Решение по дело №127/2020 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 260009
Дата: 10 февруари 2021 г.
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20204150100127
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260009

гр.Свищов, 10.02.2021г.

 

Свищовският районен съд в публично заседание на 12.10.2020 година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА

при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №127 по описа за 2020г., за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация  чл. 49 вр.чл.45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Е.“ ЕООД твърди,  на 29.12.2019г. около 13,00ч. при движение с разрешена скорост около 40 км/ч. посока гр.Свищов на Републикански път в района на ул.“Цар Самуил“ в с.Българско Сливово, притежавания от фирмата лек автомобил Фолксваген Тоуран с ДК № *****, управляван от водача Л.Л. внезапно е попаднал в необозначена и необезопасена яма, представляваща напрачен разрез на цялата ширина на пътя с размери 8,10/7,30 м. и дълбочина 10 см. Твърди, че при пропадането същото е причинило голяма техническа повреда на МПС. За случилото се веднага е уведомен Национален оператор 112  и на мястото пристигнал патрул на МВР. Полицейският служител С.И. също констатирал, че ямата не е обозначена. Същият приел, че няма извършено нарушение по ЗДвП и не съставил АУАН. Твърди, че след това автомобила бил натоварен на платформата на друг специализиран автомобил пътна помощ и бил извозен до гр.Свищов. Твърди, че впоследствие от местни хора научил, че ямата/дупката е била изрязана на улицата като дезинфекционна площадка на преминаващите МПС срещу разпространението на болестта африканска чума по свинете в близкия свинекомплекс Б. и от пропадане в нея са пострадали много МПС, някои тежко, тъй като са ги извозвали с автомобили на пътна помощ. Въприки това улицата не била отремонтирана, нито е била обозначена с пътни знаци. Твърди, че по автомобила били установени следните повреди: Картер двигател-пробит-30 лева; Предпазна кора двигател-скъсана- 12лв; Скоростна кутия-спукана-1905 лв.; Рамка очиларка-скъсана-26лв.; Долна лайсна предна броня-скъсана-7лв.; Интеркулер-спукан-40 лв.; Радиатор климатик-пробит-40 лв.; Ляв фар-скъсани захвати-45 лв.; Десен фар скъсани захвати-45 лв.; Стойка закрепваща ляв фар-деформирана-4лв.; Стойка закрепваща десен фар-деформирана-4лв.; Лява предна джанта-деформирана-19 лв.; Дясна предна джанта-деформирана-19 лв.; Еърбек водач-сработил-279 лв.; Еърбек пътник-сработил-344 лв.; Предно табло-436 лв.; Турбокомпресор-520 лв.; Двигател-комплектация елементи картер-1871 лв.; Скрити дефекти - 45 лв.; Труд-2000 лв. Твърди, че заплатил за пътна помощ 50 лева за извозване на платформа със специализиран автомобил на повредения автомобил от с.Българско Сливово до гр.Свищов.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от сумата 7741 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреда в размер на необходимите разходи за възстановяването на лек автомобил Фолксваген Тоуран с ДК № *****, ведно със законната лихва от дата на деликта -29.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата..

В срока по чл. 131 от ГПК ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ е депозирал отговор на исковата молба. Счита иска за неоснователен. Заявява, че водача не се е съобразил не само с пътните условия, но и с нормативно регламентирани задължения, поради което е налице съпричиняване. Оспорва твърденията на ищеца, че процесната яма не е била обозначена. Заявява, че пътния участък в района на улица „Цар Самуил“, с. Българско Сливово е с ограничение на скоростта до 50 км/ч. /в населено място/, както и че непосредствено преди обозначеното препятствие е имало информационна табела с надпис „Внимание! Дезинфекционна площадка“. Следователно водачът на МПС е имал възможност за предварително възприемане на опасността, т. е. че е имал необходимото време, след възприемане на препятствието да реагира своевременно като намали скоростта, с която се е движил и която с оглед на претендираните щети е била над допустимата, а при необходимост и да спре, за да избегне възникналата опасност и настъпването на ПТП. Достатъчно е било водачът да управлява процесния автомобил с нормативно изискуемото внимание и при изпълнение на задълженията му по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, за да не се стигне по никакъв начин в конкретната пътна обстановка до настъпилия резултат. Предвид на това моли съда да отхвърли предявения иск от „Е.“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ като неоснователен и недоказан. Ако  съда прецени, че иска е основателен моли да намали исканото обезщетение в размер до 1/2, поради съпричиняване на щетата от водача на лекия автомобил. Претендира разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Б., който поддържа исковата молба. Съдът е допуснал изменение на предявения иск чрез увеличаването му по размер, като искът е увеличен в размер на 11 355,82 лв. за главница, както и законна лихва върху този размер от датата на настъпване на щетата.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от юрк. Д.. Поддържа отговора на искова молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено свидетелство за регистрация на МПС  – част ІІ на л.а. Фолксваген Тоуран с ДК № *****, видно от което е, че собственик на процесния автомобил е ищцовото дружество „Е.“ ЕООД. Същият автомобил е бил технически изправен, видно от представения документ за техническа изправност на МПС за периода от 31.05.2019г. до 31.05.2020г.

По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели.

Св. С.И. – мл.автоконтрольор в РУ на МВР Свищов, изложи, че на 29.12.2019г. посетил сигнал за ПТП в с.Българско Сливово, общ. Свищов. Когато пристигнал в селото, видял, че представителят на ищеца Л.Л., когото познава, е спрял с автомобила си марка Фолксваген преди табелата за селото. От Л. научил, че същият е скочил с автомобила си в дупка на пътя в селото и си е спукал гумата.  На свидетелят било служебно известно, че в селото има изрязан участък по ширина на пътя, в който била поставена слама с дезинфектант. Изрязаното било с ширина около 5-6 метра и дълбочина повече от 10 см. Ръбовете, получени в резултат на изрязването били заоблени само в горния край. Това било направено с цел предотвратяване на разпространение на заразата чума по свинете и близкия свинекомплекс на фирма „Б.“. Според свидетеля цялото протежение по ширина на асфалта било изрязано и нямало възможност да се заобиколи. Свидетелят си спомня, че когато пристигнал на място в района е имало поставена обозначителна табела, която указвала на водачите да намалят скоростта си, но същата била паднала, а сламата била разпиляна. Според свидетеля дори да се мине с 40 км. в час, може да се получи деформация на гума или джанта.

Според св. Н. Н.- служител във фирма „Ексел“ същият станал свидетел на случилото си, тъй като на процесната дата се возел в автомобила. Л.Л. управлявал колата и двамата си приказвали. В един момент колата се движела към изхода на с. Българско Сливово със скорост около 30-40 км/ч. и преминала през изрязания трап, който бил дълбок около 10 см. Тогава се чул трясък и изскочили двата еърбега на автомобила. Колата продължила още малко движението си и спряла. Свидетелят заедно с водача слезли от автомобила и видели, че двете предни гуми са спукани, а джантите много деформирани. Л. се обадил на тел.112 и малко по-късно пристигнал полицейски патрул, от който слязъл полицая С.И.. Според свидетеля по-късно, след инцидента видял пластмасов знак с червени и бели ивици, който се намирал встрани на пътя и бил паднал на земята. След инцидента автомобилът бил откаран с платформа в сервиз, където бил огледан.  Заявява, че се установило, че на картера имало голяма дупка, кората под двигателя не ставала, скоростната кутия била спукана, очиларката която държала радиаторите била пръсната, лайсната под бронята не ставала, интеркулера бил спукан, радиаторът на климатика бил спукан, захващането на ляв и десен фар било откъртено, дясната и лява стойка на фарове били деформирани, двата еърбега били спукани, тъй като било изтекло маслото, коляновият вал бил спукан.

По делото е разпитан св. Н.Г.. Същият заяви, че в края на 2019г. от фирма „Ексел“ му било възложено да направи оглед на процесния автомобил Фоксваген Туран и даде оценка на щетите по него. Случило се на 29 декември в късния следобед. Л. се обърнал към него като специалист и вещо лице към съда. Двамата към 16.00 часа на 31.12 отишли на мястото  посочено от Л. ***. Там свидетелят направил замервания на изкопаната част от пътното платно. Преди това огледал мястото и не установил пътни знаци, които да указват наличието на препятствие по пътя. Направил снимки на мястото. Според свидетеля изкопаната част от пътното платно се намира на ул. „Цар Самуил“ в с. Българско Сливово. Самото пътно платно било широко 8,90 м., обозначено  със съответните маркировки, имало единична непрекъсната линия в средата, самите ленти на пътното платно били по 4,15 м. Самата дезинфекционна яма била с размери 8,10х7,30 м. с дълбочина приблизително 10 см. Изрязването било с грапавини, вертикално, като нямало заглаждане на ръба. Не било остро, но не било и с овал. Имало поставени знаци – А39 на 40,20 м. от ръба на дезинфекционната яма и информационна табела, на която пишело „Внимание! Дезинфекционна площадка!” на 19,5 м. от ръба на дезинфекционната площадка. Ръбът, от който измерил разстоянието към информационната табела и знак А39 е този в началото на дезинфекционна площадка, в посока на движение от центъра на село Българско Сливово към гр. Свищов. Времето било сухо, имало добра видимост, нямало мъгла и дъждове. Пътят бил нормален, пътната настилка от едрозърнест асфалт била без дефекти. Свидетелят излага, че когато отишли на мястото нямало слама, можело да е имало отстрани, но не било в такова количество да прави впечатление, самата дезинфекционна площадка била празна. След това в сервиза свидетелят направил оглед на уврежданията на автомобила. Номерът на автомобила е *****,  Фолксваген Туран. Повредите, които установил са следните: картер на двигател – пробит, предпазна кора на двигател - скъсана, скоростна кутия -  спукана, рамка очиларката – скъсана, това е рамка, която държи радиатора, долна лайсна предна броня - скъсана, интеркулер - спукан, радиатор климатик - пробит, ляв фар - скъсани захвати на тялото, стойка закрепваща ляв фар - деформирана, десен фар - скъсани захвати, стойка закрепваща десен фар - деформирана, лява предна джанта - деформирана, дясна предна джанта - деформирана, еърбег водач - сработил, еърбег пътник - сработил, предното табло за подмяна заради еърбеците, понеже те били свързани и ако трябва да се сложат нови еърбеци трябва да се сменя таблото. На турбокомпресора се виждала пукнатина. По двигателя, за подмяна били комплектация от елементи на картера, тъй като след като се спука картера маслото изтича, но по инерция продължава да работи без масло, това за малко време ставало, но коляновия вал се надирал. Според свидетелят след разглобяване можело да излязат скрити дефекти имам предвид тези, които биха се открили в рамките на разглобяването, от моя опит съм знам, че това сигурно ще излезе, винаги има такива. Направил снимки, които приложил към албума на експертизата. В допълнителен разпит свидетелят посочи, че снимките към фотоалбума на изготвената от него по частна експертиза и са направени от също  на 31.12.

Приложена по делото е експертиза от свидетеля Ганев, която съдържа фотоалбум на мястото на настъпилия инцидент, напревин два дни по-късно на 31.12.2019г. от самия свидетел, както снимки на щетите по процесния автомобил.

По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза. Според заключението на вещото лице от измерванията на място и от доказателствата по делото се установява, че на 29.12.2019 г. около 13 ч. на ул. „Цар Самуил“ в с. Българско Сливово, част от Републикански път III-302 пътната обстановка в района на настъпилото ПТП е била следната:

Пътят в района на произшествието е прав с наклон при спускане за посока на движение от центъра на с. Българско Сливово към гр. Свищов на 100 м. преди дезинфекционната площадка от 3% (1,7°) и хоризонтал на 50 м. преди и около нея, покрит с едрозърнест асфалт без следи от неравности и замърсяване. Платното за движение е с ширина 8,9 м., две ленти за движение, по една за всяка посока и с ширина по 4,15 м. всяка, разделени с прекъсната осева линия, преминаваща в непрекъсната. От двете страни на платното за движение са тротоари. Върху платното за движение е била изградена дезинфекционна площадка с правоъгълна форма - дължина 7,3 м, ширина 8,1 м и дълбочина около 10 см, като левият и десния край на площадката са били разположени на разстояние 40 см от бордюрите на тротоарите. На 25,9 м. и на 40,2 м. преди началото на площадката и в дясно за посоката на движение на л.а. Фолксваген (от центъра на селото към гр. Свищов) са били поставени съответно на железобетонен стълб информационна табела за водачите на ППС във връзка с площадката, а на преносима стойка - пътен знак А39 –„Внимание! Други опасности!“ и ограничителна табела С 4.3, сигнализираща за изменение на широчината на пътното платно, които били паднали на земята. Времето е било сухо, в делото няма данни видимостта да е била намалена или ограничена от препятствия или други участници в движението.

От данните в делото се определя механизма на настъпване на процесното ПТП и уврежданията по автомобила: На 29.12.2019 г. около 13,30 ч. в с. Българско Сливово, общ. Свищов, лек автомобил Фолксваген Туран с peг. № *****, управляван от Л.Д.Л. със скорост до около 40 км/ч, се е движил по ул. „Цар Самуил“, част от Републикански път Ш-302 , по посока към гр. Свищов. В района след  № 7 на улицата, при преминаване през дезинфекционна площадка, изградена на платното за движение, поради закъснение на водача на автомобила да започне спиране лек автомобил Фолксваген Туран с peг. № *****, с предните си гуми и долната предна част се е ударил в ръбовете на площадката и асфалтовото покритие на пътя. В резултат на произшествието по автомобила са нанесени материални щети.

В резултат на произшествието по лек автомобил Фолксваген Туран са били увредени:.предпазната кора под двигател; скоростната (предавателната) кутия; рамката пред радиатори (очиларка); долната лайсна предна броня; интеркулера; радиатора на климатика, ляв и десен фар; 2 бр. стоманени джанти, 16 цола; 2 бр. зимни гуми LASSA, произведени 34-та седмица на 2018 г, размер 205/55 R16; въздушната възглавница за водача; въздушната възглавница пред пътника на предна дясна седалка; електронния блок Airbag; двигателя и турбокомпресора.

Разходите за възстановяване на щетите, нанесени на лек автомобил Фолксваген Туран с peг. № *****, изчислени по пазарни цени за Република България са в размер на 11281,82 лв. Тези увреждания са установени при външен оглед на превозното средство. Възможно е след разглобяване да се установят и други увреждания и деформации по купето и агрегатите на автомобила, които биха увеличили стойността на разходите за възстановяване на л.а. Фолксваген.

Пазарна стойност на пътна помощ по извозване не платформа със специализиран автомобил на повредения лек автомобил Фолксваген Туран със специализиран автомобил от с. Българско Сливово до гр. Свищов определена като средноаритметична на посочените цени е 74 лв.

От данните в делото се определя, че скоростта на лек автомобил Фолксваген Туран преди произшествието е била до около 40 км/ч.

От сравняване на разстоянието на видимост - 120 м. (разстоянието, от което Л.Л. е могъл да възприеме дезинфекционната площадка, изградена на платното за движение, пътните знаци и табели) с опасната зона за спиране на л.а. Фолксваген Туран за установената скорост на движение - 29 м. следва извода, че със скорост на движение 50 км/ч, както и с всяка по-ниска от нея Л.Л. е имал техническа възможност да намали скоростта и да спре л.а. Фолксваген преди да премине през дезинфекционната площадка, изградена на платното за движение. Причина за произшествието от технически характер в конкретната пътнотранспортна ситуация е закъснение на водача на л.а. Фолксваген Туран да започне спиране.

В съдебно заседание вещото лице В.И. уточни, че допълнителният оглед е извършил на 26.09.2020 г. пред деня. При него установил, че при движение със скорост 40 – 50 км, напред към гр. Свищов, процесния участък, се  забелязва от 120 метра. Преди да се стигнело до равната част на този участък има наклон при спускане в посоката на движение на автомобила около 3%, което позволявало на водачите да забележат опасността, която е на пътя. За това направил извод, че причината за произшествието е закъснение на водача да започне спиране. Според вещото лице при положение, че автомобилът се движи с 11 м/сек – при скорост 40 км/ч, за каквато скорост на движение на процесния автомобил има данни, това разстояние от 120 метра с 11 м/сек ще се измине за около 11 секунди, което е достатъчно време, за да може да се реагира. Относно това дали водачът е могъл от 120 метра, в рамките на това време да забележи площадката, възприятията са субективни, той също е могъл да наблюдава пътната обстановка от това разстояние и да забележи опасността за движението.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:

Съдът намира, че с исковата молба се претендира реализиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното бездействие на ответника да изпълни задължението си да поддържа пътя, чийто собственик е той, в необходимото състояние за безопасно преминаване по него.

Безспорно между страните е, а и от събраните доказателства се установя, че на 29.12019г. около 13 часа при движение на лек автомобил Фолксваген Туран с peг. № *****, собственост на ищцовото дружество и управляван от Л.Л. по Републикански път III- 302 на ул.„Цар Самуил“ в с.Българско Сливово, общ. Свищов е настъпил инцидент, при който автомобилът на ищеца е преминал през участък от пътя, определен за дезинфекционна площадка с размери 8,10х7,30м. и дълбочина 10см., изграден на платното за движение, като вследствие на това са настъпили материални щети по автомобила. Не се спори, че пътят, на който е реализирано произшествието е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. Доколкото липсват твърдения за наличие на взаимна договореност между Община Свищов и Агенция „Пътна инфраструктура“ за дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканския път в границите на урбанизираната територия на с. Българско Сливово, съдът приема, че на основание чл. 19 и чл. 30 от същия закон, задължена да осъществява дейностите по поддържането на пътя е именно ответната страна – А. „П.и.“. Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30 от ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Обстоятелството, че дезинфекционната площадка, където е настъпил инцидентът, е изградена на основание Заповед РД-11-1349 от 18.07.2019г. на Изпълнителния директор на БАХБ (каквито твърдения ответната страна навежда едва в писмено становище след приключване на устните състезания), не отменя задълженията на ответника по поддържането на процесния път. Според нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата са задължени да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Следователно дори заповедта да е налице, то отговорността на АПИ да осъществява контрол върху дейностите, извършвани на републиканските пътища не отпада.

Съдът намира, че въз основа на изслушаната и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, по несъмнен начин се установява механизма на настъпването на пътния инцидент и причинно следствената връзка между удара с предните гуми и долната предна част на автомобила в ръбовете на издълбаната дезинфекционна площадка и асфалтовото покритие на пътя и настъпилите за лекия автомобил щети. Безспорен е и техния размер – 11281,82 лв., като към тази сума се прибавя и сумата от 74 лв. за извозване на автомобила на платформа, или общо 11355,82 лв.

Спорно е дали ответникът носи отговорност за произшествието, евентуално налице ли е съпричиняване на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата водачът на МПС е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.

 В случая от гласните доказателства се установи, че издълбаната дезинфекционна площадка не е била сигнализирана със съответните обозначителни знаци по начин, който да гарантира безопасността на движението. От разпита на свидетелите и представения снимков материал се установява, че преди площадката в посока на движение са били поставени знаци – знак А39, поставен на табела С 4.3, който бил подвижен, както и информационна табела, окачена на уличен стълб, на която пишело „Внимание! Внимание! Заповед РД—111349 от 12.07.2019г. и съгласно ЗВМД във връзка с повишената епидемична обстановка на територията на община Свищов са въведени мерки за биосигурност на територията на общината! Внимание! Дезинфекционна площадка! Задължително преминаване!“. Установя се още от свидетелските показания, които съдът кредитира изцяло, че знакът А39 и  поставен на табела С4.3 непосредствено преди настъпване на инцидента, са били съборени встрани от пътя на земята и не били видими за водачите. От друга страна, поставената на стълба табела е трайно закрепена, но същата е информативна и не изготвена в съответствие с Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Освен това видно от приложения снимков материал е, че табелата съдържа текст с много информация, поради което този текст трудно би могъл да се изчете от водачите, дори и при движение с много под разрешената в населените места скорост, тъй като отклонява вниманието им от пътя и останалите участници в движението. От съдържанието му пък се установява, че с оглед въведените мерки за биосигурност на територията на общината, задължително следва да се премине през тази площадка. Т.е. смисълът на табелата е, че указва, че този участък от пътя представлява дезинфекционна площадка. Тя  не указва по никакъв начин, че участъка от пътното платно е изрязан, че скоростта с оглед образуваните ръбове следва да се намали, че евентуално има някаква опасност за преминаващите, а единствено указва задължително да се премине през нея. От друга страна е бил поставен пътен знак А39 –„Внимание! Други опасности!“ и ограничителна табела С 4.3, сигнализираща за изменение на широчината на пътното платно, които от една страна не са трайно закрепени, въпреки, че явно предназначението на изрязания участък няма да има временен характер, а дезинфекционната площадка ще съществува докато трае опасността от заразаване с чума по свинете. Според съда, с така поставеният неприкрепен трайно знак, винаги съществува възможност от неговото изместване, премахване или събаряне, каквото в действителност се е случило. Същото е равносилно на липса на предупреждаване за опасност. От друга страна законът не придвижда изграждане на „дезинфекциионна площадка“ на републикански път. Но дори и това да бе възможно, ответникът като отговорен за състоянието на пътя следваше да положи усилия да обезопаси преминаването през дезифенкционната площадка. Постановената комбинация от пътни знаци, не само, че не е в достатъчна степен закрепена към земята, но не указва получената неравност на пътното платно. В тази връзка основателни са доводите на ищеца, че в случая е налице изкуствена неравност, в резултат на планирана човешка дейност, която следва да се сигнализира с пътен знак А12, какъвто знак в случая не е бил поставен.

С оглед изводите на съда за необезопасен и несигнализиран достатъчно и правилно участък от пътното платно по Републикански път III- 302 на ул.„Цар Самуил“ в с.Българско Сливово, общ. Свищов, то е налице и бездействие на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ да поддържа пътното платно в безопасно състояние, което ангажира обективната му  отговорност.

Съдът намира възражението за съпричиняване на резултата от управляващия процесния автомобил за основателно. От събраните доказателства по делото, както и от заключението на изслушаната в производството съдебно-автотехническа експертиза се установява, че при настъпване на инцидента времето е било сухо, имало е добра видимост, нямало е мъгла и дъждове. Пътят е бил нормален, пътната настилка от едрозърнест асфалт е била без дефекти. При такава обстановка водачът на лекия автомобил се е движел в рамките на разрешената за населените места скорост под 50 км/ч. , а именно с 40 км/ч. Дори обаче и с такава скорост причината за произшествието от технически характер в конкретната пътнотранспортна ситуация, според вещото лице, е закъснение на водача на л.а. Фолксваген Туран да започне спиране. По делото се установява, че опасната зона за спиране на л.а. Фолксваген Туран при установената скорост на движение е 29 м. Инцидентът е настъпил при добри за видимостта условия, поради което от такова разстояние, водачът вече е можел да реагира на опасността. Макар и необозначен издълбания участък от пътя, следва извода, че водача Л.Л. е имал възможност да намали скоростта или да спре л.а. Фолксваген преди да премине през дезинфекционната площадка като избере такава скорост, при която л.а. не би могъл да получи вреди. В съдебно заседание вещото лице поясни, че предният ръб на дезинфекционна площадка към гр. Свищов, би могъл да се види от поне 50 метра. Нещо повече преди да се стигне до равната част на процесния участък има наклон при спускане в посоката на движение на автомобила около 3%, което позволява на водачите да забележат опасността, която е на пътя от 120 метра.  С оглед на това съдът намира, че е налице несъобразяване на водача на автомобила Л.Л. със състоянието на пътя, в разрез с разпоредбите на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Следователно за настъпване на пътния инцидент е допринесъл и водача на процесния автомобил.

Поради това съдът приема, че в случая е налице съпричиняване на вредите и съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали. След като прецени подробно причините, довели до настъпилия инцидент и вредите, съдът приема, че е налице 20% съпричиняване, поради което обезщетението за имуществени вреди, възлизащо на сумата от 11355,82лв. следва да се намали с посочения процент на съпричиняване.

Предвид изложеното искът за присъждане на обезщетение за настъпили имуществени вреди на ищцовото дружество следва да бъде уважен до размер от 9084,66 лв. , като за разликата от този размер до пълно претендирания от 11355,82 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Отговорността на ответника е деликтна и съответно задължението за заплащане на главницата е изискуемо веднага - от момента на настъпването на вредите и от същия момент изпълнението на това задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима - длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 1211,38лв. – 454,23 за заплатена държавна такса, 340 лв. депозит за вещо лице и 720 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът изчисли държавната такса в размер на 454,23 лв. Ищецът е внесъл суми за държавна такса в размер на 310 лв. първоначално и 224,59лв. впоследствие с оглед направеното от него изменеше на иска. Сборът на дете суми надхвърля дължимата държавна такса в размер на 454,23лв. с 80,36 лв., поради което същата не следва да се възлага в тежест на ответната страна.

От ответника се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение и направени разноски за депозит за свидетел в размер на 20лв. и депозит за вещо лице в размер на 154,40лв. Ищецът трябва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 34,88 лв., за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ сумата 30лв., юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е   Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от председателя на Управителния съвет Г.Г. Т. да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.Д.Л. сумата от 9084,66 лв. (девет хиляди осемдесет и четири лева и 66ст.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил, марка Фолксваген Туран с peг. № ***** в резултат пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на деликта – 29.12.2019г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за разликата над присъдената сума от 9084,66 лв. (девет хиляди осемдесет и четири лева и 66ст.) до пълно предявения размер от 11355,82 лв. (единадесет хиляди триста петдесет и пет лева и 82ст.), като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от председателя на Управителния съвет Г.Г. Т. да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.Д.Л. сумата от 1211,38лв. (хиляда двеста и единадесет лева и 38 ст.), представляваща разноски по делото, съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.Д.Л. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от председателя на Управителния съвет Г.Г. Т. сумата от 64,88лв. (шестдесет ли четири лева и 88 ст.), представляваща разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от иска.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: