РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Светлана Анг. Станева
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502254 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД,
ЕИК***** със седалище и АУ:гр.***** чрез юрк.И. Н. против решение №2627/13.07.2022 г.,
постановено по гр. дело №15404/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, 19 гр. състав,
с което с което е отхвърлен предявения от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД
иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 409.62 лв. – главница по
договор за паричен заем с № ***** от 26.10.2019 г., сключен с КРЕДИТ ТАЙМ ЕООД,
вземанията по който са прехвърлени на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД с
подписване на Приложение № 1 от 11.11.2020 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2018 г.; 57.93 лв. – договорна лихва за периода от
11.04.2020 г. до 07.11.2020 г.; 38.50 лв. – обезщетение за забава за периода от 12.04.2020 г.
до датата на подаване на заявлението в съда по чл. 410 от ГПК – 31.05.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда – 01.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземанията и разноските за производството. Конкретно са изложени
оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, иска се неговата отмяна и
уважаване на предявения иск. Неправилно съдът е приел, че са нарушени императивните чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като в договора за кредит е посочен фиксиран лихвен
процент и годишен процент на разходите, които са в рамките на изискванията на закона.
1
Между страните е постигнато съгласие за размера на годишния процент на разходите и
годишния лихвен процент. Изчерпателно са посочени компонентите включени в годишния
процент на разходите, както в процентно изражение и като глобална сума, поради което не
са нарушени правата на потребителя. Относно неустоечната клауза, счита, че неправилно
съдът е приел, че тя заобикаля изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно горната граница на
годишния процент на разходите. Съдът е основал решението си на тази клауза, като се е
произнесъл по непредявено вземане за неустойка, поради което е нарушил чл. 6, ал. 2 ГПК,
тъй като заявителят не черпи права от предвидената в договора за неустоечна клауза, поради
което съдът дължи произнасяне в рамките на заявеното в исковата молба. Тъй като се е
произнесъл по непредявен иск, счита решението в тази част за недопустимо. По отношение
на приетата от РС недопустимост за присъждане на главницата счита, че съгласно чл. 23
ЗПК потребителят дължи чистата стойност по кредита и не е необходимо такава претенция
да се завежда самостоятелно, самостоятелно може да се присъди в размер на исковете по чл.
422 ГПК въз основа на договора. Иска се отмяна на решението, уважаване на предявения иск
и присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Т. Х. Т. с ЕГН:********** от гр.***** чрез адв.Т.Т. - счита
жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на съда. Претендира
разноски. Счита решението за правилно и законосъобразно, мотивирано и постановено след
правилна преценка за съответствията на предписаното от закона съдържание на ЗПК. Излага
съображения, че годишният лихвен процент е посочен, но липсват условия за прилагането
му, като не става ясно дали същият е начислен върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главницата. Правилно съдът е счел, че претендираната неустойка противоречи
на добрите нрави. В посочения в договора общ размер на кредита не е включена
неустойката, тя не е предвидена като част на годишния процент на разходите, поради което
се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита се, че съдът не се е произнесъл извън заявения предмет
на делото и обема на търсена защита. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
От събраните по делото доказателствата съдът установи следното:
От приетите по делото доказателства се установява, че между Т. Т. и Кредит Таим
ЕООД е подписан договор за паричен заем №*****/26.10.2019 г., от който е видно, че е
получена в заем сумата 600 лв. , която е следвало да върне ведно с възнаградителна лихва от
135,75 лв., на 27 двуседмични погасителни вноски от по 27,25 лв., при ГПР=47,60% и
ГЛП=39%. В ГПР не е включена неустойката от 925,56 лв., която следва заемателката да
заплати на равни месечни вноски при непредставяне на обезпечение по чл.16.3 във вр. с
чл.16.2 и чл.11.5 от ОУ, където е казано, че заемателката се задължава в срок от 3 дни след
сключване на договора да обезпечи заема с 2 ФЛ-поръчители, които да се задължат
солидарно с нея по кредита.
ПОС намира, че уговарянето на неустойка при непредставяне на обезпечение не може
да има обезпечителна функция, тъй като неустойката не може да стимулира осигуряването
от кредитополучателя на поръчители, с каквито той не разполага. Целта на обезпечението е
2
да гарантира събираемостта на вземането на кредитора. То не следва да поражда нови
парични вземания в негова полза. По отношение на поръчителството е ясно, че то би
следвало да бъде подсигурено преди подписване на договора, защото в противен случай
кредитополучателят би рискувал да задлъжнее и за сума, надхвърляща отпуснатия му заем.
Същият риск съществува и в случай, че поръчителството не бъде дадено едновременно с
подписване на договора за кредит, защото обещанието за поръчителство не обвързва
юридически, лицето което го е дало. От друга страна, макар да не е налице законова пречка
да се поръчителства по вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на
обезпечение не е въведено като условие за предоставяне на кредита, дава основание да се
счита, че кредитодателят няма интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката,
която всъщност се явява скрита печалба- скрито възнаграждение, определено в абсолютен
размер, а не в лихви. Видно е, че неустойката от 925,56 лв. надвишава 1,5 пъти заемната
сума от 600 лв., а като бъде прибавена неустойката към разходите по кредита, ГПР възлиза
многократно над допустимите 50% съгласно чл.19.,ал.4 от ЗПК. Следователно клаузата за
неустойка не само противоречи на добрите нрави, но и опорочава коректността на цялото
съдържание на договора относно приложимия лихвен процент, ГПК и общите разходи по
кредита, което дава достатъчно основание да се приеме, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
По отношение на направените доводи във въззивната жалба ПОС намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора
за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
ПОС не споделя изложените в обжалваното решение доводи, че тъй като
главницата в исковото производство се претендира на договорно основание чл.422, вр. с
чл.415 ГПК, следва да е налице идентичност по основане, размер и период на претенциите в
заповедното производство, то при извод за недействителност на договора искът следва
да се отхвърли, тъй като се базира на неоснователното обогатяване. Действително ищецът
основава претенцията си за връщане на предоставената главница на сключения
договор за заем, но с оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК при извод за
недействителност на потребителския кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
чистата стойност на получения кредит. Целта на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е да
уреди отношенията между страните по договора за потребителски кредит при
недействителност на последния, включително като намери приложение по предявен от
кредитора срещу длъжника иск, основаващ се на сключения договор. В противен случай
самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй като
същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха
могли да намерят приложение.
Ето защо съдът намира, че съгласно чл.23 от ЗПК следва да се присъди само
чистата сума на неиздължения кредит, поради което е основателен само искът за
установяване на дължимостта на главницата, но не и претендираната договорна лихва в
3
размер на 57,93 лв.
Не се спори, че ответницата е извършила плащане по кредита в размер на 268,20 лв.,
от което следва, че непогасената главница по получения заем е в размер на 331,80 лв. , до
която сума искът е основателен и ще се уважи.
Не до същият извод е достигнал и районния съд, поради което решението му в тази
част следва да се отмени за разликата над 331,80 лв. до пълния предявен размер от 409,62 лв.
По отношение на отхвърления иск за мораторна лихва от 38,50 лв.:
Съгласно правилото на чл.34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за недействителен,
всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила по правилата на
неоснователното обогатяване. Тъй като в този случай няма определен ден за изпълнение,
съгласно чл.84 ЗЗД длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. От
това следва, че при недействителност на договора за кредит, чистата сума на дължимата
главница подлежи на връщане ведно със законната лихва от датата на поискването – в
случая от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а не от датата на прекратяване
на договора, респективно не на датата на падежиралите вноски. Поради това не следва да се
присъжда обезщетение за забава върху чистата сумата на кредита за периода от 12.04.2020 г.
до 31.05.2021 г.за сумата 38,50 лв.
До същият извод е достигнал и районния съд, поради което решението в
отхвърлителната част за договорната лихва и обемщетението за забава следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото на страните следва да се присъдят разноски пред ПОС по
съразмерност:
Присъждане на разноски за адвокатско/юрисконсулско възнаграждение са поискани
страните,поради което следва да им се присъдят такива по съразмерност на
уважените/отхвърлените искове. На въззивника ПОС определя юрисконсулско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Въззивникът е направил разноски пред ПОС в размер на 225 лв./в т.ч. ДТ-75 лв.,150
лв.Юрк.В/, пред РС – сумата 275 лв./ в т.ч.125-ДТ и 150лв. юрк.в./, пред заповедния съд – 75
лв.- /в т.ч.-25 лв.ДТ и 50лв.-юрк.в./ или общо 575 лв., поради което въззивникът има право
на разноски пред ПОС по съразмерност за 377лв. /331,80х575:506,05/, а въззиваемият е
направил разноски в размер на 900 лв./в т.ч. 600лв.-АВ пред РС и 300 лв.-АВ пред ПОС/,
поради което има право на разноски пред ПОС по съразмерност за
222,75лв./125,25х900:506,05/.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2627/13.07.2022 г., постановено по гр. дело №15404/2021г. по
описа на Пловдивски районен съд, 19 гр. състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от
4
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД иск за признаване за установено, че Т. Х.
Т. с ЕГН:********** му дължи сумата от 331,80 лв. – главница по договор за паричен заем
с № ***** от 26.10.2019 г., сключен с КРЕДИТ ТАЙМ ЕООД, вземанията по който са
прехвърлени на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, И ВМЕСТО НЕГО В
ТАЗИ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т. Х. Т. с ЕГН:**********, че дължи на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *****, плащане на сумата от 331,80
лв. – главница по договор за паричен заем с № ***** от 26.10.2019 г., сключен с КРЕДИТ
ТАЙМ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД с Приложение № 1 от 11.11.2020 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
01.06.2021г./датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА №2627/13.07.2022 г., постановено по гр. дело №15404/2021г. по
описа на Пловдивски районен съд, 19 гр. състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД иск за признаване за установено, че Т. Х.
Т. с ЕГН:********** му дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.дело № 9043/2021 г.на ПРС: сумата 77,82 лева – главница по
договор за паричен заем с № ***** от 26.10.2019 г.,представляваща разликата над уважената
сума от 331,80 лв. до пълния предявен размер от 409,62 лв., сумата 57,93 лв.- договорна
лихва за периода 11.04.2020г. до 07.11.2020 г., сумата 38,50 лв.- обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода 12.04.2020г до 01.06.2021г./датата на подаване на
заявлението в съда/.
ОСЪЖДА Т. Х. Т. с ЕГН:********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК***** със седалище и АУ:гр.***** разноските по делото в размер на
377лв. по СЪРАЗМЕРНОСТ .
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК***** със
седалище и АУ:гр.***** да заплати на Т. Х. Т. с ЕГН:**********разноските по делото по
СЪРАЗМЕРНОСТ в размер на 222,75лв .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5