Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………….
гр. София, 10.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, V-ти въззивен
състав, в
публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Цветанка Делова и в присъствието на прокурора Светослав Милушев, като
разгледа докладваното от младши съдия Атанасова
ВАНД № 268 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 29.07.2020г. по Н.А.Х.Д. № 6316/2019г.,
СРС, НО, 99-ти състав, е признал подсъдимия Ц.К.К. за
ВИНОВЕН за престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308,
ал. 1 НК, като на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е освободил от накaзателнa отговорност
и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Със
същото решение на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да
заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното производство
разноски по делото в размер на 52,51 лева.
Срещу решението в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от адв. Т.Ц.Ж. – АК – Стара Загора, в качеството си на
упълномощен защитник на подсъдимия. В сезиращия въззивния
съд акт се посочва, че постановеното първоинстанционно
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и
при неспазване на задължителната за съдилищата съдебна практика. Поддържа се,
че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като
извършеното поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Излагат се съображения освен
това, че СРС не е взел предвид ниската обществена опасност на дееца, неговото
чисто съдебно минало и подбудите за извършване на деянието. Прави се искане първоинстанционното решение да бъде отменено и подсъдимият
да бъде признат за невиновен за престъплението по чл. 316, вр.
с чл. 309, ал. 1 НК.
В жалбата не се иска събиране на нови
доказателства.
В разпоредително заседание, провело се на
28.01.2021г., съдът е преценил, че за разкриване на обективаната
истина по делото не е необходимо да се извършва разпит на подсъдимия, на
свидетели и вещи лица.
В съдебното заседание пред въззивната
инстанция защитникът на подсъдимия К. – адв. Ж.
поддържа жалбата. Акцентира върху довода за неправилно приложение на материлания закон от първоинстанционния
съд, като конкретно посочва, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК. Излага съображения, че макар и формално да са осъществени признаците
на престъплеието по чл. 316, вр.
с чл. 308, ал. 1 НК на практика не е налице съществено засягане на обществените
интереси, тъй като К. е преправил единствено един номер в процесното
становище, издадено от Министерството на икономиката, като по делото има
доказателства, че от същото министерство е било издадено и последващо
становище, с което е разрешено да се внасят части системи с двойно употреба.
Прокурорът при СГП намира жалбата за неоснователна, а
решението на първостепенния съд за правилно и законосъобразно, както в
обстоятелствената, така и в санкционната му част.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от
страните доводи и служебно провери правилността на решението, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови решението си, районният съд е провел
съдебно следствие, в рамките на което е съобразил събрания пред него и на
фазата на досъдебното производство доказателствен
материал, а именно: 1/ гласни доказателствени
средства - показанията на свидетелите И.П./л. 29 от ДП/, Д.Д./л.
31 от ДП/ и В.Д./л. 32 от ДП/; 2/ комплексна графическа и техническа експертиза
/л. 105-107 от ДП/; 3/ приложените по делото писмени доказателства: становище с
изх. № 26 – В -104 от
06.07.2018г. с „МТН” № **********, становище с изх. № 26 – В -104 от
06.07.2018г. с „МТН” № **********; 4/ обясненията на подсъдимия; 5/ справка за
съдимост на подсъдимия - преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Въззивният съд намира,
че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен
анализ на събраните по делото доказателствени
материали. В хода на производството пред въззивната
инстанция не бяха събрани нови доказателства, от които да се установиха нови
факти и обстоятелства от значение за изхода на делото. Ето защо, възприетата от
първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от въззивната инстанция, като не са налице основания за
промяна във фактическите изводи на първостепенния съд. Няма и основание за
различна оценка на събрания по делото доказателствен
материал. Настоящият съдебен състав напълно подкрепя направените от
първостепенния съд фактически констатации, както и оценката на доказателствения материал дадени от същия. Въз основа на
събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства и доказателствени средства, първостепенният съд е приел за
установена в съответствие с чл. 378, ал. 3 от НПК следната фактическа
обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния
съд, а именно:
Подсъдимият Ц.К.К.
е роден на ***г. в гр. София, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, с адрес: гр. София, ж.к. „*****, с ЕГН: **********.,
неосъждан / не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК/.
На 19.07.2018 г. подсъдимият Ц.К. се
явил в сградата на Митница Аерогара София и пред митнически инспектор В.Д.Д.подал митническа декларация за допускане за свободно
обръщение с MRN 18BG005100H0621645, касаеща пратка
съдържаща 10 бр. програмируеми интегрални схеми, като вносител на стоките било
търговското дружество „В.” ООД с ЕИК ******. Към документите било приложено и
становище с изх. № 26 - В - 104 от 06.07.2018 г. на Министерство на
икономиката, в което се сочело, че стоки с митнически тарифен номер МТН
********** не попадали в списъците на продуктите, свързани с отбраната и списък
на изделията и технологиите с двойна употреба, които подлежат на контрол при
внос и за които не се изисквало разрешение/удостоверение за внос. Била
извършена проверка, при която възникнали съмнения относно истинността на
съдържанието на становището, поради което с писмо с рег. № 32-212833/23.07.2018
г. до Директора на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”
към Министерство на икономиката било изискано копие на издаденото от тях
становище за внос с изх. № 26 - В - 104 от 06.07.2018 г. В хода на проверката се установило, че в
действителност от И.П.- Директор на Дирекция „Международно контролирана
търговия и сигурност” към Министерство на икономиката е било издадено становище
с изх. № 26 - В - 104 от 06.07.2018 г., на което обаче в графа „МТН“ бил
отразен № **********, а не № **********, който фигурирал в същата графа на
представеното от подсъдимия К. в Митница Аерогара София становище.
Предвид възникналите съмнение била
извършена комплексна експертиза на копия на действително издаденото от И.П.-
Директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ към
Министерство на икономиката становище с изх. № 26 - В - 104 от 06.07.2018 г.,
на което в графа „МТН“ бил отразен № **********, както и на представеното от подсъдимия
К. пред Митница Аерогара София становище с изх. № 26 - В - 104 от 06.07.2018
г., на което в графа „МТН“ бил отразен № **********. Съгласно заключението на
експертизата в процеса на сканиране - отпечатване е била извършена промяна в
първоначалното съдържание на документа, като в графа „МТН” първоначално
изписаното ********** било заличено и на негово място било изписано **********.
Относно изследвания подпис на И.П.се установило, че при извършената подправка
при изготвяне на копието на становище с МТН **********, подписът е копие от
становище с МТН **********, т.е. подписът в становище с МТН ********** не бил
положен от И.В.П.или Ц.К.К..
Въззивната инстанция
напълно споделя становището и анализа на доказателствата от страна на
първостепенния съд като счита, че фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на постановлението на прокурора, изцяло се подкрепя от
събраните на двете фази на процеса гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Последните не са противоречиви, а
напротив – допълват се взаимно, поради това и не се налага да бъдат обсъждани
подробно.
Дадените от подсъдимия в хода на досъдебното
производство обяснения, в които същият се признава за виновен, изцяло
кореспондират с останалия доказателствен материал по
делото, от който по безспорен начин се установява, че подсъдимият е подменил
МТН в издаденото становище с изх. № 26 – В – 104 от 06.07.2018г. и че се е ползвал от него. Същият е изложил доводи,
че е представил пред Митница Аерогара София становище с
подменен МТН, тъй като преди това е подал молба за промяна на МТН до Министерствот на икономиката, което обаче се е забавило с
издаването на ново становище. Посочил е още, че пратката е била престояла на митница повече от 25 дни и е предствил становището с подменен МТН, за да може да я
освободи преди изтичането на периода от 30 дни, след който същата е следвало да
бъде върната.
Съдържащата се в този доказателствен
източник информация се подкрепя по
убедителен начин от пстаналите събрани в хода на прозивпдсъвото доказателства – гласни и псимени
такаива, както и от доказателствените
средства.
Останалите гласни доказателствени
източници по делото, а именно показанията на свидетелите И.П., Д.Д.и В.Д.са достоверни и съдържат информация, която изяснява
въпросите от предмета на делото. Тези свидетелски показания кореспондират,
както с писмените доказателства, така и с назначените в досъдебна фаза на
процеса и приети от съда експертни изследвания.
Анализът на посочените източници сочи, че възприетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка
съответства на осъщественото в действителността.
От показанията на свидетеля И.П.се установява, че писмено
становище с изх. № 26 - В - 104 от 06.07.2018 г. с „МТН“ № ********** не е
издадено от него и подписът не е негов. Освен това по делото по безспорен начин
се установява посредством дадените показания от свиделката
Д.Д., че същата е изготвила две писмени становища –
становище с изх. № 26 - В - 104 от 06.07.2018 г. с „МТН“ № **********, което е
подписано от свидетеля И.П.в качеството му на Директор на Дирекция
„Международно контролирана търговия и сигурност“ и становище с изх. № 26 - В -
104 от 17.09.2018 г. с „МТН“ № **********, което е подписано от лицето Н.Г.за
Директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“.
Последната е заявила категорино, че не е издавала
писмено становище с изх. № 26 - В - 104 от 06.07.2018 г. с „МТН“ № **********,
подписано от свидетеля И.П.в качеството му на Директор на Дирекция
„Международно контролирана търговия и сигурност“. От горепосочените доказателстава по беспорен начин
се установява, че е било издадено писмено становише с
„МТН“ № ********** с дата
17.09.2018г., но няма с този
номер издадено становище с дата 06.07.2018г., каквото е било предствено от подсъдимия К.. Освен това становището с дата 17.09.2018г.
е подписано от Наталия Граховска, която е изпълнявала
длъжността Директор на Дирекция
„Международно контролирана търговия и сигурност”, а не от Директора на
същата дирекция - И.П.,
От показанията на свидетеля В.Д.освен
това се установява, че последният е приел от подсъдимия К., с когото лично се
познава, писмено становище с изх. № 26 – В – 104 от 06.07.2018г. с „МТН“ №
**********, като същото е станало на 19.07.2018г. на гишето на Митница Аерогара
София.
Гореизложената фактическа обстановка се
подкрепя по категоричен начин и от изготвеното в хода на досъдебното
производство заключение на комплексната графическа и техническа експертиза,
съгласно която в процеса на сканиране –
отпечатване на инкриминираните документи е била извършена промяна в
първоначалното съдържане на писмено становище с изх. №
26 – В – 104 от 06.07.2018г. с „МТН“ № **********, като в графа „МТН“
първоначално изписаното ********** било
заличено с изписаното ********** на негово място. Освен това вещото лице е
изложило и становище, че в становище с „МТН“ № ********** не е бил положен
подпис нито от И.В.П., нито пък от подсъдимия Ц.К.К..
С оглед на всичко това, може обосновано
да се заключи, че към 19.07.2018г. подсъдимият К. е съзнавал, че подава пред
митнически инспектор В.Д.в сградата на Митница Аерогара София, неистински офизиален документ. Противно на защитната теза, по делото
няма убедителни доказателства, че подсъдимият не е проявил умисъл в хода на
инкриминираното деяние. Ето защо, тази защитна версия на защитника на
подсъдимия не може да се сподели от настоящия съдебен състав.
Предвид изложенот, изводът
на първата съдебна инстанция за това, че с извършеното на 19.07.2018г.,
подсъдимият Ц.К. е осъществил състава на визираното в чл. 316, вр. с чл.
308, ал. 1 НК престъпление е верен. Обект на наказателно правна закрила на
вмененото им престъпление са обществените отношения, гарантиращи реда и
правната сигурност на документирането.
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 316 от НК се осъществява чрез ползването на неистински
или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по чл.
315 от НК. В конкретния случай подсъдимият се е ползвал от неистински официален
документ, тъй като представянето на процесното
становище пред Митница „Аерогара София” е във връзка с установяване на обстоятеслтовото, че стоки с митнически
тарифен номер МТН ********** не попадали в списъците на продуктите, свързани с
отбраната и списък на изделията и технологиите с двойна употреба, които
подлежат на контрол при внос и за които не се изисквало
разрешение/удостоверение за внос. Същото е било необходима
предпоставка за освоб0ждаванеро на пратката от Митница „Аерогара София”.
Същевременно за самото съставяне на процесния
документ, не може да се търси отговорност от подсъдимия с оглед експертното
заключение от досъдебна фаза на процеса, че подписът върху изследвания документ
не е положен от него. Ползването на документа по смисъла на закона се изразява
в неговата употреба пред трети лица и то съобразно предназначението му, за
установяване на определени факти с правно значение, което също е изпълнено с
действията на Ц.К.. Освен всичко това, следва да се отбележи, че
инкриминираният документ – писмено становище с изх. № 26 – В - 104/06.07.2018г.
на Министерството на икономиката с посочен в него МТН **********, представлява
неистински официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 и т. 6 от НК, тъй като
е предаден вид, че документът представлява конкретно писмено изявление на
длъжностно лице, а именно на В.Д.- митнически
инспектор в Митница „Аерогара София”, както и че това писмено изявление е
издадено в кръга на службата на длъжностното лице и по установените за това
форма и ред.
От субективна страна, деянието е осъществено от
подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на стореното, предвиждал е общественоопасните последици и е желал тъкмо тяхното
настъпване.
По тези съображения, настоящият съдебен състав прие,
че подсъдимия Ц.К. е извършил виновно престъплението, за което срещу него е
възведено обвинение.
При преценка на въпроса за наказателната отговорност
на подсъдимия, първоинстанционният съд правилно е
преценил, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК. Съгласно
чл. 315, вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, предвиденото за
престъплението наказание е лишаване от свобода до три години. Същевременно, от
актуалното свидетелство за съдимост на подсъдимия се установява, че същият не е
осъждан, а предвид естеството на престъплението, в резултат на извършването му
не са настъпили имуществени вреди, които следва да бъдат възстановени.
Наред с това липсва някоя от предвидените в ал. 7 на чл. 78а от НК пречки, ограничаващи
приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с
прилагане на административно наказание.
При тези данни първостепенният съд е наложил на подсъдимия
К. наказание "глоба" . Глобата е определена в минималния предвиден в
закона размер, който е 1 000 лева, както към извършване на деянието, така и към
настоящия момент, предвид което по - нисък размер на наказанието не може да се
определи. Тъй като въззивното производство е
инициирано само по жалба на защитника на подсъдимия, въззивният
съд не би могъл да завиши санкцията, поради забраната за влошаване на
положението на подсъдимия без наличието на съответен протест от прокурора.
Поради изтъкнатите две особености е безпредметно по - нататъшното обсъждане на
размера на наложената глоба. Той не би могъл да бъде променен нито чрез
намаляването, нито чрез завишаването му.
Правилно и законосъобразно с проверяваната присъда и
направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.
Настоящият състав на СГС не възприема за
основателни и доводите на защитата, свързани с приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
Деянието, извършено от подсъдимия К., не може да бъде преценено като "малозначително". Съгласно разпоредбата на на чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно онова деяние, което макар
да осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Въззивният съд счита, че в случая
конкретното деяние, извършено от подсъдимия К., не може да се обоснове с
критериите, поставени в нито една от двете хипотези на на
чл. 9, ал. 2 НК. Преценката на обществената опасност на конкретното деяние и
деец за неговата явна незначителност, следва да се направи на базата на всички
обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените
отношения, обект на конкретна защита. В конкретния случай, данните по делото,
установяващи посочените обстоятелства, не обосновават правно и фактическо
основание за приложение на разпоредбата на на чл. 9,
ал. 2 НК. Чистото съдебно минало на подсъдимия, не е достатъчно обстоятелство,
за да обуслови еднозначно липса на обществена опасност на извършеното от него
деяние или явно незначителна такава. Не следва да остават игнорирани
специфичните особености на конкретното деяние – естеството на неговия предмет
/касае се за официален документ/, начина му на извършване /опорочения документ
е бил представен пред митнически инспектор за удостоверяване на обстоятеслтвото, че стоки с митнически тарифен номер МТН
********** не попадали в списъците на продуктите, свързани с отбраната и списък
на изделията и технологиите с двойна употреба, които подлежат на контрол при
внос и за които не се изисквало разрешение/удостоверение за внос. Доводът на
защитника, че следва да се приложи разпоредабта на
чл. 9, ал. 2 НК, тъй като в последствие било издадено становище с конкретния
МТН ********** с по – късна дата, се
явява напълно неоснователен. Това е така, тъй като дали е имало или не издадено
такова становище впоследтвие не може да обоснове
липсата на обществена опасност от извършеното инкриминирано деяние от посдъдимия или пък явната незначителниста
на същата, още повеч че подсдимото
лице няма как да е било наясно дали ще бъде издадено въобще такова становище от
Министерството на икономиката. Поради
това е неоснователна претенцията във въззивната жалба
за оправдаване на подсъдимия К..
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК , СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
29.07.2020г.‚ постановено по н.а.х.д. № 6316/2019 г. по описа на Софийски
районен съд‚ НК‚ 99 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.