Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр. Ловеч, 29.11.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в
открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа в.гр.д.№
434/2018г., докладвано от чл.съдията Ангелова, за да се произнесе
съобрази:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК,във вр.с чл.55,ал.1,пр.3-то от ЗЗД и чл.105 и сл.от
ЗЗПотребителите.
С Решение № 272/14.06.2018г.,пост.по гр.д.№2374/2017г.
РС-Ловеч е осъдил „БТК”ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.******,
представлявано от А. И. Д., да заплати на И.А.А. с ЕГН **********,***, сумата
190,40лв., представляваща заплатена цена по Договор заявка
№537358528122016-39356229 за лизинг на устройство уреда GSM SAMSUNG GALAXY J5 2016 №35460308475859,
на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, във връзка с чл.113 от ЗЗП, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска –
06.11.2017г. до окончателното й изплащане. „БТК”ЕАД е осъдена да заплати на И.А.А.
и сумата 470лв., представляваща претърпени имуществени вреди вследствие на
несъответствието на продадената на ищеца от ответника стока, на основание чл.113,ал.5
от ЗЗП, включващи 20лв. платена държавна такса по сметка на съда, 150 лева
депозит за вещо лице, 300 лева адвокатски хонорар, а исковата претенция до
пълния претендиран размер на сумата 537,20лв. е отхвърлена като неоснователна и
недоказана. НА „БТК”ЕАД са възложени направените от ищеца разноски в размер на 555лв.
Постъпила е въззивна жалба от „БТК”ЕАД (БТК),
чрез пълномощника Александра Сарийска–юрисконсулт. Счита решението за
постановено при неправилно
прилагане на материалните и процесуалноправни разпоредби,
поради което моли да се отмени. Смята,че в решението не се съдържа обобщение и
изложение на твърденията на страните, такива каквито са възприети от съда. Това
е довело до неправилно формиране на вътрешно убеждение, тъй като изложеното в
мотивите не е било доказано по несъмнен начин в хода на производството.
Възразява,че изложените факти са непълни, неизчерпателни и са изложени в
синтезиран вариант, което не позволява правилното им възприемане и е довело до
неправилно решение. Съдът не е изложил нито правни изводи по спорните въпроси
по делото, нито мотиви и аргументи в полза на постановеното решение. Не са
обсъдени и направени в хода на разглеждане на делото възражения от „БТК”ЕАД.
Твърди,че основните изводи са направени без да са
подкрепени с необходимите доказателства. Същевременно за установени са приети
факти, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът е
изградил своите изводи изцяло върху изложените от ищеца твърдения, без да
събира доказателства за тях.
Счита,че е допуснато и съществено нарушение на
процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на обжалваното съдебно
решение. Сочи,че от страна на „БТК”ЕАД не се оспорват фактите, че страните са
сключили Споразумение за лизинг с № ********** от 28.12.2016г., за ползване на
мобилен апарат модел „SAMSUNG GALAXY J5
Ищецът претендира, че установеното увреждане е
настъпило поради друг дефект на стоката, който е бил налице към момента на
предаването й от „БТК”ЕАД, съгласно договора за лизинг и съответно не по вина
на г-н А..
Възразява,че не е изяснено кога и как се приема за
развален договорът за лизинг. Не е изяснено кои лизингови, за какъв период от
време, по кои месечни сметки/фактури се претендира да се възстановят. Не са
посочени никакви доказателства, че от ищеца са извършени каквито и да било
плащания спрямо „БТК”ЕАД, формиращи претендираната сума. Дори да се приеме, че
към даден момент споразумението за лизинг е валидно развалено от страна на
ищеца,счита,че това не поражда правото му и съответно задължение за „БТК”ЕАД да
възстанови заплатената цена за ползване на стоката, до датата на разваляне на
договора. Развива,че в случаят е сключен договор за лизинг, за предоставяне
правото на временно ползване на дадена стока, срещу периодично дължимо възнаграждение.
Съответно при разваляне на такъв тип споразумение, доколкото осигуреното
ползване на вещта не подлежи на връщане, не подлежи на връщане и заплатеното за
него възнаграждение.
Счита,че от ищеца не са ангажирани никакви
доказателства за неправилност на
заключението на сервизното дружество. Явно е, че увреждането е настъпило след
предаване на стоката на ищеца и докато е била в негово владение. Тъй като
посоченият от сервиза дефект не подлежи на гаранционно обслужване, за ищеца е
стояла възможността да заяви в магазин на „V.” извършване на извънгаранционен
ремонт. Такава заявка не е подавана.
Сочи,че ищецът е приел процесното устройство без
забележки. Като клиент е бил уведомен, че устройството не е отремонтирано
поради отпаднала гаранция, а с приложения Акт за удовлетворяване се доказва, че
ищецът е приел отказът за гаранционно обслужване поради механична повреда без
забележки. Счита,че приведените в хода на делото доказателства по безспорен
начин доказват посочените в отговора на исковата молба твърдения,че „БТК”ЕАД е
изпълнила законовите си задължения по предаване на стоката в оторизиран сервиз.
От доказателствата е видно също и че като търговец
„БТК”ЕАД е спазил задълженията си по гаранционното обслужване - приел е
стоката, изпратил я е незабавно към оторизиран сервиз на производителя и респ.
- върнал стоката.
Счита,че в решението неправилно е посочено, че
„БТК”ЕАД не е оспорило назначената и извършена експертиза. Напротив, още с
отговора на исковата молба, дружеството е изказало своето несъгласие с
експертизата и е посочило, че самата експертиза и заключението на вещото лице
не почиват на ясни доказателства и експертна оценка и в никакъв случай не дават
ясен отговор на поставения въпрос.
Заключава,че съдът е направил основните си изводи без
да са подкрепени с необходимите доказателства, мотивите са абсолютно бланкетни
и се изчерпват с описанието на законови разпоредби. Съдът е обосновал правните
си изводи на предположения, а не на доказателства, което също е основание за
отмяна на решението.
По изложените съображения моли да се отмени
обжалваното решение в цялост, като неправилно и се присъдят в негова полза
направените разноски за настоящата инстанция в размер на 25лв.-държавна такса и
се присъдят юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание
чл.78,ал.8 ГПК в съответния размер по Наредба № 1/2004г за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В случай, че не бъде уважена въззивната жалба
(изцяло или частично) и размерът на претендирания от насрещната страна
адвокатски хонорар е над установените в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимуми, моли разноските за адвокатско
възнаграждение да бъдат съобразени с предвиденото в Наредбата. В случай,че
претенцията за адвокатски хонорар в размер, надвишаващ минималния по Наредба №
1/09.07.2004 г., това не обвързва съда и моли да бъде съобразен с тези минимуми
предвид липсата на специфики, които да отличават въпросното дело с особена
сложност при установяване на фактическата обстановка и доказването й.
В срока по чл.263 от ГПК не постъпил отговор на въззивната
жалба от И.А.А..
Въззивникът не изпраща представител в съдебно
заседание.
Въззиваемият се представлява от адв.В.К.-ЛАК,която
оспорва въззивната жалба. В пледоария по същество изразява становище за неоснователността
й. Счита,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да се
потвърди от въззивния състав.
От събраните гр.д.№2374/2017г.на РС-Ловеч и
приложеното към него гр.д.№1065/2017г. на РС-Ловеч, преценени
по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е
подадена е в срок и от легитимирано лице.
По същество.
Не се оспорва по делото,че на 28.12.2016г. в
гр.Ловеч, между „БТК”ЕАД(наричан V.) и И.А.А. е сключен Договор за лизинг на устройство
с №**********,с Приложение №1 към Договор Заявка 537358528122016-39356229, по
силата на който V. е предоставило на А. за временно и възмездно ползване GSM
SAMSUNG GALAXY J5 2016. Лизингът е със срок от 24 месеца. Договорена е обща
лизингова цена от 285,60лв.,от която - главница 263,86лв., с включен 20% ДДС и лихва
21,74лв., освободена от ДДС,както и разсроченото й изплащане на 24 бр.месечни
вноски от по 11.90лв. В чл.10 на договора страните са потвърдили,че V. предава
и клиентът получава „..устройството във вид, годен за употреба и съответстващ
напълно на договорените технически характеристики, окомплектован с цялата
документация, включително гаранционна карта.”. В чл.15 е регламентирана
приложимостта на Общите договорни условия за лизинг на устройства на „БТК”ЕАД.Издадена
е фактура №********** от 28.12.2016г. за телефона.
Ищецът твърди,че на
05.02.2017г.,без да е бил включен към зарядно устройство,телефонът започнал да мирише на изгоряло.Натиснал
бутона за изключване,но апаратът не реагирал. Включила се предната светкавица с
жълта светлина,като телефонът бил затоплен в горния край. Ищецът го разглобил и
свалил батерията.
Не се спори също,че на
06.02.2017г. А. представил телефона в офис на „БТК”ЕАД в гр.Л., за което е
съставена на Сервизна карта №**********/06.02.2017г.,в която в графата „забележки
за външния вид” е отразено,че е с „надраскани панели, задния панел е леко
стопен в горния край”. В „описание на повредата според клиента” е вписано „..без
да е на зарядното телефонът е започнал да мирише на изгоряло. Клиентът е
натиснал копчето да го изключи, телефонът не светва. След това е светнала
предната светкавица с жълта светлина и се затопля горния край на телефона.
Миризмата продължава. След това го е разглобил и му е свалил батерията.”. Телефонът
е предаден за гаранционно обслужване.
Не се спори,че е върнат
на клиента на 22.02.2017г. с Протокол за отказ от гаранционен ремонт №ОGS*********/09.02.2017г., към сервизна поръчка №S012150329/08.02.2017г.,
на „Сръчко Сервиз”ЕООД,в който е посочено, че е отказана гаранция поради
извънгаранционен дефект и уредът е върнат на клиента без да се извърши ремонт.
Като констатации на комисията е отразено,че „..уредът е механично увреден-следи
от токов удар-всички компоненти по уреда са дефектирали-Цена за ремонт 406лв.с
ДДС..” Решението на комисията е,че уредът не подлежи на гаранционно поддържане,
съгласно условията на гарнционната карта,поради
„..неспазване на условията за експлоатация, съхранение и
транспорт,причинени от неправилно боравене, претоварване от клиента и/или от
трето лице,което е получило достъп до уреда от клиента; -механични повреди, сътресение,
удар, въздействие на температура, влага или други фактори,извън допустимите
граници на прах, предмети, растения, животни, насекоми и др.; -при използване
на стоката не по предназначение, както и за използването на битови уреди за
професионални или търговски цели, в заведения, отдаване под наем и др.”.
Отказът за гаранционно обслужване е връчен на клиента на 22.02.2017г., удостоверено
с неговия подпис върху сервизната карта.
По делото е приложена и
Гаранционната карта за телефона,в която в т.4 са описани случаите, които не се
покриват от гаранцията, между които и - „..дефекти причинени от неправилна
употреба (претоварване,механични повреди, сътресение, удар, въздействие на
температура, влага, течности, прах, напитки, храна, токсични вещества или други
фактори извън допустимите граници), използването на продукта по начин различен
от описания в указанието за употреба….повреди,причинени от токови удари…”.
За проблема с телефона
ищецът А. е сезирал и Комисия за защита на потребителите-РД-Русе-Звено-Ловеч и
е получил отговор с писмо с изх.№
Р-03-307/28.032017г.
Видно е,че ищецът е
инициирал производство по обезпечение на доказателства-образуваното пред РС-Ловеч
гр.д.№1065/2017г., където е назначена съдебно-техническа експертиза за
констатация на състоянието на телефона. Експертът е отговорила,че състоянието
на мобилното устройство е видимо увредено и технически неизправно. Има следи от
късо съединение и нагорели детайли. При поставяне на батерията в апарата се
задейства прожектора му. Няма активен датчик за влага, батерията е здрава,
адаптерът не е изгорял. При огледа на апарата, експертът е установила, че няма
механични повреди, причинени от удар, а само следи от електрическо въздействие.
Констатирала е, че не всички компоненти на устройството са дефектирали, тъй
като същото има здрава батерия, дисплей, камера и др. Вещото лице не е
установила следи апаратът да е отварян за констатиране на дефектни компоненти,
няма приложени снимки, от които да е видно състоянието на устройството. Като
възможни причини за неизправното
техническо състояние сочи - 1.Фабричен дефект; 2.Устройството да е зареждано с
друг адаптер,който е бил технически неизправен.; 3.Устройството е мокрено,без
да е задействан датчик за влага(същият се намира под батерията); 4.Устройството
е ползвано с друга,неизправна батерия. В съдебното заседание при представяне на
заключението експертът е пояснила, че с най-голяма вероятност причината за
повредата е фабричен дефект и затова го е поставила на първо място Останалите
три причини не са равностойни,а възможни. Категорична е,че няма повреда от
механично въздействие-счупване, а апаратът е „изгорял”.
Пред първоинстанционния
съд е назначена и съдебно-икономическа експертиза,със задача да установи размера
на внесените от ищеца лизингови вноски за процесното устройство.Вещото лице
Н.Русева е констатирала,че И.А. е внесъл 16 бр.вноски от по 11,90лв.- или общо
190,40лв. Законната лихва върху внесената сума от датата на сключване на
договора - 28.12.2016г. до датата на изготвяне на експертизата – 08.05.2018г. е
12,38лв.
Съставът приема
заключенията на съдебните експертизи като обективни и компетентни и се позовава
на тях при решаване на делото.
По делото е изслушан и
ангажиран от ищеца свидетел- М.С., който е заявил,че е съсед и приятел на ищеца.
На 05.02.2017г. вечерта бил заедно с него, когато видял на масата, че телефонът
на И. проблеснал, предната светкавица, появила се една жълта светлина. И.
изключил телефона, но замирисало на бакелит. Свидетелят е категоричен,че в този
момент телефонът не е бил включен към зарядно устройство, а бил поставен на
масата. Знае,че телефонът в момента е у И., но не работи и не може да се
използва по предназначение.
При така установените факти
първоинстанционният съд е приел,че е сезиран със спор между потребител и
търговец по смисъла на т.1 и т.2 от §13 от ДР на ЗЗПотребителите. Съдът е счел
за основателни претенциите на ищеца с правно основание чл.113,ал.3 от ЗЗП-за
възстановяване на заплатените по договора за лизинг суми и по чл.113,ал.5 от
ЗЗП-за заплащане на обезщетение за претърпените в следствие на несъответствието
на закупената от него стока вреди,изразяващи се в направените разходи за обезпечаване на доказателствата по
гр.д.№1065/2017г.на РС-Ловеч,двете и във връзка с чл.55,ал.1,пр.3-то от ЗЗД.
Въззивният състав намира,че
първоинстанционното решение
е постановено при изяснена фактическата обстановка, след установяване на
релевантните за спора факти и обстоятелства. След обстоен анализ на всички събрани
доказателства РС-Ловеч е формирал правилни и законосъобразни изводи, които
напълно се споделят от въззивната инстанция, поради което и на основание чл.272
от ГПК Окръжен съд Ловеч препраща към изложените мотиви.
Категорично се установява,че ищецът,в
качеството му на потребител е заявил своевременно рекламация на телефона,който
е ползвал по силата на сключения договор за лизинг. Правилата на ЗЗП са
приложими и към настоящия казус с оглед характеристиките на страните-потребител
и търговец по см.на §13,т.1 и т.2 от ДР на ЗЗП,при неоспорените факти на
използване на апарата за лични,а не търговски цели. Вида на договора-лизинг и
липсата на изрични норми в индивидуалните и в Общите договорни условия за
лизинг устройства (съгл.чл.15 от договора,с които съдът се запозна на
официалната интернет страница на ответника,съгл. чл.155 от ГПК), регламентиращи
подобна хипотеза за проявени недостатъци, не дерогират защитата на ЗЗП,като
нормативен акт,предвиждащ специална закрила,с оглед характеристиката на
участващите в правоотношението субекти. В този смисъл са и правилата на съпътстващата устройството Гаранционна карта,
на която именно и ищецът, като клиент,се е позовал. При тези съображения
съставът не приема за основателно възражението на „БТК”ЕАД във въззивната жалба
за неприложимост на процедурата по рекламация към лизинговите договори.
Не се спори,че е
констатиран дефект на апарата,който
пречи да се използва по предназначението му. Спорът е от какво е
причинен този дефект.
При съобразяване на ангажираните от страните
доказателства съставът приема,че ищецът е обосновал предпоставките
за уважаване на заявената рекламация на телефон GSM SAMSUNG GALAXY J5 2016. За доказване
на претенцията си е ангажирал съдебна експертиза,която разколебава изводите на
сервиза, обслужващ гаранцията. На първо място експертът установява,че не са
налице находки за механична увреда, както е описано в Отказа,а повреди от
електрическо въздействие. Дори и да се приеме,че се касае за неточен изказ от
страна на гаранционната комисия, то и в следващите й констатации също се откриват
несъответствия.
На следващо място експертът
по СТЕ е категорична,че не всички компоненти са дефектирали-налице е здрава
батерия,дисплей и камера,а не както твърди Комисията, че „всички компоненти по
уреда са дефектирали”.
Също така при обосноваване
на решението си Комисията се е позовала на причини, обособени в три групи,които
насочват към редица хипотези и варианти за причиняване на неизправността.
Липсва конкретика и яснота коя точно се приема за реална и относима. Следва да
се има в предвид,че всяка от тях има конкретни обективни признаци и белези, по
които да се разпознае-н-р неспазване условията за експлоатация, механични
повреди от удар, прах, предмети и др. Констатации за конкретни находки при
диагностиката на уреда не са изложени,което лишава решението от нужната
обоснованост и мотивираност в извода за изключване на гаранционното обслужване
на апарата. Макар и да е оспорил СТЕ ответникът не е ангажирал други доказателства
за оборване на констатациите й.
При тези констатации съставът се съгласява с извода,че ответникът
неоснователно е отказал да извърши гарнционния ремонт и не е изпълнил
ангажимента си да приведе стоката в съответствие с предназначението му съгласно
сключения договор.Това обосновава и правото на потребителя да направи изявление
за разваляне на договора за лизинг. Предмет на договора е движима вещ,поради
което и по правилото на чл.87 от ЗЗД за развалянето му е достатъчно изявление
от една от страните,каквото безспорно е налице от страна на клиента. Като
последица от това и от неудовлетворяване на рекламацията, на основание
чл.113,ал.3 от ЗЗП потребителят има право да търси възстановяване на
престираните лизингови вноски. Видно от назначената съдебно-икономическа
експертиза,за периода на действие на договора ищецът е внесъл 16 бр.вноски от
по 11.90лв.,или общо 190.40лв. Не може да се сподели възражението на „БТК”ЕАД за липса на доказателства за
направените от ищеца вноски- експертът по СИЕ е извършил проверка на место и
констатациите му са на база проверката на сведенията на оператора.
Съставът намира за доказана и претенцията
за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в следствие на несъответствието
на телефона с договореното качество. Претенцията е за възстановяване на
разходите, направени в производството по гр.д.№1065/2017г.на РС-Ловеч за
обезпечаване на доказателства за настоящия процес. Съставът приема,че се касае
за относими към последиците от невъзможността да ползва телефона вреди,тъй като
извършването на разхода е обусловен именно от
настъпилата повреда,т.е.налице е пряка причинно-следствена връзка.
Затова и правилно РС-Ловеч е уважил и претенцията с правно основание
чл.113,ал.5 от ЗЗП в размера на 470лв.,до който са представени доказателства за
реално извършване.
По изложените съображения ОС-Ловеч
намира,че обжалваното Решение № 272/14.06.2018г.,пост.по гр.д.№2347/2017г.на
РС-Ловеч е правилно и законосъобразно,поради което следва да се потвърди
изцяло.
По разноските.
При
този изход на спора въззиваемият има право на възстановяване на
направените пред инстанцията разноски. От представения Договор за правна защита
и съдействие се установява,че пълномощникът е ангажиран при условията на
чл.38,ал.2 от ЗА,при което възнаграждението се дължи на пълномощника. Така,при
съобразяване цената на иска и на основание чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г.на
ВАС,дължимият хонорар е в размер на 300лв., който следва да се възложи в тежест
на „БТК”ЕАД. Хонорарът е в предвидените минимални размери за адвокатските
възнаграждения,поради което и възражението за прекомерност,заявено при условията
на евентуалност от въззивника, е неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК,ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 272/14.06.2018г., постановено по гр.д.№2374/2017г. на РС-Ловеч, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА„БТК”ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление в гр.******,представлявано от А. И. Д., да заплати на адв. В.И.И.-К. с ЕГН **********, сумата
300 (триста) лева,представляваща адвокатски хонорар на основание чл.38,ал.2 от
ЗА.
С оглед цената на иска
и на основание чл.280,ал.2,т.1 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.