Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велинград,
на осми юли две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
при секретаря Цветана
Коцева
като разгледа
докладваното от съдия Пенчева наказателно административен характер дело № 49 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ТСБ-92“
ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № 13-001269 от 12.12.2018
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, с което на
дружеството жалбоподател, на осн. чл.
414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лв., за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.
Жалбоподателят счита наказателното
постановление за незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и иска неговата отмяна. Релевират се доводи, свързани с
необоснованост на преценката на админстративнонаказващият орган относно
качеството му на работодател. Счита, че при определяне на размера на наложената санкция не са взети
предвид обективни обстоятелства, свързани с данни за липса на предходни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител.
Органът, издал наказателното
постановление, счита жалбата за неоснователна и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е изпратено по куриер
на управителя на дружеството на адрес в гр. Сърница на 21.01.2019 г., а жалбата е подадена на 28.01.2019 г./, от
лице с правен интерес да го обжалва, поради което е процесуално допустима.
След като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът
намира за установено следното:
На 27.06.2018 г. с цел проверка по
спазване разпоредбите на трудовото законодателство и ЗЗБУТ, служители на ТД
„Инспекция по труда“ Пазарджик, сред които актосъставителят Г.М., съвместно със
служители на ТД НАП и РДГ Пазарджик посетили дървообработващ цех в стопанския
двор гр. Сърница, стопанисван от „ТСБ-92“ ЕООД. При посещението заварили лицето
З.А.Б. да работи на банциг. Б. заявил, че работи от три-четири дни. В цеха
заедно с него се намирали още две лица-
мъж и жена. Работниците посочили, че работят за ТСБ-92 ЕООД. След извършена справка в Регистър за
уведомления за трудови договори на НАП контролните органи установили, че между
дружеството жалбоподател и лицето З.А.Б. няма сключен трудов договор. На лицето
Б. била предоставена декларация по чл.
402, ал. 1, т. 3 КТ. В нея работникът
декларирал, като работодател ТСБ-92
ЕООД, като място на работа-стопански двор, гр. Сърница, трудово възнаграждение
20 лв., два почивни дни и че не е получил екземпляр от сключен трудов договор и
уведомление от НАП по чл. 63, ал. 1 КТ. Декларацията била попълнена от един от
другите работници под диктовка на Б., понеже бил неграмотен. Същата му била прочетена, след което З.Б.
положил инициали върху нея.
Понеже по време на проверката не
присъствал управителя на дружеството или упълномощено от него лице и към този
момент не бил осъществен контакт с него, била съставена призовка по чл. 45, ал.
1 АПК, с която дружеството жалбоподател било поканено да се яви на 29.06.2018
г., в 12, 00 часа на адреса на ТД „Инспекция по труда“ в гр. Пазарджик и да
представи посочените в призовката документи.Призовката била връчена на лицето И.К.,
намиращ се по време на проверката в цеха работник, с който се установило, че
дружеството има сключен трудов договор.
На посочената в призовката дата не се явил управителя или упълномощено
от него лице. На 18.07.2018 г. на е-mail адреса на ТД „Инспекция по труда“ Пазарджик било
получено съобщение от „ТСБ-92“ ЕООД, в което дружеството поискало отсрочка за
представяне на документите за дата след 20.07.2018 г.
Последвали неколкократни призовавания,
на които дружеството жалбоподател не се отзовало, поради което на 19.10.2018 г.
Г.В.М., на длъжност инспектор в ТД „Инспекция по труда“ Пазарджик, в
присъствието на свидетеля Ф.А.А., съставила АУАН № 13-001269 за това, че ТСБ-92
ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, към
26.07.2018 г. , не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила, като
трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с
лицето З.А.Б. преди постъпването му на работа, с което е нарушил чл. 62, ал. 1,
във вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Описани са подробно фактическите обстоятелства относно
нарушението. Посочено е, че нарушението е извършено на 27.06.2018 г., а е
констатирано в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик.
Актът е съставен в отсъствието на
нарушителя. Предприети са действия по връчването му, като препис е изпратен по
куриер, на 26.10.2018 г. по седалище на дружеството гр. София, ул. „Веслец“ №
32. Актът не е бил надлежно връчен, като
в обратната разписка е посочено, че няма телефон за връзка. Препис от акта е
изпратен по куриер и на управителя на дружеството на адреса в гр. Сърница, ул.
„Любен Каравелов“ № 17, на дата 06.11.2018 г., като в призовката е отбелязано,
че е получена от И.Б. на 12.11.2018 г., без отбелязване на качеството на
получателя.
Въз основа на съставения АУАН №
13-001269 от 19.10.2018 г.на 12.12.2018 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление № 13-001296 от на
Директора на ТД „Инспекция по труда“. В него са преповторени фактическите и
правни констатации на актосъставителя относно обективните признаци на
нарушението и подвеждането им под съответната материалноправна норма. Посочено
е, че нарушението е извършено и
установено на 27.06.2018 г. при проверка на обекта в цех за дървопреработване,
намиращ се гр. Сърница-стопански двор, стопанисвано от „ТСБ-92“ ЕООД.
Посочени са доказателствата, които
потвърждават нарушението.
Прието е, че е осъществен съставът
на чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ КТ и на дружеството е наложена
предвидената в закона имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Предприети са действия по връчване на
наказателното постановление, като препис от него са изпратени, по куриер,
последователно до З.К., в качеството й на управител, на адресите в гр. София,
ул.“Веслец“ № 32, ет. 2, ап. 4 и гр. Сърница, ул. „Любен Каравелов“ № 17,
съответно на датите 13.12.2018 г. и 11.01.2018 г. Съобщението не е било
доставено на адреса в гр. София, като видно от приложената обратна разписка се
е върнало, като неполучено на 08.01.2019 г. Препис от акта е получен на адреса
в гр. Сърница, от лицето Т.Б., на 21.01.2019 г., като в обратната разписка не е
посочено качеството му на получател.
Актът за установяване на административно
нарушение № 13-001296 от 19.10.2018 г. и Наказателно постановление № 13-001269
от 12.12.2018 г. са издадени от компетентни органи съобразно чл. 21, ал. 4, т.
3, във вр. ал. 1 от Устройствения правилник на ИАГИТ и т. 4 от Заповед № 3-0058
от 11.02.2014 г., във вр. чл. 6, ал. 6, във вр. ал. 1, т. 21 Устройствения
правилник на ИАГИТ. Същите съдържат реквизитите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съдът
счита, че при съставяне на акта е нарушена императивната разпоредба на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН, представляваща самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, без да се разглежда неговата материална законосъобразност.
Законът предвижда, че не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението. Съобразно препращащата разпоредба на чл. 416, ал. 6 КТ,
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за образуване на
административнонаказателното производство са приложими и в случаите на
образуване на производства за установяване на административни нарушения в
областта на трудовото законодателство.
Съгласно указанията в
Тълкувателно Решение № 48 от 28.12.1981 г. по Н. Д. № 48/1981 Г.,
ОСНК на ВС чл. 34, ал. 1, предл. 2 ЗАНН предвижда,
че административно наказателно
производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Тази разпоредба регламентира два
давностни срока за административно наказателно преследване - тримесечен и
едногодишен. Първият срок започва от деня, в който органът, който е овластен да
състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече от
три месеца от откриване на нарушителя е пречка за съставяне на акта - изключва
отговорността на нарушителя.
В настоящият случай, нарушителят е
известен още към момента на проверката, когато на 27.06.2018 г. в стопанисвания
от дружеството цех е заварено да работи
лице без сключен трудов договор и е установен съответния работодател. Това обстоятелство
е констатирано на същата дата от органите, оправомощени по закон да контролират
спазването на трудовото законодателство. Към този момент следва да се счита за
установено и нарушението, след извършената
справка в поддържания от НАП регистър на трудовите договор.
Следователно от момента на
установяване на нарушението и нарушителя на 27.06.2018 г. е започнал да тече предвидения в
закона тримесечен давностен срок за съставяне на АУАН, който е изтекъл на 27.09.2018
г.
В течение на срока от контролните
органи не са предприети действия по спирането или прекратяването му съгл. 81
НК, във вр. чл. 11 ЗАНН. Няма данни установяването на нарушителя или
нарушението да е предпоставено от разрешаване на преюдициален за
административнонаказателното производство въпрос с влязъл в сила съдебен акт.
Не следва да се счита, че предприетите призовавания на нарушителя представляват
действия по преследването му. Призоваването за предоставяне на фирмена
документация от значение за изясняване на обстоятелства по случая, не може да
се счита за действие на преследване срещу лицето, от което е изискана,
доколкото към датата на предприемането им актоставителят е разполагал с данни
за извършено нарушение на трудовото законодателство, както и за лицето, което
го е извършило.
По тези съображения, съдът счита, че съставянето
на АУАН 13-001269 от 19.10.2018 г. след изтичане на законоустановения
тримесечен срок, е поставило началото на едно порочно админстративнонаказателно производство по
издаване на обжалваното наказателно постановление. Това налага отмяна на
санкционния акт, като постановен в нарушение на процесуалните правила и
прекратяване на производство на осн. чл. 34, ал. 1, предл. 2-ро. ЗАНН.
Поради гореизложеното, настоящият състав
на Районен съд Велинград
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 13-001269 от 12.12.2018 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Пазарджик, с което на ТСБ-92“ ЕООД, ЕИК: *********, на
осн. чл. 414, ал. 3 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за нарушение на
чл. 62, ал. 1 КТ.
ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство, образувано против ТСБ-92“ ЕООД, ЕИК: *********, на осн. чл. 34,
ал. 1, предл. 2-ро ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пазарджик, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева