П Р И С Ъ Д А

гр.Русе, 14.01.2019 г.

      

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенски окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА

                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.Т.

                                                                                                    Л.А.

 

 

при секретаря Тодорка Недева и в присъствието на прокурор Валентина Личева като разгледа докладваното от съдия Ралица Герасимова НОХД №379 по описа за 2018 г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

          ПРИЗНАВА подс. В.И.В., роден на *** г., в с. Професор Иширково, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи, живущ ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.06.2017 г. около 09.00 ч. по път І-7, км. 25+885, в посока гр. Алфатар – гр. Дулово при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Т.“ модел „А.“ , с рег. № СС ***АМ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице: на А.Н.Р., ЕГН ********** ***, на М.Д.Х., ЕГН ********** ***, на Л.Р.Т., ЕГН ********** *** и на К.С.Д., ЕГН ********** и причинил на Д.Е.Т., ЕГН ********** *** средна телесна повреда – разстройство на здравето временно опасно за живота, трайно затруднение движението на ляв горен крайник и трайно затруднение движението на двата долни крайника, поради което и на основание чл.343, ал.4, чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, чл.54, ал.1 и чл.343 г от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение - да е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 8, ал.1 от Закона за движение по пътищата, чл. 15, ал.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата и чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата.

НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ ОБЩ режим на изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. В.И.В., с установена  самоличност, да заплати направените по делото разноски – сумата от 2779.23 лева – по сметка на Републиканския бюджет (разноски на досъдебното производство), сумата от 3134.61  лева – разноски, направени в рамките на съдебното следствие, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. подс. В.И.В., с установена  самоличност, на основание чл.189, ал.3 от НПК и чл.38, ал.2, вр. ал.1 от Закона за адвокатурата да заплати в полза на: Х.Ф.А. разноски в размер на 3500 (три  хиляди и петстотин) лева, Ф.Р.А. разноски в размер на 2000 (две  хиляди) лева и Ф. Рамисов А. разноски в размер на 2000 (две  хиляди) лева.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – лек автомобил марка „Т.“ модел „А.“ , с рег. № СС ***АМ се връща на собственика му – подс. В.И.В..

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – лек автомобил марка „М.“ модел „***“ , с рег. № СС ***РВ се връща на собственика му – Р.Б.Р..

            Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес пред ВТАС. 

 

 

 

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.                                                  2.

 

                                                                                                  

Мотиви към присъда, постановена по НОХД № 379 по описа на Русенски окръжен съд, Наказателно отделение по описа за 2018 г.

 

 

Обвинението е повдигнато от Окръжна прокуратура Шумен срещу В.И.В. за това, че на 08.06.2017 г. около 09.00 ч. по път І-7, км. 25+885, в посока гр. Алфатар – гр. Дулово при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Т.“ модел „А.“ , с рег. № СС ***АМ, нарушил правилата за движение по пътищата –чл.8, ал.1 от ЗДвП, чл.15, ал.1, пр.1 от ЗДвП, чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице: на А.Н.Р., ЕГН ********** ***, на М.Д.Х., ЕГН ********** ***, на Л.Р.Т., ЕГН ********** *** и на К.С.Д., ЕГН ********** и причинил на Д.Е.Т., ЕГН ********** *** средна телесна повреда – разстройство на здравето временно опасно за живота, трайно затруднение движението на ляв горен крайник и трайно затруднение движението на двата долни крайника – престъпление по чл.343, ал.4, чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

            В съдебно заседание представителят на РОП поддържа така повдигнатото срещу подс. В. обвинение, като пледира, че от събраните по делото доказателства, същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. Конкретизира, че фактите относно механизма и техническите причини, довели до настъпване на произшествието се явяват установени от заключението на назначената в предсъдебната фаза автотехническа експертиза, скицата и албума към нея. Сочи, че неправомерното навлизане в лентата за насрещно движение на управлявания от подс. В. лек автомобил е било причина за настъпване на пътния инцидент с последица петима пострадали- конкретно изгубването на контрол върху управляваното МПС от подсъдимия, приближаването му опасно близо до разделителната ивица, навлизане в насрещното платно и удар с правомерно движещият се автомобил „М.“, управляван от пострадалия Р.. Твърди още, че липсват обективни доказателства и изводи за анализ в насока наличие на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „М.“ при настъпилото ПТП.

По отношение на гласните доказателства счита, че показанията на свидетелите Д., Т., Д.Д., Г. и В. са логични, последователни, категорични и кореспондират изцяло със заключенията на автотехническата експертиза. Счита, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия В. и изложението на св. Х. дадено в рамките на съдебното дирене като посочва, че подсъдимият реализира правото си на лична защита, а св. Х. навлиза в множество противоречия променяйки тенденциозно и процесуалната си позиция.

Развива съображения и за спазване на процесуалните изисквания при извършване на огледа на местопроизшествие към момента на отпочване на досъдебното производство.

По отношение на наказанието – пледира на подс. В. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около средата на предвиденото в закона – седем години, което съгласно чл. 57 от да се търпи при първоначален общ режим. Предлага кумулативното наказание лишаване от право да се управлява МПС да е в размер, надвишаващ с две години срока на наказанието лишаване от  свобода.

Повереникът на частния обвинител Д.Е.Т. - адв. К. подкрепя тезата на прокуратура. Определят фактическата обстановка по делото като безпротиворечива. На свой ред акцентира върху конкретното поведение на двете превозни средства на пътното платно и достига до извод, че единствената причина за реализиране на произшествието е навлизане в лентата за насрещно движение и неупотребата на спирачки от страна на подс. В.. Споделяйки доводите на представителя на държавното обвинение моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение като му бъдат наложени наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление в исканите от прокуратурата размери.

Повереникът на частните обвинители Р.Б.Р., А.А.Р., М.А.Р., Н.Р.А., Е.Н.Р. и А.К.З. - адв. С. Г. счита, че правната квалификация и  всички гласни и писмени доказателства, които се събраха по време на съдебното следствие говорят недвусмислено за вината на подсъдимия.  Споделя изцяло доводите на представителя на РОП –досежно доказателствения анализ, установеното от фактическа страна и претендираните наказания – в размер около средата на предвиденото в закона. Допълнително развива съображения за липса на съпричиняване от страна на водачът на лекия автомобил „М.“.

Повереникът на частните обвинители Н.М.Т. и И.Л.Т.- адв. С. поддържа повдигнатото спрямо подс. В. обвинение като споделя и изложеното от представителя на прокуратурата, касателно установената в рамките на производството фактическа обстановка. Конкретизира, че последната се извежда от всички събрани доказателства. Сочи още, че конкретно са били отразени и запълващите бланкетната диспозиция на чл.343 от НК норми от ЗДвП. Намира изложението на подсъдимия като негова защитна теза, която се опровергава от събраните в хода на съдебното дирене доказателства- както от двете експертни заключения, така и от гласните и писмени доказателства. Развива съображения за липса на основания за изключване на огледния протокол от доказателствената съвкупност и конкретизира, че при разпита си поемните лица  Господинов и М. подробно описват, че на мястото на пътния инцидент са присъствали полицаи, които са мерили спирачни следи и остатъци от пътнотранспортното произшествие, пътвърждавайки че в протокола за следственото действие фигурират техните подписи. Счита, че тази констатация е напълно достатъчна за да валидира протокола за оглед, предвид функцията на поемните лица по отношение на действията на разследващите органи.

Намира, че механизмът на деянието е абсолютно изяснен от експертните заключения досежно обективните находки на пътя – спирачните следи. Развива и подробни съображения за липса на основания за приложение на института на случайното деяние по чл.15 от НК с оглед доказателствената съвкупност и предписанията на Тълкувателно решение № 106/1973 г. на ОСНК

Моли подс. В. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. По отношение на наказанието, анализирайки смукчаващите и отегчаващи обстоятелства предлага същото да е в размер около средата ан предвиденото в наказателния закон - девет години лишаване от свобода, като за същия период от време на подс. В. да бъде наложено кумулативното  наказанието по чл. 343г от НК.

Повереникът на частния обвинител Ж.Л.Р.- адв. А. подкрепя доводите на представителите на държавното и частно обвинение. Намира обвинението за доказано по категоричен и несъмнен начин. Като цяло намира доказателствената съвкупност за безпротиворечива и счита обясненията на подсъдимия и показанията на св. Х. са нелогични и се опровергават от всички останали гласни доказателства и експертните заключения на двете АТЕ, както и от обективно констатираните следи на пътното платно. Развива подробни съображения за липса на доказателства свидетелстващи за съпричиняване от водача на лекия автомобил „М.“, както и за липса на основания за изключване на протокола за оглед от доказателствената съвкупност.

Повереникът на частните обвинители Ф.С.Ф., Н.С.Ф., А.А.Х., Д.Х.Х. – адв. Я. намира, че механизмът на процесното ПТП се явява несъмнено доказан от двете експертни заключения, като причината за настъпването му е поведението на подс. В., изразяващо се в навлизането му в насрещната лента за движение. Конкретизира, че в резултат от липсата на адекватна преценка на пътната обстановка, самонадеяността и надценяването на собствените си възможности и тези на автомобила от страна на подсъдимия, както и следствие нарушаването на правилата на ЗДвП е настъпила смъртта на четирима души и средна телесна повреда на още едно лице. Посочва още, че за настъпване на удара и вредоносния резултат е допринесла и високата скорост на движение, която се явила и несъобразена с пътния участък. Намира обясненията на подс. В. за недостоверни и не кореспондиращи със събраните в хода на производството доказателства.

Моли на подс. В.В. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер над средния, предвиден в закона-седем години лишаване от свобода, който да изтърпи при общ режим. По отношение на кумулативното наказание лишаване от правоуправление предлага същото да бъде за срок от девет години.

 

Повереникът на частните обвинители Х.Ф.А., Ф.Р.А. и Ф.Р.А.- адв. В. намира, че несъмнено в производството е било доказано мястото на удара между двете превозни средства и механизмът на настъпване на пътния инцидент-навлизането на управлявания от подсъдимия лек автомобил в лентата за насрещно движение. Счита, че липсват основания да се счете, че огледа на местопроизшествието е бил опорочен с оглед функцията на поемните лица – да реализират граждански, а не функционален контрол върху действията на разследващите. Счита, че показанията на св. Х. от съдебната фаза на производството са недостоверни и поведението му съставлява „лъжествидетелстване“. Обясненията на подс. В. определя като защитна позиция в производството. За постигане на генералната и специална превенция и съобразяване на поведението на подсъдимия, в частност липсата на критичност и съжаление за стореното, предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода над средния предвиден в закона размер – около девет години и лишаване от правоуправление с поне две години над наложеното наказание лишаване от свобода.

Упълномощените защитници на подс. В.- адв. Г. и адв. Г., пледират подзащитният им да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Конкретизират, че с оглед бланкетния характер на диспозицията на чл.343 от НК изпълнителното деяние на престъплението следва да е дефинирано от съответния текст на ЗДвП, определящ допуснатото нарушение от страна на водача на моторното превозно средство, следствие на което е и настъпил съставомерния резултат. В конкретния случай твърдят, че единственото нарушение, от отразените в обвинителния акт, което е в причинна връзка с настъпването на резултата се явява навлизането в лентата за насрещно движение и развиват подробни съображения в последната насока. Конкретизират, че част от инкриминираните нарушения на текстове от ЗДвП не могат да бъдат налице кумулативно, в частност тези нарушаващи предписанията на чл. 8, чл. 15 и чл. 16 от ЗДвП. Сочат още, че при извършване на огледа на процесното ПТП от страна на разследващите са били допуснато груби нарушения на процесуални правила, касателно ненадлежното участие на поемните лица при реализиране на това действие по разследването, че в протокола са отразени съкращения, поправки и противоречия. Конкретизират, че всички тези процесуални нарушения водят до негодност на протокола за оглед и по необходимост – до изключването му от доказателствената съвкупност. Твърдят, че обясненията на подсъдимия са безпротиворечиви и в унисон с останалия приобщен в производството доказателствен материал. Считат, че не следва да се кредитират и експертните заключения на двете автотехнически експертизи, доколкото същите са били базирани на протокола за оглед, а гласните доказателства в насока значимите за процеса факти са противоречиви. Развиват съображения за възможни различни механизми на настъпване на пътния инцидент и различно поведение на превозните средства преди мястото на сблъсъка, което прави обвинението недоказано и налага постановяване на съдебен акт с оправдателен диспозитив. Твърдят наличието на допуснати редица нарушения и от втория водач – пострадалия А. и на такива от останалите загинали – непоставянето на обезопасителни колани, които са допринесли за настъпване на тежкия резултат.

            Подсъдимият В. не се признава за виновен по повдигнато му обвинение и дава обяснения за случилото се. Поддържа, че се е отклонил в ляво с цел предприемане на спасителна маневра за избягване на удар с навлизащото в платното му превозно средство.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 16 и 17 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимият В.И.В. е роден на *** г., в с. Професор Иширково, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи. Живее в гр. Силистра, ул. „Лилия“ №27, ЕГН **********. Същият е правоспособен водач на МПС, притежава свидетелство за управление на МПС № *********, категории В, С, М, АМ, ТКТ. Към м.06.2017 г. същият не е бил санкциониран по административен ред за нарушения по ЗДвП.

Около 04.00 ч. на 08.06.2017 г. подс. В., неговият вуйчо – К.С.Д. и приятелят му – св. Х.Х. тръгнали на риболов от гр. Силистра към язовир в землището на с. Лиси връх. Движели се с лек автомобил – марка „Т.“, модел „А.“ с рег. № СС ***АМ, който бил управляван от подсъдимия и бил технически изправен. На язовира стояли до около 8.00-9.00 часа и тъй като нямало риба решили да се преместят на язовир край с. Айдемир. В изпълнение на така взетото решение, около 9.00 ч. те се отправили към с. Айдемир с управлявания от подсъдимия лек автомобил. Св. Х.Х. бил на предната седалка, вдясно до водача, а К.С.Д. пътувал на задната седалка на превозното средство, без поставен обезопасителен колан. Подсъдимият В. управлявал превозното средство по главен път І-7, в посока от гр. Дулово към гр. Алфатар със скорост не по-висока от 80 км.ч. Времето било ясно, а пътната настилка била суха. Тъй като бил изморен от ранното ставане св. Х.Х. заспал, събудил се за малко след напомняне от страна на подсъдимия, че следва да сложи обезопасителния си колан, след което отново заспал.

На същата дата-08.06.2017 г., около 9.00 ч. А.Н.Р., М.Д.Х., Л.Р.Т. и св. Д.Е.Т. тръгнали от гр. Алфатар към гр. Дулово. Движели се по път І-7 с лек автомобил марка „М.“, модел „323 Ф“ с рег. №СС ***РВ със скорост от около 90 км.ч. Автомобилът, собственост на съпругата на А.Н.Р. (Р.Б.Р.) бил управляван от него, въпреки че той не бил правоспособен водач и не притежавал СУМПС. На предната седалка до водача бил Л.Р.Т., а на задната – зад водача – св. Д.Т.. До св. Д.Т. на задната седалка на превозното средство била  М.Д.Х..  А.Р. и Л.Т. били с поставени обезопасителни колани, а св. Д.Т. и М.Х. не били поставили своите. В багажното отделение на превозното средство имало 3-4 кучета.

В района на км. 25+885 надлъжният наклон на път І-7 бил един процент нагоре в посока гр. Дулово, пътното платно било двупосочно, с две ленти за движение – по една във всяка посока разделени от единична прекъсната линия за движещите се към гр. Алфатар и единична непрекъсната линия за обратната посока. Общата ширина на платното възлизала на 7.6 м. В този участък пътят бил прав и видимостта не била ограничена от каквито и да е препятствия.

Около 9.15 ч. управляваното от подсъдимия В. превозно средство - лек автомобил – марка „Т.“, модел „А.“ с рег. № СС ***АМ започнало плавно да навлиза в лентата за насрещно движение. Когато той бил на разстояние от около 148.4 м. от движещия се в противоположна посока автомобил, управляван от А.Н.Р., последният забелязал навлизащото в платното му превозно средство. При това той задействал рязко спирачната система на лекия автомобил марка „М.“, модел „323 Ф“ с рег. №СС ***РВ, предприемайки екстремно спиране. Автомобилът управляван от Р. продължил да се движи праволинейно, почти успоредно на осевата линия, равнозакъснително в собствената си лента за движение, оставяйки спирачна следа с дължина от около 35-40 метра. От своя страна превозното средство, управлявано от подс. В. продължило движението си със същата скорост и по същата траектория, навлизайки в лентата за движение посока от гр. Алфатар към гр. Дулово. Въпреки действията на А.Н.Р. след около 4.03 секунди по-късно настъпил челен, кос, нецентрален удар между застъпилите се на около 90 см. предни леви части на двата автомобила. Ударът бил на около 1.9 м. до 2.7 м. вляво от десния край и изцяло в платното за движение посока към гр. Дулово. В следствие на ударните и инерционните сили двете превозни средства се изместили и останали в покой почти перпендикулярно на надлъжната ос на пътя, изцяло в лентата за движение от гр. Алфатар към гр. Дулово като задната част на лекия автомобил „М.“ била в затревената част до платното, а тази на лекия автомобил „Т.“ в лентата за движение посока към гр. Алфатар.

В резултат на удара водачът на лекия автомобил „М.“, модел „323 Ф“ с рег. №СС ***РВ – А.Р. и двама от пътниците в него – М.Х. и Л.Т. получили множество наранявания и увреждания, несъвместими с живота и непосредствено след получаването им починали. Св. Д.Т., който бил на предната дясна седалка, до водача на автомобил получил съчетана травма с клинично изявен  травматичен и хеповолемичен шок, черепно – мозъчна травма, закрита,  контузия на гръден кош с дясностранен хемоторакс,  контузия на корема с хемаскус, ретроперитонеален хематом, руптура на артерия гастрика декстра с артериално кървене, руптура на мезентериум с венозно кървене, контузия на панкреаса и жлъчния мехур, лацерации на черния дроб, контузия на лявата длан с фрактура на 2, 3, 4 дланни (метакарпални) кости, закрито счупване на тялото на дясна бедрена кост и открито счупване на тялото на  лявата бедрена кост.

Вследствие на пътното транспортно произшествие К.С.Д. получил съчетана травма-черепно – мозъчна травма – контузия на главата, кръвонасядане под брадичката, кръвонасядане на меките черепни покривки в ляво – челно-слепоочно, кръвонасядане на меките мозъчни обвивки двустранно челно и в дясно слепоочие; гръдна травма-контузия на гръдния кош, косо счупване на гръдната кост в първо междуребрие с хематом в мястото на счупване, кръвонасядане по предната повърхност на ляво рамо, в областта на лявата ключица и в областта на и горните ребра на лявата ребрена дъга, контузионни промени по предните повърхности на белите дробове, контузия на сърцето, некроза на стената на лява камера във върховата и част с фибринни налепи между епикарда и перикардната торбичка. 

Малко след настъпване на произшествието на мястото спрял св. В.В., който се движел в посока към гр. Дулово. Същият заедно с други пристигнали на място лица, сред които и св. Д.Д., започнали да оказват помощ на пострадалите. Двамата възприели местоположението на превозните средства на пътното платно, както и наличните следи от спирачен път, завършващи непосредствено до лекия автомобил „М.“, изцяло разположени в посоката на движение към гр. Дулово, в средата на платното и успоредно на оста на пътя. Св. В. сигнализирал за възникналия пътен инцидент като телефонирал на телефонен номер 112.                                                                                                              Малко по-късно на място се явили служители на ОД на МВР - Силистра, сред които св. В.В. и св. Г.Г., екипи на Пожарна и аварийна безопасност и такива на спешна медицинска помощ, които откарали подсъдимия, св. Х.Х., св. Д.Т. и К.С.Д. за оказване на медицинска помощ и лечение.

От справка в сектор КАТ при ОД на МВР Силистра било установено, че А.Р. не разполагал с валидно СУМПС и бил неправоспособен.

На място дошла и св. Я.Г. ***, която също възприела разположението на превозните средства, хората в тях, спирачните следи на пътя, както и увредите по двата автомобила. Същата се обадила на св. Й.Й. и св. С.М. *** и поискала двамата да се явят на мястото на произшествието с оглед участието им в качеството на поемни лица при извършване на оглед на местопроизшествие.

На същата дата бил извършен оглед на местопроизшествие, резултатите от който били закрепени в протокол от 08.06.2017 г. По време на огледа от страна на разследващите били направени фотоснимки. Двете превозни средства били репатрирани и предадени на съхранение в ОД на МВР Силистра.

Въпреки осъщественото лечение на 19.06.2017 г. К.С.Д. починал. При извършената аутопсия на пострадалия К.С.Д. били констатирани следните увреждания, отразени в заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп с № 44/2017 г. - съчетана травма-черепно – мозъчна травма – контузия на главата, кръвонасядане под брадичката, кръвонасядане на меките черепни покривки в ляво – челно-слепоочно, кръвонасядане на меките мозъчни обвивки двустранно челно и в дясно слепоочие; гръдна травма-контузия на гръдния кош, косо счупване на гръдната кост в първо междуребрие с хематом в мястото на счупване, кръвонасядане по предната повърхност на ляво рамо, в областта на лявата ключица и в областта на и горните ребра на лявата ребрена дъга, контузионни промени по предните повърхности на белите дробове, контузия на сърцето, некроза на стената на лява камера във върховата и част с фибринни налепи между епикарда и перикардната торбичка. Посочените травматични увреждания били получени по механизма на действие на твърди тъпи/тъпоръбести предмети, предмети и повърхности. В резултат на тежката гръдна травма със счупване на гръдната кост и подлежаща контузия на сърцето и лява камера в областта на сърдечния връх, като пряка и непосредствена последица от пътното транспортно произшествие от 08.06.2017 г. настъпила и смъртта на пострадалия К.С.Д.

При извършената аутопсия на пострадалия А.Н.Р. били констатирани следните увреждания, отразени в заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп с № 39/2017 г. - съчетана травма-гръдна  – коремна – контузия на гръдния кош със счупване на гръдната кост, медиастенален, счупване на ребра в дясно по две фрактурни линии с кръвонасядане на междуребрените мускули, контузия на белите дробове, дясностранен хемоторакс, контузия на корема с разкъсване на десния лоб на черния дроб с развитие на коремен кръвоизлив, контузия на главата с разкъсно-контузна рана в дясно, тилно, анемия на паренхимните органи. Посочените травматични увреждания били получени по механизма на действие на твърди тъпи/тъпоръбести предмети, предмети и повърхности. В резултат на тежката контузия на гръдния кош, и корема, увреждането на органите в гръдната и коремната кухина, съпроводено с излив на голямо количество кръв в дясната гръдна половина и корема и последвалата остра следкръвоизливна анемия, като пряка и непосредствена последица от пътното транспортно произшествие от 08.06.2017 г. настъпила и смъртта на пострадалия А.Н.Р..

При извършената аутопсия на пострадалия Л.Р.Т. били констатирани следните увреждания, отразени в заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп с № 40/2017 г. - съчетана травма-черепно-мозъчна-гръдна–коремна – контузия на главата, субарахноидален кръвоизлив, контузия на гръдния кош, счупване на ребра в дясно по две фрактурни линии, разкъсване на междуребрените мускули в дясно, контузия на корема с травматична руптура на коремна аорта и масивен рептоперитонален кръвоизлив, множество механични увреждания на кожата. Посочените травматични увреждания били получени по механизма на действие на твърди тъпи/тъпоръбести предмети, предмети и повърхности. В резултат на травматичната руптура на коремна аорта и масивния рептоперитонален кръвоизлив и последвалата остра следкръвоизливна анемия, като пряка и непосредствена последица от пътното транспортно произшествие от 08.06.2017 г. настъпила смъртта на пострадалия А.Н.Р..

При извършената аутопсия на пострадалата М.Д.Х. били констатирани следните увреждания, отразени в заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп с № 41/2017 г. - съчетана травма-черепно – мозъчна – коремна травма – контузия на главата, масивен хематом в областта на лявата очница, разкъсно – контузна рана в областта на лява вежда и горен ляв клепач, кръвонасядане на меките черепни покривки челно – теменно в ляво, депресионно дислоцирано счупване на костите на черепния покрив и черепната основа в ляво челно, лява предна и средна черепни ямки, субарахноидален кръвоизлив на мозъка, тежка контузия на мозъчното вещество, контузия на корема, субкапсулирани разкъсвания на далака с необилен локален кръвоизлив, множество охлузвания и кръвонасядания, анемия на паренхимните органи. В резултат на тежката черепно-мозъчна травма, довела до мозъчна дисфункция, като пряка и непосредствена последица от пътното транспортно произшествие от 08.06.2017 г. настъпила и смъртта на пострадалата М.Д.Х..

От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза с №1133/2017 г. било установено, че св. Д.Т. получил съчетана травма с клинично изявен  травматичен и хеповолемичен шок, черепно – мозъчна травма, закрита,  контузия на гръден кош с дясностранен хемоторакс,  контузия на корема с хемаскус, ретроперитонеален хематом, руптура на артерия гастрика декстра с артериално кървене, руптура на мезентериум с венозно кървене, контузия на панкреаса и жлъчния мехур, лацерации на черния дроб, контузия на лявата длан с фрактура на 2, 3, 4 дланни (метакарпални) кости, закрито счупване на тялото на дясна бедрена кост и открито счупване на тялото на  лявата бедрена кост. Клинично изявения шок и значителния по количество дясностранен хемоторакс обусловили поотделно и заедно разстройство на здравето временно опасно за живота; коремната травма – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, счупването на 2, 3, 4 дланни (метакарпални) кости на лявата ръка – трайно затруднение движенията на ляв горен крайник, а счупванията на тялото на дясна бедрена кост и на тялото на  лявата бедрена кост – трайно затруднение движението на двата долни крайника.

От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза с №1132/2017 г. било установено, че св. Х.Х. е получил контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на челото, контузия на гръдния кош, счупване на 6, 7 леви ребра по аксиларна линия, контузия на лявата лакътна област-временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

 

            По доказателствата:

            Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. В. (частично), показанията на свидетелите Д.Т. (както дадените непосредствено и устно, така и приобщените при условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК),  Х.Х.  (отчасти дадените непосредствено и устно и изцяло приобщената част от досъдебното производство при условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК), В.В. (както дадените непосредствено и устно, така и частично приобщените при условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК), Г.Г. (както дадените непосредствено и устно, така и частично приобщените при условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК), Д.Д., Я.Г. (както дадените непосредствено и устно, така и частично приобщените при условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК), В.В., Й.Й. и С.М., писмените доказателства – съобщения за смърт (т.1, л.33, 36, 39, т.2, л.14 от дос.пр.), копие от удостоверение за техническа изправност на лек автомобил (т.1, л.47 от дос.пр.), копие на полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” (т.1, л.48, л.52 от дос. пр.), копие на контролен талон (т.1, л.49-50 от дос. пр.), протоколи за установяване на техническа изправност на лек автомобил (т.3, л.64-65), справки за нарушител/водач  (т.5, л.3-4 от дос.пр.), писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ Силистра и схема на участък от път І-7, „Силистра-Шумен“ при км 25+885  (т.5, л.9-10 от дос.пр.), схема с пътни знаци и маркировка на участък от път І-7, „Силистра-Шумен“ при км 25+885  (т.1, л.183 от дос.пр.), декларация и актуална справка за съдимост на подс. В., както и заключенията на назначените и изслушани в рамките на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция съдебно медицински експертизи (т.3, л.2-35 от дос.пр.), химически експертизи (т.3, л.42, 47, 51,  и 61 от дос.пр.) и повторната автотехническа експертиза (т.2, л.321-348 от дос. пр.).

При оценката обясненията на подсъдимия, съдът отчете, че същите се явяват както важен източник на доказателства, така и средство за защита, упражняването на което не води до задължение за подсъдимия да има поведение, насочено към разкриване на обективната истина. Чл. 55 ал. 1 НПК дава право на подсъдимия да депозира обяснения, каквито намери за нужно, без да държи сметка за тяхната истинност. Изложеното, без да е основание за безкритично отхвърляне на обясненията на подсъдимото лице, създава за съда задължение да прецени внимателно и задълбочено това доказателствено средство в контекста на показанията на свидетелите, на другите обективни доказателства по делото, както и на основата на собствената логичност и вътрешна убедителност на самите обяснения.

Съобразявайки тези критерии настоящият съдебен състав кредитира само отчасти обясненията на подс. В. - досежно времето и мястото на процесното пътно транспортно произшествие, пътната обстановка, както и относно последвалите пътното транспортно произшествие събития и действия на присъствалите на място лица, като прецени, че в тази им част същите са единни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства и доказателствени средства и в частност с показанията на всички разпитани по делото свидетели и експертното заключение на повторната автотехническа експертиза.

            Съдът възприе и обясненията на подсъдимия В. и досежно посоката на движение на леките автомобили станали участници в пътния инцидент, като намери, че и в тази им част същите отново са единни и кореспондират по несъмнен и категоричен начин с останалите, събрани по делото гласни доказателствени средства (показанията на всички разпитани свидетели били по време на произшествието и пристигнали на място малко след неговото настъпване). Възприе се изцяло и изложеното от страна на подсъдимия относно пътното платно, в което е настъпил сблъсъка – насрещното за неговото движение, посока от гр. Алфатар към гр. Дулово, която част от изложението му е отново изцяло в унисон както с гласните доказателства, така и с експертното заключение на повторната АТЕ.

            Настоящата съдебна инстанция възприе като достоверно и изложеното от страна на подсъдимия В. относно ориентировъчната скорост на движение на управляваното от него превозно средство, доколкото това му твърдение не се опровергава от приобщената в производството доказателствена съвкупност.

По отношение на частта от обясненията на подсъдимия, досежно непосредственото поведение на втория участник в пътния инцидент – управлявания от пострадалия А.Р. лек автомобил „М.“, модел „323 Ф“ с рег. №СС ***РВ, настоящата съдебна инстанция счете, че в тази си част обясненията на подс. В. не могат да бъдат възприети като достоверно отражение на интересуващите процеса фактически обстоятелства, а като упражняване на признатото му от процесуалния закон право на лична защита. В последната насока съдът не изключи изложеното от страна на подсъдимото лице априори, а съобрази, че това му твърдение категорично се опровергава от изложеното от страна на св. Д.Т. в рамките на съдебното дирене, който последователно, безпротиворечиво и с нужната категоричност описва възприятията си от процесната дата досежно конкретната пътна обстановка, поведението на двете превозни средства на пътното платно, тяхното разположение и последвалия пътен инцидент. Св. Д.Т. прецизно и в унисон с експертното заключение на повторната АТЕ, както и изложеното от страна на всички разпитани свидетели явили се на мястото на произшествието малко след неговото настъпване описва плавното навлизане на автомобила, управляван от подсъдимия в платното за насрещно движение, реакцията на водача на лекия автомобил „М.“ по задействане на спирачната система и последвалия удар – в рамките на лентата за движение в посока към гр. Дулово. Същият напълно житейски логично и с оглед собствените си възприятия и преценка посочва и ориентировъчното разстояние, при което е започнало навлизането в лентата им за движение от страна на лекия автомобил марка „Т.“ – около 70-80 метра преди мястото на настъпване на произшествието. Косвено това му твърдение се подкрепя и от установените посредством гласните доказателства (показанията на всички явили се на място свидетели, възприели разположението на превозните средства след произшествието и наличните по пътното платно обективни находки и следи), както и заключението на повторната АТЕ – конкретно касателно наличието на спирачни следи - изцяло в платното за движение на лекия автомобил марка „М.“ завършващи до мястото на удара с дължина около 35-40 метра. Твърденията на подс. В. се явяват опровергани и с оглед конкретно установеното от всички свидетели и констатираното по експертен път отстояние от завой и конкретната видимост в процесния пътен участък. Така следва да се посочи, че според твърденията на привлеченото към наказателна отговорност лице, видимостта му в конкретния пътен участък е била ограничена от завой отстоящ на 60-70 м. в посоката му на движение, от който завой според него е излязъл лекия автомобил „М.“ и навлязъл първоначално в платното за движение към гр. Алфатар (т.е. срещу управляваното от подсъдимия превозно средство). Последното твърдяно обстоятелство се опровергава изцяло от всички гласни доказателства, както и от двете експертни заключения досежно мястото на произшествието – в прав участък, при неограничена видимост от около и над 148 м.

Отчитайки двойнствената природа на обясненията на подсъдимия – от една страна гласно доказателствено средство, а от друга – основен способ за лична защита в рамките на наказателното производство, съдът счете, че в тази им част обясненията на подс. В. не съставляват достоверно отражение на релевантните за производството факти – конкретно в частта на изложението на подс. В. сочещо на предприемане на „спасителна маневра“ с оглед неправомерното навлизане на управлявания от пострадалия А.Р. лек автомобил в лентата му за движение.

Извън анализираното по-горе противоречие с показанията на св. Д.Т., които са изцяло в унисон с изложеното от останалите свидетели явили се на мястото на пътния инцидент и установеното по експертен път в заключението на повторната АТЕ, настоящият съдебен състав констатира, че твърденията на подсъдимия се явяват и изключително житейски нелогични. По-конкретно абсолютно недостоверно звучи изложението му, че като дългогодишен, правоспособен и опитен водач, след като е видял навлизане на лек автомобил в платното си за движение (на отстояние около 60-70 метра), вместо да предприеме спиране на управляваното превозното средство, да намали скоростта и/или да се изтегли максимално в дясно в лентата си на движение, той да тръгне да го заобикаля навлизайки в насрещното движение, а междувременно неправомерно движещия се в платното му лек автомобил „М.“ да успее да е се върне в лентата си за движение и задейства спирачната система оставяйки успоредна на осевата линия спирачна следа (с дължина около 35-40 метра) до мястото на настъпване на произшествието. Последното твърдение на подсъдимия е на практика и невъзможно за осъществяване в рамките на твърдените 60-70 метра, при ориентировъчната скорост на движение на двете превозни средства и за време от 4.03 секунди. Противоречащо на правилата на формалната и житейска логика е липсата на каквато и да е последваща реакция на подсъдимия – например по предприемане на действия по привеждане на лекия автомобил за връщането му в лентата за движение в посока гр. Алфатар. Анализираната част от обясненията на подсъдимия не намира подкрепа дори и в преднамерено дадените показания на неговия приятел - св. Х.Х. дадени в рамките на съдебното дирене (които съдът в настоящия си състав изцяло счете за недостоверни по съображения, които ще изложи по-долу), който сочи, че ударът е настъпил за секунда след словесната реакция на подсъдимия, без управляваното от подс. В. превозно средство да се отклонява и изцяло в лентата за движение в посока към гр. Алфатар.

В този смисъл и предвид на тези констатирани съществени противоречия съдът даде вяра на казаното от св. Д.Т. и изключи от доказателствената съвкупност обясненията на подсъдимия в анализираната им част.

            Времето на произшествието се установява чрез съпоставка на всички гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и показанията на всички разпитани по делото свидетели.

Съдът възприе изцяло и постави в основата на доказателствените си изводи показанията на св. Д.Т. (както дадените непосредствено и устно пред настоящия съдебен състав, така и приобщените от досъдебната фаза на производството при спазване на изискванията на процесуалния закон – след надлежно депозирано съгласие от страните в производството), които с оглед изложеното по-горе и пълното им съответствие с обективно установеното от експертите по назначената повторна АТЕ, постави в основата на доказателствените си изводи, досежно значимите за производството факти – времето, мястото на пътното транспортно произшествие, конкретното поведение на лекия автомобил „Т.“ и движението му до момента на удара-предприетото плавно навлизане в лентата за насрещно движение, действията на пострадалия А.Р. по предприемане на екстремно, аварийно спиране и последвалия сблъсък между двете превозни средства. Незначителното противоречие досежно изминатото разстояние от спирането им до мястото на пътния инцидент съдът не счете за такова, което да постави под съмнение достоверността на изложението на този свидетел, като същият надлежно конкретизира причините за наличието на такова противоречие – обстоятелството, че при разпита му в досъдебното производство той е бил объркан, тъй като е бил с тежка травма, скоро след тежкия пътен инцидент.

Съдът в настоящия си състав възприе изцяло и показанията на свидетелите В.В. (както дадените непосредствено и устно, така и частично приобщените при условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК), Г.Г. (както дадените непосредствено и устно, така и частично приобщените при условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК), Д.Д., Я.Г. (както дадените непосредствено и устно, така и частично приобщените при условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК) и В.В.. Всеки един от тях макар и пряко да не е наблюдавал механизма на настъпване на пътното транспортно произшествие е възприел елементи от пътната обстановка непосредствено по време след настъпването на пътния инцидент. Тези свидетели, в унисон с останалите гласни доказателства и изложеното от експертите по повторната АТЕ отразяват разположението на превозните средства след удара, наличието на спирачни следи с дължина от около 35-40 метра, тяхното местоположение -  изцяло в лентата за движение посока към гр. Дулово, наличието на детайли и зацапвания по платното за движение, състоянието на пострадалите от произшествието, ориентировъчните отстояния на вече намиращите се в покой автомобили, конкретното им разположение и насоченост. Изложението на тези свидетели се постави в основата на доказателствените изводи на съда, касателно описаното по-горе, както и по отношение на ориентировъчното време (месец юни 2017 г., като някои от тях – В., Г., В. и Г. конкретизират и точната дата – 08.06.2017 г.),  мястото на реализиране на произшествието (път І-7 Алфатар - Дулово), участвалите в него лица, атмосферните условия и състоянието на пътя.

Съдът възприе и изложеното от страна на свидетелите Й.Й. и С.М. – досежно възприятията им от мястото на пътния инцидент и участието им в процесуалното качество на поемни лица при изготвяне на протокола за оглед на местопроизшествие от 08.06.2017 г.

Съдът в настоящия си състав изключи от доказателствения материал по делото протоколът за оглед на местопроизшествие (л.2-5 от дос.пр.), отразяващ пътната обстановка към момента на извършване на следственото действие – пътното платно, разположението на автомобилите, останалите констатирани на място обекти, включително и спирачните следи в платното за движение в посока към гр. Дулово. Съображенията на настоящата съдебна инстанция се свеждат до допуснато при осъществяване на това процесуално действие съществено нарушение на процесуални правила, в частност на императивните изисквания на чл. 137, ал. 1 от НПК.  На показанията на свидетелите - поемни лица - Й.Й. и С.М. съдът даде вяра, предвид липсата на основания и съмнение тези показания да са недостоверни, нелогични или несъответни на другите доказателства по делото. В този смисъл и от показанията на св. Й. става ясно, че същият макар и да е присъствал на мястото на огледа е бил на значително разстояние, реално не е бил допуснат и не е участвал при извършване на процесуалното действие. От своя страна св. М. е отишъл на мястото на инцидента и престоял там едва 40 минути като изобщо не е участвал в следственото действие, нито наблюдавал действията на разследващите, а единствено помогнал за репатриране на телата на починалите. В обобщение- и двамата не са присъствали при провеждане на процесуално-следственото действие – оглед на местопроизшествие и не са възприели лично действията на разследващия орган. Макар и да са били вписани като поемни лица в протокола за оглед на местопроизшествие, то това е било единствено и само формално. Нито един от тях не е  наблюдавал отразяването на обстоятелствата в протокола, нито се е запознал с неговото съдържание, а само са го подписали. В обобщение процесуалноследственото действие по оглед на местопроизшествието е извършено при груби нарушения на разписаните в НПК правила. Неспазването на процесуалните правила е опорочило реда за събиране на доказателства, поради което протоколът за оглед на местопроизшествие се явява негодно доказателствено средство за отразените в него обстоятелства. Така изложеното мотивира съда да изключи от доказателствения материал по делото, като изготвен в нарушение императивни разпоредби на НПК, протокол за оглед на местопроизшествие от 08.06.2017 г., както и да приеме, че същият не може годно да удостовери извършването на действията, отразени в неговото съдържание.

Поради негодност на протокола за оглед на местопроизшествието по изложените по-горе съображения, съдът като съобрази, че изходните данни, въз основа на които е изведено, чрез математически методи заключението на изслушаната и приета автотехническа експертиза от досъдебното производство, не могат да се ползват, назначи нова тройна автотехническа експертиза. Задачата на новата тройна автотехническа експертиза е възложена по същите въпроси, поставени на предишната такава по делото, но вече на базата на данните, които се извеждат от показанията на свидетелите относно личните им възприятия от процесната дата – относно възприетото от тяхна страна непосредствено след настъпване на пътния инцидент-наличието на спирачни следи, състоянието на пътния участък, атмосферните условия, разположението на превозните средства след сблъсъка и констатираните обективни следи и находки. На вещите лица беше възложен и оглед както на мястото на пътното транспортно произшествие, така и на оставените на съхранение автомомобили и съответно – констатираните увреди по тях, както и данните от приобщените в рамките на съдебното следствие писмени и веществени доказателства (схеми и фотоснимки). Съдът в настоящия си състав счете, че няма пречка експертите при изготвяне на заключението си да ползват и фотоалбума съставен на датата на пътното транспортно произшествие в качеството му на веществено доказателствено средство, респективно фотоснимките, изготвени на цифров носител от разследващия орган. По отношение на последните съдът отчете, че същите макар и да придружават протокола за местопроизшествие са самостоятелни веществени доказателствени средства, по отношение на които не са приложими изискванията на чл.137 от НПК, а тези на чл.125 и чл.126 от НПК. В този смисъл и съдът счете, че при изготвянето на повторната автотехническа експертиза законосъобразно експертите са използвали и изготвените фотоснимки за изграждане на експертната си оценка по възложените им задачи.

Съдът възприе заключението на автотехническа експертиза, назначена в рамките на съдебното дирене като изключи единствено тази част от него, в която експертите са се позовали на анализирания по-горе негоден протокол за оглед – касателно точната дължина на спирачните следи и точната скорост на движение на превозните средства в началото на спирането. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че вещите лица не са съобразили изричните указания на състава при допускане на повторното експертно изследване с протоколно определение от 06.11.2018 г. Същевременно във всички останали части настоящия съдебен състав постави заключението в основата на доказателствените си изводи. В последната насока настоящата инстанция съобрази, че нееднократно съдилищата са приемали, че при мисловно – логическа дейност по оценка на доказателствата в рамките на наказателното производство следва явленията и човешките действия да се възприемат с оглед тяхната естествена, логическа и закономерна взаимовръзка. При това трябва да се отчете, че за всяка конкретна ситуация има и конкретна причина и обяснение. При оценъчната дейност следва да се отчетат съществуващите факти и тяхната очевидна връзка с други факти. Наличието на определени явления винаги трябва да се обяснява с естествения им произход и закономерна логическа връзка с тяхната причина. Само когато се констатират обстоятелства, изключващи и правещи тази връзка невъзможна трябва да се пристъпи към търсенето на други възможни обяснения. Недопустимо е да се игнорира реалната житейска, най-логична и закономерна обусловеност между фактите. В конкретния случай, определянето на механизма на пътното транспортно произшествие при експертно отразения вариант е свързано с конкретната доказателствена дейност на съда и преценката на всички приобщени в рамките на съдебното разглеждане на делото доказателства и средства за установяване на такива. Безспорно е, че експертизата не е доказателство, нито доказателствено средство, но същата е способ за доказване в рамките на наказателното производство, при това задължителен в определени от процесуалния закон случаи. При същата експертите, притежаващи съответните специални познания следва по научен или технически път да дадат обосновано заключение за интересуващи производството обстоятелства. Задължение в конкретния случай за вещите лица по назначената експертиза е било да изследват по научен път обективно установените факти, като предложат на съда становище относно конкретния възможен механизъм на реализиране на произшествието, а задължение за съда е да осъществи анализираната по-горе доказателствена дейност – мисловно логичен процес по оценка на доказателствената съвкупност като цяло и да даде отговор на въпроса относно значимите за процеса факти, които и да подведе след това под текста на материалната наказателна норма. Именно затова и експертното заключение няма задължителен характер (с оглед предвиденото в чл.154, ал.1 от НПК). Прочем последното важи за всички доказателства и доказателствени средства в производството – нито едно от тях не се ползва с предварително установена доказателствена сила. С оглед на изложеното по-горе относно цялата гласна доказателствена съвкупност съдът възприе изцяло предложеният от експертите механизъм на реализиране на произшествието. Доколкото при преценка на точната скорост на движение на  двете превозни средства към момента на спирането и точната дължина на спирачните следи експертите са ползвали и протокола за оглед заключението им в тази част не бе възприето от настоящата съдебна инстанция и изводите си съдът изгради единствено и само на гласните доказателства, събрани в производството (досежно ориентировъчната скорост на управление на двете превозни средства – съответно - от показанията на св. Д.Т. – относно скоростта на управлявания от пострадалия Р. автомобил „М.“ и обясненията на подс. В. и показанията на св. Х. – за скоростта на лекия автомобил „Т.“, а досежно разположението и ориентировъчната дължина на спирачните следи – от съвкупната преценка на показанията на В.В., Г.Г., Д.Д. и Я.Г. ). В останалата си част – касателно мястото на настъпване на удара, траекторията на движение на двете превозни средства и в частност – това на лекия автомобил „Т.“ – навлизането му в платното за насрещно движение в посока към гр. Дулово съдът съобрази изложеното от св. Д.Т. и отчасти казаното от подсъдимия (относно мястото на сблъсъка), като намери, че в случая причината за настъпването на произшествието съвпада с научно даденото обяснение от експертите – навлизането на управлявания от подсъдимия лек автомобил в лентата за насрещно движение. В този смисъл и като съобрази допълнителните уточнения, дадени в съдебно заседание, съдът изцяло кредитира изводите на експертите в заключението на повторната автотехническа експертиза. Те отчитат всички значими за пътната ситуация фактори – повредите по автомобилите с деформации в предната им част (установени посредством оглед на двете превозни средства), обективно констатираните при изготвените фотоснимки спирачни следи, детайли и петна от изтекла течност, особеностите на конкретния пътен участък (установени чрез извършен от експертите оглед съобразно определението на съда за назначаване на експертизата), разположението на двете превозни средства след удара–всички индикиращи къде е настъпил първоначалния сблъсък между управлявания от подсъдимия автомобил и този, управляван от пострадалия Р.. Ведно с показанията на свидетелите – както на очевидеца Д.Т., така и на всички присъствали на мястото на инцидента малко след настъпването му експертните са отчели и изброените по-горе обективни факти. Всичко това е позволило да се изясни механизма на произшествието и изключва възможността деформациите по автомобилите да бъдат получени по различен от гореприетия начин. Това експертно заключение, ведно с анализираните по-горе гласни доказателства удостоверяват изцяло  обстоятелствата от решително значение за главния факт в производството. В обобщение посредством експертната оценка в описаните части, изложението от свидетелите Д.Т., В.В., Г.Г., Д.Д., Я.Г. и В.В. и отчасти – обясненията на подс. В. се изяснява изцяло механизма на възникване на ПТП, ориентировъчната скорост на движение на двата автомобила и мястото на инициалния удар.

В обобщение - настоящият съдебен състав кредитира експертизата, допуснати в рамките на съдебното дирене в частта относно механизма и мястото на настъпване на пътното транспортно произшествие, съобразявайки и обстоятелството, че вещите лица притежават специална компетентност и познания за обстоятелствата от главния факт, които съдът няма. На второ съдът съобрази, че експертите са използвали целия наличен доказателствен материал. След подробен анализ на изявленията на подсъдимия като основен участник в инцидента, показанията на св. Д.Т. - очевидец, В.В., Г.Г., Д.Д., Я.Г. и В.В., на характеристиките на пътя, на двата автомобила, на следите и деформациите по превозните средства и по платното, разположението на двете непремествани превозни средства, експертите заключават, че по дължина на пътното платно ударът е бил изцяло в лентата за движение в посока към гр. Дулово (от около 1.8 м. до 2.7 м. в ляво от десния му край), челен, кос, нецентрален между предните леви части на автомобилите, при застъпване от около 90 см. В този смисъл и съдът намери, че това експертно заключение е съобразено с чл. 153 от НПК и включването му в доказателствения материал не противоречи на разпоредбите на НПК.

По отношение на констатиранните спирачни следи  - тяхното разположение на пътното платно и тяхната ориентировъчна дължина, съдът изгради извода си, че същите са оставени именно от управлявания от св. Р. лек автомобил след логическа преценка на цялата доказателствена съвкупност - пряко от казаното от страна на св. Т. (изрично сочещ на реакция от страна на Р. по предприемане на екстремно спиране), от изложеното от експертите в заключението на повторната АТЕ (при съобразяване на наличните признаци – относително скорошно време на оставяне на следите, видимост при суха и мокра настилка, посока на движение на автомобила и посока на оставяне на следите, разположение на мястото на сблъсъка и края на следите, излятата течност от автомобила в покой, идентичността на остоянието на следите и размера колеите на автомобила „М.“) и косвено – показанията на свидетелите В.В., Г.Г., Д.Д. и Я.Г. – всички те сочещи на такива следи в платното за движение в посока към гр. Дулово, завършващи до лекия автомобил „М.“.

Относно видимостта в конкретния пътен участък съдът съобрази показанията на свидетелите, както и изложеното в експертното заключение на повторната експертиза след извършване на оглед от страна на експертите – в този смисъл и по несъмнен и категоричен начин беше доказано, че подс. В. е имал видимост от около и над 148 метра и е можел да види движещия от тази посока лек автомобил „М.“.

Съдът прие, че смъртта на А.Н.Р., М.Д.Х., Л.Р.Т. и К.С.Д. и причинените телесни увреди на Д.Е.Т. са в непосредствена причинна връзка с пътнотранспортното произшествие. Съдебно медицинските експертизи от досъдебното производство, изслушани в рамките на съдебното дирене,  наред с другите доказателства, не допускат различна интерпретация относно това обстоятелство, част от главния факт, предмет на доказване в производството. Тази причинна връзка между деянието и настъпилата смърт на А.Н.Р., М.Д.Х., Л.Р.Т. и К.С.Д. и телесна повреда на Д.Е.Т. не би могла да се разкъса дори с аргумент, че по отношение на пострадалите не е предприета навременна медицинска помощ. Известно от доктрината и практиката е, че при тази категория престъпления невземането на своевременни мерки за спасяване живота на пострадалите или неуспешната медицинска интервенция не изключват причинната връзка между деянието и настъпилата смърт.

            На изброените по-горе писмени доказателствени материали (с изключение на протокола за оглед) съдът също даде вяра, като отчете относимостта им към предмета на доказване в производството.

 

 

            От правна страна:

Обвинителният акт е внесен в съда против подсъдимия В.И.В. за престъпление по чл.343, ал.4, чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Основателността на обвинителната теза предполага да бъде установено, че на процесната дата – 08.06.2017 година, поради нарушение на правилата за движение, установени в чл. 8, ал.1 от Закона за движение по пътищата, чл. 15, ал.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата, чл. 16, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, подсъдимият е причинил по непредпазливост смъртта на А.Н.Р., М.Д.Х., Л.Р.Т. и К.С.Д. и средна телесна повреда на Д.Е.Т..

Събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали по несъмнен начин установяват състоятелността на тезата на обвинението, макар и не в целия твърдян от обвинението обем.

От обективна страна е установено, че подсъдимият В.В. на 08.06.2017 г. около 09.00 ч. по път І-7, км. 25+885, в посока от гр. Дулово към гр. Алфатар е управлявал лек автомобил марка „Т.“ модел „А.“ , с рег. № СС ***АМ. На същата дата и място той е предприел маневра като безпричинно навлязъл в насрещната лента за движение в посока към гр. Дулово.  В участъка на настъпилото пътно транспортно произшествие пътят е бил двупосочен, с по една пътна лента за движение във всяка посока и съгласно дефинитивната разпоредба на § 6, т.2 от ДР на ЗДвП под „пътна лента“ следва да се разбира надлъжната част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго.

В този смисъл и подс. В. е допуснал нарушение на  чл. 16, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Визираната разпоредба императивно забранява водачите, управляващи превозни средства, на пътно платно с двупосочно движение, да навлизат и да се движат в насрещната лента, освен при изпреварване и заобикаляне, какъвто настоящият случай не е.

Съдът в настоящия си състав счете, че подс. В. следва да бъде оправдан в частта касаеща повдигнатото му обвинение за нарушаване правилата за движение, визирани в чл. 8, ал.1 от ЗДвП, чл. 15, ал.1, пр.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП по следните съображения:

На първо място - за твърдяното от страна на държавното обвинение нарушение на чл.8, ал.1 от ЗДвП, доколкото цитираната норма предвижда общо задължение за водачите на превозни средства да използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. Посочената норма спада към общите правила, съдържащи се в ЗДвП, като отделното въвеждане на конкретни задължения, свързани с управлението на пътните превозни средства е детайлно уредено в следващите разпоредби на с.з. Така са въведени редица задължения в специфициран вид, в отделни раздели, пряко детайлизиращи общите вменени на водачите задължения. По силата на общото правило Lex spetiali derogat legi generali квалификацията на дадено нарушение съобразно общото предписание е допустима, възможна и правно оправдана единствено и само в случаите, когато извършеното не се субсумира под специален състав. (в тази насока Решение №211 от 11.09.2012 г. по н.д. №414/2012 г., III н.о.; Решение №289 от 09.06.2013 г. по к.н.д. №936/2013 г., III н.о.).

На второ място настоящата съдебна инстанция счете, че не е налице нарушение на чл. 15, ал.1, пр.1 от ЗДвП, доколкото нормите на чл.15 и чл.16 от с.з. регламентират едно и също нарушение - неправомерното навлизане или движение в лявата половина на пътното платно, като както константната съдебна практика приема първият текст е относим към движението по всеки път, а  чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП - по отношение на двупосочен път. В този смисъл и текстът на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП се явява специален и нарушаването му прави неприложимо приложението на общото предписание на чл.15 от с.з. (в този смисъл Решение № 2 от 27.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1276/2016 г., III н. о., НК). В конкретния случай от приобщената в производството доказателствена съвкупност се установява, че подсъдимият В. е нарушил разпоредбата на  чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а не на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, доколкото произшествието е настъпило на двупосочен път, с по една пътна лента за движение, след като В. е загубил контрол над управляваното от негова страна превозно средство, което е навлязло в насрещната лента за движение.

На последно място настоящия съдебен състав счете, че в рамките на настоящото производство не се събраха доказателства в подкрепа на обвинителната теза, касателно допуснато от страна на подс. В. нарушение на правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, като в тази насока следва да се споделят отчасти съображенията на защитата. Този текст съдържа редица изисквания към водачите, като в заключителната част на обвинителния акт прокуратурата е уточнила кое от тях счита за нарушено – несъобразяване с релефа на местността (надлъжен наклон нагоре 1 % посока гр. Дулово).

Тук на първо място следва да се посочи, че никъде в обвинителния акт  не се твърди, че скоростта на движение, избрана от подсъдимия е била несъобразена с пътните условия, че е следвало да кара по-бавно. Нещо повече  - в цялата обстоятелствена част, която определя рамките на настоящото производство не е конкретизирана изобщо избраната от страна на подсъдимия скорост на движение, като изрично представителят на обвинението е посочил, че „…В. нарушил правилата за движение, като навлязъл в насрещната лента за движение, в която се е движел л.а. М.…“, не са възведени факти за наличието на препятствия, респективно особености на пътната обстановка и условия, които да налагат по-ниска скорост на движение от избраната от подсъдимото лице. В този смисъл и съдът не би могъл да се произнася по непредявено обвинение.

Настоящият съдебен състав съобрази на второ място, че от приобщената в рамките на съдебното дирене гласна доказателствена съвкупност и експертното заключение на назначената и изслушана повторна АТЕ следва категоричния извод, че видимостта в конкретния пътен участък в посоката на движение на управлявания от подс. В. автомобил (към гр. Алфатар) не е била ограничена от препятствия и същата е възлизала на около и над 148 метра. Избраната от негова страна ориентировъчна скорост на движение - не по-голяма от 80 км.ч., е позволявала на подсъдимото лице при предприемане на действие по аварийно спиране (ведно с предприетото такова от страна на водача на лекия автомобил „М.“) да предотврати настъпването на пътния инцидент (според експертите двете превозни средства са щели да спрат на разстояние от около 15 метра едно от друго), а и движението с каквато и да е скорост от негова страна не е в причинна връзка с настъпилото произшествие, доколкото същото не би се реализирало в случай, че подсъдимият не бе допуснал нарушение на императивното предписание на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. В обобщение ударът е бил предотвратим ако подсъдимият е продължил да се движи праволинейно, без да предприеме отклонение в ляво и да навлезе в лентата за насрещно движение.

Нарушавайки нормата на чл. 16, ал. 1, т.1 от ЗДвП подсъдимият В. е създал критична пътна ситуация, която се намира в причинна връзка с настъпилия резултат. Възражението на защитата, че транспортното произшествие се дължи на изключително виновно поведение на пострадалия А.Р., който в нарушение с правилата за движение се е движил с несъобразена скорост, не се е движил плътно в дясно в лентата си на движение, бил е неправоспособен, не се оправдава. Въз основа на събраните по делото доказателства действително беше установено, че починалият водач А.Р. е бил неправоспособен, но същият е реагирал своевременно, бил е в собствената си лента за движение и съответно - пътното произшествие не би било реализирано, ако подсъдимият сам е имал правомерно поведение на пътя и не е допуснал нарушение на правилата за движение. Ако подсъдимият не е навлязъл в лентата за насрещно движение съприкосновение между управляваният от него лек автомобил и превозното средство на пострадалия А.Р. практически не би се реализирало. Всеки отговаря за собственото си неправомерно и виновно поведение и при съществуващо задължение за подсъдимия в конкретната пътната обстановка да не навлиза в лентата за насрещно движение извън допустимите по закон случаи поведението на подсъдимия на пътното платно е довело до настъпване на пътния инцидент и настъпилия тежък съставомерен резултат.

Нарушението на чл. 16, ал. 1, т.1 от ЗДвП е във връзка с причинноследствения процес, довел до сблъсъка на управляваното от подсъдимия превозно средство с лекия автомобил „М. 323 Ф“ с рег. №СС ***РВ, до тежките увреждания на А.Н.Р., М.Д.Х., Л.Р.Т. и К.С.Д. и последвалият летален изход, както и до причинените на Д.Е.Т. средни телесни повреди – разстройство на здравето временно опасно за живота, трайно затруднение движението на ляв горен крайник и трайно затруднение движението на двата долни крайника.

Доколкото по делото не се установява друга причина за настъпване на съставомерния резултат - смъртта на А.Н.Р., М.Д.Х., Л.Р.Т. и К.С. Димитрови и телесните увреди на Д.Е.Т., то следва да се приеме, че същите се намират в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата, довели до настъпване на ПТП (Решение № 176 от 11.05.1987 г., III н. о.).

Тук следва да се посочи, че с оглед приобщеното в рамките на съдебното дирене експертно заключение на назначената в предсъдебната фаза СМЕ на св. Д.Т. се установява, че коремната травма е довела до причиняване на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на този пострадал, което от своя страна съставлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2, пр.1 от НК. В този смисъл според предписанията на ППВС № 3 от 27.09.1979 г. по н. д. № 6/1979:  “...Когато с деянието се причинят на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания (тежка и средна), е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В тези случаи не е налице идеална съвкупност. Това е така, защото обектът на посегателството е един и същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия. Наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификацията на деянието...” средните телесни повреди се явяват в състояние на поглъщане спрямо квалификацията на деянието съобразно по-тежкия резултат, но предвид липсата на такава квалификация в обвинителния акт  обвинение съдът в настоящия си състав не разполага с възможност за произнасяне в тази насока без изявление на представителя на прокуратурата по реда на чл.287 от НПК.

В обобщение и предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че с деянието си, подсъдимият В. е осъществил от обективна страна всички признаци на състава на престъплението с горепосочената правна квалификация, като е допуснал нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.

От обективна страна е осъществен квалифицирания състав на престъплението по чл. 343, ал. 4 от НК, защото вследствие на произшествието е причинена смъртта на повече от едно лице – А.Н.Р., М.Д.Х., Л.Р.Т. и К.С.Д. и средна телесна повреда на друго - св. Д.Т..

От субективна страна деянието е извършено от подс. В. виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост (negligentia) по см. на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Подс. В. не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, тъй като като правоспобен и дългогодишен водач е бил наясно с правилата за движение.

Макар и не изрично дефинирано като позоваване на случайно деяние, в пледоарията си защитата въвежда твърдение за несъставомерност на извършеното предвид неправилното движение на пострадалия, както и с оглед предприета от подс. В. „спасителна маневра“. В процесния казус позоваването на чл. 15 от НК е несъстоятелно според становището на настоящия съдебен състав доколкото на първо място обясненията на подсъдимия за първоначално навлизане на управлявания от пострадалия А.Р. лек автомобил в лентата за движение в посока към гр. Алфатар и последващото му връщане не се възприеха по подробно изложените по-горе съображения. На второ място следва да се споделят доводите на адв. С. – визирания в чл.15 от НК институт се явява неприложим, доколкото самият подсъдим е имал неправомерно поведение, свързано с нарушаване на правилата за движение, в частност правилото на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. При това положение той сам е провокирал настъпването на тежкия пътен инцидент. Евентуално допуснатите нарушения от страна на другия участник в произшествието биха имали значение единствено за размера на гражданската претенция за обезвреда на правоимащите (при евентуално отчитане на съпричиняване от страна на пострадалия), но не и за наказателната отговорност на подсъдимия.

            Съдът не преквалифицира деянието и не приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 343а НК, тъй като прие, че основанията за това не са налице. Тази норма се прилага единствено и само ако след настъпване на пътнотранспортното произшествие, при което са били увредени лица, деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия участник в движението, получил съставомерни увреждания – средни или тежки телесни повреди или смърт. Т.е. за да се приложи привилегирования състав е необходимо извършените от дееца действия обективно да са били насочени към спасяване живота или здравето на пострадалото лице и субективно същият да съзнава, че оказва такава помощ. Събраните в хода на съдебното производство доказателства не установяват, че подс. В. е проявил инициатива или е участвал в мероприятия, обективно съдействащи за оказване помощ на пострадалите. В тази насока е и трайната и задължителна съдебна практика, намерила израз в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС на Република България и в много други съдебни решения. Допълнително следва да се посочи, че след като пострадалите А.Н.Р., М.Д.Х. и Л.Р.Т. са починали много скоро след удара между двата автомобила, не може да се приеме, че дори да е имало извършени от последния действия те са били необходими. Причиняването на увреждания, които довеждат до бързо и неизбежно настъпване на смърт, изключват възможността за оказване на помощ. Не са налице и доказателства, че В. се е обаждал на тел. 112, но дори това да е така, при положение, че смъртта на пострадалите е била непосредствено предстояща, действията на подсъдимия не са били необходими и с нищо не са могли да бъдат полезни за запазване на живота им. В този смисъл и съдът не намери основание за приложението на чл.343а от НК.

По изложените съображения, съдът призна подсъдимия В. за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Като причини за извършване на престъплението, съдът отчете несъобразяването със законово регламентираните правила за движение по пътищата.

По вида и размера на наложеното наказание:

            При индивидуализацията на наказанието съдебният състав отчете като смекчаващи отговорността на В. обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, частичните самопризнания, липсата на нарушения по ЗДвП – същият е дългогодишен водач на МПС, а не е бил санкциониран по административен ред. Като смекчаващо вината обстоятелство беше отчетено и съпричиняването от страна на част от пострадалите-липсата на обезопасителни колани. На второ място А.Р. не е разполагал със  свидетелство за управление на МПС, с което е нарушил чл. 150, ал. 1 от ЗДвП. Като отегчаващи отговорността на подс. В. обстоятелства, съдът отчете изключително тежкия резултат - причиняване на смърт на четирима и телесна увреда на още две лица (макар и увредите на св. Х. да са несъставомерни, то същите бяха отчетени като отегчаващо обстоятелство) и липсата на критичност от страна на подс. В..

Настоящият съдебен състав прецени, че в конкретния случай, не са налице основания за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не са налице двете кумулативно дадени предпоставки, позволяващи приложението на тази законова разпоредба. От една страна, по делото не се констатира наличието на такива многобройни смекчаващи отговорността на подс. В. обстоятелства или изключително такова, които в съвкупността си да обуславят значително по - ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с типичните за този вид престъпления. От друга страна, личността на подсъдимия и индивидуалната специфика на обстоятелствата, при които е извършено деянието не сочат на извода, че и минимално предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл.343, ал.4, вр. чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК наказание, се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Ето защо съдът прецени, че в конкретния случай наказанието, което следва да бъде определено по отношение на подсъдимия В. за извършеното от същия престъпление с горепосочената правна квалификация съгласно критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 54 от НК, но при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Съобразявайки целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, настоящият съдебен състав наложи на подс. В. наказание в размер под средния и към минималния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.343, ал.4, вр. чл. 343, ал.3, б. „б“ от НК, а именно лишаване от свобода за срок от четири години.

При липса на изискуемите формални предпоставки за приложение на чл.66, ал.1 от НК и съгласно чл.57, ал.1, т.3 от съдът счете, че изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде ефективно, при първоначален общ режим

За постигане на необходимото поправително и превантивно въздействие върху подсъдимия на основание чл. 343г от НК съдът му наложи наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. Този срок е съобразен с тежестта на нарушението на правилата за движение и е достатъчен да гарантира сигурността на останалите участници в движението.

            По разноските:

            Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди В.И.В. да заплати направените по делото разноски – сумата от 2779.23 лева – по сметка на Републиканския бюджет (разноски на досъдебното производство), сумата от 3134.61  лева – разноски, направени в рамките на съдебното следствие, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист

На основание цитираната разпоредба на процесуалния закон и чл.38, ал.2, вр. ал.1 от Закона за адвокатурата подс. В.И.В. беше осъден да заплати в полза на: Х.Ф.А. разноски в размер на 3500 (три  хиляди и петстотин) лева, Ф.Р.А. разноски в размер на 2000 (две  хиляди) лева и Ф. Р.А. разноски в размер на 2000 (две  хиляди) лева.

По веществените доказателства

Съдът съобрази, че относно движимите вещи, приобщени като веществени доказателства по делото няма спор за собственост и разпореди същите да се върнат на собствениците им  – лек автомобил марка „Т.“ модел „А.“, с рег. № СС ***АМ да се върне на подс. В.И.В., а лек автомобил марка „М.“ модел „***“ , с рег. № СС ***РВ на Р.Б.Р..

           

            По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: