№ 5137
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110132154 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от М. И. И. срещу МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ ЕАД главен установителен иск с правно основание чл. 26,
ал.1, пр.1 ЗЗД, с искане да се прогласи нищожността на Договор за
потребителски кредит № М0000006923/21.09.2021 г., поради противоречие
със закона, и под евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл.9 от Договор за
потребителски кредит № М0000006923/21.09.2021 г., поради противоречие с
добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № М0000006923/21.09.2021 г., по силата на който
ответникът в качеството на кредитодател е предоставил на ищеца в качеството
на кредитополучател сумата в размер на 8500 лв., която ищецът се е задължил
да върне на 48 равни погасителни вноски. Сочи се, че съгласно договора
ищцата следвало да заплати на ответника сумата в общ размер на 17 051,13
лв. Аргументира се, че в договора не е посочено кои точно разходи формират
ГПР, поради което се обосновава нищожност на договора. Излагат се доводи,
че не е достатъчно само цифрово изражение на процента ГПР, за да се спази
изискването на закона. Релевира се становище, че размерът на
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не
оспорва наличието на правоотношения между страните по силата на сключен
между тях договор. Обосновава действителност на процесния договор и на
клаузата за възнаградителна лихва.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран насрещен осъдителен
иск за сумата в размер на 3372,06 лв., представляваща просрочена главница за
периода от 10.11.2022 г. до 10.07.2024 г., сумата в размер на 3947,05 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница за периода от 08.10.2024 г. до
09.10.2025 г. и сумата в размер на 3928,81 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 10.11.2022 г. до 10.07.2024 г. Насрещният ищец основава
исковата си претенция от сключения между страните договор за
потребителски кредит с клауза за възнаградителна лихва.
В депозирания от М. И. отговор на насрещна искова молба същата
оспорва насрещния иск като неоснователен. Твърди, че е заплатила сумата в
размер на 4642,73 лв., което счита, че се установява от приложено към
исковата молба удостоверение за активен кредит, издадено от насрещния
ищец. Аргументира, че процесният договор за кредит е нищожен, поради
което обосновава, че не сължи възнаградителна лихва.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца по главния и евентуалния иск и
ответник по насрещни иск е да докаже, наличието на облигационно
правоотношение по Договор за потребителски кредит №
М0000006923/21.09.2021 г., както и противоречието със закона и добрите
нрави, а по насрещния иск възражението си за плащане на сумата в размер на
4642,73 лв.
В доказателствена тежест на ответника по главния и ищец по насрещния
иск е да установи сключването на валиден договор за потребителски кредит
между страните и валидна клауза за възнаградителна лихва.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
2
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
№ М0000006923/21.09.2021 г., по силата на който ответникът в качеството на
кредитодател е предоставил на ищеца в качеството на кредитополучател
сумата в размер на 8500 лв., която ищецът се е задължил да върне на 48 равни
погасителни вноски.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
3
48,23 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен срок
обезпечение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
От приетото по делото, без възражения от страните, допълнително
заключение от извършена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че ГПР по
процесния договор за кредит като се включи предварително уговорената
възнаградителна лихва в размер на 40% възлиза на 48,23%. При така
установените факти съдът намира договора за потребителски кредит за
действителен и следва да отхвърли предявения главен иск.
Поради отхвърляне на главния иск се е сбъднало разглеждането на
предявения под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за
прогласяване нищожност на клузата на чл.9 от Договор за потребителски
кредит № М0000006923/21.09.2021 г., поради противоречие с добрите нрави.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските
договори, така и за търговските сделки - арг. от чл. 288 от ТЗ. Добрите нрави
са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
4
противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност на
договорни клаузи поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Икономическата цел на отпуснатия кредит е придобиване на парични
средства и за двете страни. В случая за кредитополучателя, тя е покриване на
текущи нужди, за кредитодателя е да получи реализиране на целта на кредита,
плюс печалба чрез получаване на възнаградителна лихва. Настоящият съдебен
състав счита, че няма установен универсален критерий за преценка кога
договорената лихва е неморално висока и надхвърля границите на нравствено
допустимото. Този въпрос следва да се решава конкретно за всеки отделен
случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото – не само нейният
размер, но и размерът и валутата на предоставения кредит. В случая той е в
размер на 8500 лв. и не е обезпечен. Поради изложеното съдът намира, че
доколкото ГПР не надвишава законоустановения, то възнаградителна лихва в
размер на 40% не противоречи на добрите нрави и клаузата е действителна.
При тези мотиви съдът намира предявеният под евентуалност иск за
неоснователен и като такъв следва да го отхвърли.
По насрещния иск:
Доколкото по делото бе установена действителността на договора за
кредит, то съдът намира за основателен насрещния иск за осъждане на ищеца
да заплати дължимата главница и възнаградителна лихва по предоставения
кредит.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че
процесният кредит е обслужван редовно до 10.10.2022г., като след тази дата
М. И. И. е изпаднала в забава, постъпилите плащания от ищцата за погасяване
на задълженията по процесния договор са в размер на 4 792,73 лева. Вещото
лице дава заключение, че дължимите непогасени задължения на М. И. И. към
датата на подаване на насрещната искова молба са в размер на 11 247,92 лв.
(7319,11+3928,81=11247,92), както следва:
Главница 7 319,11 лева
5
Редовна изискуема главница 3 372,06 лева
Предсрочно изискуема главница 3 947,05 лева
Договорна лихва 3 928,81 лева
Поради изложеното съдът намира предявените насрещни искове за
изцяло основателни и следва да ги уважи в пълен размер.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ответникът в размер на 449,92 лв. за заплатена държавна
такса и 300 лв. за заплатен депозит за ССЕ. По делото няма доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение от ответника, следователно такова не
следва да се присъжда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. И., ЕГН ********** срещу МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК ********* главен установителен иск с
правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД запрогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит № М0000006923/21.09.2021 г., поради
противоречие със закона, и под евентуалност установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на
чл.9 от Договор за потребителски кредит № М0000006923/21.09.2021 г.,
поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА по предявения насрещен иск на основание чл. 79 ЗЗД М. И.
И., ЕГН ********** да заплати на МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК
********* сумата в размер на 3372,06 лв., представляваща просрочена
главница по Договор за потребителски кредит № М0000006923/21.09.2021 г. за
периода от 10.11.2022 г. до 10.07.2024 г., ведно със законната лихва от
26.07.2024 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 3947,05 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски
кредит № М0000006923/21.09.2021 г. за периода от 08.10.2024 г. до 09.10.2025
г., ведно със законната лихва от 26.07.2024 г. до окончателното изплащане, и
6
сумата в размер на 3928,81 лв., представляваща договорна лихва за периода от
10.11.2022 г. до 10.07.2024 г. по Договор за потребителски кредит №
М0000006923/21.09.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК М. И. И., ЕГН ********** да
заплати на МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК ********* сумата в
размер на 749,92 лв., представляваща съдебни разноски пред
първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7