РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Перник, 21.11.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 10.10.2019год. /десети
октомври през две хиляди и деветнадесета година/ в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове: Рени Ковачка
Кристиян Петров
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачка
възз. гр. дело № 526 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1118/
21.06.2019год., постановено по гр.дело № 9181/ 2018 год., Пернишкият районен
съд е признал за установено по отношение на Е.С. С. ***, че дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж рег. № ********* чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България сумата от 1152.13 лева, представляваща главница
по револвиращ кредит под формата на кредитна карта MasterCart, сумата от 640.59 лева, представляваща договорна лихва по
кредита за периода от 01.04.2016год. до 10.11.2017год., сумата от 58.48лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 10.11.2017год. до
11.05.2018год. върху главницата от 1152.13лева, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-30.05.2018год. до окончателното й изплащане.
Със същото
решение съдът е осъдил Е. С. да заплати
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
Париж рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България сумата от 600лева, направени в
заповедното и исковото производство разноски.
Недоволна от така
постановеното решение е останала ответницата, която чрез назначения й особен
представител, го обжалва изцяло в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК. По изложени в жалбата съображения за неправилност и необоснованост,
жалбоподателят моли съда да отмени първоинстанционното решение като постанови
ново за отхвърляне на предявените против нея искове.
Въззиваемото
дружество е подало писмен отговор, в който е изложило доводи за неоснователност
на въззивната жалба и е направило искане за нейното отхвърляне и потвърждаване
на обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лева..
При извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно
правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пeрнишкият районен
съд е сезиран с искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс„, с която сочи, че
при сключване на договор за кредит за покупка на стоки и услуги Е. С. е дала съгласие освен посочения кредит да й
бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard. На
07.12.2015год. Е. С. активирала представената й карта с максимален кредитен
лимит 1000лева. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя възниквало задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина съобразно усвоената сума до
пълното погасяване на задължението .Е. С. преустановила редовното обслужване на
кредитната карта на 01.04.2016год. като балансът по същата бил в размер на
минус 1792.72лева.. За събиране на вземането ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за 1152.13лева главница,
възнаградителна лихва за периода от
01.04.2016год. до 10.11.2017год. в размер на 640.59лева, и сумата от 58.48лева, представляваща законна
лихва за забава върху главницата от
1792.72лева за периода от 10.11.2017год. до 11.05.2018год.. Издадената заповед
за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск за установяване вземанията си по
заповедта.
Назначеният на
ответницата особен представител е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
така предявения иск. Твърди, че между
доверителката му и ищцовото дружество липсва облигационна връзка основана на
договор за револвиращ потребителски кредит, тъй като същият е подписан от лице,
което има право да представлява ищцовото дружество. В допълнение се твърди, че
и исковата молба е подписана от упълномощен от Д.Т. юрисконсулт, за който
упълномощител липсват данни да представлява ищцовото дружество. Поддържа се
също така, че по отношение на ищеца липсва активна процесуална легитимация за
предявяване на иска, тъй като исковата молба е подадена от субект, различен от
заявителя.
Районният съд е уважил предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Представен е по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от ***, сключен между «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД и Е.С. С.. Съгласно
чл.12 от договора кредиторът може да предостави на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит до 10 000лева. Посочено е, че кредиторът
ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението
на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че
всички задължения свързани с ползването на кредитната карта ще възникнат след
активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта. Съгласно чл.15
договорът за револвиращ е безсрочен, като срокът на валидност на кредитната
карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ
потребителски кредит. Кредитният лимит на картата бил едностранно определен от
кредитора, а за ползването на кредитния
лимит кредитополучателят следвало да заплаща годишна лихва върху усвоената част
от кредитния лимит за срока на ползването му.
По делото е представено и Приложение към договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта, съгласно който кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит
в размер на 1000лева, издава кредитна карта MasterCatd при годишен процент 35 % и годишен
процент на разходите 44.90%. В чл.13 е уговорено, че месечните погасителни
вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението
най-малко в минимален размер съгласно тарифа „лимити“. В нея е посочено, че при
усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна вноска е
60лева, а от 1000-2000 лева минималната погасителна вноска е в размер на
120лева.
Приложена е товарителница № *** на „МиБМ
Експрес“ ООД, от което се установява, че до ответницата е изпратена пратка,
съдържащи „документи“ и че същата е получена от Е. С. на 02.12.2015год.
Приложено е и месечно извлечение от
кредитна карта с отчетен период 16.09.2017год.-13.10.2017год. за дължима сума в
размер на 1852.72лева и срок за плащане 01.11.2017год.
С покана, за която няма данни да е получена от Е.С., последната е поканена
в седмодневен срок, считано от получаване на настоящото уведомление, да заплати
дължащите се по сключен револвиращ кредит сума в размер на 1 794.65лева, от
които 1152.13лева главница, 640.59лева договорна лихва и 1.93лева обезщетение
за забава.
От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Уважаването на предявения иск по чл.422 от ГПК предпоставя да бъде
установено по делото наличието на валидно облигационно отношение между Е.С. С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс„ С.А.,
по което последното е изпълнило задълженията си за предоставяне на уговорената
сума на ответника точно, наличието на възникнало в полза на „БНП Парила
Пърсънъл Файненс“ С.А. изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на
претендираните суми на соченото основание, размера на дължимата от ответника
сума за главница, забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора
в срок.
Ищецът претендира вземане по
договор, който с оглед на това че ответницата има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на
ЗЗП, съставлява договор за потребителски кредит. Предвид на това за него важат
всички императивни изисквания по този нормативен акт, заедно с правилата
на Закона за защита на потребителите. Съгласно
чл.10 от ЗПК този вид договори се сключват в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –не по-малък от 12, в два
екземпляра-по един за всяка една от страните. Ал.3 на чл.10 изрично определя, че
ал.1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които
се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато
договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент
едностранно от кредитора. Съгласно чл.11, ал.1, т.27 договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа подписи на страните.
Тъй като съдът е длъжен служебно да провери действителността на договора,
доколкото се касае за нищожност, която се извежда от неговия вид и съдържание,
то и без позоваване на такива от страна на потребителя ще следва да бъде проверено дали не са
нарушени тези норми. В този смисъл е решение № 23/07.07.2016год. постановено по
т.д. № 3686/2014год. на ВКС.
В случая е видно, че в подписания
между страните договор от ***, в частта
относно отпускане на револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, а
именно клаузите от т.12 до т.21 включ., липсва конкретно посочване на
елементите от същественото съдържание на този вид договори. В него не е посочен
конкретно общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита, ГПР
по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и т.н., каквото
е изискването по Закона за потребителския кредит. Тези детайли се съдържат в
приложението по т.21 от договора, което е подписано единствено от кредитора и
доколкото върху него липсва подпис на кредитополучателя, то се счита че
последният не е изявявал насрещна воля за приемането им. В т.14 от подписания
между страните договор от *** е
предвидено, че чрез въвеждането на ПИН ще се потвърждава от кредитополучателя
извършване на трансакции, но не се следва да се тълкува като съгласие за
приемане на неизвестни към датата на подписване на договора условия за
предоставяне на кредит. Към момента на подписване на договора приложението не е
било изготвено, поради което ответникът не може да се счита обвързан от него. Неподписването
на предложението води до неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК и
влече след себе си липсата на съвпадащи между страните волеизявления по
съществените елементи от състава на договора за револвиращ кредит. Оттук и
следва, че не е налице договорна обвързаност между страните при условията и параметрите,
посочени в Приложението към договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** и ищецът не може да
претендира изпълнение по нея, респективно последиците от неизпълнението.
Изследвайки съдържанието на договора сключен между страните по делото,
съдът намира, че потребителският договор е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В процесния
договор са посочени като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР,
първият 35 %, а вторият 44.90 %, без да е изрично разписана методиката на
формиране на годишния лихвен процент на разходите по кредита.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. дължими на последните за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно, в посочената
величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В процесния договор за кредит такава липсва яснота относно посочените
по-горе обстоятелства. Посочен е лихвен процент по заема /фиксиран/, както и
годишно оскъпяване по заема, но се изяснява как тези стойности се съотнасят към
ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. По този
начин, съставните елементи, както бе посочено по-горе, стават неизвестни и на
практика се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената
на ресурса.
Липсва яснота и относно това какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са
предвидени и такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси за
обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за
разполагаем лимит в банкомат. Предвид на това, не би могло да се заключи, че
тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато договорът за кредит не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то същият е недействителен. В този
случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други
разходи по кредита- чл.23 от ЗПК.
в случая чистата стойност на кредита би се дължала при наличие на
действителен договор за револвиращ потребителски кредит, какъвто не се доказва
по делото. Ето защо, предявеният иск за установяване на съществуването на
парични вземания, произтичащи от договорна връзка между страните, породена от
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта *** се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Като е достигнал до
противен извод първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен съдебен
акт, който следва да се отмени, а предявеният установителен иск- да се отхвърли.
Отхвърлянето на главния иск предпоставя произнасяне по евентуално предявения
иск, който по идентични на вече изложените по-горе съображения, също се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1118/21.06.2019год.,
постановено по гр.дело № 09181/2018год. по описа на Пернишкия районен съд като
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж рег.№
********* чрез БНП Париба Файненс С.А. клон България ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост„ 4, Бизнес парк-София сгр.14 иск
за признаване за установено по отношение на
Е.С. С. с ЕГН ********** ***, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. Париж рег.№ ********* чрез БНП Париба Файненс С.А. клон България ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“ Младост „ 4,
Бизнес парк-София сгр.14 сума в размер на 1152.13лева, представляваща главница
по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта *** от ***, сумата от 640.59лева, представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.04.2016год. до 10.11.2017год., сумата
от 58.48лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.11.2017год.
до 11.05.2018год., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2018год. до
окончателното й изплащане, за което вземате е издадена заповед за изпълнение №
3608/04.07.2018год. по ч. гр.дело № 03658/2018год. по описа на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж рег.№ ********* чрез БНП Париба Файненс С.А. клон
България ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“
Младост„ 4, Бизнес парк-София сгр.14 за осъждане на Е.С. С. с ЕГН ********** ***
да му заплати сума в размер на
1152.13лева, представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта *** от ***, сумата от 640.59лева, представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.04.2016год. до 10.11.2017год., сумата
от 58.48лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.11.2017год.
до 11.05.2018год., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2018год. до
окончателното й изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: