Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на единадесети февруари през
2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава
Попколева
Симона
Углярова
при
секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 13553 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 11.06.2019
г. на ответника Й.Д.Г. срещу решението от 17.05.2019 г. по гр. дело № 87788/2017
г. на Софийския районен съд, 157 състав, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца С.Н.В., на основание чл.232, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 1 406,00
лв., представляваща наемна цена за периода 01.05.2016 г. – 16.08.2016 г. по
договор за наем от 16.08.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 15.07.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл.236,
ал.2 ЗЗД сумата от 3 549,56 лв., представляваща обезщетение за ползването на
процесния имот, продължило след прекратяване на договора за наем въпреки
противопоставянето на наемодателя за
периода 17.08.2016 г. – 13.02.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 15.07.2017 г. до окончателното изплащане и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 222,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за наемна цена за периода 14.04.2016 г. – 15.12.2017 г. С решението
жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 497,22 лв.-разноски за производството.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че иска за заплащане на наемна
цена е основателен, тъй като по делото не било доказано съществуването на
наемно правоотношение. На следващо място поддържа, че СРС е допуснал нарушение
при разпределение на доказателствената тежест между страните, като е възложил в
тежест на ответника установяването на отрицателния факт, че за периода
17.08.2016 г.-13.02.2017 г. не е бил във владение на имота. Според въззивника
ищецът следва да доказва, че през процесния период, имотът е бил владян от
ответника. С оглед изложеното, моли решението на СРС да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемата страна –ищец оспорва въззивната жалба,
като поддържа, че изложените в нея доводи за неправилност на решението на СРС,
са неоснователни. Поддържа становище, че съгласно константната съдебна
практика, след прекратяване на наемния договор, бившият наемател следва да
докаже, че е изпълнил задължението си за връщане на държането на наемодателя.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Въззивната жалба на Столична община е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивната инстнация споделя
мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС.
Във връзка с доводите в жалбата следва да се
изложат и следните съображения:
За установяване твърдението на ищеца за наличие
на валидно наемно правоотношение между страните, по делото са представени и
приети договор за наем от 16.08.2013 г. на недвижим имот – апартамент № 16,
находящ се в гр.София, ул. „*******за срок от две години и анекс №1 от
15.08.2015 г., с който срокът е продължен до 16.08.2016 г., които документи не са оспорени от ответника в срока
за отговор на исковата молба. Нещо повече, по делото от страна на ответника изобщо
не е заявено възражение, че между него и ищеца не е било налице валидно наемно
правоотношение, поради което направеното такова едва с въззивната жалба е
преклудирано. С оглед приетите по делото писмени доказателства, правилен е
изводът на СРС, че между страните е възникнало облигационно правоотношение с
източник договор за наем, а с оглед представените преписи от книга на
собствениците в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира
процесния имот и разписки за платени наемни вноски, правилен е и извода, че
наемодателят е изпълнил задължението си за предаване държането на имота на
наемателя.
Неоснователен е и втория довод на въззивника
за неправилност на решението. Противно на изложеното в жалбата,
първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения във връзка с
разпределението на доказателствената тежест между страните. Видно от доклада на
делото по чл.146 ГПК, СРС е указал на ответника, че в негова тежест е да
докаже, че след изтичане срока на договора е върнал наетия имот на наемодателя
във вида, в който му е предаден, вкл. че е предал ключа от имота, т.е. касае се
за установяване на настъпили положителни факти, а не отрицателни такива, както
се твърди във въззивната жалба. Указанията на СРС относно подлежащите на
доказване от ответника-наемодател факти и обстоятелства по предявен срещу него
иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, са съобразени изцяло с трайната
съдебна практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение № № 97/23.07.2013 г. по т.д. № 73/2012 г. на I
т.о, решение № 73/8.04.2016 г. по гр.д. № 5576/2015 г. на IVг.о,
решение № 214/23.01.2017 г. по т.д. № 1642/2015 г. на II
т.о. на ВКС и други.
С оглед изложеното, изложените във въззивната
жалба доводи за неправилност на обжалваното решение се явяват неоснователни,
поради което последното следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователност на жалбата, на въззивника
не се дължат разноски. Въззиваемата страна не претендира разноски за въззивната
инстанция.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от решението
от 17.05.2019 г. по гр. дело № 87788/2017 г. на Софийския районен съд, 157
състав.
Решението
не подлежи на обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.