Решение по дело №3824/2008 на Софийски градски съд

                                                         РЕШЕНИЕ

 

                                                            гр.С., 22.07.2011 г.

                                           

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І –во Гражданско отделение, 11 състав в публичното засе-дание на петнадесети юни през двехиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.А

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря Д.П. и в присъствието на прокурора ......…………..... като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 3 824 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              При условията на субективно съединяване са предявени искове с правно основа-ние чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ /отм./ в ред. след изм. с ДВ бр.85/2004 г. и чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ.

 

              В исковата молба на Д.И.М. и Р.М.М.,*** с уточненията към нея се твърди, че на 10.11.2005 г. около 16,45 ч. южно от гр.Ст.З. извън населено място между с.Б. и с.Я. е настъпило ПТП меж-ду л.а.”М. 408” с рег.№ *******, управляван от Р.Ж.А. и л.а.”О.В.” с рег.№ ******, управляван от Х.И.В., при което е загинал техният син Б.Д. И., по вина на водача на л.а.”М. 408”, поради непра-вомерното му навлизане в лентата за насрещно движение, с което е предизвикал настъпва-нето на силен челен удар с управлявания в тази лента автомобил „О.В.”, в който е пътувал техният син. Поддържа се, че от този трагичен инцидент ищците са претърпели и продължават да търпят неизмерими болки и страдания от загубата на сина си, с чиято вне- запна и нелепа смърт не могат да се примирят; че след кончината му животът им се е про-менил коренно, отишла си е радостта от живота на семейството им, чиято опора е бил си-нът им, който се е грижил за тях, помагал им е в ежедневните задължения и им е бил мо-рална и материална опора, както и че това произшествие не е отнело само техния син, но  и щастието и мечтите им. Сочи се и че виновният за катастрофата водач на л.а.”М.” към момента на събитието не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговор-ност”, предвид което с молба от 28.08.2007 г. са заявили искане за обезщетяване на причи-нените им вреди пред Гаранционния фонд, който след изискването на множество доку-менти с писмо от 20.12.2007 г. ги е уведомил, че отказва да им заплати обезщетения, тъй като според него ПТП е осъществено в лентата за движение на л.а.”М.”, като ударът е нанесен от водача на л.а.”О.”, чийто застраховател следва да поеме отговорността му. Излагат се и доводи и че изразеното от фонда становище относно механизма на събитието, противоречи на всички събрани доказателства в наказателното производство, сочещи по категоричен начин вината на водача Р.А., чиято отговорност не е била ангажира-на само поради настъпването на неговата смърт, поради което ГФ трябва да им заплати търсеното обезщетение, съотв.: в случай, че не са налице предпоставките за неговото осъждане и ако се установи, че това събитие е резултат на противоправното поведение на водача на л.а.”О.В.” – репарирането на вредите им да се извърши от застраховате-ля по риск „Гражданска отговорност” на последния по полица № **********/2005 г.

                 Молят съда да постанови решение, с което да осъди Гаранционен фонд, гр.С.да им заплати обезщетения за твърдените неимуществени вреди в размери от по 120  000,00 лева за всеки от тях , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.11.2005 г. до окончателното заплащане на сумите и направените по делото разноски, респ. при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли исковете срещу предпочитания ответник и се докаже, че вина за осъществяването на събитието има водачът на л.а.”О.В.”, да се осъди вторият ответник – ЗД „Б.И.”*** да им заплати същи-те вземания, заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното зап-лащане на сумите и направените по делото разноски.

              Ответникът – Гаранционен фонд, гр.С. в подадения отговор оспорва изцяло исковете по съображения, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. ”О.В.”, за който е налице валидна застрахователна полица при втория ответник; че размерът на претенциите е прекомерно завишен и не съответства на принципа на спра-ведливостта и съдебната практика, както и че фондът не дължи лихва от момента на инци-дента, тъй като не е диликвент, а изпълнява едно чуждо задължение по силата на закона и се е произнесъл в установения нормативен тримесечен срок от сезирането му. При усло-вията на евентуалност поддържа и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия пътник, поради неизползването на предпазния колан на л.а., в кой-то е пътувал. Претендира заплащането на разноски по производството. Представя писмена защита.

             Евентуалният ответник – Застрахователно дружество /ЗД/ “Бул Инс” АД, гр.С. в депозирания отговор и в хода на устните състезания оспорва заявените срещу него пре-тенции и по основание и по размер. Излага доводи, че събитието се дължи на извършеното от водача на л.а.”М.” противоправно деяние, а не на такова, реализирано от водача на л.а.”О.В.”, както и че не е налице застрахователно правоотношение за този л.а. по описаната в исковата молба полица към датата на събитието. Претендира заплащането на разноски по производството.

              Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

              От представения с исковата молба протокол за оглед на пътно-транспортно про-изшествие от 10.11.2005 г., изготвен от ОСлС гр.Ст.З. /неоспорен от страните/, е вид-но, че този акт е съставен във връзка с настъпило на същата дата около 17,00 ч. ПТП меж-ду с.Б. и с.Я. на главен път І между л.а.”М. 408” с ДК № ******* и л.а.”О.В.” с ДК № ******.

              В разглеждания документ разследващите органи подробно са описали констата-циите си относно броя, вида и състоянието на платната за движение в района и атмосфер-ните условия, при които е настъпил инцидентът – прав участък от пътя с положен дребно-зърнест гладък асфалт, чист, двупосочно пътно платно с разделителна прекъсната линия и размери – 7 м. и 50 см., суха настила и сухо време; местонахожденията на МПС след осъ-ществения удар и на изпадналите от него предмети на пътното платно; вида на настъпили-те деформации по л.а. и оставената следа от протриване, завършваща под предна дясна гу-ма на л.а.”О.В.”. Съгласно данните от визираното доказателство на мястото на произшествието са намерени три трупа: на Р.Ж.А., Н.ля Йовчева А.и на Б.Д. И. – намерен на предна дясна седалка на л.а.”О.В.” със затиснати крака от двигателя, с глава опъната силно назад и кръв от устата и носа.  

              Съгласно данните от удостоверение № 798/09.02.2010 г. на Сектор „Пътна поли-ция” при ОД на МВР-К., л.а.”О.В. 2.0 ИГЛ” с рег.№ ****** от 08.03. 2002 г. се води на отчет, в т.ч. и към момента на издаването на този акт, като собственост на С.М.Х. с ЕГН ********** ***.

              След извършването на различни процесуално-следствени действия с постановле-ние от 27.01.2006 г. Окръжна прокуратура /ОП/ - Стара З. - изх. № 2887/05 от 28.01. 2006 г., воденото наказателно производство по сл.д.№ 1090-С/2005 г. по описа на ОСлС-Стара З. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.4 НК във връзка с процесното деяние, на основание чл.180 и чл.237, ал.1, т.1 и чл.21, ал.1, т.4 от НПК е би-ло прекратено, поради това, че изяснената по делото обстановка води до извода, че реали-зираното ПТП на 10.11.2005 г. около 16,30 ч. на главен път І в посока с.Я., обл.Ст. З. малко след изхода за с.Б. между л.а.”О.В.” с ДК № ******, уп-равляван от Х.И.В. и л.а.”М. 408” с ДК № *******, управляван от Р.Ж.А., е настъпило в резултат на допуснатите от водача на л.а.”М.” нарушение на правилата за движение по пътищата, но наказателно производство сре-щу него не може да бъде водено, тъй като лицето е починало.

              Разглежданият акт е бил обжалван от страна на Ж. А.ов и Т. Д.– наследници на пострадалите А., като ОС гр.С. З. с определение от 01.03.2006 г., постановено по нчд № 252/2006 г. по неговия опис, на основание чл.237, ал. 5, т.3 НПК е отменил същото и е върнал делото на ОП гр.Стара З. с указания за пъл-но, обективно и всестранно изясняване на фактическата обстановка чрез събиране на ука-заните в мотивите на определението нови доказателства.

            След извършването на допълнителни процесуално-следствени действия ОП гр.С.З. е приела, че фактическата обстановка, възприета в постановлението от 27.01.06 г. остава непроменена, поради което с постановление от 16.10.2006 г. – изх.№ 2887/05 от 16.10.2006 г. отново е прекратила воденото наказателно производство по сл.д.№ 1090-С/ 2005 г. по описа на ОслС-Стара З. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.4 НК на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 и чл.21, т.4 от НПК.

              За изясняването на обстоятелствата относно механизма на произшествието по де-лото е допуснато събирането на гласни доказателства – показанията на Г.Б.Д. и водача на л.а.”О.В.” - Х.И.В. и е изслушана единич-на и тройна авто-техническа експертиза /АТЕ/.

              От разпита на г-н Д., извършен по делегация от РС гр.Ст.З., е видно, че през 2005 г. по зимно време, като се е връщал с колелото от работа от с.Б. за с.Я., е станал свидетел на ПТП в с.Я.; че произшествието е станало близо до бензиностанцията в с.Я. между „М. 412” и лекотоварен автомобил около 17, 00 ч., като времето е било сухо и още светло; че катастрофата е станала на 10-15 м. от не-го, като участници в същата са били л.а.”М.” и лекотоварен автомобил; че лекото-варният автомобил е изпреварил него с колелото, подминал го е и след това вече свидете-лят е видял, че се е случило ПТП и е видял пострадалите, които са били починали, както и че „М.ът” е идвал откъм гр.Гълъбово към Стара З., а лекотоварният автомобил се е движил в посока: Стара З. - Гълъбово. Поддържа се и че свидетелят не е бил пряк очевидец на ПТП, след което движението е било спряно; че той не може да каже с каква скорост са се движили автомобилите; че не е видял удара между тях, а само пострадалите от „М.а”, които са били на земята; че бензиностанцията е като „влизаш от Стара З.към Я.”; че хората са били „простряни там”; че е видял само „М.а”, който е бил в канала, а товарният автомобил - не го е видял; че не е видял как те са се уда-рили, но е чул звук от удар и така е разбрал, че има катастрофа; че преди да чуе удара – не го е изпреварвал друг автомобил, освен лекотоварният, както и че ударът е бил челен.      

              Вторият свидетел г-н Х.В., при разпита му по делегация пред РС гр. М., депозира показания, че е участвал в катастрофа на 10.11.2005 г. между с.Б.и с.Я., по време на която е управлявал л.а.”О.В.”, като е пътувал от гр.Стара З. към с.Ч.; че като е дошъл между селата Б. и Я. е карал в платното си с около 70-80 км./ч., като на пътя му е излязъл водач, който е управля-вал л.а.”М.”; че преди това той се е движил в дясното платно в неговата посока за движение, всичко е било нормално, не е имало никакви проблеми и в един момент точно между Я. „М.ът” е карал в неговото платно, точно срещу тях; че той му е присветнал първия път, като е мислил, че водачът е пиян или че е циганин, защото колата е била от старите осмици, но „М.ът” е продължил и са се ударили челно; че към то-зи момент пътят е бил сух, времето – хубаво, било е надвечер – около пет часа, но още е било светло и светлините и на двете коли не са били включени. Твърди се и че ударът е настъпил в дясното платно, в което се е движил г-н В.; че в л.а.”О.В.” са били двама души, като същият е управлявал, а на предната седалка до него е седял негов приятел с прякор „З.”, който при катастрофата е починал на място; че свидетелят е ка-рал със 70-80 км./ч., като предполага и че насрещно идващата кола също се е движила с тази скорост; че „М.ът” е карал в платното му и въпреки дадения му сигнал с прис-веткане на фаровете да се прибере в неговото си платно, където не е имало други автомо-били, последният е продължил да кара срещу г-н В.; че в този участък - пътят е прав, платната са широки и към този момент не е имало никакво движение, както и че след това се е разбрало, че водачът на тази кола е бил на 80 г.

              В о.с.з. от 26.10.2010 г. е проведен повторен разпит на свидетеля Х.В., при който се поддържа, че когато л.а.”М.” се е появил” и той е видял, че се движи в неговото платно и му е присветнал с фаровете, за да се прибере в неговото платно, същият е продължил да се движи; че когато е наближил на около 10 м. или 15 м., но не е много си-гурен, може и да е било по-близо, като е видял, че ще се ударят челно, леко е дръпнал во-лана на ляво, като е направил това И.тинктивно; че преди това той не е заобикалял авто-мобил или друг участник в движението; че на шосето не е имало никой и не е срещал ве-лосипедист; че след удара седалката му се е счупила и той е изпаднал на земята, но не е губил съзнание и помни всичко; че същият не знае в коя част на автомобила е станал уда-рът, който не е бил челен, тъй като след катастрофата не е виждал колата; че като е прис-ветнал на „М.а” да се прибере в неговото платно, в първия момент си е помислил, че той ще го направи; че не помни дали тогава е натиснал спирачка; че на мястото има добре очертана маркировка по средата на платното, която го разделя; че той не е застъпвал от насрещната лента или разделителната линия на платното – карал е в неговата лента за дви-жение; че се е движил в дясната част на неговото платно, отстрани на което е имало храс-ти и канавка; че не може да каже защо е завил волана на ляво, вместо на дясно; че всичко това е станало за 1 сек., като реакцията му е била в посока към средата на платното.

              Г-н В. свидетелства и че към момента на събитието управляваният от него автомобил е бил собственост на С. – бил го е купил и го е бил заплатил, но не го е бил прехвърлил; че това е станало 6-7 дни преди инцидентът, платил е пълната цена и са му дали ключовете, като е трябвало да прехвърлят колата, но се е наложило да пътуват – да закарат едно куче в Ст.З., което е било простреляно с ловна пушка и тогава е станало произшествието; че той не знае къде се намира полицата на колата, тъй като след ПТП е бил в болницата и всичките документи за л.а. е дал на негов приятел, който после е зами-нал за Англия, както и че колата е имала застраховка, която му я е бил дал предишният собственик, както и винетка и всички документи.

              Настоящата И.танция не кредитира показанията на свидетеля в частта им, в коя-то се поддържа, че пътят в района на произшествието има някакво изкачване и спускане, лека гърбица и че това се е отразило на видимостта му, тъй като последните са в противо-речие с обективните данни от протокола за оглед на местопроизшествието, съгласно които при извършването на същия, такова обстоятелство не е установено, както и със заключе-нието на единичната АТЕ, в която е посочено, че с оглед характерът на пътното платно взаимната видимост на водачите е била добра.

              От приетото от съда заключение на единичната АТЕ, изготвено от в.л. инж.С.П., се констатира, че наличният по делото доказателствен материал позволява да се изведе от техническа гледна точка следния механизъм на процесното ПТП: л.а.”О.В.” с рег.№ ****** с водач В. се е движил със скорост 83-84 км./ч. по пъ-тя гр.С. З. – гр.Р. в неговата лента за движение, като при излизане от с.Б.към с.Я. в прав участък от пътя водачът му възприема движещият се в срещу-положна посока, но в неговата лента /по негови данни/, л.а. ”М. 408” с ДК № *******, управляван от Р.А. със скорост около 65 км./ч., след което между двете МПС настъпва удар около средата на пътя между предните им части, към който момент и двата автомобила са били насочени към лентата за движение от с.Я. към с.Б. – ле-ко косо от лентата за движение на л.а.”О.В.” към лентата за движение в противо-положната посока. Инициалният контакт е осъществен между предната дясна част на л.а. ”О.В.” и предната дясна част на л.а.”М.”, като поради това, че кинетичната енергия от движението на л.а.”О.” е превъзхождала тази на л.а.”М.” след удара двата автомобила са продължили да се движат в посоката на л.а.”О.” /от с.Б. към с.Я./, завъртайки се в посока на часовниковата стрелка /ротация/ в хоризонталната равнина стиковани /”захапани”/ във вече деформираните предни части, като след израз-ходване на цялата кинетична енергия в пластични и еластични деформации и преместване /трансформация/, двете МПС са се установили върху платното по регистрирания от след-ствените органи начин.

              Видно е и че по време на съвместното им движение /от удара до спирането/ върху асфалта е оставена следа от протриване на предното дясно колело на л.а.”О.”, която точно показва направлението на тяхното движение в този участък от пътя; че характерът и разположението върху пътното платно на регистрираната следа, деформациите по двата л.а. /информиращи с кои части е нанесен ударът/ и местоположението на МПС след окон- чателното им спиране, позволяват да се определи сравнително точно положението на тези превозни средства непосредствено преди и по време на удара; че по дължина на платното за движение мястото на удара в случая се намира на около 62 м. - 63 м. преди приетия ориентир в протокола за оглед /километричен знак, находящ се на 2 м. от края на асфалто-вото покритие в западна посока и на 40 м. в северна посока от задна дясна гума на л.а. ”М.”/, считано в посоката на движение на л.а.”О.”, а по широчина на платното – зона с ширина около 1,0 – 1,3 м., разположена почти симетрично от двете страни на пре-къснатата разделителна линия; както и че при изчислената скорост на движение на л.а. ”О.” в района на произшествие - от около 83-84 км./ч., и конкретните пътни условия опасната зона за спиране на л.а.”О.” е била около 72 м.

              Посочено е и че при добрата взаимна видимост на водачите в този участък от пътя - в моментът, в който водачът на л.а.”О.” е възприел за първи път насрещно движещия се л.а.”М.”, същият е имал обективна възможност да спре преди мястото на удара, но и в този случай – удар също е щял да настъпи, поради движението на л.а.”М.”; че тази констатация се отнася и за водача на л.а.”М.”; че удар между тези МПС е няма-ло да настъпи при условие, че всеки един от водачите е управлявал автомобила си в него-вата лента за движение, както и че скоростта на движение на л.а.”М.” в района на произшествието е била около 65 км./ч. 

              Съгласно дадените от вещото лице пояснения в о.с.з. от 26.10.2010 г. скоростта на движение на л.а.”М.” е определена по експертна оценка въз основа на данните за мястото на удара и деформациите по двете превозни средства; че във връзка с обосновава-нето на извода относно мястото на удара по широчината на пътното платно, основно е взе-та предвид оставената следа от протриване от предното дясно колело на л.а.”О.”; че в материалите по делото няма данни за оставени спирачни следи от двата л.а. в района на произшествието, както и такива, въз основа на които по технически начин да бъде опреде-лено къде се е намирал л.а.”О.” преди настъпване на удара и какво е било неговото раз-положение; че едИ.твеното, което може да се каже от техническа гледна точка, е това, че към момента на удара и двата л.а. са били насочени от лентата за движение на л.а.”О.” към лентата за насрещно движение; че към момента на удара предното дясно колело на л.а.”О.” е било в близост до разделителната линия на пътя, а лявото – в насрещната лен-та за движение /разстоянието между двете е 1,25 м./, тъй като отразеното начало на следа-та от протриване в протокола за оглед е на около 0,5 м. в дясно от прекъснатата раздели-телна линия; че по дължина на платното ударът е настъпил малко по-рано от началото на оставената следа, тъй като е необходимо време, за да настъпят деформациите и да се отб-лъснат двете МПС в посоката, в която са продължили след удара, както и че преди удара автомобилите най-вероятно са били разположени в лентата за движение на л.а.”О.”, но това не може да се каже по технически начин.

              Обосновава се и становище, че сравнително точно да се определи мястото на уда-ра в АТЕ означава от ± 0,5 м. до 1 м.; че ударът се е осъществил, когато предното дясно колело на л.а.”О.” е било на около 0,6 м. – 0,65 м. в дясно от разделителната линия, ка-то МПС е било насочено наляво – към средата на пътя и лентата за насрещно движение, така, както и л.а.”М.”; че определянето на мястото на удара е комплексен въпрос, който не се определя по един показател, а от съвкупното разглеждане на всички налични обективни данни за дадения случай.

              Във връзка с извършеното оспорване на заключението на в.л. П. по въпроса относно мястото на удара по широчината на пътното платно, е допуснато изслушването на тройна АТЕ, изготвена от вещите лица инж.А.А., инж.В.П. и инж. С.А., които депозират заключение, че мястото на настъпване на удара при процесното ПТП по дължина на пътя е на 62 м. - 63 м. преди ориентира, а по широчина на пътя – около средната прекъсната разделителна линия с припокриване на предните им части 1,30 – 1,40 метра, както и че малко преди удара и двата автомобила са били в запад-ната лента за движение на л.а.”О.В.” и са се насочили към източната лента, пред-назначена за движение на л.а.”М.”. От разглежданото доказателство се установява и че процесът на деформиране и сближаване на двете МПС при удара е с продължителност: 0,15 – 0,20 сек., като в края на сближаването им предното дясно колело на л.а.”О.”, кое-то е било изтласкано назад към предната дясна колона, е останало блокирано и е започна-ло да се плъзга по асфалта; че по време на деформирането - до блокирането на колелото и момента, в който то е започнало да се плъзга по платното, е било осъществено минимално преместване на системата от двата контактуващи автомобила в посоката на движение на л.а.”О.В.” /който е имал по-голяма кинетична енергия, съотв. по-висока скорост/, поради което мястото на удара по дължина се определя в посочения по-горе диапазон – малко преди оставената следа; че предните части на двете МПС са контактували около 80-90 % от тяхната ширина, като е имало пълно застъпване, припокриване на десните им га-барити, където са и най-големите деформации, а крайните им леви части са били извън зо-ната на контакта; че това обуславя извода, че при инициалния им контакт надлъжните оси на двата л.а. са сключвали ъгъл не по-малък от този, който са имали в крайното им разпо-ложение, както и че мястото на удара и разположението на МПС в момента на инициал-ния контакт между тях е определено на базата на наличните обективни данни.

              От поясненията на вещите лица от тройната АТЕ, изложени по реда на чл.200, ал. 2 ГПК се поддържа, че на въпроса къде са се намирали автомобилите няколко секунди преди удара – не може да се даде категоричен отговор; категорично е установено, че към момента на удара те са се намирали така, както е показано в експертизата, като и двата ав-томобила частично са били навлезли в лентата за насрещно движение – за всеки един от тях; че на стр.4 от заключението е записано, че малко преди удара и двете МПС са били в западната лента за движение – на л.а.”О.В.”, но експертите не могат да се ангажи-рат категорично с такъв отговор; че това, че двата автомобила след удара и центърът на тежестта на системата от тези автомобили са изместени в източната лента за движение - показва, че и преди удара двата автомобила са се намирали в западната лента; че вещите лица не могат да коментират достоверността на показанията на свидетеля Х.В., но с оглед изходното движение на МПС след удара - от техническа гледна точка показа-нията му, че в последния момент е завил на ляво, могат да бъдат достоверни; че при обос-новаване на становището им същите са обсъждали и показанията на велосипедиста, но не са ги цитирали, тъй като последният говори за лекотоварен автомобил, а л.а.„О. В.” не е такъв - той е среден клас, стандартен л.а., с багажник отзад и дължина 4,30 м.; че те не изключват възможността този свидетел да не е могъл да различи точно МПС, както и л.а.„О.В.” да е изпреварил велосипедиста, но поради липсата на конкретни пара-метри на каква странична дистанция е минал той от велосипедиста, излязъл ли е от лента-та си или не /изпреварването спокойно е могло да бъде извършено в самата лента или с частично застъпване на осевата линия/, съотв. дали и доколко се е прибрал пред велосипе-диста, в кой момент след това той е видял насрещно движещия се л.а.”М.” - не мо-гат да се направят никакви заключения, в т.ч. и да се отговори на въпроса дали преди това кривване с волана на ляво л.а.”О.В.” се е намирал изцяло в своята лента или и в другата, тъй като съответните изчисления са в зависимост от това какво точно пространст-во е изминал той.

            Посочено е и че към момента на удара л.а.”М.” се е движил с посока - приби-райки се от лентата за движение на л.а.”О.В.” към неговата лента; че когато един водач възприеме, че срещу него се движи автомобил, който идва от насрещното платно, по-правилното решение е да търси спасителна маневра като навлезе в дясната част на бан-кета или да отиде в канавката, а не да отива в насрещното движение; че експертите са се запознали с изготвената експертиза в наказателното производство, но същите приемат, че най-достоверното доказателство за определянето на мястото на удара е следата, оставена от гуми, тъй като всички останали неща се разпръскват към момента на удара, вкл. и сле-дите от боя; че отломките от фарове и по-едрогабаритни части се разсейват в ляво и в дяс-но на големи разстояния, а боята пада по-близко /близко/ до мястото на удара, но в случая следите не са оразмерени; че от авто-техническа гледна точка най-достоверни за мястото на удара са следните факти: първо - следите от гуми, поради постоянния им контакт с пъ-тя, а след това - надирането, което се получава от силните деформации и смачквания, при които някаква част от МПС достига до асфалта и го надира, тъй като същите показват аб-солютно точно изходното движение, а другите неща са второстепенни белези.        

              За установяване на наведените в исковата молба обстоятелства е изслушана и съ-дебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от в.л. д-р А.М.. От прие-тото заключение на същата, неоспорено от страните, е видно, че при извършената аутоп-сия на Б.Д. И. е констатирано наличието на Съчетана травма: ▪ Черепно-мо-зъчна травма: порезни рани по челото и разкъсно-контузни рани по лицето, счупване на коронката на трети долен зъб, разкъсвания на езика, кръвонасядане на меката черепна покривка в челната област, масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; ▪ Аспира-ция на кръв в белите дробове, точковидни кръвоизливи под плеврите и под лигавицата на клепачите; ▪ Закрита гръдна травма: охлузване в дясно на гръдния кош, счупване на ребра 1-7 в ляво и 1-5 в дясно, контузия на левия бял дроб - отпред отляво, излив на 400 мл.кръв в лявата гръдна кухина и ▪ Счупване на дясна мишнична кост, охлузвания и кръвонасяда-ния по колената; че причината за смъртта на това лице е описаната съчетана ЧМТ и гръд-на травма с аспирация /вдишване/ на връв в белите дробове; че между причината за смърт-та и установените травматични увреждания, получени при ПТП на 10.11.2005 г. съществу-ва пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка, както и че наличието на поставен предпазен колан със сигурност би намалило броя и тежестта на уврежданията, но от съ-дебномедицинска гледна точка е трудно да се отговори категорично на въпроса, дали би се избегнал смъртният изход в случая, с оглед на данните, отразени в протокола за оглед, че пострадалият Бисер И. е намерен на предна дясна седалка в л.а.”О.” с рег.№ ****** със затиснати крака от двигателя, с глава огъната силно назад и кръв от устата и носа.  

              Съгласно данните от удостоверение за наследници № 207/13.06.2008 г. на Кметст-во Ч., Община К. се установява, че Б.Д. И. с ЕГН ********-28 след смъртта му, настъпила на 10.11.2005 г. /акт за смърт № 6/11.11.2005 г. на  Кметст-во Ч./, е оставил за негови наследници по закон лицата: Д.И.Мора-лиев, роден на *** г. – баща и Р.М.М., родена на *** г. – майка.

              За изясняване на делото от фактическа страна във връзка с претендираните вреди по искане на процесуалния представител на ищците са допуснати и събрани и гласни до-казателства – показанията на свидетелката Д. И.а С., тяхна позната.

              Г-жа С. депозира показания, че познава сем.М. – Р. и Д., както и сина им Б., от около 12-15 години чрез тяхната дъщеря С., като често им е гостувала, както и те на нея; че починалият им син Б. е живеел заедно с тях в с.Ч.в едно домакинство; че ищците са едно селско семейство, което се е занимавало ос-новно с отглеждането на тютюн и чушки, като Бисер активно се е включвал в работата, за да им помага, тъй като е бил млад и здрав физически; че той не е бил семеен, но е имал приятелка, за която се е говорело, че скоро ще трябва да дойде в къщата при родителите му – да се задомят; че Бисер е бил в много д. отношения с майка си и баща си; че съ-щите са били много близки, като между тях е царяла истинска обич и че от поведението на ищците свидетелката е установила, че той много им липсва и че те много страдат.

              От проведения разпит е видно и че в поведението на Д. и Р. има промя-на след смъртта на сина им; че те са я изживели много тежко; че ищцата и преди е споме-навала на свидетелката, че Бисер е много добро момче, но последният път, когато са се видели тя е хванала снимката му, заплакала е и е казала: „че тази загуба е толкова голяма и че няма как да я забрави човек”; че след смъртта на сина им на г-жа С. често се е налагало да помага на ищците по молба на дъщеря им, която живее на друго място със се-мейството си; че по нейна молба се е налагало да ходи до тях, да им носи лекарства, да ги вози от селото до гр.К., защото сами не са могли да се придвижат; че те са я моли-ли им услужи с пари, като конкретно са се обръщали към нея с тази молба и тя им е дава-ла; че докато е бил жив синът им, те никога не са й искали пари; че Д. и Р. и по-настоящем си живеят на село, двамата, а вече са 60-годишни и им е трудно; че и двамата боледуват, като Р. има проблеми със слуха, а и от земеделската работа си има оплак-вания; че основно тя има оплаквания, мъжът е по-жилав, както и че Б. за кратно време може би е живял и другаде, но основно е живеел с родителите си.

              Приета е част от образуваната пред първия ответник щета № 90/28.08.2007 г., от която констатира, че Р. и Д. М. са сезирали Гаранционния фонд с искане за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди във връзка със смъртта на низходя-щия им вследствие на реализираното ПТП от 10.11.2005 г. – на 28.08.2007 г. с молба вх.№ 24-01-92; че същите са обосновали претенцията си към фонда на обстоятелството, че ув-реждащият автомобил – л.а.”М. 408” с ДК № ******* и неговият водач Р. Аз-манов нямат задължителна застраховка „Гражданска отговорност”; че след трикратно из-искване представянето на допълнителни документи - с писма изх.№№ 24-01-92/12.09.2007 г., 24-01-92/14.09.2007 г. и 24-01-92/18.10.2007 г., фондът с негово писмо с изх.№ 24-01-92 от 05.11.2007 г. е уведомил ищците, че УС е взел решение № 16-3/25.10.2007 г. за отказ за изплащане на обезщетение по щетата, тъй като не са били представени пред него протоко-ла за разпит на Г.Д., протоколите за разпит на повторно разпитаните сви-детели и СМЕ на Р.А., изготвена по сл.дело. По повод на допълнително подаде-на молба от г-жа и г-н М. с последващо писмо - изх.№ 24-01-92/20.12.2007 г. от-ветният фонд ги е уведомил, че УС отново е взел решение за отказ за изплащане на обез-щетение по щета № 90/2007 г., мотивирайки това негово решение с това, че от приложе-ните документи е било видно, че ПТП е осъществено в лентата за движение на л.а.”М.”, като ударът е от водача на л.а.”О.”; че представеното постановление на ОП гр. К. не обвързва ГФ при вземане на решение, тъй като в постановлението не се оп-ределя вината за настъпването на събитието, както и че л.а.”О.” с ДК № ****** има сключена застраховка към датата на ПТП по риск „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” и не носи отговорност по отношение на него. 

              В о.с.з. от 15.06.11 г. процесуалният представител на Гаранционния фонд е изра-зил становище, ме не оспорват факта, че л.а.”М.” с ДК № ******* не е имал заст-раховка „Гражданска отговорност” към момента на събитието.

              Във връзка със заявените претенции този ответник е представил и Справка от ба-зата данни на Информационен център към Г. фонд на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилисти-те, с дата на издаване: 03.09.2007 г., съгласно която ЗД „Б.И.” АД е отчело в система-та, администрирана от Гаранционния фонд, сключената от него полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” относно МПС с ДК № ******, рама № WOL-000089К5082776 - № ********** със срок на действие: от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г.

              За установяване на наведени със становището му възражения по искане на втория ответник са събрани и гласни доказателства – показанията на г-н С.М.Х., посочен от МВР като собственик на л.а.”О.В.” с рег.№ ******.                           

              Г-н Х. поддържа при разпита му, че е бил собственик на този автомобил, но го е върнал на човека, от който го е купил - Гюнер, имащ автокъща и си е взел друга кола от него - м.”Фолксваген Пасат”; че същият не знае нищо за ПТП, настъпило през м.11.2005 г. с л.а.”О.В.”, тъй като към този момент това превозно средство не е било при него; че той е върнал тази кола на Гюнер още през 2002 г., тъй като е била ударена отзад, като не е била прехвърляна нотариално, когато я е върнал, а свидетелят е дал пълномощно на този човек, за да я прехвърли от негово име; че той не познава лицето Х.И. Ви-дински и никога не му е предоставял да управлява този автомобил лично, вкл. и към 10.11. 2005 г.; че последният не знае къде е сега пълномощното за тази кола, което е било при-готвено за продажбата й; че не си спомня подробности, но мъжът, от който я е бил купил, е организирал нещата пред нотариуса за пълномощното, като той само е прочел пълно-мощното, подписал го е и е платил таксата.

              Депозират се и показания, че свидетелят ни си спомня цялото съдържание на пъл-номощното, тъй като от тогава са минали 8-9 години; че когато е върнал колата през 2002 г. – м.април или м.май, тя не е била в движение; че после тази кола е била оправена и до-колкото знае 2002 г. – 2003 г. са я продали; че той не е имал нищо против през това време тази кола да я управлява някой друг; че от 2002 г. г-н Х. не е подписвал никакви доку-менти за тази кола и не знае дали тя още се води на негово име, тъй като не му идват съоб-щения от общината да плаща данъци за нея; че докато е бил собственик на л.а.”О. В.” той не е бил краден и до момента не са го търсили за кражба на същия от полицията или от Прокуратурата, както и че свидетелят е взел другия автомобил от Г., като е доплатил „горнището” за нея.

              Не се спори в процеса, че на ищците не е заплащано обезщетение за неимуществе-ни вреди във връзка с ПТП от 10.11.2005 г. от нито един от двамата ответниците.

