Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 11.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на шести
юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
8206 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Теленор България” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от О.Б.Ш., твърди, че с
ответницата на 03.05.2015г. сключили договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* по програма „Резерв 13.99”
за срок от 24 месеца, по силата на който Г.Р. следвало да заплаща стандартен
месечен абонамент от 13.99 лева. Ответницата не изпълнила това си договорно
задължение, като не заплатила месечни абонаменти за ползваните услуги за
периода 05.05.2015г. до 04.08.2015г. в общ размер от 88.95 лева. По повод на
цитирания договор, на същата дата ищеца сключил с Г.Р. договор за лизинг, с
който предоставил на последната за временно и възмездно ползване устройство марка
„LENOVO A6000 Black” срещу заплащане на обща лизингова цена от 344.77 лева на
23 месечни лизингови вноски в размер на 14.99 лева. За периода 03.05.2015г. до
04.10.2015г. лизингополучателката не заплатила дължимите лизингови вноски в общ
размер на 341.75 лева. Била изпратена до ответницата писмена покана за
заплащане на дължимите парични суми в 10-дневен срок от получаването й, като в
противен случай договорът за предоставяне на мобилните услуги ще бъде
прекратен, а дължимите лизингови вноски по договора за лизинг ще станат
предсрочно изискуеми. В определения й срок Г.Р. не изпълнила договорните си
задължения, поради което договорът за мобилни услуги се счита за прекратен, а
ищцовото дружество начислило предвидената в него неустойка в размер на 239.80
лева, формирана съгласно чл.11 от месечните абонаментни такси до изтичане срока
на договора. За тези дължими парични суми ищцовото дружество издало и фактури №
**********/05.05.2015г.; № **********/05.06.2015г.; № **********/05.07.2015г.;
№ **********/05.08.2015г.; № **********/05.09.2015г.; и №
**********/05.10.2015г. За тези парични
суми по процесните фактури, ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.дело № 7142/2017г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение длъжникът подал възражение за недължимост на
сумите. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 670.50 лева,
представляваща неплатени месечни абонаменти, услуги и лизингови вноски по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 03.05.2015г. и договор
за лизинг към него от същата дата, както и неустойка за неизпълнение на
договорни задължения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.10.2017г. до окончателното й
изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7142/2017г. по описа на РРС. Претендира и
направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум,
квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответницата Г.Я.Р. в срока за отговор не е
представила такъв, не се явява в първото заседание по делото, без да е
направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът като взе предвид, че
ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба, не се явява в
първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в
нейно отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и
следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на
ищеца, като предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 670.50
лева, представляваща неплатени месечни абонаменти, услуги и лизингови вноски по
договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 03.05.2015г.
и договор за лизинг към него от същата дата, както и неустойка за неизпълнение
на договорни задължения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.10.2017г. до окончателното й
изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7142/2017г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата
с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело
№ 4664/2017г. по описа на РРС, разноски в размер на 25.00 лева – заплатена
държавна такса за производството по делото и 360.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на
550.00 лева – заплатена държавна
такса за производството по делото и 300.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Г.Я.Р. ***, с ЕГН: **********, че дължи на “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от О.Б.Ш., сумата от 670.50 лева /шестстотин и седемдесет лева
и петдесет стотинки/, представляваща неплатени месечни абонаменти, услуги и
лизингови вноски по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 03.05.2015г. и договор за лизинг към него от същата
дата, както и неустойка за неизпълнение на договорни задължения, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2017г. до окончателното й
изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7142/2017г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г.Я.Р. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от О.Б.Ш., сумите от
25.00 /двадесет и пет/ лева– заплатена държавна такса по заповедното
производство и 360.00 /триста и шестдесет/ лева – заплатено адвокатско
възнаграждение - направени по
заповедното производство – ч.гр.дело № 7142/2017г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА Г.Я.Р.
***, с ЕГН: **********, да заплати на “Теленор България” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК
*********, представлявано от О.Б.Ш., сумите от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева
– заплатена държавна такса и 300.00 /триста/ лева – заплатено адвокатско
възнаграждение - направени по настоящото дело разноски.
Присъдените парични суми могат да се платят по
сметка на кредитора – ищец по делото: „Ситибанк Европа“ АД – IBAN: ***, BIC: ***.
Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.