№ 7165
гр. С., 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110139213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** против В. Р. Ц., ЕГН **********
за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.09.2019 г. по ч. гр. д. № 50693/2019 г. по описа на
СРС, 48 състав.
В исковата молба ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за суми
за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., община „Н..........., абонатен № 055976.
Тъй като срещу издадената заповед е подадено възражение по чл. 414 ГПК, на ищеца са
дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията, което е сторено с
предявените в настоящото производство искове. В исковата молба са изложени твърдения,
че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тели в имотите си и да заплащат цената за ТЕ. Излага се, че съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ АД
на клиенти за битови нужди в гр. С.. Поддържа се, че през процесния период в отношенията
между страните са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД
на клиенти за битови нужди в гр. С., одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се, че
1
в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и
имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение
на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. За имота на ответника са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са
заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за
уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за
установено, че дължи на ищеца както следва: 154,94 лв., представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода 01.05.2015 г. -
30.09.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., община „Н..........., абонатен №
055976; 46,45 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 14.09.2016 г. -
23.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 03.09.2019 г. до окончателното плащане. Претендира
направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор. Във възражението по
чл. 414 ГПК ответникът е възразил, че не е налице облигационна връзка между страните,
както и че вземането е погасено по давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, ал. 1 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, ал. 1 ЗЕ е да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1/. че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена
към топлопреносната мрежа; 2/. че ответникът е имал качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди през процесния период; 3/. че през процесния период между ищеца
и ответника е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е
доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период; 4/. начина
на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния
недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; 5/. потребената
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
2
изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже плащане на дълга,
както и че вземането е погасено по давност.
В тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване на погасителната давност.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, включително
съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като обоснована и
компетентно изготвена, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Относно качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди съдът
приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители
на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
3
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество /ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС/.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая се установява от писмените доказателства, приети по делото – Договор за
продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба и замяна на
жилища от държавния жилищен фонд от 26.05.1974 г., Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 68, том VI, рег. № 15800, дело № 0979/2015 г. от 14.09.2015 г., заявление
– декларация вх. № 754/22.02.2010 г. за откриване на партида до „Т.С.“ ЕАД, че ответникът
е бил през процесния период собственик на процесния имот - апартамент № 61, находящ се
в гр. С., ж. к. „Лев Толстой“, бл. 48, вх. Г, ет. 3, аб. № 055976 и като такъв – клиент на
топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква
между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл. 150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на тази нормативна уредба, съдът приема, че
между главните страни за исковия период е бил сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са Общите условия
на ищеца от 2014 г., одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г., публикувани и на интернет страницата на ищеца, съответно ответникът дължи
4
заплащане на цената на доставената до имота му топлинна енергия.
По делото не е спорно, а и се установява от СТЕ, както и от представените от третото
лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД индивидуални справки за отопление и топла вода за период
01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. и допълнителен отчет за същия период, че дяловото
разпределение е извършвано от „Т.С.“ ЕООД, топлинна енергия за исковия период е
начислена единствено за БГВ за 1 брой потребител при норма на разход 0,140 куб. м за един
потребител на денонощие, в съответствие с чл. 69, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и последващите изменения. Технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Дължимата сума след прибавяне
на сумата по изравнителните сметки е в размер на 161,08 лв. Общият топломер в абонатната
станция е преминавал метрологичен контрол на две години, със заключение за съответствие
с одобрения тип.
Т. е., съдът приема, че през процесния период ищецът е доставил топлинна енергия за
БГВ до имота на ответника на стойност 161,08 лв. (като съобразно диспозитивното начало в
процеса предмет на настоящия спор е само сумата от 154,94 лв.).
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с оглед становището на страните, взето в
открито съдебно заседание, съдът е отделил за безспорен между страните факта, че исковата
сума в размер на 201,39 лв. – за главница и лихва е заплатена след депозиране на исковата
молба – на 18.11.2022 г., като е останала незаплатена законната лихва и разноските по
делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да зачете релевантните за
спора факти, настъпили след предявяването на иска. Едно от съществените
правнорелевантни обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора,
безспорно представлява извършено от ответника доброволно плащане на исковата сума
в хода на исковия процес. В случая не се спори между страните, че задълженията за
главница и обезщетение за забава са били погасени чрез плащане в хода на процеса. С оглед
изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като погасени чрез извършено
плащане в хода на процеса.
Съдът приема обаче, че законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
плащането не се дължи, тъй като процесното вземане е погасено и по давност, което не е
пречка същото да бъде платено доброволно – чл. 118 ЗЗД. Във възражението по чл. 414 ГПК
длъжникът изрично е възразил, че сумите са погасени по давност. С ТР № 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ВКС, ОСГТК, се прие, че вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което се
погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите
на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер. Предвид обстоятелството, че настоящият иск се счита предявен от момента на
5
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.09.2019 г., на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за
вземанията, станали изискуеми преди 03.09.2016 г., каквото е и процесното. Релевантен в
случая е периодът на потребление на топлинна енергия: м. 05.2015 г. – м. 09.2015 г., а не
датата на издаване на общата фактура и посочения в нея срок за плащане. Издаването на
общата фактура и изравнителната сметка не установява нововъзникнало задължение на
клиента на топлинна енергия, а съставлява способ за определяне на окончателния размер на
консумираната топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че процесната главница е покрита
от погасителна давност, съответно погасени по давност са и акцесорните претенции за
лихви – чл. 119 ЗЗД. Поради изложеното, въпреки доброволното плащане на задълженията,
настоящият съдебен състав счита, че законна лихва върху главницата от 154,94 лв. за
периода от 03.09.2019 г. до плащането не следва да бъде присъждана и исковете следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че ищецът изначално поддържа неоснователен иск, включително
и след извършеното доброволно плащане, съдът приема, че независисмо от плащането
разноските следва да останат в тежест на „Т.С.“ ЕАД, както и не следва да се възлагат
такива в тежест на ответника за юрисконсултско възнаграждение, за държавна такса и за
депозит за СТЕ.
От ответника се претендират разноски, но доказателства за сторени такива са
представени след срока за това – след приключване на устните състезания пред СРС, поради
което съдът не присъжда разноски и на ответната страна.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу В. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община
„Н..........., обективно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. Р. Ц. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД: сумата
от 154,94 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия през периода 01.05.2015 г. - 30.09.2015 г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. С., община „Н..........., абонатен № 055976, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.09.2019 г. до
окончателното изплащане, и сумата от 46,45 лв., представляваща обезщетение за забава за
6
периода 14.09.2016 г. - 23.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.09.2019 г. по ч. гр. д. № 50693/2019 г. по описа на
СРС, 48 състав, като погасени по давност и плащане в хода на процеса.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД, на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7