ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1979
гр. Пловдив, 28.08.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ -VII състав, в закрито заседание на двадесет и осми август през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като разгледа административно дело № 3001/2023 година по описа на съда, докладвано
от председателя, на осн. чл.163 ал.1 АПК взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Лювик 07“ ООД, ЕИК202068297, седалище в гр.Пловдив против
РА №Р-16001621003875-091-001 от 20.04.2022г., издаден от органите по приходи
при ТД на НАП-Пловдив в частта относно непризнат данъчен кредит за периода
м.12.2019г. в размер на 1206.10 лева и прилежащи лихви в размер на 277.09лева.
С Решение №1441 от 26.07.2023г., постановено по настоящото дело жалбата е
отхвърлена
и са присъдени разноски на ответната страна. Срещу така постановеното решение е
депозирана касационна жалба вх.№16613/14.08.2023г. от процесуалния представител
на дружеството – жалбоподател. Същата с Разпореждане №5132 от 15.08.2023г. е
оставена без движение и е даден седмодневен срок за отстраняване на
нередовности по нея, свързани с представяне на документ за внесена ДТ и
потвърждаване действията на пълномощника. С молба вх.№16771 от 18.08.2023г те
са отстранени и е изпратен препис на другата страна, като е получен отговор
вх.№17025/24.08.2023г., че същата следва да се остави без разглеждане като
подадена против необжалваем съдебен акт.
При така
установеното, настоящата съдебна инстанция
намира подадената
касационна жалба вх.№16613/14.08.2023г. срещу Решение №1441 от 26.07.2023г. на Административен съд гр.Пловдив за процесуално недопустима, поради следните за това съображения:
Подадена е касационна жалба против съдебен акт,
който не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.160 ал.7
изр.2-ро от ДОПК, решението на административния съд по дела, по които се
обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750
лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният
акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се
включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на
юридически лица, е окончателно. Нормата на чл.213а ал.2 АПК, касационната жалба
се оставя без разглеждане от първоинстанционния съд, когато са налице
основанията по чл.
215 т.4 АПК – те са подадени против решение, което не подлежи на касационно
оспорване.. По изложените мотиви касационната жалба следва да се остави без
разглеждане.
Ето
защо на осн. чл. 213а ал.2, вр. чл.215 т.4 АПК и чл.160 ал.6 ДОПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане подадената от „Лювик 07“ ООД, ЕИК202068297,
седалище в гр.Пловдив чрез адв.Й. касационна жалба
вх.№16613/14.08.2023г.
срещу Решение №1441 от 26.07.2023г., постановено
по адм.
дело №3001/2022година по опис на съда.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба от страната в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: