№ 554
гр. София, 17.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502232 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна и частна жалба от ответника по гр.д. 16 749/18
г. по описа на СГС.
С решение по делото № 260 422/20.01.21 г. съдът, като не е зачел за
обосновано и доказано направеното от ответното дружество ЗАД ДаллБогг
Живот и Здраве АД възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата (като внезапно появила се на платното за движение, макар и в
непосредствена близост с пешеходна пътека и предприемане на пресичане,
без да се убеди, че същото е безопасно), оспорва правилността на решението
над сумата 8 000 лв. и моли същото да бъде отменено за разликата до
присъдените 30 000 лв. и съразмерните лихви.
Обжалва се и постановеното от съда на основание чл. 248 ГПК
определение, с което СГС отказва да измени решението в частта за
разноските (доводът на ответника е, че съдът неправилно е определил
съразмерните с уважената част от иска адвокатски хонорар, дължим на
основание чл. 38 ЗА).
С отговора на исковата молба се оспорва въззивната жалба. Твърди се,
че ако ищцата не е пресичала точно върху пешеходната пътека (тип „Зебра“)
причина е установеното заемане на същата от спрели в две колони коли.
Същите отнемали видимостта на ищцата към приближаващия мотоциклет,
чийто водач нарушил задължението да преустанови движение в момента, в
който на пътното платно има преминаващ на пешеходна пътека.
Неоснователно е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. С
1
оглед остатъчните последици от травматичното увреждане на ищцата,
присъденото обезщетение не е завишено.
В производството пред САС на основание чл. 227 КЗ на мястото на
починалата ищца, В.К., е конституиран наследникът й (единствен син) М.Б..
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби,
атакуващи валидни и допустими съдебни актове. Дължи се произнасяне
относно правилността на решението с оглед доводите на въззивника за
неправилност.
Въз основа твърденията на страните според очертания предмет на
проверка и на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното
производство, САС прави следните изводи:
Видно от показания на мотоциклетиста, участвал в катастрофата,
разпитан от СГС като свидетел, И. И. (с. 89), инцидентът станал в сутрешен
час-пик, при заети с коли две ленти за еднопосочно движение. Той се движел
със скутер (мотопед) в непосредствена близост с трамвайното трасе на
трамвай № 11 (най ляво спрямо тротоара, от който ищцата предприела
пресичане). Инцидентът станал до пешеходна пътека, преди спирката на
трамвай № 11. Свидетелят карал бавно, но при разминаване с пешеходката,
лакътят му я закачил и двамата след загуба на равновесие, паднали на
платното.
Според осъществилия медицинска експертиза д-р Б. (л. 81), при
прегледа на ищцата било установено голямо просветляване в гръдния кош и
отслояване от гръдната стена на 2.34 см. След пълна анестезия били
направени две торакоцентези (дренажи) – между 2-ро и 3-то ребро и между 5-
то и 6-то ребро. Тъй като десният бял дроб бил колабирал (не изпълнявал
дихателни функции), дренажите следвало да го освободят от полученото
налягане с цел да се възстанови функционирането му. След изписване на
пациентката били проведени контролни прегледи. Страданията на ищцата са
продължили 3 месеца, като интензивни болки тя изпитвала през първите 30
дни. Година след травмата при ищцата се наблюдават съединително-тъканни
сраствания в основата на засегнатия дроб и звездовиден белег. В заседанието,
в което е приета експертизата (с. 88), вещото лице е допълнило че ищцата е
получила специфична травма на раменната става – голямата глава на
раменната кост е започнала спонтанно да излиза от малкатата плитка ямка.
Самата става не била увредена, но при натоварване на ръката тя излиза от
ставната ямка, след което сама възстановява позицията си. Това поражда
периартритни болки. Увреждането не е лекувано при хоспитализацията на
ищцата, защото не е подлежало на лечение. Тъй като десният дроб бил в
тежко състояние, ищцата не би могла да понесе превръзка на ръката в
областта на рамото от същата страна на колабиралия дроб. Това би влошило
дишането и общото състояние на пострадалата.
При така възприетите доказателства, свързани с механизма на ПТП и
страданията на ищцата, САС приема, че първоинстанционното решение е
правилно. Поведението на ищцата по преминаване на пътното платно
2
непосредствено до пешеходна пътека се дължи на неправомерно поведение на
неизвестен водач, установил колата си върху пешеходната пътека. Водачът на
застрахованото при ответника двуколесно ППС вместо да се движи в най-
дясната част на пътното платно, е пътувал най-вляво. При това ищцата не е
била длъжна и не е следвало да предположи, че при коли, преустановили
движението си (поради задръстване), след втората колона МПС, до
трамвайната линия ще изскочи скутер. Мотоциклетистът от своя страна е бил
длъжен именно с оглед на възприетата и засвидетелствана от него пътна
обстановка, приближавайки пешеходната пътека, да редуцира скоростта си
много под заявените от него 30-40 км.
Настоящият състав приема, че въпреки отзвучаване на белодробното
увреждане, настъпилите сраствания са неблагоприятни физиологични
промени, които при настъпилата инфекциозна ситуация, предизвикана от
вирус, поразяващ белите дробове, биха могли да намалят допълнително
капацитета на белодробната функция. Отчита се и обстоятелството, че
състоянието на пострадалата е било временно опасно за живота. Поради това
в обжалваната му част решението следва да се потвърди.
Тъй като настоящият състав намира, че постановеното решение е
правилно, на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на
първостепенния съд.
Съразмерно на присъденото обезщетение (30 000 лв. и отхвърлена
претенция до 50 000 лв.) СГС е присъдил на основание чл. 38 ЗА в полза на
повереника на ищцата адв. Ангел Стойчев хонорар в размер на 1430 лв.
Адвокатското възнаграждение при доказана безплатна адвокатска помощ се
дължи на основание чл. 38 ЗА и се определя според Наредба № 1/04 г. ВАС.
Същото възлиза на сумата 1430 лв. (съразмерно на защитения интерес).
Поради това отказът на СГС, постановен в определение от 19.04.21 г., да
намали адвокатския хонорар въз основа молбата на ответника по чл. 248 ГПК
е правилен и определението също следва да се потвърди.
На основание чл. 38 ЗА за защита във въззивния процес в полза на
повереника на правоприемника на ищцата се дължи хонорар в размер на 1430
лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 422/20.01.21 г., постановено по гр.д.
16 749/18 г. по описа на СГС в осъдителната част между 8 000 лв. и 30 000 лв.,
присъдени на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД да
заплати на адв. А. С. С. хонорар за защита на М. С. Б. пред въззивния състав в
размер на 1430 (хиляда, четиристотин и тридесет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните в съответствие с разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4