Решение по дело №27/2021 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260096

гр. Несебър, 07.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 27 по описа на Районен съд Несебър за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „П.1.” ЕООД, срещу наказателно постановление № 02-0002472 от 08.12.2020г. на директора на д. „И.п.т.”***, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на чл. 4а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. Жалбоподателят сочи, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като според чл. 2, ал. 1 от ЗАНН деянията, които съставляват административни нарушения, се определят със закона или указ. Развива съображения за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН с оглед неясно отразена дата на нарушението. Сочи, че не са посочени доказателствата, които установяват нарушението. Излага подробни доводи в насока, че правилникът не страда от посочените в НП пороци. В тази връзка излага, че са съставени подробни графици за определяне на работното време. Твърди, че обектът е неправилно посочен като „хотел“ в текста на НП. Намира, че приложима към случая е разпоредбата на чл. 415в от КТ. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено, алтернативно – да бъде изменено и наказание да бъде определено по реда на чл. 415в от КТ. Претендира разноски.

Ответната страна в производството – д. „И.п.т.” Б. чрез процесуалния си представител, навежда, че нарушението е доказано по безспорен начин. Излага доводите си в тази насока. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 05.08.2020г. и 16.09.2020г. от служители при д. „И.п.т.“ Б. сред които св. В. ***, била извършена проверка на търговски обект „Р. и Х.Т.“, находящ се в с. Равда, ул. „М.“ № 32, стопанисван от „П.1.” ЕООД. При проверките на управителя на дружеството били връчени 2 бр. призовки по чл. 45, ал. 1 от АПК (на л. 18 – л. 21 от делото), с които от него било изискано представянето на документи, сред които (с призовката от 16.09.2020г.) правилник за вътрешния трудов ред. Представител на дружеството бил поканен да се яви в инспекцията на 23.09.2020г. и да представи исканите документи. На 23.09.2020г. упълномощен представител на „П.1.” ЕООД бил представен правилник за вътрешния трудов ред (на л. 22 – л. 28 от делото), както и заповед № 1 от 01.06.2020г. за сумиране отчитане на работното време (на л. 29 от делото). При извършена проверка на правилника за вътрешния трудов ред св. В. констатирал, че в него не са отразени началото и края на работния ред, редът за редуване на смените, почивките по време на работа и редът за отчитане на работното време на работещите в обект: „Р. и Х.Т.“, за периода, за който е въведено сумирано изчисляване на работното време – 01.05.2020г. – 30.09.2020г. При тези данни св. В. съставил на дружеството АУАН № 02-0002472 от 14.10.2020г. за допуснато нарушение на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Срещу АУАН било подадено възражение от 21.10.2020г. (на л. 13 – л. 15 от делото) с излагане на правни доводи срещу вмененото на дружеството нарушение. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. В рамките на съдебното производство от жалбоподателя са представени заповед № 2 от 23.09.2020г., ведно с коригиран правилник за вътрешния трудов ред и графици за работа в дружеството (на л. 50 – л. 73 от делото).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 02-0002472 от 14.10.2020г., възражение срещу АУАН, 2 бр. призовки по чл. 45, ал. 1 от АПК, правилник за вътрешния трудов ред в „П.1.“ ЕООД, заверен на 23.09.2020г., заповед № 1 от 01.06.2020г., пълномощно, протокол № 2029839 за извършена проверка от 14.10.2020г., заповед № 3-0058 от 11.02.2014г. на ИД на ИА ГИТ, свидетелските показания на свидетеля В., заповед № 2 от 23.09.2020г., ведно с коригиран правилник за вътрешния трудов ред и графици за работа в дружеството. От посочените доказателства се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. Възраженията на жалбоподателя не са срещу установените факти и касаят правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място съдът намира, че жалбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на заповед № 3-0058 от 11.02.2014г. на ИД на ИА ГИТ) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатират нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ предвижда наказание за лице, което наруши разпоредбите на трудовото законодателство. От своя страна Наредба за работното време, почивките и отпуските е част от трудовото законодателство, като същата е приета на основание разпоредби от КТ (видно от пар. 6 от ЗР към Наредбата). Наредбата е приета с постановление на министерския съвет, поради което определянето на състав на конкретно нарушение (чл. 4а, ал. 1 от Наредбата) съответства напълно на дадената възможност с чл. 2, ал. 2 от ЗАНН съставите на нарушенията да бъдат определяни с подзаконови нормативни актове на министерски съвет. Следователно липсва нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 от ЗАНН. Не се приемат и доводите за погрешно посочване на датата на нарушението. В представения от самия жалбоподател екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред е вписано, че сумирано изчисляване на работното време се въвежда за периода 01.05.2020г. – 30.09.2020г. (отбелязване на л. 26 от делото). Доколкото става въпрос за нарушение, касаещо реквизитите на правилника за вътрешния трудов ред, напълно логично в текста на АУАН и НП е вписан този период за въведено сумирано изчисляване на работното време. Последното не представлява нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като дори и да се приемат доводите на жалбоподателя, че обектът е започнал работа на 26.06.2020г., става въпрос за противоречива информация, отразена от самия него в различните издавани във връзка с трудовите правоотношения актове. Няма как жалбоподателят да черпи благоприятни последици от противоречивата информация, която сам е отразил в различните актове и да претендира, че правата му са нарушени с посочване в текста на НП на некоректен период, за който е въведено сумирано изчисляване на работното време. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено по никакъв начин – в текста на АУАН и НП е отразено записаното от самия жалбоподател в изготвения правилник за вътрешния трудов ред относно сумираното изчисляване на работното време, поради което за него е станало напълно ясно извършването на какво нарушение му се вменява. В текста на АУАН и НП изрично е отразена и дата на установяване на нарушението – 23.09.2020г., като не се приема тезата, че няма как на тази датата да се установи нарушение, продължаващо към 30.09.2020. Още при въвеждане на сумирано изчисляване на работното време в правилника е следвало да се въведат нужните реквизити, поради което от съществено значение в случая е обстоятелството, че към момента на проверката – 23.09.2020г., тези реквизити са липсвали в представения на проверяващите екземпляр от правилника. Не може да се приеме за съществено нарушение липсата на посочени в текста на НП доказателства, тъй като цялата преписка е била достъпна за жалбоподателя и той е реализирал правото си на защита в пълнота. Без значение е и точно като какъв обект е функционирал проверяваният през 2020г., тъй като от текста на АУАН и НП става ясно по несъмнен начин кой е провереният търговски обект.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, намира следното:

В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 4а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. С цитираната разпоредба са въведени задължителни реквизити на правилника за вътрешния трудов ред, сред които – определяне на началото и края на работния ден, реда за редуването на смените, почивките по време на работа и реда за отчитане на работното време. В т. 18 от представения на 23.09.2020г. правилник за вътрешния трудов ред, утвърден от дружеството жалбоподател, озаглавена „Работно време и почивки“, са отразени нормална продължителност на работното време, начален и краен час на работния ден, почивка в рамките на деня, междудневна почивка и седмична почивка. Изрично е посочено, че изключение се прави (т.е. тази уредба не важи) за периода 01.05.2020г. – 30.09.2020г., през който се въвежда сумирано изчисляване на работното време на основание чл. 142, ал. 2 от КТ със заповед за управителя. По никакъв начин обаче не са отразени за този период (01.05.2020г. – 30.09.2020г.) началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа и редът за отчитане на работното време. Следва да се има предвид, че в така представения по време на проверката екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред по никакъв начин не се препраща към изготвени поименни графици за периода по смисъла на чл. 9а от Наредбата. Ето защо в настоящото производство не могат да бъдат взети предвид и обсъждани графиците на л. 59 – л. 70 от делото. След като същите по никакъв начин не са обвързани с правилника и не е посочено, че са неразделна част от него, то не може да се приеме, че с тях са изпълнени изискванията на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата. С тези поименни графици са изпълнени изискванията на друга разпоредба от Наредбата – чл. 9а, ал. 1, но само по себе си изпълнението на това задължение не изключва задължението на работодателя за спазване и на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата. В подобен смисъл е и практиката на касационната инстанция, като с Решение № 687 от 11.04.2016г. по КНАХД № 557/2016г. по описа на Административен съд Бургас е прието, че разпоредбата на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата има императивен характер и с нея законодателят е определил минималното съдържание на Правилника за вътрешния ред, като всички тези посочени хипотези се изисква изрично да бъдат уредени именно в Правилника за вътрешния ред, а не в друг акт на работодателя. В подобна насока е и Решение от 12.12.2012г. по КАНХД № 1691/2012г. по описа на Административен съд Бургас.

След като в правилника е вписано, че в проверявания търговски обект се въвежда сумирано изчисляване на работното време за периода 01.05.2020г. – 30.09.2020г. и този период представлява изключение от общите правила, касаещи работното време и почивките, работодателят е следвало, в унисон с императивната разпоредба на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата, да определи в правилника за този период: началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа и редът за отчитане на работното време. След като не го е сторил е допуснал нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство и по специално на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата.

Не може да се приеме и тезата за наличието на маловажен случай. Няма как да се приеме за маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като нарушението не е отстранено непосредствено след извършването му. Правилник с посочения вид е представен на проверяващите още на 23.09.2020г. АУАН е съставен на 14.10.2020г., като въпреки, че е разбрал какво нарушение му се вменява, с възражението срещу АУАН жалбоподателят не е депозирал коригиран екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. Такъв е представен за пръв път в съдебното заседание от 31.03.2021г. Т.е. безспорно нарушението не е отстранено (с представяне пред контролните органи на коригиран правилник) непосредствено след извършването му и разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ е неприложима към случая.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН (върху която се акцентира във възражението срещу АУАН), тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани със спазване на трудовото законодателство, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Нарушението е първо за жалбоподателя, но това обстоятелство не може да се приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.

За извършеното нарушение в чл. 414, ал. 1 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 1500 лв. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че санкцията е определена в минималния размер в санкционната норма, поради което няма основание да бъде променяна.

С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че НП следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на ДИТ Бургас следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 80 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар. 1, т. 6  от ДР на АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002472 от 08.12.2020г. на директора на д. „И.п.т.”***, с което на „П.1.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на чл. 4а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА „П.1.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 80 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: