***,
ведно със законната лихва, считано от 23.09.2020 г. до окончателното плащане, за
което е издадена заповед № 260010 от 24.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 671/2020 г. на РС-Айтос.
ОСЪЖДА Б.А.Х. с ЕГН **********
***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6,
сумата от 440 лева, представляващи сторени в
заповедното и исковото производство съдебно деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия: