Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 15.02.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 174
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-000897 от 03.07.2019 г. на Началник
на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са наложени на П.С.Б. ***, административни
наказания на основание чл.174, ал.3, предл.1-во от
ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок
от 24 месеца, както и са ѝ отнети 12 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Недоволна от постановлението останала жалбоподателката Б., която чрез
процесуалния си представител адвокат А.М. го е обжалвала и моли да бъде
отменено изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Изтъква,
че на първо място НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не е изяснил всички обстоятелства касаещи
нарушението, дали се касае за умишлено деяние, както и не е представил
доказателства за тях. Счита, че у жалбоподателката липсва умисъл за извършване
на деянието. Сочи, че причина за полицейската проверка е възникнало ПТП между
жалбоподателката и друг участник в движението, като подробно описва механизма
на произшествието и действията на Б. в тази връзка. Твърди, че жалбоподателката
е дала проба за алкохол, която е била отрицателна. На следващо място в жалбата
е наведено възражение за изтекла давност от извършването на деянието. Изтъква
също така, че по случая са налице предпоставки за квалифициране на случая като
маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН. Заявява, че наказващият орган не е
посочил причините, поради които е приел, че случаят не е маловажен. Претендира
да ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката Б. не се явява.
Представлява се от процесуалния си представител адвокат А.М. от ЛАК, която поддържа
жалбата срещу наказателното постановление и пледира за отмяната му изцяло, като
незаконосъобразно. Претендира на жалбоподателката да бъдат присъдени и
направените по делото разноски. Изтъква и че в НП не е посочено мястото, където
е било извършено нарушението. Акцентира на обстоятелството, че и самите
свидетели сочат, че не е отказала да даде проба за алкохол.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и
се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Й.К.П., И.Г.И. и А.К.П., както и от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 21.06.2019 г. жалбоподателката П.Б. управлявала собствения си лек
автомобил „М.К.” с рег.№ *******по ул.”Цачо Шишков” в гр.Ловеч, в посока центъра
на града. В автомобила пътувало и детето ѝ. Около 12:10 часа, пред
ресторант „Национал” между управлявания от Б. автомобил и лек автомобил „Ф.К.“
с рег.№ *******, управляван от лицето П.П.Й.(данни от
протокол за ПТП № 1688366 – л.46 от делото) възникнало съприкосновение в
момента, когато автомобила на Б. преминавал покрай автомобила „Ф.К.“, а
последният паркирал, в следствие на което възникнало ПТП с материални щети.
По повод случилото се ПТП на място пристигнали служителите на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Ловеч – свидетелите Й.П. и И.И..
Освен проверката за изясняване обстоятелствата около случилото се ПТП, в такива
случаи и съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (ДВ, бр.61 от 2017 г., в сила от
29.09.2017 г.), водачите участвали в произшествието се изпробвали за употребата
на алкохол с техническо средство. Според свидетеля П. жалбоподателката Б.
направила опит да даде проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр.№ 0039, но не сочи дали пробата е била некачествена
или Б. не е изпълнила точно дадените ѝ указания. Сочи обаче, че
жалбоподателката Б. е била притеснена от случилото се. Свидетелят И. няма ясни
спомени дали изрично жалбоподателката е отказала да даде проба с техническото
средство, но счита, че щом е бил издаден талон за медицинско изследване, то
такъв отказ е бил налице. Очевидец на случилото се ПТП, а в последствие и на
извършената от служителите на полицията проверка станал свидетелят А.П.. Същият
сочи, че жалбоподателката Б. е направила два опита да даде проба за алкохол с техническото
средство, но и двата пъти дисплея не отчитал нищо. Също, както и свидетелят П.
заявява, че Б. била много притеснена от цялата ситуация, както и от негативната
реакция срещу нея от приятели на другия участник в произшествието, които се намирали
в близкото кафене.
Свидетелят И. издал на П.Б. талон за медицинско изследване № 0004943
/л.40/, в който талон посочил, че е връчен на Б. в 13:50 часа на 21.06.2019 г.
и че същата следва да се яви до 20 минути от връчването на талона за даване на
кръвна проба, но в талона не е посочено къде следва да се яви. На така
издадения талон липсва подпис на жалбоподателката Б., както и липсва
удостоверяване с подписа на един свидетел на евентуален неин отказ да подпише и
получи талона.
Свидетелят П. приел, че с действията си жалбоподателката Б. отказва да изпълни
указанията за изпробване с техническо средство за употреба на алкохол, поради
което ѝ съставил АУАН № 984987 от 21.06.2019 г. /л.7/, като квалифицирал
това като нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1-во
от ЗДвП. Като свидетел по акта се подписал И.И..
По така съставеният ѝ акт жалбоподателката не е отразила възражения.
Подписала акта и получила препис от него.
Няма данни по делото и не бяха ангажирани доказателства в тази насока, че в
дадения в талона срок, жалбоподателката Б. да е дала кръв за изследване.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН П.Б. не е представила пред наказващия орган писмени
възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена
и в него, а в допълнение наказващият орган посочил и обстоятелството, че Б. не
е изпълнила предписанието за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта ѝ. Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателката
Б. нарушила разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и ѝ наложил предвидените
в нея санкции глоба и лишаване от правото да управлява МПС.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з
- 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.11-12/.
Не може да бъде споделено като основателно наведеното с жалбата възражение
за изтекъл давностен срок от извършване на деянието.
Относно наложените с наказателни постановления глоби е приложима общата
погасителна давност по чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК,
съгласно препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, според която по въпросите за
вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на НК. А такова обстоятелство, изключващо
отговорността е давността. Нормите на чл.80 и чл.81 от НК уреждат института на
абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. В случая се касае за
извършено административно нарушение, но извършителят на такова не може да бъде
поставян в по-неблагоприятно положение от извършителят на престъпление, тъй
като обществената опасност на административните нарушения е далеч по-ниска от
тази на престъпленията, пък били те и най-леко наказуемите от закона. Ето защо,
разпоредбите на НК уреждащи погасителната давност, се прилагат и по отношение
на административните нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5, във връзка с чл.81, ал.3 от НК, деянията, за
които се предвижда наказание „глоба”, се погасяват с абсолютна давност от
четири години и шест месеца. В разглеждания случай, вмененото на
жалбоподателката Б. нарушение е било извършено на 21.06.2019 г., давността е
прекъсната с издаване на процесното наказателно постановление на 03.07.2019 г.,
но независимо от прекъсването й, абсолютната погасителна давност от четири
години и шест месеца следва да изтече на 21.12.2023 година.
На следващо място – необходимо е да се отчете, че и давността по чл.82,
ал.1, б.”а” от ЗАНН не е изтекла, тъй като тази разпоредба касае наложени глоби
с влезли в сила наказателни постановления. А обжалваното в настоящето
производство НП не е влязло в сила, именно поради факта на обжалването му пред
съда и както се посочи по-горе, жалбата срещу него е допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок. Т.е., наложената с
НП фиш глоба не е влязла в сила, съответно не подлежи на изпълнение.
На жалбоподателката Б. е вменено нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3
от ЗДвП, която предвижда санкция за нарушител – водач на МПС, който е отказал
да бъде изпробван за алкохол с техническо средство или да не е изпълнил
даденото му предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта. Алинея 4 на същият текст указва, че редът по който се установява
употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя с наредба,
каквато в случая е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (ДВ, бр.61 от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г.). Съгласно
разпоредбата на чл.3а, т.1 от Наредба № 1/2017 г., когато водачът откаже извършването
на проверка с техническо средство, то установяването на алкохол в кръвта се
установява с доказателствен анализатор, или с
медицинско и химическо лабораторно изследване.
Анализът на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и систематичното ѝ
място в закона, съотнесена и с разпоредбите от
Наредба № 1/2017 г. недвусмислено сочи,
че субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП може да бъде само водач на
МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол и по двата посочени в
наредбата начина, т.е. отказал е да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП е от т.нар. двуактни нарушения, които предполагат две
прояви на дееца, всяка от която поотделно не е нарушение, но при съвкупното им
проявление ще е налице обществена опасност, предвид определената им характерна
обективна и субективна връзка. Съюзът „или” в нормата сочи единствено на алтернативност на способите, по които може да се
установява употребата на алкохол и едва когато водачът е отказал да изпълни
това вменено му от закона задължение и по двата способа, то тогава ще е налице
осъществен състав на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Точно затова и
предвидената за това нарушение санкция е значително по-висока, в сравнение с
другите предвидени в ЗДвП, доколкото отказа за изпробване е обвързан с предположението
за употреба на алкохол, което няма как да бъде установено по друг начин, освен
по предвидения в закона и наредбата ред, тъй като и в двата случая се изисква
съдействие на дееца. Не на последно място, по този начин се цели да бъдат
санкционирани и водачи, които отказвайки и двата начина за установяване
употребата на алкохол, търсят да осуетят реализирането спрямо тях на административнонаказателна или наказателна отговорност,
предвидени за управление на автомобил след употребата на алкохол или друго
упойващо вещество. Така че водача следва да е отказал проверката и по двата
начина, какъвто е и описания в обжалваното наказателно постановление случай,
иначе не би се стигнало до ангажиране на административнонаказателната
му отговорност. Защото причините водача да откаже проба за употреба на алкохол
с техническо средство или пък да даде кръвна такава, могат да бъдат от различно
естество - например здравословни, морални, религиозни и др. подобни. Затова и
законодателят е предвидил, че едва когато откаже и двата алтернативно
предвидени способа за установяване употребата на алкохол, следва да се приеме,
че всъщност той цели осуетяване установяването на този факт и тъй като няма как
без негово съдействие да стане това, е предвидена значително завишена административнонаказателна санкция, в сравнение с другите
предвидени в ЗДвП такива.
В настоящия случай съдът приема за безспорно установено от фактическа страна,
че на посочените в НП място, дата и час, жалбоподателката Б. е управлявала
посочения лек автомобил, т.е. притежавала е качеството водач по смисъла на § 6,
т.26 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Така изложения до тук анализ се налага поради спорното по делото обстоятелството,
дали е имало отказ от страна на Б. да бъде изпробвана с техническото средство
или както твърди тя е направила опити да даде проби, но уреда не отчел нищо. В
тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля А.П., независимо от
приятелските му отношения с Б., които той декларира, тъй като в значителна
степен същите кореспондират със заявеното от свидетеля Й.П.. А за него, освен,
че е актосъставител, няма данни да е пристрастен
към случая. Показанията на тези двама свидетели съвпадат в един много съществен
за спора момент, а именно, че Б. е направила опит да даде проба с техническото
средство. П. сочи за един такъв, докато свидетелят Попов за два опита, но така
или иначе, това е обстоятелство, което се установи в хода на съдебното
следствие, но не е било отразено в съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП. А е от съществено значение за случая, тъй като опровергава отразеното в
двата акта и в протокола за ПТП за отказ на жалбоподателката да даде проба с
техническото средство. Такава е била дадена от нея, но явно пробата е била или
некачествена, или невалидна, с каквито понятия борави и Наредба № 1/2017 г. – §
1, т.3 и т.4 от ДР. Подобни обстоятелства обаче не са били описани в АУАН и НП,
а пряко касаят както обективната, така и субективната страна на нарушението. Не
става ясно и дали негодния опит/и се дължат и на неточно изпълнение от
жалбоподателката Б. на указанията от контролните органи при даването на пробата
с техническото средство, за да се приеме, че е налице презумцията
по чл.2, ал.2 от Наредба №1/2017 г. и това да се счита за отказ. Още повече, че
както свидетелят П., така и свидетелят Попов, независимо един от друг сочат, че
жалбоподателката Б. е била много притеснена, което е обяснимо, предвид
случилото се преди това ПТП и данните, че в автомобила тя е возела и детето си,
и отношението към нея от приятелите на другия участник в произшествието.
Ето защо, въз основа на така анализираните доказателства и отразеното в
АУАН и НП съдът приема, че не са налице категорични и безспорни данни за това жалбоподателката
Б. да е осъществила първата от двете проявни форми на
изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно : да е отказала да ѝ
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол.
Съдът обаче намира и че не е доказана и липсва безспорна установеност да е
била осъществена и втората проява от изпълнителното деяние на нарушението, тази
при която жалбоподателят не е изпълнил предписанието за медицинско и
лабораторно изследване за наличието на алкохол в кръвта.
Съгласно разпоредбата на чл.3а, т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., с
лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо
вещество, когато водачът откаже (каквото се твърди в обжалваното НП) проверка с
техническо средство. Лабораторното изследване се извършва въз основа на издаден
талон за медицинско изследване, който се съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН,
връчва се на водача срещу подпис и следва да е посочено лечебното заведение, в
което водача следва да се яви и срока за явяването му – чл.5, ал.2, чл.6, ал.1
и ал.6 от Наредба № 1/2017 година. Т.е. съобразно тези разпоредби водачът на
МПС, отказвайки да бъде изпробван с техническо средство за установяване на
алкохол не би извършил нарушение, ако даде кръвна проба за медицинско
изследване. Отказът да се попълни, подпише или получи талона за медицинско
изследване се установява с подписа на един свидетел - чл.6, ал.8 от Наредбата. В
процесният случай, с административнонаказателната
преписка е представен, а в хода на съдебното следствие и изискан от съда издадения
на жалбоподателката Б. талон за медицинско изследване № 0004943 /л.8 и л.40/.
Липсват данни обаче, че талона е бил надлежно връчен на жалбоподателката, тъй
като липсва подпис срещу „Подпис на провереното лице”, както и не са ангажирани
надлежни и годни доказателства, които да установяват отказала ли е жалбоподателката
да получи талона за медицинско изследване или не. В реквизитите на талона не са
посочени също така и съответно няма подпис на провереното лице по графите по
какъв начин е избрала да бъде изследвана (с доказателствен
анализатор или посредством медицинско и химическо изследване), както и мястото,
където е следвало да бъде взета кръвната проба. Това са все съществени
реквизити на талона за медицинско изследване и от липсата им не става ясно
отказала ли е жалбоподателката Б. да го получи и ако е отказала защо отказа ѝ
не е бил удостоверен с имената, ЕГН и подписа на един свидетел. Не се
установява и дали тя е била наясно къде следва да се яви за даването на кръвна
проба и по какъв начин може да бъде изследвана за наличието на алкохол в
кръвта. Ето защо, съдът приема, че приложения по делото талон за медицинско
изследване не следва да бъде ценен като документ, удостоверяващ отказ на лицето.
Предвид на така изложеното и при липсата на надлежни доказателства,
удостоверяващи отказа на жалбоподателката да даде проба за употреба на алкохол
с техническо средство (при установени такива в обратния смисъл) и да изпълни
предписанието за медицинско изследване, съдът намира, че твърдяното нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП се явява недоказано, а атакуваното наказателно
постановление необосновано, поради което
и същото следва да бъде отменено изцяло. Изпълнителното деяние на нарушението
следва да бъде установено по категоричен и безспорен начин и в двете му проявни форми.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателката да
ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена ОД на МВР Ловеч, представлявана от
директора, да ѝ заплати направените по делото разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в размер от 150 лева, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие № 48312 от 17.02.2020 г.
/л.5/ и следва да бъде присъдено в пълния му размер, тъй като липсва възражение
за прекомерност по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН, а и същото е в рамките на
определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-000897 от 03.07.2019 г. на Началник на сектор
ПП при ОД на МВР Ловеч, с което са наложени на П.С.Б. ***,
ЕГН : **********, административни наказания на основание чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са ѝ отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за извършено нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч, представлявана от директора, да заплати на П.С.Б. ***, с
горните данни, сумата 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :