МОТИВИ
към
Присъда № 20 от 08.07.2016 г. на Районен
съд – Харманли, постановена по н.о.х.д. № 271 по описа за 2016 година.
Районна
прокуратура – Хасково е внесла срещу подсъдимият К.Д.И. обвинителен акт, с
който му е предявено обвинение за извършени престъпления по престъпление по престъпление по чл.
343в ал. 2 от НК.
Твърди
се в акта на обвинението, че с оглед установената по незабавното производство
фактическа обстановка от обективна и субективна страна подсъдимият К.Д.И. ***,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Форд”, модел
“Мондео”, с рег. № Х 7290 ВМ без
съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова деяние с
Наказателно постановление № 15-0351-000020/17.02.2015г, издадено от Началник
Група към РУ Свиленград при ОДМВР Хасково, влязло в
сила на 01.12.2015г е осъществил състава
на престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК.
Производството по делото е разгледано
по реда на глава ХХVІІ от НПК -”СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО
ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ”, съгласно искането на подсъдимия - чл.370 ал.1 пр.2 от НПК.
В
съдебното заседание пред Районен съд – Харманли представителят на Районна
прокуратура – Харманли, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във
вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин по отношение и на
тримата подсъдими. По отношение вида и размера на наказанията, които следва да
се наложат на подсъдимия К.Д.И., представителят на държавното обвинение
предлага същото да бъде определено към средния до максималния размер на
наказанието „ лишаване от свобода”, предвидено в особената част на наказателния
кодекс за това престъпление, като на основание чл.58а, ал.1 бъде намалено с 1/3.
Този извод на прокурора се основавал на превеса на отегчаващите отговорността
обстоятелства, като обремененото съдебно минало на подсъдимия и негативните му
характеристични данни, които обуславяли прилагането на чл.54 НК.
Защитникът
на подсъдимия К.Д.И. , адв. Г.С. *** пледира, с оглед процесуалния ред, по
който протича производството по делото в съдебна фаза, продиктувано от
процесуалното поведение на подзащитния му, недвусмислено установената
фактическа обстановка и авторството на деянието, за определяне на наказанието
на подсъдимият около предвиденият минимум на наказанието „лишаване от свобода”
и прилагането на чл. 58а, ал.1 НК.
Подсъдимия
К.Д.И. разбира
обвинението и се признава за виновен по него, като на
съдебното следствие признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, както и вината си и
дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти и обстоятелства.
В
хода на съдебните прения се
придържа към заявеното от неговия защитник. В даденото
му право на последна дума изразява съжаление за
стореното и моли за по – леко наказание.
С
определение от 08.07.2016г. по настоящето НОХ дело, по реда на чл.372 ал.4 от НПК, съдът е обявил, че
самопризнанията на подсъдимият се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, като съдът ще ги ползва при постановяване на
присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
К.Д.И. е роден на ***г***, с
посочен постоянен адрес:*** и адрес за призоваване в страната: гр.Харманли,
ул.“Нес , ром, български гражданин, не грамотен – без образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подс. К.Д.И. не е правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС), не
притежава свидетелство за управление на МПС и нееднократно е наказван по
административен ред за извършени от него нарушения на правилата за движение по
пътищата, видно от приложените по делото справка за нарушител/водач, както и
докладна записка с рег.№ 271р-15367/07.07.2016г. на РУ гр.Харманли при ОД МВР
Хасково.
С наказателно постановление № 15-0351-000020/17.02.2015г.
издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ гр.Свиленград, подс. И. е бил наказан с административно наказание „глоба” в размер на 300 лева
за това, че на 15.01.2015г. е управлявал МПС като неправоспособен водач (чл.177
ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП). Това наказателно постановление е било връчено на подс. К.Д.И. на 23.11.2015г. срещу подпис и същото е влязло в сила на
01.12.2015г.
Въпреки това негово наказване по административен ред, подс.
К.Д.И. продължил да управлява МПС и след това, а
именно: в едногодишния срок от наказването му по административен ред, предвид
влязлото в сила на 01.12.2015г.
наказателно постановление № 15-0351-000020/17.02.2015г. издадено от
Началник група към ОДМВР Хасково, РУ гр.Свиленград.
На 07.07.2016г. подс. К.Д.И. ооло 13.30 часа управлявал лек автомобил “Форд
Мондео“ с рег.№ Х 7290 ВМ по бул.“България“ в гр.Харманли, до Градската
градина. Същевременно на работа били св. З.Т.М. *** и св. Я.Г.Я. ***. Полицейските служители спрели за проверка лек
автомобил “Форд Мондео“ с рег.№ Х 7290 ВМ и установили, че негов водач е подс. К.Д.И.. След справка в масивите на МВР
се установили, че подс. К.Д.И. не притежава и никога не му е било издавано
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Св. З.Т.М. съставил на
обвиняемия АУАН серия Г с бл. № 462938/07.07.2016г.(л.4) за извършеното нарушение
по чл.150 от ЗДвП. Обвиняемият подписал акта без възражения.
Съобразно
съдебната практика /вж. Решение № 588/20.01.2009г, постановено по н.д. №
570/2009г. на ІІ Н.О на ВКС/ състава на чл.343в, ал.2, вр.ал.1 НК е приложим
при всички случай на управление на МПС без свидетелство и след административно
санкциониране за това, както когато свидетелство не е издавано на водача, така
и когато било отнето.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така
възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи
относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се
налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият К.Д.И. е извършил виновно общественоопасно
деяние, обявено от закона за наказуемо съставляващо престъпление по чл.
343в, ал.2 НК, тъй като на 07.07.2016г. в гр.
Харманли, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Форд”,
модел “Мондео”, с рег. № Х 7290 ВМ без
съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова деяние с
Наказателно постановление № 15-0351-000020/17.02.2015г, издадено от Началник
Група към РУ Свиленград при ОДМВР Хасково, влязло в
сила на 01.12.2015г.
От събраните гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите свидетелските показания на З.Т.М. и Я.Г.Я., както и от прочетените и приобщени писмените доказателства приобщените към досъдебното производство писмени
доказателствени материали – постановления, докладна записка, АУАН серия Г с бл.
№ 462938/ 07.07.2016г.,
справка с рег.№ 271р-15367/07.07.2016г. на РУ гр.Харманли при ОД МВР
Хасково, справка за нарушител/водач,
наказателно постановление № 15-0351-000020/17.02.2015г. издадено от Началник група
към ОДМВР Хасково, РУ гр.Свиленград , Заповед за задържане за 24 часа на
основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР с рег.№ 271зз-135/07.07.2016г., декларация по
ЗПП, характеристична справка, ДСМПИС , справка за съдимост , протокол за
предявяване на разследване безспорно
се установява обективната страна
на деянието, механизма на осъществяването му, както
авторството на престъплението, а именно, че подсъдимият е извършил същото.
Обстоятелство, което не се оспорва от него, с оглед направените пред съда
самопризнания, нито от защитата му.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината - пряк умисъл,
тъй като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал,
че няма правоспособност да управлява МПС и в едногодишен срок от наказването му
по административен ред за такова нарушение отново осъществил деяние от същия
вид.
Следователно от така установената фактическа обстановка, безспорно е установено
и доказано, че подс. К.Д.И. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК, тъй като на 07.07.2016г. в гр. Харманли, управлявал моторно превозно
средство
– лек автомобил марка “Форд”, модел “Мондео”,
с рег. № Х 7290 ВМ без съответно свидетелство за управление, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с Наказателно постановление
№ 15-0351-000020/17.02.2015г, издадено от Началник Група към РУ Свиленград при
ОДМВР Хасково, влязло в сила на 01.12.2015г.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази принципите на
законоустановеност и индивидуализация. В специалния текст на Наказателния
кодекс за извършеното деяние е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за
срок една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита,
че деянието по чл.343в НК е описано като такова на просто извършване. Липсата
на съставомерни последици обаче, не следва да се разглежда като явна
незначителност или отсъствие на обществена опасност, тъй като в случая става
въпрос за поредно нарушение, което увеличава степента на обществена опасност,
достатъчна извършеното да се квалифицира като престъпление. В случая обаче, тя
не е по- висока за сходни престъпления.
Настоящият
състав намира, че степента на обществена опасност на дееца е значително
завишена и следва да бъде отчетена при определяне на наказанието. В подкрепа на
този извод са предходните осъждания за транспортни престъпления. От справката
за съдимост е видно, че подсъдимия е осъждан многократно за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, като с
последното осъждане му е наложено наказание „ лишаване от свобода” за срок от
една година и два месеца, което да изтърпи ефективно, с влязла в сила присъда на 11.10.2013г. по НОХД № 789/2013г. на РС –
Стара Загора. Следователно предходните наказания за извършени престъпления,
както и тези по административен ред не са били достатъчни в степен да
въздействат върху съзнанието на дееца, че последния да формира поведение,
съобразен с обществено дължимото.
Ето защо, анализът на доказателствата по делото обуславя
до единствения и възможен извод, че спрямо подсъдимия И. при индивидуализацията
на наложеното наказание следва да има по - строг подход.
Съдът отчете, като смекчаващи обстоятелства – пълното съдействие на
органите на досъдебното производство от придобиване качеството на
обвиняем, както и изразеното още на тази
фаза признание на вината. В случая
изразеното от подсъдимия самопризнание не следва да води до прекомерно
снизхождение, предвид разсъжденията по – горе, като същото не съставлява изключително смекчаващо обстоятелство. Не се
съзират нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства, които да обусловят прилагането на чл. 55 от НК.
Нарушението на закона е драстично. Деецът сам признава, че никога не е
притежавал свидетелство за правоуправление. Въпреки това не спира да управлява
моторно превозно средство. Не са му подействали възпитателно преди това
налаганите наказания
"Лишаване от
свобода". Както бе посочено многобройни смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства липсват. По-скоро са налице многобройни отежняващи такива. В
същото време извършваните от него деяния и налаганите наказания са пред погледа
на обществеността. Настоящата инстанция намира, че наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а ал. 1
от НК. Извършването на многобройни деяния следва да обуслови
определяне на наказание около средния
размер на предвиденото от закона наказание "Лишаване от свобода".
Съдът намира, че при условията на чл. 54 от НК
следва да определи на подсъдимия К. Демирав И. наказание "Лишаване от
свобода" за срок от 1/една/ година и 6/ шест/
месеца .
До колкото съдебното заседание е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК
задължително е приложението на чл. 58а от НК, като намаля с 1/3 /една
трета/. Така определи наказание „Лишаване от свобода” срок от 1 / една/ година.
Съдът намира, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66,
ал.1 НК, като взе предвид, че целите на наказанието за поправянето на
подсъдимия е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно в затворническо
общежитие от закрит тип при „строг” режим. Наложеното наказание глоба в размер
на 800 лева е съобразено с материалното състояние на подсъдимия К.Д.И..
Съдът
счита, че така определените по размер, наложени
кумулативни наказания са необходими и
достатъчни за постигане на целите им, че същите ще окажат предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие,
както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
За извършеното от подсъдимия престъпление по ал.2 на
чл.343в от НК разпоредбата на чл.343г от НК е неприложима.
Разноски по делото не са направени, поради което с
присъдата такива не бяха присъдени в тежест на подсъдимия, независимо от изхода
му.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: