Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 04.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия:
Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 07817 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e
образувано по искова молба подадена от “Водоснабдяване и канализация” ООД, с
която се иска да бъде признато за установено по
отношение на Л.А.Д., че дължи сумата в размер на 635,35 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в
гр. П., ул. „Т.“, бл**вх*ап*за периода от 06.01.2016
г. до 05.06.2019 г., както и сумата от 130,90 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 09.03.2016 г. до 07.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че
между водоснабдителното дружество и ответницата била налице облигационно връзка
по повод предоставяне на ВиК услуги за горепосочения имот. Предоставянето на
тези услуги се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от
ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съществуващото правоотношение е възникнало още с
присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система
и откриването на партида с абонатен номер 11180961. Ответницата имала
качеството на потребители на ВиК услуги и следвало в 30 – дневен срок след
датата на фактуриране да заплаща стойността на ползваните услуги.
Ответницата е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. Прави се възражение за погасителна давност.
Районният съд, преценявайки
събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
“Водоснабдяване и канализация”
ЕООД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Л.А.Д., отнасяща за вземанията, които
са предмет на настоящите искове. По повод на това е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. №05155 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд. Заповедта
е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея.
Страните не спорят и е обявено са безспорно, че през исковия период
ответницата е притежавала ½ ид.
ч. от жилище с адрес гр. П., ул.
„Т.“, бл**вх*ап*което се подкрепя и от представеното решение по гр. д. № ****/****
г. на Районен съд – П..
По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, както и писмени доказателства, че същите са публикувани във вестник „Новинар” и вестник „СъП.”.
Представена справка – извлечение за дължими, която съдържа информация за датата на издадените фактури техните стойности.
Изслушано е неоспорено заключение
на съдебно – счетоводна експертиза, от което става ясно, че за периода от 06.01.2016
г. до 05.06.2019 г. в карнетните картони са отчетени 322 куб. м., съобразно
показанията на 2 броя водобери. Стойността на доставената вода възлизала на
635,35 лева. Настоящият състав кредитира заключението, тъй като е обосновао,
непротиворечиво и намиращо опора в представената справка – извлечение.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал*вр. чл. 422 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 3, ал*т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. По делото се установи, че ответницата притежава ½ ид. ч. от процесния водоснабден имот. Това налага извод, че между страните е сключен договор за предоставяне на ВиК услуги до обсъждания имот.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота са доставяни ВиК услуги на стойност 635,35 лева,
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата
на фактуриране. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни
вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера
на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 130,90
лева за периода от 09.03.2016 г. до 07.08.2019 г.
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност.
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за доставка на ВиК услуги е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че клиентите садлъжни да заплащат месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране.
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на отчетен период от 12.07.2016 г. до 31.05.2016 г., за който е издадена фактура № **********/12.07.2016 г., е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 13.08.2016 г., а тригодишният давностен срок изтича на 13.09.2016 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 05.09.2019 г., т. е. след изтичане на давностния срок за обсъждания отчете период, както и за предходните отчетни периоди, т. е. погасени са по давност вземанията от 06.01.2016г. до 03.07.2016 г., които са в размер на 127,38 лева.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за периода от 09.03.2016 г. до 03.07.2016 г. е в размер на 41,28 лева, които са погасени.
Горното означава, че непогасените вземания са в размер на 507,97 лева – главница за периода от 04.07.2016 г. до 05.06.2019 г. и 89,62 лева – лихва за забава, считано от 04.07.2016 г. до 07.08.2019 г.
Съгласно чл. 30,
ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. Това означава, че ответната страна отговоря
съобразно притежавания обем от права върху имота, който е 1/2 идеална часта. В
този смисъл същата дължи 253,98 лева – главница и 44,81 лева – лихва, до който
размер са основателни исковете, а в останалата част следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило разноски в размер на 275 лева (25 лева - държавна такса, 150 лева – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер), от които ответната страна следва да заплати 107,23 лева съответни на уважената част на исковете.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева, от които ответникът следва да се заплатят 29,25 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на разноски съответни на отхвърлената част на исковете. Същата е направила разноски в размер на 300 лева в исково и 300 лева в заповедното производство, които се установяват от представените договори за правна помощ. В този смисъл същата има право да получи 183,02 лева за всяко производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.А.Д., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 сума в размер на 253,98 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр.. П., ул. „Т.“, бл**вх*ап*за периода от 04.07.2016 г. до 05.06.2019 г. и 44,81 лева – лихва, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.07.2016 г. до 07.08.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 05155 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за сумата от 253,98 лева до предявения размер от 635,35 лева – главница за периода от 06.01.2016 г. до 05.06.2019г., и за разликата от 44,81 до предявения размер от 130,90 лева – лихва, считано от 09.03.2016 г. до 07.08.2019 г.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Л.А.Д., ЕГН ********** сумата в размер на 183,02 лева – разноски в исковото производство и 183,02 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Л.А.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 сумата в размер на 107,23 лева – разноски в исковото производство и 29,25 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 5155по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: