Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети февруари,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Евгени
Георгиев
и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 4 069/2021
г., докладвано от съдия Георгиев, и:
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК на Л.Д.Т. и П.Д.Т. срещу „А.З.С.Н.В.“ ЕАД съда да признае за установено, че Л.
и П. Т. НЕ ДЪЛЖАТ изпълнение за 41 774,90 лева по изпълнително дело № 20147640400068 на частен съдебен изпълнител А.П.,
образувано по изпълнителен лист, издаден на 14.12.2013 г. по гр. дело 2 960/2013
г. на Казанлъшки районен съд.
[2] ОСЪЖДА Л.Д.Т. и П.Д.Т. да заплатят н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД 300,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение.
[3] Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
[4] Ако ищците обжалват изцяло решението с
въззивната си жалба, те следва да представят доказателство, удостоверяващо
внасянето на 835,50 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение
съдът ще върне въззивната жалба.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5] Л.
и П. Т. заявяват в искова молба от 29.03.2021 г., че по изпълнителен лист,
издаден срещу тях, е било образувано изп. дело 68 на ЧСИ А.П. (ЧСИ П.). По него
взискател е ответникът „А.З.С.Н.В.“ ЕАД (АГЕНЦИЯ).
[6] Л. и П. Т. твърдят, че по изп.
дело не са били извършвани изпълнителни действия повече от пет години. Затова
правото на принудително изпълнение е било погасено по давност и те не дължат
изпълнение по изп. дело. Ето защо Л. и П. Т. молят съда да приеме за установено
спрямо АГЕНЦИЯТА, че те не дължат изпълнение по изп. дело на 41 774,80
лева (исковата молба, л. 2-3).
2.
На ответника
[7] Ответникът АГЕНЦИЯТА е подал писмен отговор. Тя е
заявила, че искът е неоснователен, тъй като веднага след образуването на изп.
дело 68/2014 г. по искане на взискателя то е било присъединено към изпълнително
дело 63/2014 г., по което са били извършвани изпълнителни действия, които са
прекъснали давността. Затова АГЕНЦИЯТА моли съда да отхвърли предявения иск
(писмения отговор, л. 96-98).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[8] На 14.12.2013 г. Казанлъшки
районен съд (КзРС) е издал изпълнителен лист по гр. д. 2960/2013 г. в полза на „УНИКРЕДИТ
Б.“ АД (Б.) срещу Л. и П. Т., „Л.“ ЕООД (Л.), ЕТ „Л.-П.Т.“ (Л.), „Л.К.2011“
ЕООД (ЛИТ) и „Л.К.БГ“ ЕООД (К.БГ). Той е бил за солидарното заплащане от
длъжниците на суми, дължими от тях по договор за банков кредит от 11.05.2004 г.
и анекси към него от 24.09.2009 г., 21.02.2012 г. и 14.08.2012 г. Тези суми са
били: 41 774,90 лева главница плюс законната лихва от 13.12.2013 г. до
окончателното изплащане; 10 513, 77 лева договорна лихва от 25.09.2012 г.
до 12.12.2013 г.; 1 629,50 лева разноски в заповедното производство (изпълнителния
лист и заповедта за изпълнение, л. 2-3 от изп. дело 63/2014 г.).
[9] В същия ден КзРС е издал и втори изпълнителен лист в полза
на Б. срещу същите длъжници за същите суми, но по гр. д. 2 961/2014 г. на
КзРС. Този изпълнителен лист КзРС е издал въз основана на заповед за
изпълнение, издадена за вземане на Б. срещу длъжниците от договор за кредит
092/26.05.2005 г. и анекси от 14.09.2006 г., 24.09.2009 г. и 21.02.2012 г.
(изпълнителния лист и заповедта, л. 2-3 от изп. дело 68/2014).
[10] На 19.02.2014 г. Б. е подала до ЧСИ П. две молби за образуване на изп.
дела по двата описани изпълнителни листа. По изпълнителния лист, издаден по гр.
д. 2 960/2013 г. ЧСИ П. е образувала изп. дело 63/2014 г., а по
изпълнителния лист, издаден по гр. д. 2 961/2013 г., ЧСИ П. е образувала
изп. дело 68/2014 г. ( молбите и изпълнителните листа, л. 1-2 от изп. дело
63/2014 г. и изп. дело 68/2014 г.). С образуването на изп. дело 68/2014 г. ЧСИ П.
го е присъединила към изп. дело 63/2014 г (молбата, л. 1 от изп. дело
68/2014г).
[11] По изп. дело 63/2014 г. в периода 17.06.2014 г.-14.09.2020 г. ЧСИ П. е
обявила и провела 13 публични продани спрямо имот в
село Александрово, област Стара Загора, който Л. и П. Т. са били ипотекирали в
полза на Б.. Между всяка една от проданите не са били
изминали повече от две години. ЧСИ П. е обявила всички тези продани
за нестанали (обявленията и протоколите за настанали публични продани, л. 88, 100, 103, 111, 121, 136, 138, 144, 146,
156-157, 164, 190, 195, 290, 202, 208, 214, 222, 282, 284, 287, 292, 304, 316,
324 от изп. дело 63/2014 г.).
[12] Междувременно, на 05.04.2018 г. ЧСИ П. е конституирала АГЕНЦИЯТА за
взискател по изп. дело 63/2014 г., защото Б. е била прехвърлила на АГЕНЦИЯТА
вземанията си към длъжниците по изп. дело (л. 232 от изп. дело 63/2014 г.).
Между 11.01.2021 г. и 11.02.2021 г. ЧСИ П. е провела нова публична продан на
имота в село Александрово. На 12.02.2021 г. тя е обявила за купувач по нея А.Д.(протокола,
л. 334-335 от изп. дело 63/2014 г.). На 18.02.2021 г. ЧСИ П. е възложила имота
на А.Д.(постановлението, л. 339 от изп. дело 63/2014 г.).
[13] Л. и П. Т. са заплатили: 1 680,80 лева държавна такса
по делото (л. 5 от настоящото дело); 1 800,00 лева адвокатско
възнаграждение (л. 147 от настоящото дело). АГЕНЦИЯТА не е направила разноски
по делото. Тя е била представлявана от юрисконсулт (л. 98, 134, 150 от
настоящото дело).
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[14] Л. и П. Т. са предявили
иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
1.
По иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК
[15]
Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 от ГПК). Следователно
предпоставката за уважаването на иска е ищецът да установи, че не дължи
изпълнение на ответника, като установява това чрез факти, настъпили след
момента на приключване на съдебното дирене по делото, по което е било
постановено съдебното решение, чието изпълнение се търси.
[16]
В случая ищците твърдят, че не дължат изпълнение по изп. дело 68/2014 г. на ЧСИ
П., понеже правото на принудително изпълнение е било погасено по давност. С
изтичане на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не придвижва друг срок (чл. 110 ЗЗД). Три годишна е давността за вземанията от
обезщетения и неустойки (чл. 111, б. “б“ ЗЗД). Давността започва да тече в
деня, в който взимането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (мотивите към т. 10 от ТР на ОСГТК на ВКС
2/26.06.205 г. по т. д. 2/2013 г.)
[17]
Съдът приема, че не е погасено по давност правото на принудително изпълнение по
изп. дело 68/2014 г. на ЧСИ П.. Съдът приема това, защото установи, че ЧСИ П. е
присъединила изп. дело 68/2014 г. към изп. дело 63/2014 г., по което тя е
извършила 13 неуспешни публични продани, а на
12.02.2021 г. е извършила успешна публична продан и на 18.02.2021 г. тя е възложила
имота на купувача по проданта. С всяко предприемане на изпълнителен способ
погасителната давност е била прекъсвана и срокът ѝ не е изтекъл. Не е
налице предпоставката за уважаването на иска и съдът го отхвърля.
2.
По разноските
[18]
АГЕНЦИЯТА търси разноски. Тя не е направила такива, но е била представлявана от
юрисконсулт.
[19]
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, отвеникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска
изцяло. Затова съдът осъжда Л. и П. Т. да заплатят на АГЕНЦИЯТА 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия: