Н.ч.х.д.№ 1057/2020 год. на ХРС
МОТИВИ:
Частното обвинение срещу подсъдимия К. Т.М.
ЕГН ********** *** е повдигнато за
това, че на 21.10.2020г., в с.К., обл.Хасковска, причинил на Ю.Х.Ю. ЕГН ********** ***,
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – а именно
–белег от рана на вътрешната лигавица на горната устна, контузия на кръста –
болка, кръвонасядания в лявата лицева половина,
представляващо лека телесна повреда - престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Частния тъжител Ю.Ю.,
чрез повереника си пледира за осъждане на подсъдимия. Същият му причинил описаното
телесно увреждане и следвало да понесе отговорността. Претендира и за разноски
по делото. Били доказани изцяло твърденията, изложени в частната тъжба за това,
че на 21.10.2020г., в с.К., обл.Хасковска К. М.
причинил на Ю. - белег от рана на вътрешната лигавица на горната устна,
контузия на кръста – болка, кръвонасядания в лявата
лицева половина, представляващо лека телесна повреда. Така извършеното деяние
било доказано изцяло, както от писмените доказателства, събрани по делото, така
и от гласните такива.
Иска
от съда на подсъдимия да му бъде наложено наказание при условията на чл. 78а от НК, тъй като същия бил осъждан, но реабилитиран.
Претендира за сумата по гражданския
иск.
Подсъдимият К. М. се явява и не се
признава за виновен. Дава много подробни обяснения. В крайна сметка не отрича,
че на на 21.10.2020г., в с.К., пред магазина в
центъра на селото е имало съприкосновение между него и пострадалия Ю..
Иска да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия също пледира за оправдателна присъда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К. Т.М. и пострадалия Ю.Х.Ю. се познавали отдавна.
Двамата живеели в с.К..
През 2018г. К. М. правил помен за
починалия си баща в джамията в селото.
Било петъчен ден – общ ден за молитва
на всички мюсюлмани и в джамията бил и Ю.Ю., който
бил много религиозен. След като свършила общата молитва, започнал помена за
бащата на К. М.. Ходжата поискал вода за ритуала. Тогава К. М. се качил на 2
етаж на джамията, където бил оставил чантите с водата.
На 2 етаж на джамията се намирало и
женското отделение, което било абсолютно забранено за мъже.
В този момент на 2 етаж се качил и Ю.Ю..
Съпругата на К. М. излязла от женското
отделение и се навела над донесените чанти в коридора. В този момент К. М.
видял как Ю.Ю. гледа съпругата му и се потърква
отпред по панталона. Това поведение на Ю. направило дълбоко и силно впечатление
на К. М., защото било несъвместимо с поведението на мюсюлманин в джамия и
предизвикателно към ценностите в Корана. Ю. нямал работа и на 2 етаж на
джамията, до женското отделение.
Минали 2 години.
От този случай насетне, отношенията
между К. М. и Ю.Ю. станали дистанцирани и белязани от
антипатия и напрежение.
Понякога К. М. се сещал за случая при
помена на баща му в джамията.
В центъра на с.К. имало заведение,
което било едновременно хранителен магазин, кафене и ресторант.
Отвън
пред заведението имало поставени 2 маси със столове.
На
21.10.2020г. през деня пострадалият Ю.Ю. бил
седнал на една от външните маси заедно със св.И.И. и
св.С. И. и пиели кафе и разговаряли. След малко Св.С. И. влязъл вътре в
заведението, за да зареди телефона си с кредит, но вътре имало друг клиент и
трябвало да изчака, за да го обслужат.
По това време в заведението-магазин
дошъл и подсъдимия К. М..
Влязъл вътре за нещо.
Като излязъл от вътре видял седналия
отвън на масата Ю.Ю. и го приближил отзад.
След това го хванал за шията и замахнал да го удари. Ю. се изправил и двамата с К. М.
започнали да се дърпат и боричкат. К. М. изтеглил рязко ръката си и с ноктите
причинил рана на вътрешната лигавица на горната устна на Ю.. От устната на
пострадалия потекла кръв. К. успял да удари Ю. и по лицето с отворена ръка и
причинил кръвонасядания
в лявата лицева половина на пострадалия. При боричкането Ю. получил и контузия
– болка в кръста.
Св.И.И.
скочил, извикал силно и се приближил до двамата в опит да ги разтърве. Св.С. И.
като чул вика, излязал навън от заведението и видял
боричкането на Ю. и М., разбрал, че е сериозно и също като извикал помощ се
приближил да ги разтърве.
Включили се и 2-та души, които седели
на съседната маса и всички разтървали К. М. и Ю.Ю..
Тъй като К. М. бил по-едър двама го
държали и не го пускали, докато се успокои. Ю. се отдръпнал взел една четка с
дръжка, която се използвала за почистване отвън и я размахал към К. М., като му
викал „Свършено е с теб. С теб е свършено.“
Като чул виковете излязъл и св.С.А.,
който бил собственика на заведението.
Този свидетел видял размахването на
четката и чул заканите. Не е възприел инцидента в момента на боричкането,
защото е излязъл по-късно, когато двамата вече били разтървани.
Излязла и св.Н.М., която работела като
продавач в магазина. Тя също видяла само размахването на четката и как двамата
мъже държат К. М.. Чула е отвътре и крясъците отвън, заради които е
излязла.
По
делото бе разпитан и св.Б.М., който е брат на подсъдимия. Този свидетел не е
бил очевидец на инцидента и изпълнителното деяние и разказва или обстоятелства,
които е чул от разказа на други /“отражение на отражението“/ или други
обстоятелства, които са с периферно значение.
Според
заключението на вещото лице по извършената съдебно-медицинска експертиза при
прегледа на Ю.Ю. се установило – белег от рана на вътрешната
лигавица на горната устна, контузия на кръста – болка, кръвонасядания
в лявата лицева половина. Тези увреждания били причинени по механизъм на
действие от твърд и тъп предмет и можели да се получат при по начина и при
обстоятелствата, описани от пострадалия.
Било
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Срокът за пълно възстановяване бил до
20 дни.
Според изискания бюлетин за съдимост
подсъдимият е осъждан през 2010г., в сила от 20.02.2010г. на две глоби по 10 и
30 лв.
Няма данни да са били заплатени.
Няма криминални регистрации. Не е бил
освобождаван по чл.78а от НК.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното
:
Съдът
намира, че на база на събраните по делото доказателства може да се направи
извод, че подсъдимият К. Т.М. ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 21.10.2020г.,
в с.К., обл.Хасковска, причинил на Ю.Х.Ю. ЕГН **********
***, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – а именно
–белег от рана на вътрешната лигавица на горната устна, контузия на кръста –
болка, кръвонасядания в лявата лицева половина,
представляващо лека телесна повреда.
Описаните увреждания представляват лека
телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК с оглед възприетото в т.15 на ППВС
№3/1979г.
От субективна страна деянието е осъществено от
подсъдимия с пряк умисъл – същият е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал
именно настъпването на престъпния резултат.
Касае се за чиста хипотеза на причинена
лека телесна повреда.
По-насетне, съдът определи наказанието
на подсъдимия по следния начин :
За
деянието по чл.130 ал.1 от НК се предвиждат наказания „лишаване от свобода“ до
2 години или пробация.
Подсъдимият не е е освобождаван по
чл.78а от НК.
Съдът счете подсъдимия за реабилитиран.
К. М. има само едно осъждане от 2010г.
– по НОХД №767/2009г. на РС-Смолян. Тази присъда е влязла в законна сила на
20.02.2010г. Наложени са 2 глоби – в размер на 10 лв. и 30 лв. Няма данни да са
били заплатени. Общата давност за събиране на държавни вземания е 10 години. Тя
е изтекла на 20.02.2020г. След това е изтекла и 1 година по чл.86 ал.1 т.3 от НК, в която М. не е извършил друго престъпление от общ характер. Настъпила е
реабилитация по право за осъждането по НОХД №767/2009г. на РС-Смолян по чл.86
ал.1 т.3 от НК.
В тази насока и Тълкувателно решение
№2/28.02.2018г. на ОСНК на ВКС – т.3 и т.4
Ето защо съдът счете подсъдимия за
реабилитиран /неосъждан/.
В
конкретния случай са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК,
поради което освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „глоба“. Размерът съдът индивидуализира като обсъди
съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, липсата на криминални
регистрации, предходната случка от 2018г., засегнала дълбоко мюсюлманските
ценности и разбирания на подсъдимия. Като отегчаващи – липсата на критично
отношение към стореното. Ето защо съдът определи размера на глобата при пълен превес
на смекчаващите вината обстоятелства – съответно на минимума – а именно глоба в
размер на 1 000 лв. напълно би постигнала целите на индивидуалната и
генералната превенции.
По отношение на гражданския иск по
чл.45 ал.1 от ЗЗД за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат
на причинената лека телесна повреда е основателен. Налице са 4-те елемента на
фактическия състав на генералния деликт – противоправно поведение, вина, вреда и причинна връзка.
Съдът определи размера по справедливост, в предвид характера и вида на травматичните
увреждания и времето за възстановяване – 20 дни според заключението на вещото
лице. Ето защо съдът уважи претенцията до размера от 600 лв. и отхвърли иска в
останалата му част за разликата до пълния размер от 3 000 лв.
Подсъдимият
бе осъден да заплати ДТ върху уважената част от гражданския иск.
С
оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати разноските по делото
на тъжителя.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.