Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1756 09.07.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На втори юли две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Недялка Д.
Като разгледа гражданско дело № 3999/2019 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.С.С., ЕГН **********, адрес:
***
против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх № 51Д, представлявано от
изпълнителните директори М.М.С. – Г. и П.В.Д., за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищеца вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на *** г. около 10.20 часа в гр. Б., ***, вследствие на което е
починала неговата сестра И.С.С., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
увреждането – 25.04.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът чрез процесуален представител твърди, че на *** г. около 10.20 часа
в гр. Б., *** в посока площад „Трапезица“ сестра му е блъсната като пешеходец
от водача на МПС – товарен автомобил „Ивеко”, рег. № ***, застраховано при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Автомобилът бил управляван
от М.Д.Л., който бил признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №
165/2016 г. по описа на ОС-Бургас. За ищеца настъпили неимуществени вреди
вследствие смъртта на сестра му.
Моли съда да уважи исковете и
осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.
Ответното дружество чрез процесуалния си представител е оспорило изцяло
предявените искове. Посочило е, че ищецът не е материално легитимиран да
претендира вреди, тъй като не е в кръга на лицата, имащи право на обезвреда за
неимуществени вреди в случай на смърт.
Оспорва размера на претенцията като прекомерно завишен.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на иска за лихви за периода
25.04.2015 г. – 22.11.2015 г.
Моли се съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определението на съда по чл.
140 ГПК съдът е приел за безспорни и
е изключил от предмета на доказване обстоятелствата
относно настъпването на настъпването на ПТП на *** г.
около 10.20 часа в гр. Б., ***, вследствие на което е починала И.С.С., противоправността на деянието и вината на М.Д.Л., управлявал товарен автомобил „Ивеко”, рег. № ***. С присъда от 22.03.2016 г. по НОХД 165/2016 г. по
описа на БОС, влязла в сила на 21.12.2016 г., М.Л. е признат за виновен в това,
че на посочената дата на пешеходна пътека при управление на товарен автомобил
Ивеко е нарушил правилата за движение, допуснал е ПТП и по непредпазливост е
причинил смъртта на пешеходец И.С.С..
Приложен е препис от застрахователна полица № BG22115000251743, от която се установява наличието
на договор за застраховка гражданска отговорност между ЗК „Лев инс“ и „Сожелиз България” ЕООД като собственик на
товарен автомобил „Ивеко”, рег. № ***, със срок на
действие на застрахователния договор 20.01.2015 г. – 19.01.2016 г., като е отбелязано, че е внесена изцяло
сумата от 827,40 лева при сключване на застраховката.
Видно от приобщен към делото акт за смърт И.С.С. е
починала на *** г. П.С.С. е неин брат – обстоятелства, за които не се спори по делото.
Събрани по
делото са гласни доказателства. Свидетелят С.Р. е посочил, че познава П. и И. от
малки. Израснали заедно в един блок от самото начало. П. и И. имали много силна
връзка не само просто като брат и сестра, а като приятели. Разбирали се,
уважавали се, помагали си един на друг, много силна чиста връзка до последните
дни, когато се случил инцидентът. Родителите им до инцидента живеели заедно с
тях. След инцидента Р. продължавал да се вижда с П.. Всички били много
съсипани. П. бил тъжен е, нещастен, не можел да преживее загубата и до днес. Не
спирал да говори за инцидента всеки ден от сутрин до вечер и не можел да
допусне да се върне към стария си начин на живот, нямал никакви забавления. Още
не го е преживял.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
За да бъде уважен такъв иск, е необходимо да са налице няколко предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинени от застрахования на трето лице вреди, причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредите.
Съдът приема за доказано наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на увреждането между ответника и
собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредите М.Д.Л.. Представената и
приета по делото полица е валидна към датата на процесното ПТП, като застрахователната премия е внесена изцяло в
момента на подписване на застрахователния договор. Застраховката „Гражданска отговорност” е в сила не само по
отношение на собственика на автомобила, вписан като страна по договора, но и по
отношение на водача, който управлява автомобила със знанието и съгласието на
собственика.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 226 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на
деликтна отговорност от застрахованото лице, което е причинило вредите. В
процесния случай от събраните доказателства и влязлата в сила присъда на
наказателен съд се установява, че на на *** г. около 10.20 часа в гр. Б., *** е настъпило застрахователно събитие – починала е И.С. като пешеходец. Произшествието е
причинено от М.Л., който при управление на
товарен автомобил Ивеко е блъснал пешеходката и е причинил по непредпазливост смъртта й. Вината и противоправността в поведението на водача са установени с
влязлото в сила решение на наказателен съд, което съдът счита, че има правното
значение на присъда и е задължително за гражданския съд в пределите на чл. 300 ГПК – относно деянието, противоправността и вината на дееца. Останалите
елементи от юридическия факт непозволено увреждане се установяват по безспорен
начин от събраните по делото доказателства – вредата за ищеца по делото – брат на пострадалата, изразяваща се в неимуществени вреди от противоправното поведение на Л., и причинната им връзка
с виновното и противоправно деяние на виновния за настъпване на произшествието.
Причинната връзка се установява по безспорен начин от показанията на свидетеля Р.. Посредством неговите показания се установява и вредата за ищеца по делото и причинната й връзка с виновното и противоправно деяние на
виновния за настъпване на ПТП водач на товарен автомобил.
Спори се по делото дали ищецът – брат на починалата, е сред кръга на лицата, имащи право на обезвреда. Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък е по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. В случая от събраните по делото гласни доказателства се установи, че П.С. – брат на починалата, е имал трайна и дълбока емоционална връзка със сестра си – те са живеели заедно от раждането си до нейната смърт, били са не просто брат и сестра, а и приятели, разбирали се, уважавали се, помагали си един на друг, имали много силна чиста връзка. С. преживял много тежко смъртта на сестра си и до ден днешен изпитвал сериозни морални болки и страдания. Поради това съдът счита, че тези неимуществени вреди, претърпени от С., подлежат на обезщетяване. Относно размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди съдът взе предвид всички доказателства по делото, доколкото размерът се определя по справедливост на основание разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля, който има непосредствени впечатления от състоянието на ищеца. Предвид законово въведения лимит на размера на отговорността на застрахователя, искът следва да бъде изцяло уважен и на ищеца бъде присъдена сумата от 5000 лева. Принципът на справедливостта ще допринесе, доколкото е възможно, за репариране на неблагоприятните последици, настъпили в правната сфера на ищеца като пряк резултат от непозволеното увреждане.
Основателна се явява и претенцията
за заплащане на обезщетение за забава. Доколкото отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Поради това законната лихва върху обезщетението с оглед императивната
разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да бъде начислена именно от датата на настъпване на застрахователното събитие (в случая
25.04.2015 г.), а не от поканата за плащане на застрахователно
обезщетение (в този смисъл напр. Решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008
г., II т. о. ВКС). Следва да се
обсъди възражението на ответника за изтекла погасителна давност на иска за
лихви за периода 25.04.2015 г. – 22.11.2015 г. Съгласно задължителната практика
на ВКС вземането за лихви при упражнено право на трети
лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента се погасява
с кратката тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД (в този смисъл напр. Решение
№ 72/30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г. на ВКС, ТК). С оглед периодичността на вземането за лихви,
след като искът е предявен след повече от три години от началната дата, от
която е възникнало това акцесорно вземане, то е погасено за периода от 25.04.2015 г. до 22.11.2015 г., тъй като исковата
молба е депозирана на 23.11.2018 г. Това обуславя извод
за отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за посочения
период поради погасяване по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
присъдени сторените от ищеца разноски
в размер на 1200 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх № 51Д, представлявано от изпълнителните
директори М.М.С. – Г. и П.В.Д., да
заплати на П.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 5000 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца
вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на *** г. около 10.20 часа в гр. Б., ***,
вследствие на което е починала неговата сестра И.С.С., ведно със законната лихва върху претендираната
сума от 23.11.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 25.04.2015 г. –
22.11.2015 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх № 51Д, представлявано от изпълнителните
директори М.М.С. – Г. и П.В.Д., да
заплати на П.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД