Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №173
гр. ВРАЦА, 06.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 12.06.2020 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
М. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело
N 146 по описа за
2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на адв.М. Г. и адв.А.К.,
като пълномощници на Т.В.Б. ***, против Решение № 118/29.11.2019 г. по гр.д.№
434/2019 г. на Районен съд-Оряхово, с което са уважени предявените от Д.С.П.
против жалбоподателя искове с правно основание чл.
127, ал.2 от СК и чл.143 СК, като е постановено роденото от съвместното
съжителство на страните дете П.Т. Б. да живее при майката; упражняването на
родителските права спрямо детето е предоставено на майката и е определен режим на лични контакти на детето с бащата; Т.В.Б.
е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 150 лв.,
както и държавна такса върху присъдения размер на издръжката; отхвърлени са
предявените от жалбоподателя насрещни искове.
В жалбата се
поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Посочва се,
че първоинстанционният съд е направил всестранен анализ на събраните по делото
доказателства, но е достигнал до неправилен краен извод, който е в противоречие
с интересите на детето. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че бащата
има превес единствено в критериите, свързани с материалната и социално битова стабилност и с помощта от
трети лица. Посочва, че пренебрегнати остават доказателствата, сочещи по-добри
възпитателски и морални качества на бащата, а именно - представената Оценка на
потребностите от 04.10.2019 г., в която е отразено, че при проведените
посещения на родителите в ЦОП се установява, че бащата е изпълнителен,
отговорен към задълженията си, скромен, тих, търпелив и въздържан в действията
си, а майката е невъздържана, отправя обидни думи към бащата, които чува и
детето, отнася се несериозно към задълженията си, не може да контролира
действията си в присъствието на бащата, има нужда от помощ да овладява емоциите
си към бащата и неговите близки.
Жалбоподателят
изтъква, че неправилно районният съд е пренебрегнал по-добрите материални
възможности и битови условия в дома на бащата, тъй като в обитаваното от
майката жилище са налице неприемливи условия за живот. Счита, че неправилно
съдът е приел, че занижената хигиена не носи риск за детето, и не е съобразил
липсата на способност у майката да налага и осъществява контрол при
изграждането на ежедневни хигиенни навици у детето. Изтъква, че социалните
доклади са изготвени формално и без проследяване на случая, което се
потвърждава и от Постановление на РП-Оряхово от 22.10.2019 г. по пр.№ 627/2019
г., връчена на жалбоподателя след приключване на устните състезания в
първоинстанционното производство.
В жалбата се
сочи, че неправилно районният съд е приел, че трудовата ангажираност на майката
е критерий, по който следва да бъде предпочетена.Навеждат се доводи, че майката
е с нормирано работно време, за разлика от бащата, който има възможност сам да
организира и планира служебните си ангажименти като земеделски производител.
Жалбоподателят
счита също, че погрешно е прието, че майката е тази, която е полагала
преимуществено грижи за детето. Посочва, че бащата е този, който желае и има
реална възможност да полага грижи за детето. Намира, че неправилно е
пренебрегната липсата на пълноценна подкрепяща среда при бащата, както и че
недостатъчно е мотивиран извода, че майката е биологично по-пригодния родител с
оглед ниската възраст на детето.
Излагат се
оплаквания за неправилност на решението в частта, в която жалбоподателят е осъден
да заплаща издръжка на детето, считано от предявяване на иска - 09.07.2019 г.,
като се сочи, че е налице противоречие с определението за привременните мерки,
в което изрично е посочено, че за периода на действието му всеки от родителите
поема издръжката на детето, когато същото е при него в съответния период.
Жалбоподателят
се позовава на новонастъпили обстоятелства, водещи до влошаване положението на
детето. Твърди, че след постановяване на първоинстанционния акт в продължение
на две седмици за детето се е грижил само той, тъй като е било доведено при
него болно от майка му, поради невъзможност на същата да се грижи за него.
Твърди още, че промяна е настъпила и в местоживеенето на майката, която от
30.11.2019 г. се е настанила с двете деца в изоставена къща в края на селото,
тъй като е била изгонена от родителите си. Според жалбоподателя, детето изпитва
страх и не желае да живее в новата къща, но майката отказва да го остави при
бащата.
Жалбоподателят
моли за отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което
родителските права бъдат предоставени на бащата, на майката да бъде определен
режим на лични отношения с детето и да бъде осъдена да заплаща издръжка на
същото.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.З.Й., като пълномощник на ищцата Д.С.П.,
в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се поддържа, че
обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.
Въззиваемата
намира, че районният съд е направил задълбочена и всеобхватна преценка на
събраните доказателства, като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели,
становищата на социалните работници и заключението на съдебно-психологическата
експертиза. Оспорва твърденията в жалбата, че социалните доклади са формални и
съставени въз основа на изолирани посещения, като твърди, че се касае до
многократни посещения на социалните служби в дома на майката, вкл. по сигнали
на бащата, които няма как да бъдат планирани. Сочи, че именно тези сигнали и
посещения в известна степен са провокирали гнева й и словесната агресия към
бащата, който обаче също не е контролирал поведението си и е отвръщал с обидни
думи.
В отговора
се изразява съгласие с изводите на районния съд, че родителските права следва
да бъдат предоставени на майката, тъй като родителят е този, който следва да
упражнява ежедневно основните грижи, а не членовете на неговото семейство.
Изтъква се, че в действителност, когато детето трябва да е при бащата според
определените привременни мерки, всъщност грижи за него се полагат от сестрата
на ответника, което се установява безспорно от събраните по делото
доказателства.
Въззиваемата счита, че по-добрите финансови и
битови условия при бащата не са достатъчни, за да бъде обоснован извод, че
родителските права следва да се упражняват от него. Оспорва твърденията във
въззивната жалба, че се е настанила да живее, заедно с децата, в изоставена
къща в делото. Признава, че действително е напуснала дома на родителите си, но
твърди, че се е настанила в къща, предоставена й от собствениците, в която
битовите условия са много по-добри от предходното жилище и няма риск за живота
и здравето на детето.
В отговора
се сочи, че районният съд правилно е преценил, че ниската възраст на детето
обуславя нужда от непосредствени и специфични майчини грижи. Изтъква се, че
преимуществено майката е полагала грижи за детето от раждането му, докато
бащата е бил ангажиран с работата си, което предполага по-голяма близост и
привързаност на детето с нея. Акцентира се, че при бащата връзката с детето е
споделена с неговата сестра.
Въззиваемата не оспорва твърденията във
въззивната жалба, че детето е било
оставено известно време на грижите на бащата, но посочва, че това решение е
било взето съвместно от родителите, за да не отсъства майката от работа.
Иска се
жалбата да бъде оставен без уважение и решението да бъде потвърдено като
правилно, обосновано и законосъобразно.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да се
произнесе по правилността на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав
взе предвид следното:
Районен съд-Оряхово
е сезиран с искова молба на Д.С.П. ***, с която против Т.В.Б. от с.с. са
предявени следните обективно съединени искове:
1/ Иск с
правно основание чл.127, ал.2 СК - за определяне местоживеенето на детето П.Т. Б.
при майката Д.С.П.;
2/ Иск с
правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.59 ал.3 и ал.4 СК - за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете П.Т. Б. на майката Д.С.П.
и определяне режим на лични отношения на детето с бащата Т.В.Б.;
3/ Иск с
правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 СК - за осъждане на ответника Т.В.Б.
да заплаща ежемесечна издръжка за детето П.Т. Б., чрез неговата майка Д.С.П., в
размер на 150,00 лв., считано от предявяване на иска до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска.
В исковата
молба се посочва, че страните са живели на съпружески начала около 3 години,
като от съжителството им е родено детето П.Т. Б.. Твърди се, че в периода от
раждането му до м.05.2017 г. детето е отглеждано съвместно от двамата родители
в дома на ответника, след което до м.08.2017 г. за него се е грижила майката на
ищцата, поради ангажираността на родителите във връзка с осъществяваната от
ответника дейност като земеделски производител-животновъд. Посочва се, че след
като детето е проходило, родителите отново са взели детето при себе си и са
наели жена, която да помага в грижите за него. През м.03.2018 г. детето е
започнало да посещава детска ясла, а на следващия месец ищцата е започнала
работа по програма за заетост към Кметство с.***.
Ищцата твърди,
че поради заетостта й по трудовия договор и в животновъдното стопанство,
сестрата на ответника е започнала да помага в грижите за детето и тогава са
започнали проблемите. Сочи, че сестрата на ответника е решила, че ищцата не
полага достатъчно добри грижи за детето и е започнала да ограничава контактите й
с детето, като дори го е завела на море без нейно съгласие. Твърди също, че от
началото на м.06.2019 г. сестрата на ответника е започнала да й забранява да
вижда детето си и да контролира контактите им, което е наложило и намеса на
социалните служби. В исковата молба се сочи, че ответникът не се е
противопоставил на това поведение на своята сестра и не е подкрепил ищцата, а е
започнал да я обижда, поради което тя го е напуснала. Посочва се, че с оглед
невъзможността да бъде постигнато споразумение между страните за това при кого
да живее детето и кой да упражнява родителските права, е налице правен интерес
от предявяването на настоящите искове.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от насрещната страна Т.Б., в
който се оспорва основателността на предявените искове. Ответникът оспорва
всички изложени в исковата молба твърдения относно начина на отглеждане на
детето. Твърди, че ищцата му е помагала в отглеждането на животните само през
2017 г.и то не целодневно, като в периода от м.05.2017 г. до м.08.2017 г. е
водила детето при майка си за по два-три часа сутрин, след което го е връщала
вкъщи. Посочва, че през м.01 и м.02.2018 г. са наели детегледачка, тъй като
ищцата е ходила да помага за два-три часа сутрин в грижата за животните, след
което Д.П. е започнала работа по програма за трудова заетост.
Ответникът
оспорва твърденията, че сестра му Й.В. е ограничавала контактите на ищцата с
детето и се е опитвала да го отчужди от майката. Твърди, че сестра му е
помагала в грижите за отглеждане на детето, тъй като ищцата не е искала да се
занимава с малкия П., неглижирала е необходимостта от изграждане на навици и е
бездействала по отношение възпитанието на детето.
В отговора
се посочва, че ищцата настройва детето против ответника и неговите близки.
Твърди се, че в дома на родителите на ищцата не са налице необходимите битови
условия за отглеждане на детето.
В срока по
чл.211, ал.1 вр. чл.131 ГПК Т.В.Б. е предявил насрещни искове против Д.С.П.,
както следва:
1/ Иск с
правно основание чл.127, ал.2 СК - за определяне местоживеенето на детето П.Т. Б.
при бащата Т.В.Б. на адрес: ***;
2/ Иск с
правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.59 ал.3 и ал.4 СК - за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете П.Т. Б. на бащата Т.В.Б.
и определяне режим на лични отношения на детето с майката Д.С.П.;
3/ Иск с
правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 СК - за осъждане на ответницата по
насрещния иск Д.С.П. да заплаща ежемесечна издръжка за детето П.Т. Б., чрез
неговия баща Т.В.Б., в размер на 140,00 лв., считано от предявяване на насрещния
иск до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В насрещната
искова молба се твърди, че страните са живели на семейни начала от м.08.2015 г.
до 23.06.2019 г. в жилище в с.***, което е собственост на родителите на ищеца.
От съвместното им съжителство е родено детето П.Т. Б.. Посочва се, че заедно с
тях е живяло и голямото дете на ответницата - И.К.Д., като на 23.06.2019 г.
ответницата е напуснала жилището, заедно с по-големия си син и е оставила П.
при бащата. Твърди се, че на 17.07.2019 г. е дошла да види детето и го е взела
със себе си, въпреки неговото нежелание, поради което ищецът е сигнализирал
Отдел "Закрила на детето", гр.Оряхово.
Ищецът
твърди, че още от раждането на детето ответницата не е полагала адекватните и
необходими грижи за П. и за домакинството. Счита, че самата Д.П. няма изградени
елементарни хигиенни, поведенчески и трудови навици, поради което не може да
научи на тях и детето. Посочва, че след като детето е навършило една година,
майката е престанала да му приготвя храна, престанала е да следи да режима на
хранене и спане на детето, не е поддържала необходимата хигиена. Това е
наложило помощ при отглеждането на детето да оказват майката и сестрата на
ищеца. В насрещната искова молба се посочват конкретни случаи, при които детето
е било болно, но според ищеца майката не е реагирала адекватно и не е потърсила
своевременно лекарска помощ. Ищецът твърди, че разполага с по-добри битови и
финансови възможности за отглеждане на детето и може да разчита на ежедневна
подкрепа от своите близки.
Пред
първоинстанционния съд е протекло производство за определяне на привременни
мерки, което е приключило със спогодба, одобрена от районния съд с протоколно
определение от 26.07.2019 г., по силата на която родителските права се
упражняват съвместно от двамата родители Д.С.П. и Т.В.Б., като от понеделник до
четвъртък в 17:00 часа родителските права се осъществяват от майката Д.С.П., а
през останалото време от седмицата - от 17:00 часа на четвъртък до 17:00 часа в
неделя родителските права ще се осъществяват от бащата Т.В.Б.. Уговорено е, че
предвид съвместното упражняване на родителските права , издръжката на детето се
осигурява от родителя, при когото е в момента.
Пред двете
съдебни инстанции са събрани писмени и гласни доказателства. Приети са социални
доклади на Дирекция "Социално подпомагане"-Оряхово.
След като
обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установена
следната фактическа обстановка:
Между
страните не се спори, че са живели на семейни начала за период от около 3
години, като от съвместното им съжителство на 08.07.2016 г. е родено детето П.Т. Б.. Това обстоятелство се
потвърждава и от приложените по делото заверения копия от удостоверения за
раждане, издадени въз основа на Акт за раждане № 97/13.07.2016 г. на Община
Кнежа.
Представени
са служебни бележки и приходни квитанции, от които се установява, че по време
на съдебното производство детето П.Т. Б. посещава Детска градина *** в с.***.
От
представените с исковата молба заверени копия от трудов договор № 26/09.08.2018
г. и удостоверение за получени брутни месечни доходи се установява, че ищцата Д.С.П.
работи
по трудово правоотношение на
длъжност "работник поддържане територии за обществено ползване",
с основно месечно възнаграждение – 510.00
лева, като в периода от м. 08.2018 г. до м.06.2019 г. е получила брутно възнаграждение в общ размер от 5781,06
лева или средномесечно по 525,55 лева.
Между
страните не се спори, а и от приложеното към насрещната искова молба копие от
карта за идентификация се установява, че ответникът Т.В.Б. е регистриран като
земеделски производител. Представена е и годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ, от която е видно, че ответникът има регистриран постоянен доход за 2018
г. Пред настоящата съдебна инстанция са представени и нотариални актове, от
които е видно, че Т.Б. е закупувал недвижими имоти и земеделски земи в с.***.
Безспорно е
обстоятелството, че по време на съвместното си съжителство страните са живели
заедно в къща, находяща се на адрес: с.***, ул."П.Д.П." № 29, която е
собственост на родителите на Т.Б.. В приложените пред първоинстационния съд социални
доклади на ДСП-Оряхово е отразено, че къщата се състои от три стаи и хол, има
голяма кухня с трапезария, спално помещение, баня и антре. Сочи се, че жилището
е електрифицирано и водоснабдено, в добро техническо състояние е, обезопасено
е, условията за живеене и хигиената са добри, има стандартно обзавеждане с
всичко необходимо за бита и са налице условия за нормално отглеждане и развитие на дете. Констатациите
се подкрепят от показанията на свидетелите на ответника, които установяват, че в
обитавания от Т.Б. дом има всички необходими условия за отглеждане на детето
/св. И.Т./, поставена е дограма, извършено е саниране, "фризерите са пълни
с месо, а градината - с овошки" /св.Й.К./.
Не се спори
и относно обстоятелството, че съвместното съжителство на страните е продължило до м.юни 2019 г., когато ищцата е напуснала ответника и се е установила да живее в жилището на своите
родители на адрес: с.***, ул."П.Д.П." № 15. В изготвените пред
районния съд социални доклади на ДСП-Оряхово е отразено, че от къщата се
ползват две стаи, че жилището е обзаведено скромно, но има всичко необходимо за
бита и няма реална опасност за живота и здравето на детето, в средата, в която
живее. При изслушването в съдебно заседание и в социалния доклад от 23.10.2019
г. социалният работник е посочил, че хигиената
в този дом е занижена, жилището не е добре поддържано и има нужда от ремонт.
Социалният работник сочи, че Д.П. има навици за поддържане на лична хигиена и
на хигиена на дома, но е непостоянна в
спазването на някои правила. В показанията си пред първоинстанционния съд свидетелката
на ответника Й.Н. също установява, че хигиената в дома на родителите на ищцата
не е на необходимото ниво, тъй като
влизат кучета и котки отвън, бабата е инвалид и ходи до тоалетна в стаята, а
също и пуши в стаята.
След
приключване на първоинстанционното производство, ищцата Д.С. П. се е преместила да живее в друго жилище на
адрес: с.***, ул."***" № 3. В изготвения пред настоящата съдебна
инстанция социален доклад от ДСП-Оряхово е отразено, че обитаваният от ищцата и
нейните деца дом представлява къща с антре, кухня, баня и спалня. Жилището е
електрифицирано и водоснабдено, кухнята е обзаведена с необходимите предмети и
вещи от първа необходимост, банята е функционираща. При изслушването й в с.з.
на 12.06.2020 г. Д.П. обяснява, че къщата, в която живее в момента, се състои
от две части - едната част включва кухня с малко преддверие, тераса и баня,
които се обитават от нея и децата, и другата част включва три стаи, коридор и
мазе, които са необитаеми, поради срутвания на тавана и мазилката. Твърди, че
децата не влизат без нея в необитаемата част. В показанията на св.Й.Н., дадени
пред настоящата инстанция, се твърди, че при посещенията в новия дом на ищцата
е виждала, че условията са мизерни, разхождат се котки, бойлерът не е
обезопасен, гърнето е непочистено. Пред въззивния съд е разпитан и свидетел на
ищцата - Г.Н., който твърди, че в обитаваното от Д.П. жилище е подходящо за
отглеждане на деца.
От
обясненията на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че както по време на съвестното им съжителство, така и след
фактическата раздяла през м.06.2019 г. между страните са
възниквали множество противоречия, свързани с отглеждането и възпитанието на
детето им П..
Районният съд, при спазване разпоредбата на
чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.6 СК, е изслушал родителите в с.з. на 03.09.2019 г.
Ищцата Д.П. заявява, че желае да й бъдат
предоставени родителските права, тъй като полага повече грижи за детето,
отколкото ответника. Сочи,
че по време на съвместния им живот се е грижила както за П., така и за другото
си дете, което е на седем години, като в същото време е помагала и на ответника
в работата му. Именно,
поради помощта, която оказвала на ответника,
била допуснала неговата сестра да се включи в помощта при отглеждането на
децата. Всеки
месец давала на ответника по 150.00 лева за гориво за колата, за това, че двете
деца се карат на детска градина. Твърди,
че отношенията им се били влошили през месец януари 2019г., тъй като ответникът
започнал да я обижда и два пъти я е хванал за гушата.Смята, че причина за това
е ревност от негова страна, тъй като ходи на работа, а работата й е такава, че
около нея има много мъже. Разделили
се, защото спряла да дава пари, а ответникът е започнал да я обижда. Твърди, че сестрата на ответника
непрекъснато се меси в споровете им и създавала интриги помежду им. Разказва, че ответникът не й позволил да
види детето, което било при лелята под предлог, че като я види ще се разплаче,
че последна научила, че детето ще ходи с леля си на море. За последното не била съгласна, но за да
няма скандали допуснала П. да отиде на море. Твърди, че детето пред нея говорело само
за леля си и вуйчо си, а не и за баща си. Сочи, че откакто са постановени
привременните мерки бащата не полага никакви грижи за детето, а за него се
грижат лелята, вуйчото, бабата и дядото. Посочва, че
е с
работно време от 08.00 часа до 12.00 часа и от 13.00 часа до 16.00 часа от
понеделник до петък, като през ваканциите на детето и когато детската градина е
в почивка заявява, че при необходимост ще ползва отпуск.
Ответникът
Т.Б. заявява, че иска родителските
права над детето, тъй като майката не полага адекватни грижи, не храни децата си
редовно, не ги мие, не поддържа хигиената им на
необходимото ниво и когато имат нужда от лечение, не ги лекува
адекватно. Притеснява
се и от нейното психическо здраве, тъй като постоянно е агресивна и изнервена. Неадекватна е в ситуация за лекуване и забравя да даде хапчета. Като причина да не постигнат консенсус с
ищцата изтъква нейната агресия спрямо него и близките му, която агресия се
изразявала в обиди и закани.
Събраните по
делото свидетелски показания са противоречиви и се оформят в две групи.
Свидетелите
на ищцата - Й.И. и И. Г. считат, че причините за неразбирателството между
страните са в поведението на ответника, който обижда и нагрубява ищцата и не се
държи добре с нея. Същите свидетелки заявяват, че Т.Б. не обръща внимание на детето /св.Й.И./ и
не се грижи за него, тъй като по цял ден е на кошарата /св.И.Г./. Според двете
свидетелки, грижи за детето се полагат от лелята и то се отглежда в нейния дом,
а не при бащата. Свидетелките считат, че Д.П. се грижи много добре за детето,
тъй като то винаги е чисто, изкъпано, облечено и му е осигурено всичко
необходимо. Установяват, че детето е привързано към по-голямото си братче, че си
играят заедно и майката осигурява всичко необходимо и за двете деца.
Свидетелите
на ответника Й.Н. /сестра на Т.Б./, Й.К. и И.Т. установяват, че в дома на Т.Б.
има много добри условия за отглеждане на детето и същият разчита на помощта на
своите родители, на сестра си и нейното семейство при обгрижването на детето.
Според свидетелката Н., причините за неразбирателството между страните са в
неадекватното поведение на ищцата и липсата на достатъчно грижи, което е
наложило свидетелката да започне да помага при отглеждането на детето.
Свидетелката установява, че по време на съвместното съжителство на страните
майката не е полагала достатъчно грижи за личната хигиена на П., за създаването
на нормален хранителен и дневен режим на детето, както и за хигиената на дома.
В показанията си свидетелката Н.
заявява, че след раздялата на страните е имало конкретни случаи, в които
при предаването на детето ищцата е предизвиквала скандали и е започвала да
крещи на ответника, като това се е случвало в присъствието на детето и е водело
до разстройването му, и дори се е налагало да бъде викана полиция.
Свидетелката
Н. е разпитана и пред настоящата съдебна инстанция, като установява, че след
приключване на първоинстанционното производство до м.03.2020 г. детето е
отглеждано съобразно режима на лични отношения и родителите са спазвали всички
уговорки, с изключение на края на м.11.2019 г., когато детето е било болно и
бащата е поел грижи за период от две седмици, тъй като майката е била на работа
и не е имала възможност да го гледа. Свидетелката твърди, че по време на
извънредното положение през м.04. и м.05.2020 г. детската градина е била
затворена и грижите за детето са били поети от Т.Б., който се е преместил
заедно с детето в дома на свидетелката, за да може и тя да помага. Свидетелката твърди, че брат й е наел
работник, който да му помага в работата и към момента е ангажиран по два часа
сутрин - от 05:00 часа до 07:00 часа и два часа следобяд - от 14:00 часа до
16:00 часа, през което време има нужда от помощ за детето. Свидетелката
заявява, че останалото време Т. е прекарвал с детето, научил го е да си мие
зъбите, полагал е лично грижи за хигиената му, играели са заедно, приспивал го
е.
Настоящият
съдебен състав дава вяра на показанията на свидетелката Н., въпреки близката й
родствена връзка с ответника, тъй като същите се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства, както следва:
Представена
е докладна записка от 18.07.2019 г., от която се установява,
че на 17.07.2019г. ответникът Б. е подал сигнал до РУ на МВР – Оряхово, като заявил, че около 19.00
часа в дома му се е
явила Д.П. и
е взела детето им, което започнало да плаче. Настоял е
детето да му бъде върнато. По
същото време на работа били полицейските служители А.М. и М.С., които посетили дома на
ищцата, която им заявила, че бащата не е искал да й даде детето
и е започнал да я обижда. В докладната записка е отразено, че детето П. по време на
проверката в дома на майката е във видимо добро състояние и е направено предложение преписката да бъде предадена
на служитеб ДПС при РУ-Оряхово.
На
30.07.2019г. Т.Б. е депозирал жалба пред РУ на МВР, в която сочи, че на
26.07.2019г. вечерта е получил обаждане от ищцата, като същата е отправила
заплахи за саморазправа към свидетелката Н., както и че на опита му да се
поинтересува за детето си, ищцата отговорила с грубо и арогантно поведение и
обиди спрямо него и семейството му. Поискал
е ищцата да бъде предупредена контактите с него да бъдат само в интерес на
детето. С
протокол за предупреждение от 01.08.2019 г. Д.П. е предупредена на основание чл.65, ал.2 от
ЗМвР да се въздържа от физическа и психическа саморазправа спрямо ответника и
всички спорни въпроси да решават по законоустановения правов ред.
На 04.08.2019г. ответникът е
подал сигнал до РУ на МВР – Оряхово за
скандал в дома му. Полицейските
служители, които посетили дома на ответника, установили,
че ищцата е отишла в дома на ответника и отказала да си тръгне, като целта й
била двамата да поговорят за взаимоотношенията си и евентуално да заживеят
отново заедно. На
ищцата е съставен АУАН.
На
05.08.2019г. Т.Б. е подал жалба до директора на РДСП
– Враца, в която е отразил
своето недоволство от отразеното в изготвения по делото социален доклад и
поискал извършване на проверка от по – високо ниво, за да се установи адекватни
ли са грижите на майката към детето и да се види при какви условия живее то. С
писмо от 20.08.2019г. от директора на РДСП – Враца, ответникът е уведомен, че
лично директорът, съвместно с гл.експерт ЗД са извършили проверка, с цел
изясняване на поставените от него въпроси. Отразено е, че на 19.08.2019г. е бил
посетен адреса,
на който се отглежда детето, като при проверката било установено, че майката е
осигурила задоволителни условия за отглеждането на П., както и за другото й по
– голямо дете. Посочено
е, че хигиената в жилището не е била на необходимото ниво, за което ще се дадат
препоръки към нея от ОЗД – Оряхово. Отразено
е, че за децата е осигурена храна, приготвена от майката и съхранена в
хладилник. На
детето са осигурени дрехи и обувки, подходящи за възрастта, пола и сезона. По думи на бабата, майката полагала
усилия относно задоволяване потребностите на двете си деца, като посочила и
необходимостта от поемане на родителските задължения и от страна на бащите на
децата. Посочено
е още, че не са констатирани рискове
за живота и здравето на детето и майката
полага всички необходими грижи за задоволяване потребностите му, а детето е в добро психическо и
физическо здраве. На
ответника са дадени препоръки, че с оглед възникналите конфликти между него и ищцата, е необходимо да
посещават редовно консултациите в ЦОП – Оряхово, с цел оказване на помощ
отспециалисти за преодоляване на междуличностните им конфликти, предотвратяване
на евентуално емоционално страдание и разстройства в детското поведение,
свързано с раздялата между родителите и превенция от родителско отчуждение.
По делото са
приложени писмени доказателства, от които се установява, че през м.09.2019 г. в
Център за обществена подкрепа, гр.Оряхово са проведени множество срещи на
двамата родители с психолог и социален работник.
Видно от
съставения протокол, на 01.09.2019 г. сътрудник социални дейности и психолог са
посетили дома на Д.П. и е присъствал при предаването на детето П. на бащата Т.Б..
По време на срещата бащата е бил спокоен и адекватен, а майката Д.П. е била
нервна и неспокойна, показала е непристойно поведение, държала се е арогантно и
невъзпитано и е наричала ответника с обидни думи. Отказала е да приеме носените
от ответника лакомства за децата, не му е позволила да влезе в къщата, за да
обезопаси електрическите контакти. На майката е било напомнено, че не е
допустимо да показва такова поведение пред децата, но тя не е пожелала да се
вслуша в съветите. Отразено е, че Т.Б. е бил силно притеснен, че детето става
свидетел на скандалите.
На
04.09.2019 г. е проведена екипна среща в ЦОП-Оряхово в присъствието на двамата
родители и е изготвена Оценка на потребностите, заверено копие от която е
приложено по делото.
На
09.09.2019 г. е проведена среща с Т. В. и Й.В., които са изразили силна загриженост
за здравето на детето П. и са споделили притесненията си от начина, по който Д.П.
се грижи за детето и условията в дома на родителите й, в които се отглежда П..
На
10.09.2019 г. е проведена беседа с Д.П., чиято цел е била повишаване на
родителския капацитет относно сигурността и безопасността на децата. В
съставения протокол е отразено, че по време на срещата Д. постоянно измества
фокуса на темата и разказва за семейните си отношения с Т..
На
16.09.2019 г. е проведена нова среща с Т.Б., като видно от съставения протокол
той е посетил центъра, притеснен от поведението на Д.П., която на 13.09.2019 г.
е влязла в имота му без позволение, въпреки че той многократно й е казвал, че
не желае да се среща и разговаря с нея, освен по въпросите, свързани с детето.
Оплакал се е, че Д. се е държала непристойно и арогантно, била е без дрехи,
започнала е да крещи, да вика и да го обижда. По време на срещата Т.Б. е
показал притеснение , че поведението й може да навреди на децата.
На следващия
ден - 17.09.2019 г. Д.П. е посетила центъра емоционално възбудена и гневна.
Заявила е, че не желае повече да посещава центъра, тъй като не вижда смисъл и
няма финансови възможност. Отново й е било пояснено каква е целта на работата и
защо е необходимо да бъде включена в програма за повишаване на родителския
капацитет. Д. е подала заявление вх.№ 48/17.09.2019 г., в което е записала, че
прекъсва по собствено желание посещенията си в центъра. В съставения протокол
от срещата е отразено, че при посещенията си в центъра Д.П. не е показала
интерес и желание за промяна и осмисляне на поведението си, трудно й е да
превъзмогне гнева си и лошото отношение към близките на Т., както и да
контролира емоциите и поведението си, не е склонна и отказва да полага усилия
за създаване на нормални отношения на сътрудничество между семействата в
интерес на детето.
На
27.09.2019 г. Д.П. отново е посетила центъра, като от представения протокол е
видно, че се е извинила за поведението си и се е съгласила да продължи работата
по програмата за повишаване на родителски капацитет.
След
приключване на работата с родителите в ЦОП е изготвен заключителен доклад от
18.10.2019 г., в който е описана подробно работата по случая, проведените срещи
с родителите и постигнатите резултати. Изразено е следното становище: Жизнените
потребности на детето от храна, нормални битови условия, чисто и подходящо
облекло, необходима лична хигиена и здравеопазване са задоволени от родителите,
като майката трябва да обърне голямо внимание за постоянното поддържане на
хигиената и овладяване емоционалното си поведение. В семейна среда се гарантира сигурността
на детето. Осигурена
му е закрила от вредни фактори и опасности. Родителите правилно разбират рисковете и
опасностите в дома и извън него. Емоционалните
потребности на детето, свързани с проява на внимание, близост, сигурност и
подкрепа са задоволени. Въпреки
раздялата на родителите, конфликта и напрежението между тях, връзката "родител – дете" не е прекъсната. Родителите се стремят да създават у
детето чувство, че е особено ценено и важно за тях. Установено е, че за детето се полагат
адекватни грижи и от двамата родители. През
изминалия краткосрочен период и двамата родители демонстрират загриженост, адекватни умения според
възможностите си за пълноценното отглеждане на детето. Към момента на изготвяне на доклада не
се отчита риск за живота и здравето на детето в семейството и на майката и на
бащата. И
двамата родители са преминали
програмата за доброто успешно родителстване и повишаване на родителския
капацитет, като са преминали успешно и теста по темите за успешни родители. И двамата се определят като авторитарен
и либерален стил на възпитание – важен, уважаван, почитан, свободолюбив,
толерантен, демократичен.
След
приключване ползването на социалната услуга - ЦОП, гр.Оряхово, пред районния
съд е изготвен нов социален доклад от ДСП-Оряхово от 23.10.2019 г., в който е
изразено становище от ОЗД-Оряхово, че начинът на живот в семейството на двамата
родители не представлява риск за здравето на детето и правилното му развитие,
като потребностите му се задоволяват и от двамата родители и е осигурена
сигурна среда за отглеждането му, детето е социализирано и посещава детско
заведение, което оказва благоприятно влияние върху развитието му.
Пред
настоящата съдебна инстанция ищцата е представила допълнителни писмени
доказателства - 3 бр. болнични листа, от които е видно, че през м.01. и
м.02.2020 г. е вземала отпуск по болест за гледане на дете.
Ответникът
също е представил допълнителни писмени доказателства - дипломи и удостоверения,
от които е видно, че има завършено средно образование и придобити квалификации.
Пред
районния съд е назначена и изслушана съдебно-психологична експертиза. От
заключението на вещото лице В.Д. се установява, че психологическото,
нравственото и интелектуалното развитие на детето са в норма, съответни на
възрастта и пола му. Вещото лице счита, че е двамата родители притежават
необходимия родителски капацитет и емоционална зрялост за отглеждане на детето,
както и че и двамата са адекватни към желанията и нуждите на детето. Според
заключението, при майката проявяваният интерес и близостта с детето са
по-големи с оглед възрастта на П., а при бащата връзката е споделена с неговата
сестра Й.. Вещото лице счита, че има
нездрава психологическа дистанция и на двамата родители спрямо детето, тъй като
при бащата отсъства контрол над детето, а майката има склонност към авторитарно
отношение и хиперопека. Впечатленията на вещото лице са, че двамата родители са
в грубо нарушена комуникация помежду си и взаимно си отправят непрекъснати
нападки, но на този етап няма индикации детето да има подтисната емоционална
привързаност спрямо другия родител. Вещото лице констатира, че към момента на
изготвяне на експертизата няма индикации за наличие на негативни последствия
върху психичния и емоционалния свят на детето.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
І. По претенцията за определяне местоживеене на детето,
упражняване на родителските права и режим на лични отношения.
При разрешаването на въпроса за упражняването на родителските права п
равно релевантен е интересът на детето. Преценката на този интерес се
обуславя от съвкупността на всички обстоятелства по конкретния случай. В ППВС №
1/1974 год. е разяснено, че интересите на децата следва да бъдат преценени с
оглед следните обстоятелства: възпитателски качества на родителите, морален лик
на родителите, грижи и отношение на родителите към детето, желанието на
родителите за отглеждане на детето, привързаност между детето и родителите, пол
и възраст на детето, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и
други материални условия на живот. Тези критерии изрично са залегнали и в
разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, приложима в случая по силата на препращащата
разпоредба на чл.127, ал.2 СК, според която при разрешаването на въпроса за
родителските права съдът взема предвид всички обстоятелства с оглед интереса на
детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите и привързаността на
децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от
трети лице, социалното обкръжение и материалните възможности.
От събраните по делото
доказателства се установява, че непосредствено след раждането детето е
отглеждано преимуществено от майката, което е нормално с оглед биологичните
нужди на всяко новородено дете. След навършването на едногодишна възраст, в грижите
за детето са се включили майката на ищцата, както и сестрата и родителите на ответника,
а за известен период грижи са полагани и от детегледачка. Към настоящия момент,
съгласно договорените в хода на съдебното производство привременни мерки, грижи
за детето П. се полагат от двамата родители в определени периоди от седмицата.
Въззивният съд намира, че полаганите
грижи от двамата родители са добри и адекватни, тъй като от една
страна се осигурява
възможност на детето да има пълноценен контакт с всеки от тях, а от друга
страна - от
социалните доклади се установява, че П. израства като здраво,
жизнерадостно и общително дете, с изградени здрави
емоционални
връзки,
както със своя баща, така и с майка си. Действително от доказателствата по делото се установява,
че ищцата полага повече лични грижи за детето, а грижите, които бащата полага
са споделени с неговата сестра, която му помага. Не се доказаха обаче изложените
в исковата молба и поддържани в хода на съдебното производство твърдения на
ищцата, че сестрата на ответника обсебва детето, възпрепятства контактите му с
майката, както и че това нейно поведение се поощрява от ответника. Както пред
социалните служби, така и пред съда и двамата родители демонстрират загриженост
и силно желание за отглеждане на детето.
При
обсъждане на комплекса от обстоятелства, които имат значение да бъде
предпочетен единия родител, настоящият съдебен
състав намира, че "най-добрият интерес на детето" по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗакрД изисква да бъде бъде съобразено
в чия семейна, битова и социална среда П. ще има по-добри условия за физическо,
емоционално и интелектуално съзряване и израстване.
Не случайно в закона и съдебната практика на първо
място при изброяване на обстоятелствата, които имат правно значение относно
разрешаването на въпроса за упражняване на родителските права, са посочени
възпитателските качества. Правилното възпитание на детето и формирането му като индивид зависи
преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите и умението им да направляват детето, да дават
положителен пример, да внушават правилни постъпки и пр. Преценката относно
тези качества следва да бъде извършена
въз основа на конкретното проявление на личността на всеки от родителите и
неговите постъпки. От събраните по
делото доказателства се установи, че след раздялата на страните е имало няколко
случая, при които ищцата предизвиква скандали, проявява нервност и агресивно
поведение, отправя обидни думи и нападки към ответника и неговото семейство,
като част от тези скандали са били в присъствието на детето. При проведеното
обучение за повишаване на родителския капацитет на страните, към Д.П. е
отправена препоръка, че следва да полага усилия за овладяване на емоционалното
си поведение. Същевременно при проведените посещения на родителите в ЦОП са
изготвени протоколи, в които е отразено, че бащата е изпълнителен, отговорен
към задълженията си, скромен, тих, търпелив и въздържан в действията си. Мнението
на социалните работници е, че детето е спокойно и няма признаци на тревожност,
но въпреки това заключение настоящият съдебен състав намира, че поведението на
майката не дава положителен пример на детето и не способства за неговото правилно
възпитание.
На следващо
място, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,
че материално-битовите условия в дома на бащата са значително по-добри,
отколкото тези при майката. От
социалните доклади на ДСП-Оряхово и свидетелските показания се установява, че
жилището, в което живее бащата, представлява къща, собственост на неговите
родители, която се състои от три стаи и хол, има голяма кухня с трапезария,
спално помещение, баня и антре. Жилището е електрифицирано и водоснабдено, в
добро техническо състояние е, обезопасено е, условията за живеене и хигиената
са добри, има стандартно обзавеждане с всичко необходимо за бита и са налице
условия за нормално отглеждане и
развитие на дете. Първоначално след раздялата майката е заживяла в жилището на
своите родители, в което са обитаеми две стаи, населявани от нея, двете й деца
и родителите. Както от свидетелските показания, така и от социалните доклади е
установено, че битовите условия в този дом не са добри и хигиената е занижена.
В момента майката живее в жилище, което й е предоставено безвъзмездно от
собствениците, за да се грижи за него. Обитаваната от нея и децата част се
състои от кухня с преддверие, тераса и баня, а останалата част е необитаема и
дори - опасна за децата, тъй като има рушащи се тавани и мазилки, според
признанията на самата ищца в с.з. на 12.06.2020 г. От гласните доказателства -
показанията на св.Й.Н., дадени пред двете съдебни инстанции, се установява, че
ищцата не поддържа на необходимото ниво хигиената в дома си. Съдът дава вяра на
тези показания, тъй като се подкрепят, както от социалните доклади на
ДСП-Оряхово, в които е отразено, че първоначално обитаваното от ищцата след
раздялата й с ответника жилище е със
занижена хигиена, както и от заключителния доклад на ЦОП-Оряхово, в който се
сочи, че майката трябва да обърне голямо внимание за постоянното поддържане на
хигиената в дома.
Друг фактор,
по който приоритет следва да бъде отдаден на бащата, е наличието на подкрепяща
среда. От всички събрани доказателства се установява, че при отглеждането на
детето Т.Б. разчита на помощта на своите родители, както и на сестра си и
нейното семейство, докато ищцата Д.П. отглежда двете си деца сама и не разчита
на чужда помощ.
Критерий, по
който майката има превес, е биологичната й пригодност за отглеждане на детето с
оглед ниската му възраст. Доколкото обаче детето не е в кърмаческа възраст и
вече посещава детско заведение, то само този критерий не може да бъде решаващ
при разрешаването на въпроса за предоставянето на родителските права.
В обобщение на изложеното
дотук, съдът намира, че и двамата
родители са в състояние да полагат добри грижи за отглеждането на П., имат желание
и готовност да се грижат за детето, привързани са силно към него. Доколкото
обаче съдът отдава приоритет на възпитателските качества на бащата и на
неговата семейна, битова и социална среда, като предпоставяща по-добри условия
за нормалното физическо, емоционално и интелектуално съзряване и израстване на
детето, то в интерес на детето е
родителските права да бъдат предоставени на бащата и то да живее при него.
Въззивният
съд намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения, който ще
осигури нормално ежедневно отглеждане на детето от бащата, но същевременно ще
способства за запазване на емоционалната му привързаност към майката, както и
ще предотврати липсата на конфликти между родителите по време на по-големите
празници, а именно: майката Д.П. ще може
да вижда и взема с преспиване при себе си детето П. всяка нечетна седмица от календарната година за времето от
18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, както и
по един месец през лятото - юли или август, който не съвпада с планувания годишен
отпуск на бащата; както и да вижда и взема детето при себе си през всяка четна година за Великден, за Новогодишните и личните празници на детето, а през нечетна година
- за Коледните и другите официални
празници. Този
разширен режим на лични отношения ще подпомогне
превъзмогването на противоречията между родителите и в бъдеще би могло
да доведе до установяване на нормални отношения и възможност за свободна форма на общуване, която ще е в
интерес на всяка от страните и най-вече на детето.
ІІ. По претенцията за издръжка:
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.2 СК задължението за издръжка е безусловно и
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Законовите
критерии относно размера на издръжката, дължима на ненавършилите пълнолетие
деца, са уредени в разпоредбата на чл.142, ал.1 СК, според която размерът на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя.
В конкретния
случай парична издръжка ще се дължи от майката като родител, който няма да е
пряко ангажиран в ежедневното отглеждане на детето. Бащата, като родител на
когото се предоставят родителските права, участва в издръжката на детето чрез
грижите и средствата, които отделя при отглеждането за задоволяване на
ежедневните му нужди. Предвид факта, че майката е с минимални доходи и има
задължение за издръжка към още едно ненавършило пълнолетие дете, настоящият
съдебен състав намира, че същата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка за П.
в минималния размер, определен от разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, а именно -
1/4 от минималната работна заплата.
Предявеният
насрещен иск е за присъждане на издръжка от 140,00 лв. Към момента на
депозиране на насрещната искова молба размерът на минималната работна заплата в
страната е бил 560,00 лева и размерът на претендираната издръжка е бил съобразен
с минималния дължим от родителя размер на издръжката на едно дете съгласно
чл.142, ал.2 СК. Към настоящия момент обаче размерът на минималната работна
заплата е 610,00 лв., при което дължимата минимална издръжка е в размер на
152,50 лв. Макар и да не е направено изменение на иска, съдът е длъжен да спази
императивната разпоредба на чл.142, ал.2 СК и служебно да присъди
законоустановения минимален размер на издръжката. Ето защо Д.П. следва да бъде
осъдена да заплаща на Т.Б., в качеството му на баща и законен представител на
малолетното дете П., месечна издръжка в размер от 152,50 лв., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска. Издръжката следва да бъде
присъдена, считано от влизане в сила на настоящия съдебен акт, а не от момента
на предявяване на насрещния иск, тъй като по време на съдебното производство са
одобрени привременни мерки, съгласно които всеки от родителите поема издръжката
на детето за времето, през което то е при него. Издръжката се присъжда до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
Като е достигнал
до други изводи и е постановил детето да живее при майката, предоставил й е
упражняването на родителските права, осъдил е бащата да заплаща издръжка и е
отхвърлил предявените от него насрещни искове, районният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Вместо това следва да
бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени първоначално предявените
искове на Д.П. и да бъдат уважени насрещните искове на Т.Б., като бъде
постановено детето П. да живее при него и му бъдат предоставени родителските
права, на майката бъде определен режим на лични отношения с детето и бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка в посочения размер. При наличието на
определени привременни мерки, които действат до приключване на съдебното
производство с влязъл в сила съдебен акт, не следва да бъде допускано
предварително изпълнение на въззивното решение в частта относно издръжката.
ІІІ. По разноските:
Изходът на спора пред
въззивната инстация налага ревизия на първоинстанционното решение и в частта
относно разноските, като същото бъде отменено в частта, в която Т.Б. е осъден
да заплати държавни такси по сметка на РС-Оряхово. Вместо това Д.П. следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на ОС-Враца държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 219,60 лв.
Пред настоящата съдебна
инстанция - в с.з. на 12.06.2020 г. процесуалният представител на въззивника Б.
е заявил, че не претендира разноски за процеса, поради което такива не следва
да му бъдат присъждани.
Водим от горното, Врачанският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 118/29.11.2019 г. по гр.д.№ 434/2019 г. на Районен съд-Оряхово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.С.П.
*** против Т.В.Б. от с.с. обективно съединени искове, както следва: 1/ Иск с
правно основание чл.127, ал.2 СК - за определяне местоживеенето на детето П.Т. Б.
при майката Д.С.П.; 2/ Иск с правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.59 ал.3 и
ал.4 СК - за предоставяне упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете П.Т. Б. на майката Д.С.П. и определяне режим на лични
отношения на детето с бащата Т.В.Б.; 3/ Иск с правно основание чл.127, ал.2 вр.
чл.143 СК - за осъждане на ответника Т.В.Б. да заплаща ежемесечна издръжка за
детето П.Т. Б., чрез неговата майка Д.С.П., в размер на 150,00 лв., считано от
предявяване на иска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА роденото от съвместното
съжителство на Д.С.П., с ЕГН **********, и Т.В.Б., с ЕГН **********, малолетно дете П.Т. Б., с ЕГН **********, да живее при бащата Т.В.Б. на адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването
на родителските права по отношение на малолетно дете П.Т.
Б., с ЕГН **********, на бащата Т.В.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на детето П.Т. Б., ЕГН **********, с майката Д.С.П.,
ЕГН **********, включващ право на майката да вижда и взема детето при
себе си с преспиване всяка
нечетна седмица от календарната година за времето от
18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя и по един месец през лятото - юли или август, който не съвпада с планувания годишен отпуск
на бащата; както и право да вижда и
взема детето при себе си през всяка четна година за Великден, за Новогодишните и личните
празници на детето, а през нечетна година - за Коледните
и другите официални празници.
ОСЪЖДА Д.С.П., с ЕГН ********** и адрес: ***,
ДА ЗАПЛАЩА на Т.В.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***, в качеството му на баща и законен представител на
малолетното дете П.Т. Б., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 152,50 лв., считано от датата на влизане в сила на
настоящия съдебен акт до настъпване на обстоятелства за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА Д.С.П., с ЕГН ********** и адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса върху определената
издръжка в размер на 219,60 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........