 

              При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото до-казателствен материал, първоинстанционният съд намира, че са налице условията за час-тичното ангажиране на отговорността на първия ответник по предявените срещу него ис-кове с правно основание чл.88, ал.1, т.1, б."б" ЗЗ, в ред. след изм. с ДВ бр.№ 85/04 г. - отм., но действал към датата на настъпване на процесното събитие. С визираната разпоредба от Закона за застраховането е предвидено, че Гаранционният фонд изплаща обезщетения по застраховка "Гражданска отговорност" за неимуществени вреди в случаите, когато причи-нителят на същите не е имал застраховка или не е бил правоспособен водач. От приетите по делото документи от щета № 90/28.08.2007 г. на ГФ и съвпадащите становища на стра-ните по този въпрос, е безспорно в процеса, че към момента на настъпване на произшест-вието през 2005 г. за л.а.”М. 408” с ДК № ******* не е имало сключена застра-ховка „Гражданска отговорност”. 

              От друга страна от съвкупната преценка на представените в производството пис-мени доказателства относно реализирането на събитието, събраните гласни такива – пока-занията на свидетеля Х.В. /в кредитираната им част/ и изслушаните две АТЕ с дадените пояснения от вещите лица, се констатира и че процесното произшествие е при-чинено от виновните действия - презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД не бе оборена в процеса, на водача на л.а.”М. 408” с ДК № ******* – Р.А., чието поведение от друга страна се явява и противоправно, тъй като при управлението на това ППС послед-ният е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.15, ал.1 , установяващи за водачите на МПС задълженията: с поведението си да не създават опасности и пречки за движението и да не поставят в опасност живота и здравето на хора-та , съотв. да се движат възможно най-вдясно по платното за движение, както и забраната по чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за дви-жение има две пътни ленти – да не навлизат и да не се движат в лентата за насрещно дви-жение, освен при изпреварване и заобикаляне.

              Неоснователни са доводите на първия ответник, че разглежданият инцидентът е настъпил в лентата за движение на л.а.”М.”; че това събитие се дължи изцяло на по-ведението на водача на л.а.”О.В.” и че ударът е нанесен именно от това МПС. В събраните по делото допустими доказателства, не се съдържат данни, които да опроверга-ват показанията на свидетеля В. относно механизма на събитието и да обуславят тяхната недостоверност, в т.ч. и депозираните такива от свидетеля Г.Д., чиито показания фондът намира, че следва да се кредитират в процеса, но без да бъдат тълкувани буквално, а в контекста на предходните обяснения на лицето, дадени в наказа-телното производство. Оставяйки на втори план въпроса относно погрешното индивидуа-лизиране от страна на г-н Д. на второто МПС, участвало в процесното деяние, за което може да се даде логично обяснение – липсата на достатъчно време за наблюдение, липсата на информация за този вид ППС, на технически познания и пр., това лице по вре-ме на разпита му трикратно е заявило, че не е пряк очевидец на ПТП, на удара между  МПС, като е посочило и че друг автомобил не го е изпреварвал преди катастрофата – изя-вления, които не могат да послужат като основа за формиране от страна на настоящия съ-дебен състав на никакъв обоснован и несъмнен правнорелевантен извод за механизма на произшествието, който да изключва приетия по делото такъв. От друга страна за съда не е налице и процесуална възможност да подменя съдържанието на показанията на свидетеля Д. чрез „тълкуване” и да влага в тях смисъл – противоположен на изразения, а още по-малко - да направи това, аргументиран от неизвестни му доказателства, недопустими в настоящото производство.              

              Обстоятелствата: че и двата л.а. към момента на удара са имали насоченост към лентата за движение на л.а.”М. 408”; че същите са били под ъгъл едно спрямо друго с тази насоченост, както и че след удара и двете МПС и центърът на тежестта на система-та, образувана от тях са изместени в лентата за движение на л.а.”М.”, безусловно доказват еднаквата изходна позиция на същите преди този момент, който факт - разгледан в съответствие с обективните закономерности относно движението и развитието на явле-нията в природата и взаимните връзки между тях, в т.ч. и тези, свързани с мобилността на МПС, габаритите на същите, тяхната техническа възможност за промяна на пространстве-ното им месторазположение при липсата на въздействие на външни фактори спрямо пред-ходното им изходно положение и необходимото време за това, дават възможност според настоящата съдебна инстанция да се обоснове категоричен извод, че преди удара л.а. ”М. 408” е бил навлязъл и се е движил в лентата за движение на л.а.”О.В.”, а не обратното.

             На последно място: дори и да са налице действия от страна на водача на л.а.”О.В.”, с които той да е допринесъл за настъпването на събитието, това обстоятелство по никакъв начин не се отразява върху отговорността на водача Р.А. за осъществя-ването на инцидента от 10.11.2005 г., възникнал като пряк резултат от противоправното поведение на това лице, вследствие на безпричинното му навлизане в лентата за срещупо-ложно движение. В случаите, когато дадено увреждане е причинено от неколцина - по си-лата на чл.53 ЗЗД, последните отговарят солидарно, като кредиторът им – съобразно пре-доставеното му от законодателя право с нормата на чл.122, ал.1 ЗЗД, може да иска изпъл-нение на цялото задължение от който и да е от длъжниците. 

              Освен наличието на визираните три предпоставки, касаещи приложението на инс-титута на деликтната отговорност, от приетия протокол за оглед, удостоверението за нас-ледници, изслушаната СМЕ и ангажираните гласни доказателства – показанията на г-жа С., бе установено в производството и че вследствие на смъртта на техния родстве-ник – Б. И.,  настъпила при деянието от 10.11.2005 г., двамата ищци са претърпе-ли неимуществени вреди: неблагоприятни психо-емоционални изживявания, душевни страдания, личностен дискомфорт и житейски неудобства, както и че последните са пряка и непосредствена последица от настъпването на това събитие.

              Съобразявайки изложеното настоящият състав приема, че в конкретната хипотеза са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.88, ал.1, т.1, б."б" ЗЗ /отм./ в ред. след изм. с ДВ бр.85/2004 г., което аргументира основателността на заяве-ните от Д. и Р. Моралиеви искове на това правно основание - за заплащане на обезщетения за репарирането на причинените им неимуществени вреди.

