№ 293
гр. Ловеч, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310102335 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила молба от Р. Д. К.
против „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД за отричане съществуването
на вземания, предмет на принудително изпълнение.
В молбата се твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от
08.01.2016 г., по ч. гр. д. № 2471/2015 г. по описа на РС Ловеч, за сумата от 2
137,02 лв., е образувано изп. д. № 607/2017 г. по описа на ЧСИ ****. Ищецът
твърди, че по делото му е връчена покана за доброволно изпълнение на
29.01.2019 г. В производството по изпълнителното дело е наложен на
14.12.2017 г. запор върху лек автомобил.
С молба от 14.03.2018 г. взискателят в производството е поискал от съдебния
изпълнител да направи справки, опис на движими вещи, запор върху
вземания по сметки на ищеца. Други действия се твърди, че не са
предприемани, а бездействието на взискателя в 2-годишен срок от последното
изпълнително действие е основание за прекратяването на изпълнителното
производство. Поддръжа се, че част от вземанията, предмет на принуда, се
погасяват с 3-годишна давност.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение за
вземанията по образуването срещу него изпълнително дело по описа на ЧСИ
1
****.
В отговора се поддръжа, че вземането срещу ищеца, предмет на принуда,
произтича от договор за кредит, сключен между К. и “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД. Вземанията по договорната връзка са прехвърлени в полза на
ответника с договор за цесия от 08.07.2014 г. В полза на ответника, въз основа
на подадено заявление, е образувано ч. гр. д. № 2471/2015 г. по описа на РС
Ловеч и издадена заповед за изпълнение за вземанията по договора. Твърди
се, че изпълнението на заповедта не е оспорено, а след влизането й в сила - на
05.01.2016 г., в полза на ответника, е издаден изпълнителен лист.
На 02.11.2017 г. ответникът твърди, че е подал молба до ЧСИ ****, въз
основа на която е образувано изп. д. № 607/2017 г. В молбата ответникът
поддръжа, че е възложил на съдебния изпълнител извършването на
изпълнителни действия - запор върху вземания на длъжника от трудово
възнаграждение и от открити на негово име банкови сметки, запор върху
МПС и възбрана върху имоти.
На 14.12.2017 г. е наложен запор върху МПС на длъжника. Наред с това, в
рамките на образуваното производството, са направени множество искания за
извършване на изпълнителни действия. Ответникът оспорва твърденията на
ищеца, че част от вземанията, предмет на принуда, се погасяват с кратка 3-
годишна давност.
В хода на производството ищецът участва лично и с адв. Ц.Ж., която по
същество излага становище за основателност на молбата по съображения, че
от датата на последното извършено изпълнително действие - 15.12.2017 г., с
което давността е прекъсната, до отнасянето на спора за съществуването на
вземането, е изминал период от три години, като възможността за принуда е
погасена. Представителят на ищеца заявава искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът не участва чрез свой представител, а в молба от 07.06.2022 г.
заявява становище за неоснователност на молбата. Ответникът застъпва
становище, че вземането, предмет на принудително изпълнение, за което
ищецът иска да бъде отречено, се погасява с 5-годишна давност, която е
прекъсвана многократно с предприетите действия в хода на изпълнителното
производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в
2
тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на
страните и техните представители, намира за установено следното от
фактическа страна.
Между страните не е спорно, че в производството по ч. гр. д. № ********* г.
по описа на РС Ловеч, въз основа на Заповед № 1547/16.12.2015 г., издадена в
производството по чл. 410 ГПК, е издаден изпълнителен лист, с който е
разпоредено на длъжника Р. Д. К. да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНАЛ” ЕАД сумата от 2 137,02 лв., ат която , 116,01 лв. -
главница, 190,07 лв. - възнаградителна лихва за периода 10.09.2008 г. до
10.04.2009 г., 830,94 лв. - обезщетение за забава за периода 11.09.2008 г. до
20.11.2015 г., ведно със законната лихва от 15.12.2015 г. до изплащането й и
сторените разноски - 42,74 лв. държавна такса и 304,80 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Не е спорно по делото, че въз основа на издадения изпълнителен лист, срещу
ищецът е образувано изпълнително дело № 607/2017 г. по описа на ЧСИ ****.
Производството е образувано въз основа на подадена на 02.11.2017 г. молба
от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД. В молбата взискателят е поискал
от съдебния изпълнител да извърши справка за наличието на на трудови
правоотношения, банкови сметки и вземания от трети лица, а в случай, че
такива бъдат открити да се наложи запор върху тях; да се извърши пълно
проучване имущественото състояние на длъжника и се впишат възбрани
върху притежаваното от него недвижимо имущество. На съдебния
изпълнител са възложени действия по чл. 18 ЗЧСИ.
Между страните не е спорно, че в рамките на образувано прозиводството по
принудително изпълнение на 14.12.2017 г. е наложен запор върху МПС на
ищеца, като това се установява и приложено по делото запорно съобщение от
същата дата, получено в ОД на МВР Ловеч, ОПП, на 20.12.2017 г. срещу
разписка. В писмо, адресирано до ЧСИ ****, началника на сектор ПП Ловеч,
я е уведомил, че на 22.12.2017 г. е наложен запор върху МПС с рег. №
ОВ2523АТ, собственост на Р. Д. К..
На 23.01.2019 г., по молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЧСИ
**** е наложила запор върху вземания на Р. Д. К. от пенсия, дължима от ТП
на НОИ. За наложения запор К. е уведомен срещу разписка на 25.01.2019 г.
В писмо от 28.01.2019 г. ЧСИ **** е уведомена от Директора на ТД на НОИ,
3
че искането за налагане на запор върху вземане за пенсия на К., тъй като
размерът й е под този на минималната работна заплата.
Изготвената до К. покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от акта,
подлежащ на изпълнение, му е връчени срещу разписка на 29.01.2019 г. в
кантората на ЧСИ ****.
При очертаване на фактите съдът не обсъжда ангажираните от ответника
доказателства относно основанието, от които произтичат вземанията, предмет
на принуда и за прехвърляне на вземанията от първоначалния кредитор в
полза на ответника. Те нямат отношение към фактите от предмета на
доказване, тъй като касаят обстоятелства, които предхождат издаването на
изпълнителя лист.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за отричане на вземане, предмет на принудително
изпълнение, с правна квалификация чл. 439 ГПК.
Предявената претенция е средство за защита на длъжника против
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, като с
него се оспорва подлежащото на изпълнение вземане.
Предявеният иск е допустим независимо, че отричаното вземане произтича от
заповед за изпълнение, а не от влязло в сила съдебно решение. За ищеца е
налице интерес от предявяването му, с оглед на това, че той не е подал
възражение в срока по чл. 414 ГПК, с което издадената срещу него заповед за
изпълнение се е стабилизирала, а той се позовава на нововъзникнали след
това факти. Именно поради това пред него не е открит пътя за защита по чл.
424 ГПК. Той има правен интерес да предяви иск по чл. 439 ГПК,
позовавайки се на факти, настъпили след изтичане на срока по чл. 414 ГПК за
подаване на възражение против заповедта за незабавно изпълнение.
Поддържаното от ищеца основание е очертано с твърдения за бездействие на
взискателя по образуваните изпълнителни дела и с изграден въз основа на тях
извод за погасяване възможността за принуда към него.
Принудата в изпълнителното производство, образувано срещу ищеца, е
провеждана на база издадена заповед за изпълнение. След връчването , в
рамките на производството по издаването ѝ, длъжникът е имал възможност да
4
подаде възражение против изпълнението /към дата на издаването на
заповедта срокът за възражение е бил две седмици от връчването /. По
делото няма доказателства относно момента на връчване на заповедта, но
доколкото въз основа на нея е издаден изпълнителен лист, следва да се
приеме, че тя в срок не оспорена от длъжника. След стабилизираното на
заповедта /като момента, в който това се е случило, с оглед данните по
делото, може да се приеме датата на издаването на изпълнителния лист –
08.01.2016 г., който следва да се издаден след влизане в сила на заповедта -
арг. чл. 416 ГПК/. От следващия ден за вземанията по заповедта за незабавно
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист започва да тече
нова давност, която е петгодишна /чл. 117, ал. 2 ЗЗД/. В случая чл. 117, ал. 2
ЗЗД е приложим, защото последиците на влязлата в сила заповед по чл. 410
ГПК относно вземането са приравнени на тези, които настъпват от съдебното
решение за установяване на вземането по заповедта /чл. 416 ГПК/. В тази
връзка, неоснователни са възраженията на ищеца, че вземанията, предмет на
принуда, се погасяват с кратка 3-годишна давност.
Въз основа на издадения срещу длъжника К. изпълнителен лист, по молба на
кредитора „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, на 02.11.2017 г. е
образувано изпълнително дело № 607/2017 г. по описа на ЧСИ ****.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б “в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия по принудително изпълнение. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания могат да се приложат
различни изпълнителни способи. В рамките на тези способи изпълнението
може да бъде насочено към осребряването на множество вещи на длъжника и
към събирането на негови вземания от трети лица. Давността се прекъсва с
предприемането на което и да е действия по изпълнение в рамките на
определен способ, независимо от това дали то е извършено по молба на
взискателя или или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител, по възлагане на взискателя съгласно чл. 18 ЗЧСИ.
Погасителната давност за вземанията по заповедта за изпълнение, за които се
търси отричане, е прекъсната с образуването на изпълнително делото, като в
молбата на ЧСИ е възложено извършването на всички действия по чл. 18
ЗЧСИ /молбата е била редовна и е прекъснала давността/.
След образуваното на производството изпълнението е насочено към движима
5
вещ на длъжника - МПС, като 14.12.2017 г. е наложен запор върху него.
На 23.01.2019 г. изпълнението е насочено към вземания на длъжника /ищец в
производството/ от трето лице - вземане за пенсия от ТД на НОИ. Запорът се
счита за наложен с изплащането на запорното съобщение. Обстоятелството,
че след получавано на съобщението третото лице е уведомило съдебния
изпълнител, че вземането е несквестируемо, не означава, че действието по
налагане на запора не представлява такова по изпълнение, което прекъсва
давността. В този случай длъжникът ще се освободи само от разноските по
извършване на действието, които ще останат в тежест на взискателя.
В матиралите по делото няма данни за извършени последващи действия по
искане на взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител, на който
това е възложено по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
Вземанията по заповедта се погасяват с изтичането на 5-година давност, за
което съображения са изложени по-горе.
Отчитайки прекъсванията на давността в рамките на производството, съдът
приема, че към датата на сезирането му с иск за отричане на вземанията,
давността не е изтекла, което е основание за отхвърляне на иска.
По изложените съображения заявената претенция за отричане
съществуването на вземания, предмет на принуда, следва да са отхвърли.
При изхода на спора следва да се отхвърли искането на ищеца за присъждане
на сторените разноски в производството.
Ответникът е заявил искане за разноски. По делото той е представляван от
юрисконсулт, на който на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя
възнаграждение в размер на 100,00 лв., отчитайки фактическа и правна
сложност на спора и процесуалната активност на представителя на ответника
в хода на производството. Доказателства за други разноски не са ангажирани
по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. *****
против “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Хенрих Ибсен” 15,
6
представляван от Александър Викторов Грилихес, иск с правна квалификация
чл. 439 ГПК да се признае за установено по отношение на “ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, че Р. Д. К. не дължи сумата от 2 137,02 лв., от
която 1 116,01 лв. - главница, 190,07 лв. - възнаградителна лихва за периода
10.09.2008 г. до 10.04.2009 г., 830,94 лв. - обезщетение за забава за периода
11.09.2008 г. до 20.11.2015 г., ведно със законната лихва от 15.12.2015 г. до
изплащането й и сторените разноски - 42,74 лв. държавна такса и 304,80 лв.
юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист в
производството по ч. гр. д. № 2471/2015 г. по описа на РС Ловеч, предмет на
принуда в производството по изп. д. № 607/2017 г. по описа на ЧСИ ****, с
район на действие района на ОС Ловеч, поради изтекла погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ искането на Р. Д. К., с горните данни, за присъждане на
сторените разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Д. К., с ЕГН **********, с адрес:
гр. ***** да заплати на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Хенрих
Ибсен” 15, представляван от Александър Викторов Грилихес сумата от
100,00 лв. /сто лева/ - разноски в производството.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7