РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110201749 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Х. М. АД., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №03-012848 от
26.08.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
нарушение по чл.11, ал.5, вр. чл.12, ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на
въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди, че в
АУАН и в НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
не са посочени събраните и обсъдени доказателства и не извършено допълнително
разследване по направените от въззивника възражения. Твърди несъставомерност на
описаното нарушение като изтъква, че липсата на подпис от инструктираното лице не може
да се вменява във вина на инструктиращото лице. Твърди също, че неправилно е приложено
наказание в размер към средния предвиден при липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Навежда и доводи, че нарушението представлява маловажен случай и е
отстранено непосредствено след неговото установяване, при което не е приложена
разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ. Моли съда, да отмени или измени оспореното НП.
Претендира и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.08.2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна –
1
свидетелите Р.П. (главен инспектор) и Л.Б. (гл. инспектор), извършили проверка за спазване
на трудовото законодателство в обект фреш-бар и магазин за спално бельо в гр. Варна, бул.
„Цар Освободител“ №20, стопанисван от „*“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, при което било
изискано представяне на документи, включително инструктажни книги по безопасност и
здраве при работа. При проверка на представените документи контролните органи
установили, че работодателят „*“ ЕООД е определил въззивника Х.А. – продавач-
консултант в обекта, за отговорно длъжностно лице за извършване на инструктаж по
безопасност и здраве на работещите, както и че към датата на постъпване на работа -
18.05.2020 г. по трудов договор №78 от 13.05.2020 г. с работника * за длъжност продавач-
консултант, не е документирано провеждане на начален инструктаж за нея по безопасност и
здраве в нарочната книга за начален инструктаж.
При тази констатация спрямо въззивника бил съставен АУАН №03-012848 от
20.08.2020 г., надлежно предявен и връчен.
На 26.08.2020 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.4131 ал.1 КТ наказание глоба в размер към средния предвиден – 300.00
лв.
Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на свидетелите Р. П. и Л. Б., така и от изцяло съответстващите им
документи документи – НП №03-012484 от 26.08.2020 г., известие за доставяне с дата
09.09.2020 г., АУАН №03-012848 от 20.08.2020 г., протокол ПР2021670 от 20.08.2020 г. за
извършена проверка, Становище вх.№ДОК20007516 от 01.09.2020 г. Възражение вх.
№20081360 от 01.09.2020 г., служебна бележка №73 от 18.05.2020 г., копие от инструктажна
книга, Удостоверение №1 от 01.03.2020 г., Обяснение на основание чл.402, ал.1, т.2 КТ,
отчетна форма за явяване и неявяване на работа за м. май 2020 г., идентификационна карта
на „*“ ЕООД, призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, заповед №В-0721 от 12.01.2010 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
При съставяне както на АУАН, така и на НП са допуснати идентични
нарушения по чл.42, ал.1, т.3 и т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото е налице неточно и
непълно посочване на мястото на извършване и на обстоятелствата по извършване на
твърдяното нарушение. И в двата документа изобщо не е посочен работодателят, за който е
прието, че е определил въззивника Х. А. като лице за извършване на инструктаж за
безопасност и здраве на работниците и същевременно, като място на извършване на
нарушението е посочен само административен адрес, но не и стопанисван на съответния
адрес от конкретен работодател ясно индивидуализиран търговски обект, където дължимото
действие се счита за неизпълнено. Също така, от направеното описание в двата документа
не става ясно, по какъв повод за работника О. Д* е счетено като дължимо документиране за
проведен начален инструктаж, доколкото съобразно чл.12, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. предвижда няколко различни категории лица и не може да се разбера, коя
2
измежду тях е приета за налична от контролния и от наказващия орган. Липсва и яснота за
това, в какво се състои твърдяното недокументиране по надлежния ред на проведения
инструктаж – липса на отразяване в съответния документ, неправилно, некоректно или
недостоверно отразяване в документа, липса на положен удостоверителен подпис от
конкретно лице или в някаква друга форма на недокументиране.
Констатираните неточности и непълноти в описанието на твърдяното
нарушение, определено нарушават правото на защита за въззивника като го затрудняват да
узнае съществени елементи от неговия фактическия състав и начина, по който същото се
счита за осъществено, а своята защита лицето реализира спрямо твърдените факти. Поради
това, установеното процесуално нарушение се явява съществено и представлява
самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Направената от наказващия орган констатация, че към периода на проверката
от контролните органи в представената книга за начален инструктаж не е било
документирано провеждане на такъв от 18.05.2020 г. за работника О*а е правилна и това е
видно от представеното в хода на проверката през м. август 2020 г. и приложено към
преписката заверено за вярност копие от съответния документ, в който последният проведен
начален инструктаж е под №72 от 14.05.2020 г. на работника Н* и липсва каквото и да е
отразяване на инструктаж от 18.05.2020 г. за работник О*. Представеното от въззивника
извлечение от същата книга за начален инструктаж с входираното на 01.09.2020 г.
възражение срещу АУАН №03-012848, съдържащо под №73 отразяване за проведен на
18.05.2020 г. инструктаж на работника О. Д* не е в състояние да промени констатацията, че
в извлечението от същия документ, предадено на проверяващите в предходния месец,
такова отразяване не е било налично. От друга страна, въпреки че, приобщените документи
– обяснение от 20.08.2020 г. от С* Удостоверение №1 от 01.03.2020 г. от Служба по трудова
медицина „*“ ЕООД и служебна бележка №73 от 18.05.2020 г., установяват именно
въззивника Х. А* да е лицето, провеждащо и документиращо инструктажа за работещите в
„*“ ЕООД и тя да е тя е провела на 18.05.2020 г. инструктаж за работника О. Д*, по
същество приобщените документи не установяват, тя да е била надлежно определена от
работодателя „*“ ЕООД като длъжностно лице по провеждане на съответните инструктажи
съобразно изискването на чл.11, ал.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. Наличните данни
сочат само устно и неформално възлагане от работодателя към въззивника на съответните
функции, с което реално изискването по чл.11, ал.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. не
може да се счита за изпълнено. Това е така, доколкото с възлагане на съответните функции
от работодателя за работника се вменяват твърде съществени и широкообхватни
правомощия, задължения, отговорности и служебни взаимоотношения, както спрямо
останалите работници, така и спрямо работодателя и съответните контролни органи. В този
смисъл, не случайно, нормативния акт предвижда, определеният работник или служител да
има качеството длъжностно лице по смисъла на §1, т.5 КТ, включващ възлагане от
работодателя за упражняване ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите
поделения и низови звена или изпълнение на работа на специалист във функционалните и
обслужващите звена на предприятието. Заеманата от въззивника длъжност „продавач-
консултант“ определено не включва функции на специалист по охрана на труда, а
възлагането на дейностите по инструктаж несъмнено не може да бъде само устно и
неформално. То следва да се извърши задължително документално с нарочен акт и да
регламентира ясни и конкретно вменени функции, правомощия и отговорности за
съответния работник или служител, включително с нарочна длъжностна характеристика.
Липсата на доказателства в тази насока налага извод, че въззивникът Х. А. всъщност няма
качеството на длъжностно лице по чл.11, ал.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г., при
което не може да бъде считана за адресат на задължението по чл.11, ал.5 от същия
3
нормативен акт и неправилно и незаконосъобразно е привлечен към административно-
наказателна отговорност за твърдяното нарушение. Това налага и констатация, че
процесното НП се явява и материално-правно неправилно, незаконосъобразно и подлежащо
на отмяна.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК и
с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено плащане, в
полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за
възнаграждение на адвокат в претендирания размер 300.00 лв, който съответства на
установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-012848 от 26.08.2020 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение
по чл.11, ал.5, вр. чл.12, ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на Х. М. АД., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв, на основание
чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Х. М.
АД., ЕГН **********, сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща стойност на
възнаграждение за адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4