О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 159 08.02.2017г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на осми февруари
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 261 по описа
за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба от „Сибанк”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цар Борис ІІІ“ № 1, вписано в ТР с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Петър Гроздев Андронов и Светла Атанасова Георгиева, чрез пълномощник юрисконсулт Д.П.П., със съдебен адрес:*** бийч” ЕООД, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 7, Бизнес център „Орион“, ет.3, офис 8, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала А.Д.А. и А.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, двамата ответници със съдебен адрес:***, да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно заплащането на сумата от 150 000 лв. просрочена главница по договор за банков кредит Европодкрепа 2 – овърдрафт с възможност за финансиране от Европейската инвестиционна банка № MS13-00041/ 14.05.2013г., ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане; 3411.59 лв. договорна лихва за периода 21.04.2015 – 27.07.2015г.; 8998.13 лв. наказателна лихва за периода 21.04.2015 – 31.01.2016г.; направени разноски по делото пред РС-Бургас в размер на 5948.20 лв., както и да заплати направените по настоящото дело разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В дадения срок по чл.367 от ГПК, ответниците подадоха писмен отговор, с който се твърди, че не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на задължението, а ответното дружество и ответника – физическо лице няма доказателства да са били уведомени за настъпването й, както и за вземането на такова решение от управителните органи на банката. Уведомителното писмо не е било получавано от ответното дружество или от Ат.А. лично. Ищецът твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост, а едновременно че е настъпил крайния падеж. Приложените от банката извадки не съставляват извлечение от счетоводния регистър, не носи и подпис на съставителя си, липсват поръчители. Приложени бяха писмени доказателства. Направени бяха доказателствени искания.
В срока по чл.372 от ГПК, ищецът подаде допълнителна искова молба, в която са изложени доводи за неоснователност на възраженията като излизащи извън предмета на спора. Длъжниците са били уведомени чрез обратни разписки от „Български пощи“, без да се твърди, че подписите като „получил“ са на Ат.А.. Самото заявление е било подадено след настъпването на крайния падеж на кредита – 21.11.2015г. Общите условия по кредита са били приложени към ч.гр.д.№ 557/2016г. по описа на РС-Бургас. Поръчители по кредита няма, а А. е солидарен длъжник. Характерът на кредита – овърдрафт, позволява многократно ползване и погасяване, без да се изискват месечни анюитетни вноски. Няма постъпили плащания след 18.11.2014г., а приложената справка от ответниците обхваща период до 31.12.2014г. Приложени бяха нови доказателства. Направени бяха възражения по искания на ответната страна.
В срока по чл.373 от ГПК, постъпи писмен отговор на допълнителната искова молба от ответниците, в който се уточнява, на какви обстоятелства почива възражението за неполучаване съобщение за предсрочна изискуемост. Договорът за кредит бил сключен в нарушение чл.58 ал.1 от ЗКИ и ЗЗП, тъй като банката съобразно чл.59 ал.3 от ЗКИ не е предоставила общите си условия в писмен вид. За А. като физическо лице, сключеният договор е за потребителски кредит и затова според чл.147а от ЗЗП доказателствена тежест за тези обстоятелства носи търговеца, т.е.ищеца. Направени са възражения по доказателствени искания на ищеца. Не са приложени нови доказателства.
Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът намира следното:
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК и от лице, което има правен интерес от водене на делото. Внесена е дължимата държавна такса. Исковата молба е заведена в срока по чл.415 ал.1 от ГПК, видно от приложеното ч.гр.д.№ 557/16г. по описа на РС-Бургас. Възражението за нередовност на исковата молба е неоснователно, доколкото същата повтаря съдържанието на заявлението по чл.418 от ГПК. Отделно от това, начинът на формиране на дължимата лихва е въпрос по същество.
Исковете са с правно основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 от ГПК.
По делото от ищеца с исковата молба са приложени писмени доказателства под опис /л.3, стр.2 по делото/, вкл. квитанция за довнесена държавна такса и пълномощно, а към допълнителната искова молба общи условия на банката и пълномощно.
Към отговора на исковата молба и отговора на допълнителната искова молба са приложени извадки от записвания.
На основание чл.374 ал.2 от ГПК, съдът предлага и проект за доклад по делото в следния смисъл. Постъпила е искова молба от „Сибанк”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цар Борис ІІІ“ № 1, вписано в ТР с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Петър Гроздев Андронов и Светла Атанасова Георгиева, чрез пълномощник юрисконсулт Д.П.П., със съдебен адрес:*** бийч” ЕООД, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 7, Бизнес център „Орион“, ет.3, офис 8, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала А.Д.А. и А.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, двамата ответници със съдебен адрес:***, да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно заплащането на сумата от 150 000 лв. просрочена главница по договор за банков кредит Европодкрепа 2 – овърдрафт с възможност за финансиране от Европейската инвестиционна банка № MS13-00041/ 14.05.2013г., ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане; 3411.59 лв. договорна лихва за периода 21.04.2015 – 27.07.2015г.; 8998.13 лв. наказателна лихва за периода 21.04.2015 – 31.01.2016г.; направени разноски по делото пред РС-Бургас в размер на 3248.20 лв. за внесена държавна такса и 2700 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и да заплати направените по настоящото дело разноски. Според изложеното в исковата молба, на 14.05.2013г. е бил сключен посочения договор за банков кредит, като „Бургас бийч” ООД е усвоило сумата от 150 000 лв., която е следвало да върне до 21.11.2015г. Поради просрочие на дължими месечни лихви, считано от 28.07.2015г., кредита е бил обявен за предсрочно изискуем от ищеца, за което ответниците са били уведомени писмено на 17.08.2015г., респ.на 07.10.2015г. за физическото лице, като това е станало чрез обратни разписки от „Български пощи“, без да се твърди, че подписите като „получил“ са на Ат.А.. Самото заявление е било подадено след настъпването на крайния падеж на кредита – 21.11.2015г. Общите условия по кредита са били приложени към ч.гр.д.№ 557/2016г. по описа на РС-Бургас. Поръчители по кредита няма, а А. е солидарен длъжник. Характерът на кредита – овърдрафт, позволява многократно ползване и погасяване, без да се изискват месечни анюитетни вноски. Няма постъпили плащания след 18.11.2014г., а приложената справка от ответниците обхваща период до 31.12.2014г.
В подадените писмени отговори ответниците считат, че не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на задължението, а ответното дружество и ответника – физическо лице няма доказателства да са били уведомени за настъпването й, както и за вземането на такова решение от управителните органи на банката. Уведомителното писмо не е било получавано от ответното дружество или от Ат.А. лично. Ищецът твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост, а едновременно че е настъпил крайния падеж, което е противоречие в основанието. Приложените от банката извадки не съставляват извлечение от счетоводния регистър, не носи и подпис на съставителя си, липсват поръчители. Договорът за кредит е бил сключен в нарушение чл.58 ал.1 от ЗКИ и ЗЗП, тъй като банката съобразно чл.59 ал.3 от ЗКИ не е предоставила общите си условия в писмен вид. За А. като физическо лице, сключеният договор е за потребителски кредит и затова според чл.147а от ЗЗП доказателствена тежест за тези обстоятелства носи търговеца, т.е.ищеца. Считат, че спрямо А. договорът е недействителен.
Не се признават права. Не са налице обстоятелства, по които да не се спори. Към настоящия момент не са налице обстоятелства, за които да съществува установено от закона предположение, да са общоизвестни или служебно известни, поради което да не се нуждаят от доказване.
Представените писмени доказателства са допустими и относими за изясняване обстоятелствата по делото и следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-икономическа експертиза е допустимо и следва да бъде уважено, като вещото лице отговори на поставените в исковата молба задачи. В молбата в достатъчна степен са конкретизирани задачите към вещото лице. Вещото лице следва да отговори и на поставените от ответниците в отговора на исковата молба задачи.
Искането за прилагане на ч.гр.д.№ 557/2016г. по описа на РС-Бургас като основателно, беше уважено и същото следва да се приобщи към доказателствата.
Искането на банката да бъде допуснат до разпит един свидетел, е допустимо, стига да се спазват ограниченията на чл.164 от ГПК.
Искането на ищцовата страна, на основание чл.176 от ГПК да бъде задължен Ат.А. да се яви лично и да отговори на поставените въпроси, не следва да бъде уважено. В подписаният лично от А. отговор на исковата молба е заявил, че не е получавал уведомление. По отношение на въпроса под № 1, чл.164 ал.1, т.3 от ГПК не позволява установяването на такива обстоятелства със свидетелски показания. Утвърдителният отговор на такъв въпрос би представлявал признание на иска, каквото не е налице. Прилагането на санкцията по чл.176 ал.3 от ГПК в случай на отказ, би довело до същия резултат. По отношение на обстоятелствата във въпрос № 2 е налице безпротиворечива съдебна практика, да бъдат установени с писмени доказателства.
Страните съобразно чл.154 ал.1 от ГПК следва да докажат твърдените от тях положителни факти. Ищецът трябва да докаже, че разполага против ответниците с валидно и изискуемо парично задължение в твърдения размер, както и сумите по дължимата лихва и такса по кредита, както и солидарност на задължението по отношение на дружеството и физическото лице. Ответниците трябва да докажат, че са платили дължимите по договора суми или е налице обстоятелство, освобождаващо ги от заплащането им.
Мотивиран от горното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените приложения от ищеца под опис /л.3, стр.2/, вкл. квитанция за довнесена държавна такса, както и 2 бр. пълномощни; общи условия на банката; извадки от записвания; ч.гр.д.№ 557/2016г. по описа на РС-Бургас, като доказателства по делото.
ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Жечко Костенски. Вещото лице да отговори на поставените задачи след внасяне на предварителен депозит в размер на 140 лв. от ищеца и 100 лв. от ответниците, в седмичен срок по депозитна сметка на ОС-Бургас.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от „Сибанк”ЕАД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Сибанк”ЕАД,
на основание чл.176 от ГПК да бъде задължен Ат.А. да се яви лично и да отговори
на поставените въпроси.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА делото за 09.03.2017г. от 13.45ч., за която дата да се призоват страните.
На страните да се връчат преписи от настоящото определение, в т.ч. от проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис от допълнителното писмено становище на ответниците. Вещото лице да се уведоми след внасяне на определения предварителен депозит от поне една от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: