РЕШЕНИЕ
№…………
град
ПЛЕВЕН, 16.02.2021година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение , в публично заседание на единадесети февруари , през две хиляди
, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
и в присъствието на прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 775 по описа на съда
за 2020 година, и за да се
произнесе съобрази следното:
Въззивно обжалване.
С решение №260016 / 10.08.2020г., постановено по
гр.д.№ 6380/ 2019г. ПлРС ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск
за признаване на установено по отношение на
Б. С. Ч.,
ЕГН **********,*** ***, че дължи
на ***ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, 1680, обл. София град, общ.
***, сума в общ размер 1706, 97 лв., от които:
- сумата в размер на 1563, 89 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май
2016 г. до м. 04. 2018 г., отразена в Общи фактури № ********** / 31. 07. 2017
г. и № ********** / 31. 07. 2018 г.;
- сумата в размер на 73,17лв. – лихва за забава за периода от
14. 09. 2017 г. до 18. 12. 2018 г.;
- сумата в размер на 58, 99 лв. – главница, представляваща
сума за дялово разпределение на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от месец декември 2015 г. до месец април 2018 г.;
- сумата в размер на 10, 92 лв. – лихва за забавено плащане
на сумата за дялово разпределение за периода от 30. 01. 2016 г. до 18. 12. 2018 г,ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 17. 01. 2019
г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни
разноски: 34,14лв. – внесена държавна такса и 50лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Това решение е
съобщено на ***ЕАД на 20.08.2020г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото
обжалване.
На 27.08.2020г. по пощата е подадена
въззивна жалба от ***ЕАД
,чрез процесуалния му представител юрк.Г.Ч. срещу това решение на РС-Плевен .
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ
на обжалван съдебен акт, поради което е допустима.
Същата, е редовна.
Внесена е определената от РС-Плевен д.т. за въззивно обжалване.Жалбата съдържа
твърдения в какво според жалбоподателя
се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя. Представен
е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна
според който въззивната жалба не е основателна.
С въззивната жалба се поддържат на осн.
чл. 266, ал. 3 от ГПК доказателствени
искания,които са били направени пред РС-Плевен още с исковата молба ,но по
които РС-Плевен не се е произнесъл.
Плевенски
окръжен съд констатира ,че действително са били направени своевременно с исковата молба доказателствени искания за
допускане както на съдебно-техническа ,така и
съдебно-счетоводна експертиза , а така също е било направено искане на осн. чл. 192 от ГПК за задължаване на трето лице „***„ ЕООД да представи документите посочени в т.ІV от исковата молба на
стр. 5 от нея,но по нито едно от тях ПлРС не се е произнесъл нито с определението си по
чл. 146, ал. 6 от ГПК ,нито пък по-късно в първото и единствено по делото
съдебно заседание .
Това съставлява
процесуално нарушение ,допуснато от РС-Плевен в резултат на което не са били
събрани относими към спора доказателства.
В т.см. според въззивната инстанция
действително са налице условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК и подновените с въззивната жалба
доказателствени искания на ***ЕАД
следва да бъдат уважени .
Поради изложеното, ПлОС допусна както СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПРЕТИЗА ,която да
отговори на седемте въпроса, формулирани
в т.ІІ на раздел доказателствени искания
на исковата молба ,при депозит 400 лв. вносими от
жалбоподателя в едноседмичен срок,която да се изготви от в.л.инж.Й.В.Й. ,така и СЪДЕБНО –СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА ,която да отговори на петте въпроса ,
формулирани от ищеца в т. ІІІ от раздел доказателствени искания на
исковата молба,при депозит 400 лв. вносими от
жалбоподателя в едноседмичен срок и която да се изготви от в.л.Т.И.. ПлОС също така ЗАДЪЛЖИ
на осн. чл. 192 от ГПК „***„ ЕООД , гр.София , ул***
да представи всички относими документи ,касаещи отчитането и разпределянето на
ТЕ в топлоснабдения имот в гр.София , ж.к.*** за
периода от м. 05.2016г. до м.04.2018г. ,в т.ч. изравнителни сметки от които е
видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури суми за
ТЕ и реалния разход за ТЕ за топлоснабдения имот през
отделените месеци от процесния период.
По този начин бяха
събрани съществени за решаване на делото доказателства ,които ПлРС нарушавайки процесуалните правила не беше събрал
,което рефлектира и върху постановения от него съдебен акт.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната
жалба от ***ЕАД ,чрез
процесуалния му представител юрк.Г.Ч. , при условията на чл. 268 от ГПК и като
извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по
чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че
РС-Плевен е постановил едно
валидно и допустимо,но
неправилно решение ,което по тази
причина следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго решение по
съществото на правния спор с което предявеният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде изцяло уважен.
Въз основа на доказателствения материал по делото се установява , а и всъщност е безспорно
между страните , че при ищцовото дружество ***ЕАД , на ответника Б.С.Ч. е
била открита партида на
потребител в качеството му на собственик
на жилищен имот в топлофицирана сграда – етажна
собственост, на посочения в исковата молба административен адрес- гр.София,ж.к. ***.Това се установява от
представените от ищеца и вложени на л.
23 – 26 писмени доказателства,които не са били оспорени от ответника в писмения
му отговор .От тях става ясно ,че въпросната партида е била открита по
заявление на собственика на процесния топлоснабден
имот ,подадено от негов пълномощник – сина му С.Б.Ч. . Безспорно е установено
,че Б.С.Ч. е собственик на процесния топлоснабден имот , което се установява от представения
нотариален акт № 17, том І, рег.№ 782 по дело № 18/ 2006г. на нотариус В.М.,от
който акт се вижда у,че Б.Ч. е закупил имота на 26.01.2006г.
В този смисъл ответникът / той и въззиваем в
настоящото производство пред ПлОС/ притежава качеството на клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и между него и ищцовото дружество
съществува валидно облигационно правоотношение
по доставка и продажба на топлинна енергия, което
се регламентира от действащите в тази област нормативни актове – Закон
за енергетиката и от приетите въз основа на него Общи условия,които са
приложени по делото на РС-Плевен на л. 39-41 .
В т.вр. следва да
се отбележи ,че напълно неоснователно е възражението ,развито в писмения
отговор , подаден от ответника чрез неговия особен представител ,че процесния топлоснабден апартамент № 6
бил самостоятелен обект ,който не влизал в режима на етажната
собственост ,тъй като името на ответника не било отразено в протокола на Общото
събрание на етажната собственост. Това дали собственикът на имота е участвал
или не в конкретното общо събрание на етажните
собственици изобщо не рефлектира върху качеството на процесния апартамент на
част от етажната собственост , съществуваща на конкретния административен адрес
в гр.София ж.к***,която отговаря на
условията на чл. 37 от ЗС ,който дава дефиниция на етажната собственост.
От изложеното дотук
се налага извода ,че ответникът Б.С.Ч. е собственик на процесния топлоснабден имот,който е част от етажна собственост на
посочения по-горе административен адрес в гр.София и който поради
съществуващото валидно облигационно правоотношение с ***ЕАД относно жилищния имот в топлофицирана
сграда – етажна собственост, на посочения в исковата молба административен
адрес- гр.София ,Община Искър ,ж.к. ***дължи
заплащане на доставената и консумирана в
имота му топлинна енергия.
Количеството и
цената на доставената топлинна енергия за процесния имот за периода
14.09.2017г.- 18.12.2018г. се установяват с помощта на допуснатите от съда
съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертизи,които са базирани на
събраните по делото доказателства за потреблението на топлинна енергия за
процесния период.
Вещото лице инж.Й.
сочи в заключението си ,че индивидуалната сметка на ответника е изготвена
съгласно Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост ,приложение към чл. 61,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване
№ 16-334/ 06.04.2007г. Вещото лице също
така сочи ,че съгласно нормативната база ,от показанията на главния топломер са
приспаднати технологичните разходи за абонатната станция , а така също ,че за
процесния период са били извършени необходимите метрологични проверки на търговския прибор за измерване на
ТЕ,т.е. няма основание да се твърди ,че потребителят е бил ощетен при
изчисляване количеството на потребената за процесния
имот топлоенергия.
Съдебно-икономическата експертиза пък изцяло
потвърждава дължимостта на предявените от ищеца
вземания ,както следва : главница за ползвана топлоенергия в размер на 1563,89 лв. за процесния период , сумата
73,17 лв. – лихва за забава върху тази главница за периода от 14.09.2017г. до
18.12.2018г. ,както и сумата 58,99лв. дължима за дялово разпределение и сумата
10,92 лв., представляваща лихва за забава върху тази сума за периода от
30.01.2016г. до 18.12.2018г. Вещото лице потвърждава ,че не са били извършвани
каквито и да било плащания за конкретния абонатен номер за процесния имот , а
извършените счетоводни операции при ищеца /съответно сторниране и добавяне чрез изравнителни сметки /са
правилно извършени в съответствие с нормативните документи за това.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на РС-Плевен
следва да бъде отменено , а вместо него да се постанови друго по съществото на
спора ,с което предявеният иск по чл. 422 от ГПК да бъде изцяло уважен.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ изцяло
обжалваното решение №260016 / 10.08.2020г., постановено по
гр.д.№ 6380/ 2019г. на ПлРС ,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б. С. Ч., ЕГН **********,*** ***, че дължи на ***ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
1680, обл. София град, общ. ***, сумата
в общ размер 1706, 97 лв., от които:
- сумата в размер на 1563, 89 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май
2016 г. до м. 04. 2018 г., отразена в Общи фактури № ********** / 31. 07. 2017
г. и № ********** / 31. 07. 2018 г.;
- сумата в размер на 73,17лв. – лихва за забава върху горната
главница ,за периода от 14. 09. 2017 г. до 18. 12. 2018 г.;
- сумата в размер на 58, 99 лв. – главница, представляваща
сума за дялово разпределение на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от месец декември 2015 г. до месец април 2018 г.;
- сумата в размер на 10, 92 лв. – лихва за забавено плащане
на сумата за дялово разпределение за периода от 30. 01. 2016 г. до 18. 12. 2018 г, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението – 17. 01. 2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б. С. Ч., ЕГН **********,*** ***, да заплати на ***ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, 1680, обл. София град, общ. *** направените от ищеца деловодни разноски в заповедното
производство ,които са в размер на 34,14лв.- държавна такса и 50лв. -юрисконсултско
възнаграждение , както и да заплати на
ищеца държавната такса за исковото производство пред РС-Плевен в размер на
34,14лв. и разноските за особен представител пред първата инстанция в размер на
350лв., а така също да заплати на въззивника направените от него деловодни разноски
пред въззивната инстанция, както следва : 25 лв. държавна такса за въззивното обжалване
, 800лв. за експертизи и 350лв. за
възнаграждение на особения представител адв. В.П..
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл.280,ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :