Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.12.2020 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и трети ноември две
хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЛОРА ДИМОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6131
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6131/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Етажна
собственост на бул.******гр.София срещу решение №75260 от 22.04.2020 г постановено по
гр.д.№14908/18
г на СРС , 165 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника
с правно основание чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС и чл.48 ЗУЕС да се осъди Б.А.Н.БУЛСТАТ ******гр.София
да заплати сумата от 4800 лева незаплатени месечни вноски за поддържане
и управление на етажната собственост за периода 01.03.2017 г – 28.02.2018 г
съгласно решение на ОС на ЕС от 23.04.2012 г ; 32 лева разход за ремонт
– смяна на водачи на асансьорната кабина съгласно фактура №1787 от 19.12.2015 г
на „Е.Л.“ ЕООД ; 114,83 лева – сума за закупуване на карта за GSM връзка на асансьор по фактура №2365
от 05.08.2017 г на „Е.Д.“ ООД и 69,96 лева сума за подмяна на
осветлението в сградата с фотоклетки по фактура №5061 от 09.10.2017 г .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС. Съгласно чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС и чл.41 ЗС
ответникът като собственик дължи разходи за управление и поддържане на етажната
собственост . Не следва друго от това , че ответникът не е „фирма“ и е отдал
имота под наем на „Е.Б.СА“ АД и че на място работят и други дружества . В ЗУЕС
не е уредено вноските за етажната собственост да се претендират от наемателя ,
а не от собственика . С протокол №2 от 10.03.2016 г ОС на ЕС е приело оферта за
смяна и ремонт на асансьора . Фактура №2365 от 05.08.2017 г на „Е.Д.“ ООД
удостоверява плащане в брой , а плащането на сумите по другите две фактури по
банков път не е оспорено от ответника .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на
СРС . Искът е заведен от лице , което не е правосубектно и без представителна
власт . Ищецът не е представил доказателства за действително извършени разходи
, в това число доказателства за плащане по банков път по фактурите . ОС на ЕС
не е взело решения за смяна на водачи на асансьорната кабина , за закупуване на
карта за GSM и за подмяна на осветлението с фотоклетки . Асансьорът не е обща част за
ответника , тъй като обектът му се намира на първия етаж и не се ползва GSM връзка . Ежемесечната вноска за поддръжка противоречи
на чл.51 ал.5 ЗУЕС , а решението за нея не се отнася до БАН , а до съответния
наемател .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.05.2020 г и е обжалвано в срок на 22.05.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като такива основания не се констатират . Исковата молба е подписана от адвокат
, като действията му са потвърдени от председателя на управителния съвет на ЕС
съгласно чл.23 ал.4 ЗУЕС във вр.чл.21 ал.2 ЗУЕС .
Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че решение на ОС на ЕС от 23.04.2012 г за определяне на месечни
вноски за поддържане и управление на етажната собственост на „фирмите“ в
сградата не е нищожно , но не се отнася до ответника , който не е търговско
дружество , а юридическо лице с нестопанска цел . От друга страна имотът на
ответника е бил отдаден под наем и съгласно чл.51 ал.1 ЗУЕС и чл.6 ал.3 ЗУЕС разходите
за управление и поддържка трябва да се заплащат от наемателя , а не от
ответника като собственик . Разходите за смяна на водачи на асансьора ,
осигуряване на връзка по GSM и подмяна на
осветлението в ЕС с фотоклетки представляват полезни разноски и се дължат в две
хипотези – ако са одобрени от ОС на ЕС /чл.41 ЗС и чл.48 ал.3 ЗУЕС/ или е
доказано действителното им извършване и влагане в сградата по реда на чл.48
ал.7 ЗУЕС . По делото не са представени доказателства за взети решения на ОС на
ЕС , а само решение , което не е ясно дали е взето от ОС на ЕС, за подмяна на
асансьор като единна дейност . От друга страна не са доказани и действително
извършени разходи , защото не са представени платежни документи по фактурите .
Решението на СРС е частично неправилно .
Решението е правилно и трябва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд
, че ответникът не дължи сумата от 4800 лева незаплатени месечни вноски
за поддържане и управление на етажната собственост за периода 01.03.2017 г –
28.02.2018 г съгласно решение на ОС на ЕС от 23.04.2012 г . Ако - както в
случая - един имот е отдаден под наем съгласно чл.51 ал.1,5 ЗУЕС задължено лице
за месечните вноски към ЕС е съответният наемател , което е фактическият
„обитател“ на имота. В ЗС и ЗУЕС не е уредена солидарност в задълженията на
наемателя и собственика на имота . Ищецът е длъжен да води книга на етажната
собственост по чл.7 ЗУЕС и да идентифицира в нея всички обитатели вкл.наематели
на имоти респ.да претендира от тях вноските за поддържане и управление на ЕС.
Видно и от само решение на ОС на ЕС ищецът е бил наясно , че в ЕС са налице
„фирми“ – юридически лица , които ползват имоти за нежилищни нужди .
