Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ,
29.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
секретар Марина Филипова,
като разгледа докладваното от съдия
Константинова, в.гр. дело № 728 по описа за 2010
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260011/04.09.2020 година,
постановено по гр.дело № 840 по описа за 2019 година, Троянският районен съд е
осъдил, на основание чл. 45 от ЗЗД, Р.Г.В.,
с адрес: *** и С.Ц.П., адрес: ***, да
заплатят солидарно на В.И.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, обезщетение в размер на 2
000 - две хиляди лева за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от нея болки, страдания,
страх, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на
ответниците, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2016 г. до окончателно
изплащане на сумата, като отхвърлил иска до пълния му размер от 5 000
лева, като неоснователен и недоказан.Осъдил е ответниците да заплатят на ищцата
разноски по делото в размер на 580.00 лева, а по бюджета на съдебната власт по
сметка на ТРС държавна такса в размер на 80.00 лева и разноски- 244.00 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от В.И.З., с която обжалва решението като неправилно в частта, с която
е отхвърлен искът ѝ за неимуществени вреди до пълния размер от 5 000
лева.
Излага съображения, че по делото
са събрани доказателства, които сочат, че е претърпяла физическо и психическо
насилие, което е оставило сериозна следа в нейното поведение и психическо
състояние и определило начина ѝ на живот. Позовава се на съдебна практика
и поддържа, че съдът е следвало да съобрази всички установено по делото
доказателства, характеризиращи деликта- сама и беззащитна жена в тъмната част
от денонощието, натоварена насила в чужд автомобил от двама силни мъже,
получените заплахи за живота ѝ, извеждането ѝ насила от автомобила
на междуселския път, влачена и бита, след което –отново заплашена и изоставена
край пътя, безпомощна.Счита, че следва да бъдат отчетени не само физическите
болки и страдания, но и психическите- страх, чувство за унижение и безпомощност
и последиците, които въпреки изминалия период от време, не са отминали.
Моли да бъде
отменено решението в отхвърлителната му част и да бъде уважен иска в пълния му
претендиран размер от 5000 лева, ведно със законните последици.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещната страна, в който се излагат съображения за неоснователност на
жалбата.
Подадена е въззивна жалба и от С.Ц.П. ***, с която се обжалва решението в
осъдителната му част като неправилно.
Твърди, че в хода на
първоинстанционното производство не е доказано от ищцата кумулативното наличие
на всички елементи от фактическия състав на твърдяното от нея непозволено
увреждане, поради което няма основание да се ангажира деликтната му отговорност
по чл.45 ЗЗД.
Не отрича, че срещу него е било
образувано наказателно производство- ДП № 340/2014 г. по описа на РУ на МВР-
гр.Т., но акцентира, че то не е приключило с предаването на двамата ответници
на съд за извършено от тях спрямо ищцата престъпление, а напротив- с
Постановление от 11.01.2016 г. на Окръжна прокуратура- Ловеч наказателното
производство е прекратено поради липса на извършено престъпление. Поддържа, че
съдът не е съобразил тези доказателства и констатациите на Окръжна прокуратура
Ловеч, че въпреки твърденията на ищцата, че е била бита с юмруци и ритана по
цялото тяло, то тя не е имала почти никакви наранявания след извършеното
ѝ освидетелстване.
Моли да бъде
отменено решението на Троянския районен съд в обжалваната част и вместо
него-постановено друго, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
В отговора на въззивната жалба ищцата В.З.
изразява становището си за неоснователност на подадената от ответника П.
въззивна жалба.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищцата- адвокат М.И. от ЛАК
поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Ответната страна се
представлява от адвокат А.Ч. от ЛАК, който също поддържа подадената въззивна
жалба.
От приложените доказателства по гр.дело № 840/2019 година на Троянския районен
съд, като съобрази и становището на страните по делото, в съответствие със
задължението си по чл.235 от ГПК, съдът
приема следното:
Въззивното производство е допустимо,
тъй като жалбите срещу решението са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради
което делото следва да се разгледа по същество.
Ищцата В.И.З. е предявила срещу Р.Г.В.
и С.Ц.П. иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 5000 лева (по 1000
лева на всеки) , които е претърпяла в резултат на деликт, извършен от ответниците
на 23.10.2014 година в с.Ч.О..
Ответниците са оспорили иска като неоснователен.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 24.10.2014
година ищцата е подала сигнал до РУ”Полиция”- Т. за това, че на 23.10.2014 г.
около 22.00 часа е била отвлечена в с.Ч.О. и по този повод е образувано
досъдебно производство № 340/2014 г. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 142,ал.2 НК. В жалбата си тя твърди,
че на посоченото време и място, пред дома ѝ в с. Ч.O. двамата ответници
пристигнали с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *****,
управляван от Р.В., с когото ищцата е имала връзка през
С постановление от 04.03.2015 г. по ДП № 340/2014 г.
на РУ на МВР Троян двамата ответници Р.В. и С.П. са привлечени като обвиняеми
за извършено от тях в съучастие на 23.10.2014 г. около 22.00 час в с. О.
престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
С Постановление от 30.11.2016 г. на Окръжния
прокурор В.В. производството по досъдебно производство № 340/2014 г. е
прекратено поради недоказаност на обвинението. След анализ на доказателствата
окръжният прокурор е посочил, че в първоначалните си показания З. не говори за
насилствено вкарване в колата, а за насилствено св.не от нея и побой, а
твърденията за отвличане се появяват на следващия ден. С Определение № 27 от
19.01.2017 г. по ЧНД № 18/2017 г. Ловешкият окръжен съд е потвърдил
постановлението и то е влязло в сила.
В материалите на досъдебното производство е приложено съдебно-медицинско
свидетелство № 123/2014 г., изготвено след извършен преглед по желание на В.И.З.
от д-р М.Г., началник на отделение по съдебна медицина на МБАЛ Ловеч. Констатирани
са следните увреждания: в областта на горната устна в ляво, от вътрешната
страна на лигавицата се вижда малка разкъсно-контузна рана с размери
От писмо на ЦСМП – гр. Ловеч до РУП – Троян, се установява, че на 24.10.2014
г. между 13.00 и 15.00 часа З. е бил прегледана и е поставена диагноза
„повърхностна травма на гръдния кош”.
По делото е приета съдебно-
психологична експертиза, изготвена от д-р Ч.М. – психолог към ДМСГД- Плевен. В
заключението си експерта е посочил, че на базата на психометричното изследване
и себеописанието на ищцата, в следствие действията на ответниците у В.З. са
възникнали нови личностни черти – пасивност и предпазливост, затвореност,
доминиращите емоции при нея са тревога, безпокойство, неувереност. Констатирано
е, че освидетелстваната определя като последствие от действията на ответниците
невъзможността да се адаптира към нововъзникналата ситуация, че има нарушения в съня и храненето, отказ от
социални и интимни контакти, от обичайните активности, присъщи ѝ преди
процесния случай, като това са типични прояви на стресова реакция. Следва да се
отбележи, че в досъдебното производство липсват данни за подобни симптоми, а на
експерта ищцата не е представила медицинска документация в тази насока.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Свид. М. З. е сестра на ищцата. Твърди,
че на 23 октомври посетила майка си и сестра си. Описва, че около 23.00 часа е видяла
фаровете на колата ѝ, след пет минути –още едни фарове и колата
потеглила. Минали 15-20 минути и сестра ѝ се обадила по телефона, че са я
пребили и да отиде да я вземе над Т. м.. Свидетелката отишла и я видяла на
около
Свид. д.р. е собственик на
хранителен магазин в с. О. и се запознала с В. когато го отворила. Познава и Р.,
който живее в нейното селото, както и родителите му. Спомня си, че на
23.10.2014 г., вечерта около 20.30 часа ищцата дошла при нея в магазина. Взела
си една бира и седнала. Тогава ѝ звъннал телефонът и тя обяснила, че ще
дойде Р.. След малко в магазина пристигнал ответникът В., видимо пиян и вдигнал
скандал, като викал и се карал, че ищцата заплашвала други хора с него. Казал
ѝ, че иконите, дето ги носи, няма да я спасят. После си тръгнал, а малко
след него си тръгнала и ищцата. Свидетелката твърди, че на другия ден З. ѝ
се обадила и казала, че вечерта Р. и С. са я вкарали в колата и са я ритали и
пребили, а свидетелката я посъветвала да съобщи в полицията. След това през
деня ищцата отишла в магазина на свидетелката и Р. видяла синините по лицето,
казала, че я боли и ръката, а бузата и устната ѝ са били сини. Казала
ѝ, че главата я стяга и има болки, а емоционално е била „смазана”
страхувала се е и преживяла много зле случилото се.
Свид. И.К.познава ищцата от около
20 години и двете са приятелки. Във връзка с инцидента на 23 срещу 24 октомври,
ищцата ѝ се обадила, след като сестра ѝ я прибрала вкъщи. Обяснила ѝ,
че Р. и още едно момче, на което К. не знае името, са я хванали пред нейната
порта на къщата в с. Ч.О., натоварили я в кола, и я закарали в една местност по
посока Т.м., където са я били. На следващия ден К. отишла при нея във
фризьорския салон и видяла, че е със сцепена и отекла уста и не е можела да си
вдига ръката. По молба на З. я закарала на следващия ден в гр. Ловеч в Съдебна
медицина, където е прегледана от д-р Г.. Според свидетелката преди този
инцидент ищцата била весела, контактна, непрекъснато излизали. След това тя се
затворила, страхувала се, била потисната, станала асоциална, не искала да се
среща с хора. Бързала да се прибира в къщи по светло.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.45 от ЗЗД, според който всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Правото да получи обезщетение за имуществени и немуществени вреди от
непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди. А за да
бъде уважен искът е необходимо ищецът да докаже всички елементи от състава на
деликта (непозволеното увреждане), които
са : противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и
вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно
презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
Първата предпоставка за уважаване на иска е наличие на
деяние- действие или бездействие. В случая от материалите на досъдебното
производство и от разпита на свидетелите може да се направи извод, че с
действията си ответниците са причинила на ищцата вреда- нанесли са ѝ
удари, довели до наранявания- малка разкъсно-контузна рана в областта на
горната устна с размери
Неоснователно и оплакването във въззиивната жалба на
отв.С.П. за недоказаност на наличието на неправомерно поведение от негова
страна спрямо ищцата. В саморъчно изготвеното и подписано от него на 24.10.2014
г. сведение, приложено на стр.39 от ДП се съдържа признание, че с братовчед си Р.
са тръгнали към къщата в., за да сплашат бившата му приятелка. Двамата били на
предните седалки, а В. се качила отзад в колата. Описал е, че братовчед му и В.
си говорели за това, че В. е плашила хора с
него. Признава, че преди Т.м. колата е спряла, слязъл е от колата,
отворил задната врата, издърпал В. за якето, ударил ѝ един шамар и тя
паднала на земята. След което с Р. се качили в колата и си тръгнали за вкъщи.
Съгласно чл.180 ГПК този частен документ, подписан от П., съставлява
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от него.В
случая тези изявления съдържат неизгодни за него факти, които подкрепят
твърденията на ищцата за причиняване на вредата.С поведението се ответникът е накърнил
правно защитими права на ищцата, поради което дължи обезщетение. А в чл.53 ЗЗД
е регламентирано, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно.
Спорен в случая е въпросът за размера на тези вреди, респ.-
на обезщетението.
За претърпените неимуществени вреди, ищцата е заявила
претенция в размер на 5 000.00 лева. Освен безспорно претърпените болки и
страдания от нанесените телесни увреждания, пострадалата е претърпяла и емоционален стрес и уплаха от факта, че
е свалена (издърпана) насилствено от автомобила и оставена сама на пътя през
нощта. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Понятието справедливост на е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на обстоятелствата ,които обуславят тези
вреди. Такива обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът и
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и др.
Съдът намира, след преценка на относимите доказателства, че е справедливо претърпените
от ищцата неимуществени вреди да бъдат овъзмездени със сума в размер на 2 000
лева. Въпреки заключението на вещото лице по приетата съдебно- психологична
експертиза, следва да се отбележи, че същата е изготвена основно на база
споделеното от ищцата, като липсват писмени доказателства за проведено лечение (включително
и медикаментозно) или извършени прегледи и консултации със специалисти в
периода след събитието. Затова и въззивната жалба на В.З. се явява
неоснователна.За разликата над 2000 лева и до пълния претендиран размер от 5000
лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
С оглед изложеното и поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с решението на Троянския районен съд, последното следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Разноските по делото следва да останат в тежест на
страните, както са направени, с оглед изхода на процеса.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 260011/04.09.2020 година,
постановено по гр.дело № 840 по описа за 2019 година на Троянския районен съд
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280 ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.