Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.02.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №2313/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени установителни
искове с правна квалификация чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86 ЗЗД вр. чл.43, ал.2,
т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Иска се установяване по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува
вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№1091/2019г. по описа на РС - Пазарджик в размер на 3466,64лв. - цена на ВиК
услуги /доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за
периода 16.01.2018г. – 16.01.2019г., ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 14.03.2019г. до
плащането, както и 132,07лв. обезщетение за забава за периода 28.02.2018г. -
31.01.2019г.
Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“
ЕООД, гр.Пазарджик в качеството на универсален правоприемник на „Водоснабдяване
и канализация-в ликвидация“ ЕООД, гр.Пазарджик твърди, че е изправна страна по
валидно облигационно отношение с ответника „МБАЛ Ескулап“ ООД, произтичащо от
договор за предоставяне на ВиК услуги №********* от 15.10.2009г., сключен при
общи условия, одобрени с решения на ДКЕВР № ОУ-071/17.07.2006г. и №
ОУ-09/11.08.2014г. Поддържа, че в периода 16.01.2018г. – 16.01.2019г. е
доставил ВиК услуги на стойност 3466,64лв. до водоснабден имот на ответника в
гр.Пазарджик, ул. „Св. Архангел“ №19А, а ответникът не е заплатил тяхната цена.
Поради допуснатото неизпълнение за него е възникнало задължение да плати на
ищеца мораторно обезщетение в размер 132,07лв., представляващо лихва за забава
върху просрочените главници за периода 28.02.2018г. – 31.02.2019г. Твърди, че
се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК. Иска от съда установяване на вземането в размера по
заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на разноски в заповедното и в
исковото производство.
Ответникът „МБАЛ Ескулап“ ООД оспорва наличието на
валидно облигационно отношение с ищеца, както и доставените количества питейна
вода, чето заплащане се претендира.
Съдът, като отчете събраните по делото
доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Активно легитимиран да
предяви процесните
искове по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а исковете са предявени в законоустановения срок,
поради което са допустими.
За основателността на главния иск ищецът следва да
установи, че като ВиК оператор по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ е доставил ВиК
услуги на ответника, който има качеството на потребител по смисъла на чл.3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г., вида и количеството на услугите, тяхната цена и
нейната изискуемост.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на горните обстоятелства, в
тежест на ответника е да установи положителния факт на изпълнението на
процесните задължения.
При така разпределена доказателствена тежест съдът
намира главният иск за частично основателен, а акцесорният – за напълно основателен.
Видно от представения договор за продажба на
търговско предприятие, ищецът е придобил предприятието на „ВиК – в ликвидация“
ЕООД, гр.Пазарджик, което има за предмет на дейност извършване на ВиК услуги на
територията на община Пазарджик. ВиК услугите, чието заплащане се претендира, са
предоставена в периода 16.01.2018г. – 16.01.2019г. при действието на Общите
условия на ВиК оператора „ВиК – в ликвидация“ ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-09/11.08.2014г. (накратко ОУ), публикувани във в. „З.“,
бр. 159 от 28.08.2014г. Съгласно чл.11, ал.7 и 8 ЗРВКУ, ОУ влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им, без да е необходимо тяхното изрично
приемане от потребителите. Съгласно чл.2,
ал.1, т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица –
собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги. Според §1, ал.1, т.2, б. „а“ ДР на ЗРВКУ
и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004г., потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води. В чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.33,
ал.2 от ОУ е предвидено, че потребителите са задължени да заплащат цената на
ВиК услугите. Плащането следва да стане в 30-дневен срок от издаване на
фактурата.
От
цитираните разпоредби е видно, че облигационното отношение между доставчика на
услугата и потребителя възниква ex lege с факта на придобиване на право на собственост или
ограничено право на ползване върху водоснабдения обект. Сключването на изричен
писмен договор не е елемент от правопораждащия фактически състав на
правоотношението, но наличието на такъв се изисква от наредбата, за да се
уредят подробно отношенията между страните. Следователно за възникване на
задължението за заплащане водоснабдителните и канализационни услуги е
достатъчно придобиването на собственост, респ. ограничено вещно право на
собственост върху водоснабден обект и потребяването на услугата. Доколкото
наличието на писмен договор не се изисква, твърдяната от ответника неистинност
на договора е без значение за делото.
Установява се от представената от ищеца справка от
Службата по вписвания – Пазарджик и представения нот. акт №72 от 23.12.1997г.
на Службата по вписвания – Пазарджик, че ответното дружество „МБАЛ Ескулап“ ООД
е собственик на поземлен имот, находящ се в гр.Пазарджик, ул. „Св. Архангел“
№19А, и на построена в него сграда „частна болница“.
По делото е допусната СТЕ, която да установи дали
процесният имот е присъединен към водопроводната и канализационната мрежа на
оператора „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, монтирани ли са в него
средства за търговско измерване на изразходваната питейна вода и отведените
отпадни води, какви са техните показания и има ли данни водоподаването да е
било прекъсвано, евентуално през кой период? Заключение по експертизата не е
представено, тъй като ответникът не е осигурил възможност на вещото лице да огледа
имота. Същият е бил предупреден от съда за последиците по чл.161 ГПК при
създаването на пречки по събирането на допуснати доказателства и въпреки това
не е допуснал вещото лице. Ето защо съдът приема, че обстоятелствата, за чието
доказване е допусната експертизата са налице в т.ч., че имотът е водоснабден и
канализиран от мрежата на оператора, а показанията на монтираните в него СТИ са
отчетени правилно в представените от ищеца карнети.
Видно от заключението на приетата СИЕ,
количеството на доставената питейна вода и на отведените и пречистени отпадни
води в имота на ответника през процесния период 16.01.2018г. – 16.01.2019г. е 1908
куб.м. на стойност 3136,74лв.
Размерът на задълженията през отделните отчетни
периоди е следният:
- 244,95лв. за периода 16.01.2018г. – 14.02.2018г.,
съгласно фактури №********** и №********** и двете от 16.02.2018г.;
- 248,24лв. за периода 14.02.2018г. – 14.03.2018г.,
съгласно фактури №********** и №********** и двете от 16.03.2018г.;
- 233,44лв. за периода 14.03.2018г. – 13.04.2018г.,
съгласно фактури №********** и №********** и двете от 20.04.2018г.;
- 341,95лв. за периода 13.04.2018г. – 16.05.2018г.,
съгласно фактури №********** и №********** и двете от 18.05.2018г.;
- 295,92лв. за периода 16.05.2018г. – 13.06.2018г.,
съгласно фактури №********** и №********** и двете от 13.06.2018г.;
- 314,00лв. за периода 13.06.2018г. – 13.07.2018г.,
съгласно фактури №********** и №********** и двете от 23.07.2018г.;
- 307,43лв. за периода 13.07.2018г. – 13.08.2018г.,
съгласно фактури №********** и №********** и двете от 14.08.2018г.;
- 57,54лв. за периода 13.08.2018г. – 12.09.2018г.,
съгласно фактура №********** от 25.09.2018г.;
- 355,10лв. за периода 12.09.2018г. – 15.10.2018г.,
съгласно фактура №********** от 22.10.2018г.;
- 218,66лв. за периода 15.10.2018г. – 12.11.2018г.,
съгласно фактури №********** и №********** и двете от 16.11.2018г.;
- 263,04лв. за периода 12.11.2018г. – 13.12.2018г.,
съгласно фактури №********** и №********** и двете от 19.12.2018г.;
- 256,46лв. за периода 13.12.2018г. – 16.01.2019г.,
съгласно фактури №********** и №********** и двете от 17.01.2019г.;
По отношение на всички издадени фактури е изтекъл
30 – дневният срок за плащане, съгласно чл.33, ал.2 от ОУ на оператора. От
страна на ответника не са представени доказателства за извършено плащане.
Установява се наличието на изискуемо вземане,
чието изпълнение не е доказано от ответника. Следователно главният иск се явява
частично основателен и следва да се уважи до размера на 3136,74лв. като се
отхвърли за разликата до предявения размер от 3466,64лв.
Ищецът е представил две фактури с №********** и
№********** и двете от 17.01.2018г. на обща стойност 411лв., които обаче се
отнасят за отчетния период 13.12.2017г. – 16.01.2018г., който е извън предмета
на исковата претенция по чл.422 ГПК и на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК
и затова вземането по тях не може да се присъди.
Относно иска по чл.86 ЗЗД:
Съдът формира извод за наличието на главен дълг в
размер на 3136,74лв., който не е заплатен на падежа. Видно от заключението на
СИЕ, размерът на законната лихва за забава върху всяка просрочена фактура за
периода от нейния падеж до 31.01.2019г. – крайната датата, която е посочена в
исковата молба, е в общ размер на 135,43лв. Ищецът претендира обезщетение за
забава в по-малък размер на 132,07лв., поради което акцесорният иск е изцяло
основателен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на
ищеца направените съдебни разноски в общ размер
на 847,98лв., включващи 71,98лв. държавна такса за исковото
производството, 576лв. възнаграждение за един адвокат и 130 лв. разходи за СИЕ.
Внесеният от ищеца депозит за СТЕ не е изплатен на ВЛ и подлежи на връщане при
поискване от ищеца с писмена молба, в която да посочи банкова сметка, ***.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 221,97лв., включващи 71,97лв. държавна такса и 150лв.
възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение Ескулап“ ООД, ЕИК
********* дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД,
гр.Пазарджик, ЕИК ********* сумата от 3136,74лв. – цена на ВиК услуги за имот в
гр.Пазарджик, ул. „Св.Архангел“ №19А, за периода 16.01.2018г. – 16.01.2019г.,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда –
14.03.2019г. до плащането, както и сумата от 132,07лв. обезщетение за забава за
периода 28.02.2018г. - 31.01.2019г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №671/19.03.2019г. по ч.гр.д. №1091/2019г., по
описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата /цена на ВиК услуги/ за
разликата над 3136,74лв. до предявения размер от 3466,64лв.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно
лечение Ескулап“ ООД да заплати на „Водоснабдяване
и канализационни услуги“ ЕООД съдебни разноски в исковото производство в размер
на 847,98лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1091/2019г.,
по описа на РС-Пазарджик в размер на 221,97лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: