№ 5141
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100505631 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Б.Б.“ ЕООД срещу решение №
20011390/08.02.2022 г. по гр.д. № 66405/2019 г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, с
която са уважени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД, предявени от *******“ ЕООД срещу жалбоподателя, като последният е
осъден да заплати сумите, както следва: 8000 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 19.11.2019 г., до погасяването, представляваща дължимо
възнаграждение по договор от 15.07.2016 г. за енергийно обследване във връзка с
кандидатстване по процедура за безвъзмездна финансова помощ „*******-3.001“,
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.“, 300 лв. –
неустойка за забава по т. 7а от договор от 15.07.2016 г. за периода от 18.11.2016 г. до
27.11.2016 г. (при допусната очевидна фактическа грешка в решението по отношение
на крайния срок на дължимост на неустойката)
Жалбоподателят – „Б.Б.“ ЕООД, твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Счита, че *******“ ЕООД не е изпълнило надлежно договора за
изработка, поради което няма право на претендираното възнаграждение. Срокът за
1
подаване на енергиен одит е бил до 10.08.2016 г., а становището за съответствие с
енергийния одит е било издадено на 11.10.2016 г., поради което възложителят няма
интерес от предложеното изпълнение и е развалил договора с отговора на исковата
молба. Ето защо, счита, че не дължи възнаграждение, поради което счита претенциите
за неоснователни. Моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – *******“ ЕООД, не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от *******“ ЕООД с обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът – *******“ ЕООД, твърди, че по силата на договор за изработка от
15.07.2016 г., сключен с ответника, е изпълнил възложените му работа – обследване на
енергийна ефективност на промишлена система „Б.Б.“ ЕООД, намираща се в гр.
София, кв. „Казичене“, съгласно методологията и изискванията на програма „*******-
3.001, Енергийна ефективност за МСП“, като ответникът му дължи възнаграждение.
Ответникът не е погасил пълния размер на дължимото възнаграждение за извършената
работа, като непогасената част възлиза на сумата в размер на 8000 лв. Освен това,
съгласно т. 7а от договора ответникът му дължи и сумата в размер на 1600 лв.,
представляваща неустойка за забава. Ето защо, претендира посочените суми, както и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването.
С обжалваното решение искът за главница е уважен изцяло, а искът за неустойка
– до сумата в размер на 300 лв. и за периода от 18.11.2016 до 27.11.2016 г. (при
допусната очевидна фактическа грешка в решението по отношение на крайния срок на
дължимост на неустойката).
Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която исковете са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: възникването на облигационно отношение между страните,
породено от сключен договор за изработка от 15.07.2016 г., по силата на който ищецът
се е задължил да изпълни възложените дейности срещу възнаграждение, което
ответникът се е задължил да изплати на ищеца; изпълнението от страна на ищеца на
възложената работа съобразно уговореното в договора; приемането на работата или
2
неоснователен отказ работата да бъде приета.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга.
Безспорно между страните е обстоятелството, че на 15.07.2016 г. между тях е
сключен договор, като ответникът е възложил на ищеца извършването на следните
дейности, а именно: обследване на енергийна ефективност на промишлена система
„Б.Б.“ ЕООД, намираща се в гр. София, кв. „Казичене“, съгласно методологията и
изискванията на програма „*******-3.001, Енергийна ефективност за МСП“,
включително изготвяне на доклад от енергиен одит по образец – Приложение Б от
документация на процедура за безвъзмездна помощ.
Съгласно представения по делото договор, срокът на изпълнение на
възложените дейности е 20 дни след представяне на всички необходими материали и
документи, касаещи обследването. За извършените работи възложителят дължи на
изпълнителя възнаграждение в размер на 24000 лв., с включен ДДС, платимо по
следния начин (т. 4 от договора) – 4000 лв. – до 5 дни от подписването на договора,
6000 лв. – до 5 дни от получаване на положително становище за съответствие на
енергийния одит от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, 14000 лв. – след
подписване на договор за безвъзмездно финансиране.
При тълкуване на посочените клаузи от договора се налага извод, че, на първо
място, страните са договорили специфичен начин на приемане на изпълнението, а
именно – одобряване на изготвения енергиен одит от трето за спора лице, което
представлява държавна институция, и на следващо място – плащането на първата част
от възнаграждение е обусловено именно от приемане на възложения енергиен одит от
компетентния държавен орган, а втората е под условие – в случай че възложителят
кандидатства и бъде одобрен за безвъзмездно финансиране на базата на изготвените от
изпълнителя документи.
Съгласно становище за съответствие на енергиен одит от 11.10.2016 г., издадено
от изпълнителния директор на АУЕР, изготвеният от изпълнителя доклад за енергиен
одит в изпълнение на процесния договор е одобрен, като е посочено, че обследването
за енергийна ефективност е подадено съгласно указания за електронно подаване, в
рамките на сроковете, посочени в условията на кандидатстване, обследването е
извършено от лице, вписано в публичния регистър, докладът от обследването е
изготвен по образец, заключенията от обследването са точни и правилни. Във връзка с
изложеното следва да се приеме, че възложената работа е извършена от изпълнителя
съобразно договореното, като същата е приета по предвидения в договор начин, а
именно – чрез положително становище от компетентния държавен орган.
Във връзка с твърдението на въззивника, че е упражнил правото си да развали
договора, следва да се посочи следното:
3
Правото да се развали договорът е преобразуващо и се упражнява с едностранно
изявление, без да е необходимо съдействието на насрещната страна, като възниква при
наличието на неизпълнение, т.е. юридически факт, който следва по време юридическия
факт, породил двустранното правоотношение. Елементите на фактическия състав на
правото да се развали договор са уредени в чл. 87 ЗЗД. Първият от тях е неизпълнение
на задължение на насрещната страна. При договор за изработка, какъвто е процесният,
за да възникне правото на възложителя да развали договора, изпълнителят следва да е в
неизпълнение, включително отклонението от поръчката следва да е толкова
съществено, че работата да е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение – чл. 265, ал. 2 ЗЗД.
В случая, с оглед събрания по делото доказателствен материал настоящият
съдебен състав приема, че не са били налице основания за разваляне на договора и че
самото разваляне не е произвело действие, предвид факта, че не е извършено по
предвидения в чл. 87, ал. 1 ЗЗД начин. В тази връзка следва да се посочи, че
възражението на ответника (въззивник), че не е спазен уговореният в договора срок,
поради което е пропуснат срокът за кандидатстване за безвъзмездно финансиране и в
негова полза е възникнало правото да развали договора без предизвестие, е
неоснователно. Както беше посочено, в договора е предвиден срок за изпълнение 20
дни след представяне на всички необходими материали и документи, касаещи
обследването. Не са ангажирани доказателства от ответника за датата, на която са
представени на изпълнителя всички необходими материали и документи, касаещи
обследването, поради което следва да се приеме, че приетият на 11.10.2016 г. доклад е
изработен в срок. Освен това, изрично в становището за съответствие на изготвения в
изпълнение на договора енергиен одит е посочено, че обследването за енергийна
ефективност, предмет на процесния договор, е подадено съгласно указанията и в
рамките на сроковете, посочени в условията за кандидатстване по процедурата.
Следователно, в правната сфера на възложителя не е възникнало правото да развали
договора.
Дори да се приеме, че е налице неточно изпълнение от страна на изпълнителя по
отношение на изготвения одит, каквито са твърденията на ответника, за да упражни
надлежно правото си да развали договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 265,
ал. 1 ЗЗД възложителят е следвало да предостави на изпълнителя подходящ срок за
изпълнение/поправяне на работата с предупреждение, че след изтичането на срока ще
смята договора за развален, в рамките на срока по чл. 265, ал. 3 ЗЗД – шест месеца от
узнаването, което не е направено. С оглед изложеното съдът намира, че възложителят
не е упражнил надлежно правото си да развали договора.
Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав счита иска по чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за основателен за пълния предявен размер от 8000 лв.,
4
доколкото дължимото възнаграждение по договора при положително становище за
съответствие на изготвения енергиен одит е в размер на 10000 лв., а изпълнителят
призната обстоятелството, че възложителят е заплатил част от дълга, а именно –
сумата в размер на 2000 лв.
Предвид дължимостта на главното вземането и изпадането на възложителя в
забава, то за периода от 18.11.2016 до 27.11.2016 г. (при допусната очевидна
фактическа грешка в решението по отношение на крайния срок на дължимост на
неустойката) се дължи и неустойка в присъдения размер от 300 лв., съгласно т. 7а от
договора.
Следователно и при посочените мотиви решението в обжалваната част, с която
исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД са уважени, е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият не претендира такива за въззивната инстанция, поради което не следва да се
ангажира отговорността на въззивника по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20011390/08.02.2022 г. по гр.д. № 66405/2019 г.
по описа на СРС, 73 състав, в частта, с която са уважени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, предявени от *******“ ЕООД, ЕИК
******* срещу „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, като „Б.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати в
полза на *******“ ЕООД сумите, както следва: 8000 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 19.11.2019 г., до погасяването, представляваща дължимо
възнаграждение по договор от 15.07.2016 г. за енергийно обследване във връзка с
кандидатстване по процедура за безвъзмездна финансова помощ *******-3.001
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., 300 лв. –
неустойка за забава по т. 7а от договор от 15.07.2016 г. за периода от 18.11.2016 г. до
27.11.2016 г.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6