              За да се произнесе по въпроса относно размера на дължимите се вземания съдът взе предвид момента на настъпване на смъртта на Бисер И. през 2005 г. и икономи-ческата обстановка в страната към този период; възрастта на пострадалия към същия мо-мент – 30 г. и 6 м. и тази на ищците; степента на родствената връзка между тези лица и ви-да на съществувалите между същите лични отношения, характеризиращи се, съгласно сви-детелските показания с постоянство, взаимност, взаимопомощ и разбирателство; тежкото приемане на смъртта на Б. И. от страна на неговите родители и неблагоприятното отражение на последната върху тяхното емоционално и психическо състояние и начин на живот; степента на търпените вреди и тяхната продължителност; обстоятелството, че по-чиналият и ищците са били пълнолетни, правоспособни лица, изградени като личности със свои самостоятелен начин на живот, както и установения в нормата на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, съобразно които СГС, І-во ГО, 11 състав приема, че на Д.М. и Р.М. следва да се определят обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от загубата на техния низходящ, вследствие на процесното ПТП в размери от по 55 000,00 лева – суми, които се покриват изцяло от лимита, определен в чл. 10, ал.1 Наредба № 18 от 10.11.2004 г. за задължителното застраховане по чл.77, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗ /отм./, но действала към датата на процесното събитие.

              До посочените стойности разглежданите претенции по чл.88, ал.1, т.1, б.”б” от ЗЗ /отм./ в ред. след изм. с ДВ бр.85/2004 г. следва да бъдат уважени, а в останалата им част до пълните предявени размери от по 120 000,00 лева – последните трябва да бъдат отхвър-лени като неоснователни и недоказани.

              Настоящата инстанция намира за неоснователно и наведеното от ответния фонд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия наследо-дател на ищците, поради не използването на предпазен колан. От заключението на приета-та по делото СМЕ бе установено, че наличието на поставен предпазен колан би намалило броя и тежестта на получените от пострадалия Б.И. увреждания, но това обстоя-телство, съгласно даденото от експерта заключение, от съдебномедицинска гледна точка не изключва, а още по-малко категорично, фаталния изход за това лице – предвид състоя-нието, в което то е намерено: със затиснати крака от навлезлия в купето двигател, с глава опъната силно назад и кръв от устата и носа. При тези данни първоинстанционният съд приема, че Гаранционният фонд не е установил по несъмнен начин в процеса - чрез про-веждането на пълно и главно доказване, в съответствие с изискването на чл.154, ал.1 ГПК, релевираното от него възражение, чието обективно съществуване да е основание за прило-жението на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД.

              Съобразно изхода на делото предпочитаният ответник следва да заплати на ищци-те и законната лихва върху присъдените им суми, считано от датата на подаване на иско-вата молба: 26.09.2008 г. до окончателното им заплащане - предвид нормата на чл.88, ал.5 от ЗЗ отм. /с молбата им до ГФ същите не са представили всички необходими документи относно настъпването на събитието, правото им да получат обезщетение и за размера на причинените им вреди, с оглед на което Гаранционният фонд не дължи лихви за забава до датата на предявяване на исковата молба в съда/, а на основание чл.78, ал.1 ГПК - и напра-вените в производството разноски в размери от по 594,14 лева - по компенсация с дължа-щите се на него такива от всеки ищец по чл.78, ал.3 ГПК на стойности от по 1 488,21 лева, както и в полза на СГС сумата 4 400,00 лева - държавна такса по делото.

 

              С оглед приетия изход от разглеждането на спора по отношение на претенциите спрямо предпочитания ответник, не следва да се разглеждат предявените от Д. М.и Р.М. при условията на евентуалност искове срещу втория ответник – ЗД „Б.И.” АД с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ - за същия вид вреди и размери от процесното застрахователно събитие, както и въпросите, свързани със законните после-дици от тяхното уважаване или отхвърляне.

              Водим от горното, Съдът

 

                                                               Р      Е     Ш     И:

 

              ОСЪЖДА Г. ф. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ”Граф И.” № 2 да ЗАПЛАТИ на Д.И. М. ***, с ЕГН ********** ***, офис 9 - адв.П.С., сумата 55 000,00 /петдесет и пет хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ /отм./ - в ред. след изм. с ДВ бр.85/2004 г., във връзка със смъртта на сина му Б.Д. Иванов с ЕГН **********, настъпила при ПТП от 10.11.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2008 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 594,14 лева /петстотин, де-ветдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/ - разноски по делото по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 120 000,00 ле-ва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

              ОСЪЖДА Г. фонд със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ”Граф И.” № ** да ЗАПЛАТИ на Р.М.М. ***, об-ласт К., с ЕГН ********** ***, офис 9 - адв.П.С., сумата 55 000,00 /петдесет и пет хиляди/ лева – обез-щетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ /отм./ - в ред. след изм. с ДВ бр.85/2004 г., във връзка със смъртта на сина й Б.Д. Ива-нов, ЕГН **********, настъпила при ПТП от 10.11.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2008 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 594,14 лева /пет-стотин, деветдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/ - разноски по делото по ком-пенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 120  000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

              ОСЪЖДА Г. ф.със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ”Граф И.” № * да ЗАПЛАТИ по сметката на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 4 400,00 /четири хиляди и четиристотин/ лева – държавна такса по делото.

 

              ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуално предявените искове от Д. И.М. с ЕГН ********** и Р.М.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр.С., ул.”П.” № *, вх.”*”, ет.*, офис * - адв.П.С., срещу Застрахователно дружество „Б.И.” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., ул."Л.” № 19, ЕИК ********** с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ с размери от по 120 000,00 лева – обезщетения за неимуществени вреди във връзка с ПТП, настъпило на 10.11.2005 г., ведно законните пос-ледици.                

 

              Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните - с въззивна жалба.

 

 

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: