РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. гр.Мадан, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на десети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100044 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от ЕЛЗ. АС. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с.Рибница, общ Рудозем, обл.Смолян, чрез пълномощника адв. Д. В. М. против „С. Г.“ АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. В. К., бл.****, представлявано от
А. Д. С.- изпълнителен директор, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за прогласяване нищожността на клаузата на §7 от Договор за потребителски кредит от
16.12.2021г, предвиждащa заплащането на неустойка в размер на 700.56 лева, на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила Договор за потребителски кредит
от 16.12.2021г, с „С. К. Груп“ АД, по силата на който следва да върне сумата в общ размер
на 1236.72 лева, при сума на получаване 1000.00 лева, при ГПР от 49.89 %, както и ГЛП от
41.16 %, при срок на кредита от 12 месеца. Съгласно §7 от Договор за потребителски кредит
от 16.12.2021г, в случай, че ищцата в срок от 3 дни от подписване на договора за кредит, не
предостави едно от изброените обезпечения в §6 от същия договор, същата дължала
неустойка в размер на 700.56 лева, разсрочена на 12 месечни вноски, всяка в размер на 58.38
лева. Ищцата счита, че клаузата на §7. от Договор за потребителски кредит от 16.12.2021г,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 700.56 лева е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Излага подробни
съображения в тази насока. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с
който признава предявения иск за основателен. Посочва се, че между страните е бил
сключен на 16.12.2021г. договор за потребителски кредит, в изпълнение на който ответното
дружество предоставило на ищцата сумата от 1000 лева. Счита, че предвид признанието на
иска, договорената в § 7 от процесния договор за кредит неустойка за неизпълнение на
договорно задължение не се дължи. Счита, че ответното дружество не бил дало повод за
завеждане на делото, поради което моли разноските в производството да се възложат върху
ищеца. Посочва, че в случай, че се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
от ЗА оспорва наличието на посоченото в договора основание за освобождаване на ищеца от
1
заплащане на адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца
за заплащане на разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че между ЕЛЗ. АС. Б. и С. Г. АД е сключен Договор за потребителски микрокредит от
разстояние от 16.12.2021 г., по силата на който на ищцата е била предоставена сумата в
размер от 1000 лева за срок от 12 месеца при 41,16% фиксирана годишна лихва, ГПР 49,89%
при обща сума за погасяване в размер на 1236,72 лева. Кредитополучателят се задължил да
върне предоставения потребителски кредит на 12 равни месечни вноски в размер на 103,06
лева, дължими на всяко 16-то число на съответния месец. Съобразно § 6 от договора в
тридневен срок от сключването му потребителят се задължава да осигури на кредитора едно
от следните обезпечения на Договора за потребителски микрокредит от разстояние:
Поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от
работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 1800 лева;
Поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от
работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 950 лева и които да
отговарят на следните критерии: да работят по безсрочен трудов договор; да не са
кредитополучатели по друг договор за паричен заем с кредитора; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови
институции, които поръчители да подпишат договор за поръчителство с кредитора; или
банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България,
която банкова гаранция следва да съдържа неотменяемо и безусловно задължение на
банката гарант, че ако потребителят не заплати в срок което и да е свое парично задължение
по Договора за потребителски микрокредит от разстояние, същата ще заплати на кредитора
всички дължими от потребителя суми след първо писмено поискване, отправено от
кредитора до банката гарант. Съгласно §7 от договора в случай че независимо от изразеното
от потребителя преди отпускане на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение,
потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по §6 от Договора и не упражни
правото си на отказ от договора, страните приемат, че за кредитора настъпват вреди от
намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора
на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, и затова страните се съгласяват, че
потребителят заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 700.56 лева,
платима на 12 равни части в размер на 58.38 лева, като общият размер на месечните
плащания на всеки съответен падеж по Договора е в размер на 161.44 лева.
Ищецът е въвел възражение за нищожност на клаузата на §7 от процесния договор,
спрямо която ищцата следвало да заплати неустойка за непредставянето на обезпечение на
основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. Критериите дали
е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка,
която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на
нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а
не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за
неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и
създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е
налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе
извън обезпечителните или обезщетителните функции, които са й придадени от страните.
Съдът намира, че предвидената неустоечна клауза в процесния договор за потребителски
кредит излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции,
надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради
което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е
уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение под формата на
банкова гаранция или договор за поръчителство. Задължението за предоставяне на
2
обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за потребителски кредит.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежащата на връщане сума, поради което
противоречи на добрите нрави и е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, с оглед на
което предявеният иск следва да бъде уважен, като е безпредметно обсъждането на
останалите въведени от ищеца основания за недействителност на процесната договорна
клауза.
По отношение на разноските, съдът намира, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Действително с отговора на исковата молба
ответникът е признал иска, но доколкото ищцата не разполага с друг ред за защита на
накърнените си права, освен чрез предявяване на настоящия установителен иск за обявяване
нищожността на оспорената договорна клауза, разноските по делото следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. На ищеца се дължат разноски в размер на 50 лева-
държавна такса, които ще се присъдят изцяло на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е
представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно който му е
предоставена безплатна правна помощ от адв. Д.М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от
ЗАдв.- оказване на адвокатска защита на близък. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да
предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под
която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер
не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004, съдът определя
адвокатско възнаграждение за адв. Д.М. в размер на 300 лева, която сума следва да бъде
присъдена в полза на пълномощника на ищцата. Възражението за прекомерност на
адвокатското възражение на ищеца е неоснователно, доколкото възнаграждението е
определено съобразно предвидения в Наредба №1/09.07.2004 минимум.
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на §7 от Договор за потребителски микрокредит от
разстояние от 16.12.2021 г., сключен между ЕЛЗ. АС. Б., ЕГН **********, с адрес: с.
Рибница, общ. Рудозем, обл. Смолян и „С. Г.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. В. К., бл. **, представлявано от А. Д. С.- изпълнителен директор,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 700,56 лева за неизпълнение на
задължение за непредставяне на обезпечение, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „С. Г.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. В. .К, бл.
***, представлявано от А. Д. С.- изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ НА ЕЛЗ. АС. Б.,
ЕГН **********, с адрес: с. Рибница, общ. Рудозем, обл. Смолян сумата от 50 лева,
представляващи разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „С. Г.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. В. К., бл.
***, представлявано от А. Д. С.- изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Д.В. М.,
АК Пловдив, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 81, ет. 3, ап. Б сумата от
300 лева – адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4