Решението на СРС е правилно и в частта , в която е
отхвърлен иска за сумата от 69,96 лева сума за подмяна на осветлението в
сградата с фотоклетки по фактура №5061 от 09.10.2017 г . Не се твърди в
исковата молба , че за този разход е налице решение на ОС на ЕС , нито разходът
е доказан с надлежни писмени доказателства . Правилно СРС е констатирал , че според
фактурата плащането ще бъде извършено по банков път , като липсват
доказателства за това плащане /платежно нареждане , банково извлечение/ .
Действително , в тази част докладът на първоинстанционния съд е непълен
, но във въззивната жалба липсват доводи в тази насока , нито са заявени нови доказателствени
искания на ищеца . Самият факт , че ответникът не е оспорил фактурата е без
значение , защото доказателствената тежест и при липса на оспорване е на ищеца
.
Решението на СРС е неправилно в частта , в която са
отхвърлени исковете за 32 лева
разход за ремонт – смяна на водачи на асансьорната кабина съгласно фактура
№1787 от 19.12.2015 г на „Е.Л.“ ЕООД ; и 114,83 лева – сума за
закупуване на карта за GSM връзка на асансьор по фактура №2365 от 05.08.2017 г на „Е.Д.“
ООД . В случая е налице решение на ОС на ЕС по чл.48 ал.3 ЗУЕС по протокол
№2 от 10.03.2016 г както за временен
ремонт на асансьора , така и за последваща подмяна на асансьора като са
определени 4 вноски по 140 лева на собственик . Решението на ОС на ЕС не е
обжалвано и е влязло в сила . Очевидно решението е във връзка с нови
технически изисквания към асансьорите вкл. осигуряване на аварийна връзка от
асансьора . Доколкото се касае за подобрения в обща част на ЕС е без
значение дали имотът на ответника се намира на първия етаж. Отделно , за
смяната на водачите на асансьора ищецът е представил и фактура , в която е удостоверено
плащане в брой.
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени частично само в частта , в която са отхвърлени
исковете за сумата от 32 лева разход за ремонт – смяна на водачи на
асансьорната кабина съгласно фактура №1787 от 19.12.2015 г на „Е.Л.“ ЕООД ; и 114,83
лева – сума за закупуване на карта за GSM връзка на асансьор по фактура №2365
от 05.08.2017 г на „Е.Д.“ ООД . Пред СРС ищецът дължи по компенсация 370,69
лева разноски по компенсация , а не 400 лева разноски. Пред СГС ищецът
дължи на ответника 85,34 лева разноски по компенсация .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №75260 от 22.04.2020 г постановено по
гр.д.№14908/18
г на СРС , 165 състав , в частта , с което са отхвърлени исковете на Етажна
собственост на бул.******гр.София с правно основание чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС и
чл.48 ал.3 ЗУЕС да се осъди Б.А.Н. БУЛСТАТ ******гр.София да заплати 32 лева разход за ремонт – смяна на
водачи на асансьорната кабина съгласно фактура №1787 от 19.12.2015 г на „Е.Л.“
ЕООД и 114,83 лева – сума за закупуване на карта за GSM връзка на асансьор по фактура №2365
от 05.08.2017 г на „Е.Д.“ ООД ; както и в частта , в която Етажна собственост
на бул.******гр.София е осъдена да заплати на БАН разноски пред СРС над
сумата от 370,69 лева до 400 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Б.А.Н. БУЛСТАТ
******гр.София да заплати на основание чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС и чл.48 ал.3 ЗУЕС
на Етажна собственост на бул.******гр.София
сумата от 32 лева разход за
ремонт – смяна на водачи на асансьорната кабина съгласно фактура №1787 от
19.12.2015 г на „Е.Л.“ ЕООД и сумата от 114,83 лева – сума за закупуване
на карта за GSM връзка на асансьор по фактура №2365 от 05.08.2017 г на „Е.Д.“ ООД.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение на СРС , в частта , в която са отхвърлени исковете на Етажна собственост на бул.******гр.София да
се осъди на основание чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС и чл.48 ЗУЕС ; Б.А.Н.БУЛСТАТ ******гр.София
да заплати сумата от 4800 лева незаплатени месечни вноски за поддържане
и управление на етажната собственост за периода 01.03.2017 г – 28.02.2018 г
съгласно решение на ОС на ЕС от 23.04.2012 г ; и сумата от 69,96 лева за
подмяна на осветлението в сградата с фотоклетки по фактура №5061 от 09.10.2017
г ; както и в частта , в която Етажна собственост на бул.******гр.София е
осъдена да заплати на Б.А.Н.БУЛСТАТ ******гр.София сумата от 370,69 лева
разноски пред СРС .
ОСЪЖДА Етажна
собственост на бул.******гр.София да заплати на Б.А.Н. БУЛСТАТ ******гр.София
сумата от 85,34 лева разноски пред СГС / по компенсация/.
Решението не подлежи
на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
обективно съединените искове /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.