Р Е Ш
Е Н И Е
№ 378
град Русе, 23.07.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и първи юли през две
хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ДАРИНКА АЛЕКСИЕВА
Членове: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
ХРИСТО
ЛАЗАРОВ
при секретаря Е.Д. като
разгледа докладваното от съдията Христо Лазаров
в. гр. дело № 534 описа на РОС за 2015 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба на М.Б.М., чрез пълномощниците си адв. Г. и адв. М. от САК, с която е
обжалвала решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 1623/2014
г. в частта, с което съдът я е осъдил да заплати на Н.В.Д. сума в размер на
35.11 лв. – трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.04.2011 г. до 21.04.2011 г., сума в размер 10.39 лв. – лихва за забава до завеждане на иска, ведно
със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до окончателното
плащане, сума в размер на 101 лв. – обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, както
и в частта за разноските. Развива оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, като моли въззивния съд да го отмени в обжалваните части и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за
въззивното производство.
Ответникът
по жалбата Н.В.Д. в законния срок не е взела становище по същата. В съдебно
заседание лично и с адв. Д., считат решението на РРС за правилно и
законосъобразно. Молят съда да остави жалбата без уважение.
Окръжният
съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
От събраните в
първоинстанционното производство доказателства, както, безспорно е установено,
че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор №
19/27.10.2010 г., сключен при условията на чл. 230 от КТ във връзка с чл. 70 от КТ.
В договора е уговорено месечно възнаграждение в размер на
216 лв. и платен годишен отпуск в размер на 20 дни. В чл. 1, ал. 4 от договора
е предвидено сумирано изчисляване на работното време на периода от сключването
му до 31.12.2010г., а след това на период от три месеца. С допълнително
споразумение от 01.02.2011г. страните по договора изменили дневното работно
време, като трудовият договор се счита за сключен при 4-часов работен ден,
считано от 01.02.2011г., а останалите клаузи от договора останали непроменени.
Със заповед № 3/21.04.2011 г. трудовият договор на ищцата бил прекратен на
основание чл. 325, ал. 1 от КТ, считано от 26.04.2011 г.
Първоинстанционният съд е приел в мотивите на решението
си, че сумираното изчисляване на работното време се отнася само за периода от
сключването му до 31.12.2010г. и за три месеца след това, а за периода от
01.04.2011г. до прекратяване на трудовото правоотношение не се прилага сумирано
изчисляване на работното време. Този извод на съда е неправилен. Видно от
уговореното в чл. 1, ал. 4 от трудовия договор, след 31.12.2010г. е предвидено сумрано изчисляване на работното време на период от три
месеца, а не за период само от три месеца, или само за първото тримесечие.
Обстоятелството, че договорът е прекратен през първия месец на второто
тримесечие не води до извода, че сумираното изчисляване на работното време не
следва да се прилага и за този период.
По делото са приети като доказателство присъствени
графици, в които е отразен начален и краен час на работното време на ищцата. За
периода от 01.04.2011 г. до прекратяване на трудовото правоотношение на
26.04.2011 г., отработените часове, съобразно графиците, са 51.30 ч., видно от
заключението на вещото лице А. А., дадено в подвариант Б на т. 3, в който са
съобразени само датите и часовете, за които ищцата е признала в съдебно
заседание, че са попълнени лично от нея и което съдът намира за приложимо в
случая, поради обстоятелството, че тя не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение като не е вписвала коректно часовете на пристигане и
напускане на работното място в присъствените графици. Дължимото възнаграждение,
изчислено от вещото лице при сумирано изчисляване на работното време, съобразно
тези отработени часове е 63.10 лв. Изплатеното трудово възнаграждение за
периода 01.04.2011 г. – 26.04.2011 г. е в размер на 68.21 лв. Видно от
заключението на вещото лице, за периода 01.04.2011 – 26.04.2011 г., няма надвишение на нормативно определеното работно време, т. е.
не е налице положен извънреден труд. Изплатеното трудово възнаграждение за този
период надвишава дължимото съобразно направените от ищцата записвания в
присъствените графици.
Предвид изложеното, в тази част решението като неправилно
следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Отхвърлянето на главния иск води до отхвърляне и на акцесорния иск за лихва за забава до завеждане на исковата
молба, като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя относно присъденото обезщетение по чл. 224, ал. 1
от КТ. В тази част първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено. Действително по делото е представена молба от ищцата /л. 31 и л.
155/ за ползване на три дни платен годишен отпуск за периода 26.01.2011 г. –
28.01.2011 г., но не са представени доказателства от ответницата М. в подкрепа
на твърдението, че действително е разрешено ползването на поискания с молбата
отпуск. Ирелевантно е направеното от ищцата признание
на факт, че е ползвала тези три дни платен отпуск, защото липсва заповед на
работодателя за разрешаването й. Още
повече, че в разчетно-платежната ведомост за м.
януари 2011 г. /л. 56-57/ не е отразено ползване на платен годишен отпуск, а
само ползване на неплатен отпуск в размер на 6 дни. При това положение съдът
намира, че ищцата не е ползвала платен отпуск за периода, в който е полагала
труд при ответницата, поради което правилно районният съд е приел, че дължимото
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, пропорционално на отработеното време е за
10 работни дни и е уважил изцяло претенцията.
По отношение на въззивната
жалба в частта за разноските:
Видно от протокола на открито съдебно заседание/л. 210/,
възнаграждението на вещото лице е платено от бюджета на съда. Ответника дължи
съответния размер от това възнаграждение съобразно уважените искове. С оглед
изхода на спора, частично основателна е въззивната
жалба в частта за разноските в първоинстанционното
производство, отнасящо се до размера на сумите за разноски, касаещи адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице, съобразно отхвърлените и размера
на уважените искове във въззивното производство.
Неоснователно е възражението на въззивника
за прекомерност на разноските на ищеца/въззиваем в това производство. На
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, според настоящият съдебен състав делото
представлява фактическа и правна сложност, предявени са четери
обективно и кумулативно съединени иска, по всеки един от тях се дължи адв.
възнаграждение, което е в по голям размер от претендираните.
Още повече, че самият въззивник претендира адв.
възнаграждение в размер на 250 лева, без явяване в открито съдебно заседание
пред въззивния съд, което е съотносимо към
възнаграждението на адвоката на въззиваемия с участие
в открито съдебно заседание в размер на 350 лева.
По разноските във възивното производство:
Въззивника претендира разноските само за въззивното производство. На основание чл. 78, ал. 1 и по
арг. от чл. 359 от КТ ответницата по жалбата дължи на противната страна само
разноските за адвокатско възнаграждение във възивното
производство съобразно размера на уважената претенция. Жалбата е уважена частично
и са отхвърлени два иска в общ размер на 45,40 лева, но е потвърдено решението
по иск в размер на 101 лева. Съобразявайки уважената част от жалбата, с
отхвърлената, ответника дължи на ищеца разноски по компенсация в размер на 150
лева.
Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 427 от 03.04.2015 г. на Русенския районен съд,
постановено по гр. д. № 1623/2014 г. по описа на същия съд в частта, с която М.Б.М., с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Н.В.Д.
с ЕГН ********** сума в размер на 35.11 лв. – трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.04.2011 г. до 21.04.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на иска на 17.03.2014 г. до
окончателното плащане, както и 10.39 лв. – лихва за забава до завеждане на иска
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.В.Д. *** с ЕГН ********** срещу М.Б.М.,
с ЕГН ********** ***1 иск за
заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.04.2011 г. до 21.04.2011 г. в размер на 35,11 лева, ведно със законната
лихва от завеждане на иска на 17.03.2014 г. до окончателното плащане, както и
иска за лихва за забава в размер на 10,39 лева завеждане на исковата молба.
ОТМЕНЯ решение № 427 от 03.04.2015 г. на Русенския районен съд,
постановено по гр. д. № 1623/2014 г., в частта, с която М.Б.М., с ЕГН **********
*** е осъдена да заплати по сметка на РРС, държавна такса над сумата 50 лева до
100 лева и възнаграждение на вещо лице над сумата 35 лева до 40,71 лева
разноски за експертиза и потвърждава в останалата част.
ОТМЕНЯ решение № 427 от 03.04.2015 г. на Русенския районен съд,
постановено по гр. д. № 1623/2014 г., в частта, с която М.Б.М., с ЕГН **********
*** е осъдена да заплати на Н.В.Д. с ЕГН ********** сумата над 30 лева до 36,35
лева разноски и потвърждава в останалата част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 427 от 03.04.2015 г. на Русенския районен съд,
постановено по гр. д. № 1623/2014 г., в частта, с която М.Б.М. е осъдена да
заплати на Н.В.Д. с ЕГН ********** сума в размер на 101 лв. – обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА М.Б.М. да заплати на Н.В.Д. *** с ЕГН **********, от гр.
Русе сума в размер на 150/сто и петдесет/ лева, разноски за въззивното
производство.
В останалата част, с която са отхвърлени предявените
искове, решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.