№ 341
гр. Варна , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201613 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М. В. Г.
ЕГН ********** от с.*, общ.Каспичан обл.Шумен, подадена чрез адв. Р.А. от АК Шумен,
против Електронен фиш серия К № 4616584 на ОД на МВР Варна, с който за нарушение на
чл. 21, ал.1 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв. на
основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и необоснован, сочи, че
никога не е притежавал и не е управлявал автомобила посочен в ЕФ, че в деня посочен в ЕФ
е бил в дома си в с.*, както и че е сезирал РП Шумен за изясняване на случая тъй като и
друг път му били съставяни ЕФ за нарушения с автомобили към които няма касателство.
Отделно от това сочи, че нарушението описано в ЕФ било извършено на 10.12.2019год., а
ЕФ му бил връчен на 29.03.2021год. което било в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Моли ЕФ
да бъде отменен.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с упълномощен представител, който
заявява, че поддържа жалбата а във фазата по същество моли ЕФ да бъде отменен, тъй като
се установило, че въззивника не е извършил нарушението за което е санкциониран.
Претендира присъждане на разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание,
1
представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Лукова, в
които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли ЕФ да бъде
потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на
алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение в минимален
размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2021год. (съобразно отразяванията в системата на КАТ) на въззивникът Г. бил
връчен ЕФ Серия К № 4616584, съставен за това, че на 10.12.2019год. в 20:59ч. в гр.Варна,
по бул. „В.Левски“ в посока бул. „Княз Борис І“ до бл. 60, в ж.к. „Чайка“ при разрешена
скорост за движение 50км.час, е управлявал л.а. „Ауди А4“ с рег. № В 6993НХ със скорост
от 81км/ч. Нарушението било установено и заснето с АТСС (ARH CAM S1) и било
квалифицирано като такова по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Първоначално за същото нарушение бил издаден ЕФ серия К № 3236304 на името на С.
ВЛ. УЗ. – собственик на автомобила. На 15.03.2021год. С.У. попълнила декларация по чл.
189, ал.5 от ЗДП в която посочила, че на 06.12.2019год. в 10:00ч. след като се убедила че е
правоспособен водач законно пребиваващ в Република България предоставила автомобила
си за ползване на М. В. Г., както и че на 10.12.2019год. около 20:59ч. автомобилът е бил
управляван от това лице. Декларирала, че автомобилът й бил върнат в 16:00ч. на 13.12. Към
декларацията въззивницата представила и копие на СУМПС на въззивника.
В хода на съдебното следствие като свидетел показания е дала С.У.. Същата е
изслушана от съда по силата на служебното начало. У. сочи, че притежава л.а „Ауди“ с
ДК№ В6993НХ, както и че не познава въззивника и никога не го била виждала. Сочи, че от
две години автомобилът й не е у нея, била го оставила за продажба, но не знае къде. Не знае
и към момента къде се намира автомобила. Сочи че е получавала ЕФ за този автомобил, но
на въпроса какво прави в тези случаи мълчи. Заявява, че нищо повече няма да каже. При
предявяване на декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДП приложена към АНП сочи, че тя е
попълнена от нея, но няма спомен при какви обстоятелства. Заявява, че нищо повече не
може да каже за този автомобил. Сочи, че не може да каже дали това което е написала в
декларацията е вярно, както и как са попаднали копията на документите на въззивника у
нея. Не знае кой се е занимавал и продължавал да се занимава с тази кола.
В хода на съдебното следствие обяснения дава и въззивника, който сочи, че такава кола
не притежава, никога не я е виждал и не я е управлявал. Заявява, че вече втори път ходи по
2
съдилищата във връзка с тази кола както и че е пуснал жалба в прокуратурата за този
случай.
Като доказателства към АНП са приложени ЕФ Серия К № 4616584; справка СУАНД за
връчване на ЕФ; Протокол рег.№ 819р28393 от 11.12.2019год.; снимка на техническото
средство; разпечатка от АИС – КАТ досежно собствеността на МПС-то посочено в ЕФ; ЕФ
Серия К № 3236304; декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДП изходяща от С.У.; копия от СУМПС
и лична карта на М. В. Г.; становище относно анулиране на ЕФ Серия К № 3236304;
Справка СУАНД; протокол от проверка № 77-С-ИСИС/29.10.2019год.; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; снимка на нарушението.
Като писмени доказателства допълнително в хода на съдебното следствие са били
приобщени – писмо от Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна УРИ 819000-
22912/10.05.2021год. с приложена към него снимка; Постановление на прокурор при РП
Шумен по пр. пр. № 1303/2021год.; ТД № 138/31.10.2019год., удостоверение за раждане на
ВМВ, Удостоверение за раждане на ИВ, Експертни решения от ТЕЛК за В Г. Т, жалба
изходяща от М. В. Г. адресирана до РП гр.Шумен.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът не кредитира
единствено приложената към АНП Декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДП изходяща от св.С.У.,
тъй като отразената в нея информация не се потвърждава от тази свидетелка, призована и
изслушана от съда по силата на служебното начало. Същата сочи, че никога не е виждала
въззивника и не го познава, сочи, че не знае от две години къде е автомобила и, отказва да
дава информация както прави когато получи ЕФ както и защо е отразила че е дала
автомобила на въззивника след като него познава и никога не го е виждала и как неговата
шофьорска книжка е попаднала у нея.
Горното наред с факта, че тази свидетелка като собственик на МПС-то с което е било
извършено нарушение е заинтересована да подаде декларация сочейки друго лице за водач
на автомобила за да избегне лична отговорност мотивира съда да изключи от
доказателствения материал, да не кредитира този писмен частен документ.
Останалите събрани в хода на съдебното следствие доказателства съдът кредитира
изцяло с доверие.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ел.фиш относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.(
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение, установено и заснето с
3
автоматизирано техническо средство или систмеа, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точни
ячас на извършване на нарушението, рег. номер на МПС-то, собственика на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й плащане. Образецът на ЕФ
се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания описани по-горе.
Използван е утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец на документа, а
същият съдържа всички изискуеми от закона данни.
Съгласно ТР № 1 от 26.02.2014год. по т.д. № 1/2013год. на ВАС издаването на ЕФ е
строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства, със съответните обозначения за съществуването им
(чл. 165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДП), които работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в случая е
необходимостта от наличието на правила които да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да
дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В §.65 от ДР на ЗДП е дадена легалната
дефиниция за автоматизирани технически средства и системи като видно от нормата това са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът
4
за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система.
Анализа на всички посочените нормативни разпоредби налага извода, че към дата на
нарушението отразена в ЕФ - 10.12.2019год. нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не
само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и
оповестени по законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените с Наредбата
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на
обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не
изисква обслужване от контролния орган - освен включването и изключването на мобилното
АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали в цитираното по-горе
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението
на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г. В контекста на горното настоящия съд
приема, че ЕФ за нарушение за скорост по ЗДП може да бъде издаден и когато нарушението
бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при
условие че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г..
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата контролът да се осъществява със АТСС,
одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминало първоначална или последваща проверка от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. В горната насока са приложените към АНП
Протокол № 77-С-ИСИС от 29.10.2019год. от проверка на преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, валидно до 07.09.2027г...
От друга страна видно от събраните по делото доказателства нарушението е установено
посредством преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, която система е била позиционирана и е
работела в стационарен режим, при спазване на нарочната процедура предвидена в Наредба
№ 8121з-532 - разположението на АТТС е документира със снимков материал – чл. 10 ал.3
от Наредбата, налице е и изискуемия от наредбата протокол.
От събраните по делото писмени доказателства и ВДС безспорно се установява, че е
извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП. Тази норма сочи, че при движение в населено
5
място автомобилите от категория В не следва да превишават скорост от 50км/час. В случая
от доказателствата по преписката се установява, че посочения в ел.фиш пътен участък е в
рамките на гр.Варна съответно допустимата скорост да движение е била до 50км./час.
Видно от приобщената по делото снимка измерената с техническо средство скорост е била
84км/ч. като в ЕФ като установена скорост на движение е посочена 81км/ч. след приспадане
на допустимата грешка. Поради това съдът намира, че нарушението на чл.21 ал. 1 от ЗДП
безспорно е допуснато. Правилно е било прието, че за това нарушение следва да се наложи
наказание на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП , тъй като именно там е предвидена санкция
за този, който превиши разрешената скорост в населено място с превишение от 31 до 40
km/h, както е в случая.
Съдът намира обаче, че авторството на описаното в ЕФ нарушение не е доказано. По
делото безспорно се установява, че въззивникът не е собственик на МПС-то с което е било
извършено нарушението и е бил посочен като водач от неговия собственик – св. С.У., която
на 15.03.2021год. е попълнила декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДП постъпила в Сектор ПП на
18.03.2021год.. От показанията на св. У. обаче се установява, че същата изобщо не е знаела
къде изобщо се е намирал автомобила й към оня момент, че същата изобщо не го
предоставяла на въззивника за управление, че не го познава и изобщо не го е виждала.
Същата не дава и каквото и да било обяснение как документите на въззивника са попаднали
у нея, а на въпрос на съда как процедира при получаване на ЕФ за нарушение извършено с
автомобила й, за който не знае къде се намира, включително и към момента, заявява, че
нищо повече няма да каже. Пред съда св. У. потвърждава че тя е написала декларацията, но
заявява, че не може да каже дали това което е декларирала е вярно. Горното е и логично при
положение, че не знае изобщо къде се намира автомобила й. При това положение и предвид
на това, че самия въззивник оспорва изобщо да е виждал и да е управлявал процесния
автомобил посочен в ЕФ и е сигнализирал Прокуратурата с оглед извършване на проверка за
установяване на лицата които са злоупотребили с личните му данни и са декларирали
неверни обстоятелства съдът счете, авторството на нарушението не е установено по
безспорен начин.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че атакуваният ЕФ е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, тъй като с него е ангажирана
отговорността на въззивника, за който не е доказано по категоричен начин да е извършил
нарушението.
По разноските.
Разноски претендират и двете страни в процеса като процес. представител на
въззиваемата страна прави и алтернативно искане, в случай, че жалбата бъде уважена на
ответната страна да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер.
По искането на въззиваемата страна.
6
С оглед изхода на делото (ЕФ подлежи на отмяна) макар и своевременно направено в
писмени бележки постъпили преди приключване на делото, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно като такова се отхвърля от съда.
По искането на въззивника.
Въззивникът чрез процесуалния си представител претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение като искането е направено своевременно до приключване на
делото пред настоящата инстанция. По делото е представен и списък за разноски, в който са
описани такива за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.. Представен е и договор за
правна защита и съдействие видно от който същият е сключен на 09.04.2021год. като с него
за подаване на жалба срещу ЕФ серия К № 4616584на ОД МВР Варна и процесуално
представителство страните са договорили възнаграждение в размер на 300лв. платено в брой
при подписването на договора.
Като съобрази горните обстоятелства както и изхода на делото, съдът счете че искането
се явява допустимо и основателно съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от НПК. В
случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение общо в размер на 300лв., която сума не надвишава размера, а е равна на
минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и на въззивника следва да бъдат присъди разноски за
адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер – 300лв.. Посочената по-горе сума
следва да бъде заплатена на въззивника от ОД МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4616584, с който на М. В. Г. ЕГН **********, за
нарушаване нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДП е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на М. В. Г. ЕГН **********, от с.*, общ.
Каспичан, обл. Шумен, ул. „Рила“ №1, сумата от 300лв., представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в
7
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8