Решение по дело №13917/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4502
Дата: 5 юли 2018 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Стилияна Красимирова Григорова
Дело: 20141100113917
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 05.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                             СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13917 по описа на съда за 2014 г., взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на Ю.Ц.П. против „З.- С.И.“ ЕООД и П.С.Д. за обявяване за относително недействителна спрямо него на сделка, сключена на 17.02.2009 г., с която „З.- С.И.“ ЕООД продало 525 500 акции, емитирани от негово дъщерно дружество „З.П.И.Ф.“ АДСИЦ, на П.С.Д..

Ищецът твърди в исковата си молба, че бил в трудово правоотношение с ответника „З.- С.И.“ ЕООД в периода 09.01.2009 г. - 22.04.2009 г. Към 15.02.2009 г. „З.- С.И.“ ЕООД дължал на ищеца цялото трудово възнаграждение за месец януари 2009 г. и част от трудовото възнаграждение за месец февруари 2009 г. На 17.02.2009 г. на регулиран пазар на финансови инструменти „З.- С.И.“ ЕООД продало 525 500 акции, емитирани от негово дъщерно дружество „З.П.И.Ф.“ АДСИЦ на П.С.Д. – съдружник в „З.П.И.Ф.“ АДСИЦ (сегашно наименование „Е.П.“ АДСИЦ).

Отделно от това, дължимите на Ю.П. трудови възнаграждения за февруари, март и април 2009 г. също не били заплатени. Поради това предявил иск за заплащането им и с решение по гр.д. № 11664/2010 г. по описа на СРС съдът осъдил работодателя да му заплати дължимите трудови възнаграждения, обезщетение, разноски и законна лихва върху вземането му. В хода на образуваното изп.д. № 20118560400011 по описа на ЧСИ рег. № 856 се установило, че длъжникът „З.- С.И.“ ЕООД има непогасени публични задължения към държавата от 2008 г. и не притежава активи, с които да удовлетвори вземанията на кредиторите.

Чрез сключената между „З.- С.И.“ ЕООД и П.С.Д. сделка ответниците увредили интересите му. Те били свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ТЗ и знаели за неизплатените задължения на дружеството. Моли съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителна спрямо него сделката от 17.02.2009 г. за покупко-продажбата на 525 500 акции, емитирани от „З.П.И.Ф.“ АДСИЦ.

Ответниците не са подали отговор на исковата молба.

След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание от ответника П.Д. е постъпило становище за недопустимост на иска, тъй акциите били продадени на регулиран пазар, при спазване на публична процедура. Възразява и срещу основателността на иска, тъй като ищецът могъл да насочи изпълнението върху получената от продажбата на акциите цена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

С иска по чл. 135 от ЗЗД кредиторът упражнява изрично признатото му от закона потестативно право да поиска от съда да обяви за недействителна спрямо него сключена от длъжника правна сделка, с която последният се е разпоредил със свое имуществено право и по този начин е намалил патримониума си.

Фактическият състав, при който възниква право на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, включва правно действие на длъжник, намаляващо имуществото му, с което действие уврежда кредитора, като препятства възможността последният да получи изпълнение.

На първо място, качеството „кредитор“ на ищеца Ю.Ц.П. се установява от влязлото в сила решение по гр.д. № 11664/2010 г. по описа на СРС, с което ответникът „З.- С.И.“ ЕООД е осъден да заплати на Ю.П. 15 948.74 лева трудово възнаграждение за периода януари – март 2009 г., ведно със законната лихва от 11.03.2010 г. до окончателното изплащане и 68.18 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 6 дни за 2009 г., ведно със законната лихва от 11.03.2010 г. и 31 лева разноски.

Съгласно чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти. Вземането за трудово възнаграждение за януари 2009 г. е възникнало преди увреждащата разпоредителна сделка на 17.02.2009 г., изразяваща се в продажба на регулиран пазар на финансови инструменти на притежавани от „З.– С.И.“ ЕООД 525 500 броя обикновени безналични поименни с право на глас акции от капитала на „З.П.И.Ф.“ АДСИЦ, ЕИК ********.

Неоснователно е възражението на ответника П.Д. за недопустимост на иска. Действителността на сделката е условие същата да бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора на разпоредилия се с имуществото си длъжник.

Увреждащо е всяко действие, с което длъжникът намалява имуществото си, като право на кредитора е да потърси съдебна защита чрез предявяване на П. иск за обявяване за относително недействителна спрямо него на извършена от длъжника му разпоредителна сделка.

На следващо място, на относителна отмяна подлежат всички сделки по отчуждаване на имущество на длъжника, като законът не поставя ограничение в тази насока.

Не се спори и от съдържанието на годишен доклад за дейността на „З.П.И.Ф.“ АДСИЦ за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. (т. І.2.6.), както и от удостоверение от „Българска Ф.ова борса – София“ АД се установява, че на 17.02.2009 г. П.С.Д. е придобил от „З.– С.И.“ ЕООД 525 500 броя акции от капитала на „З.П.И.Ф.“ АДСИЦ.

Възмездният характер на сделката изисква знание и у третото лице, с което длъжникът на ищеца договаря за увреждането на кредитора на праводателя му.

В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 13/19.02.2015 г. по гр.д. № 4606/2014 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не може да се прилага разширително. Наличието на фактическа степен на близост в отношенията, както и такива, попадащи под хипотезите на свързани лица по § 1 от ДР на ТЗ биха могли да обосноват извод за наличие на знание. Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи.

На първо място, страните по процесната сделка от 17.02.2009 г. – „З.– С.И.“ ЕООД и П.С.Д. са собственици на акции в „З.П.И.Ф.“ АДСИЦ.

Установява се също, че от учредяване на „З.– С.И.“ ЕООД на 27.05.2008 г. М.Г.А.е била едноличен собственик на капитала на дружеството, а до 08.02.2010 г. – и негов управител. Поради това тя е знаела за задълженията и финансовото състояние на ответника в настоящото производство.

Същевременно, до април 2008 г. М.Г.А., заедно с П.С.Д. и С.П.Д. са били членове на съвета на директорите на „З.П.“ ЕАД.

С.П.Д., който не се спори в настоящото производство, че е баща на ответника П.С.Д., е бил член на съвета на директорите на „З.П.И.Ф.“ АДСИЦ.

Така установените по делото факти относно собствеността и участието на едни и същи физически лица в управлението на няколко дружества, както и на роднинската връзка на членове на съвета на директорите на различни юридически лица, което се установява от извлечения от търговския регистър и служебна справка относно тези данни, на база публична информация в търговския регистър (чл. 11 от ЗТРРЮНЦ) водят до извода, че приобретателят на 525 500 акции от капитала на „З.П.И.Ф.“ АДСИЦ – П.С.Д. е знаел, че с разпоредителната сделка „З.– С.И.“ ЕООД уврежда кредиторите си, както и че той е свързано лице с прехвърлителя на акциите.

По така изложените съображения съдът намира, че са налице всички предпоставки за обявяване на процесната сделка за относително недействителна спрямо ищеца.

С оглед изхода на спора ответниците следва да заплатят на ищеца сторените от него разноски за производството, които възлизат на сумата от 2 500 лева, съгласно представен и приет по делото списък по чл. 80 от ГПК.

П.Д. е възразил за присъждане на ищеца на адвокатски хонорар над сумата от 500 лева. Възражението е неоснователно. Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., възнаграждението възлиза на сумата от 4 358.40 лева. Претендираното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева не е прекомерно и следва да му бъде присъдено в посочения размер.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответниците дължат да заплатят по сметка на СГС сумата от 4 204 лева държавна такса.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на Ю.Ц.П., ЕГН **********, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, сделка № 20090217000254004, с която на регулиран пазар на финансови инструменти „З.– С.И.“ ЕООД, ЕИК ******* е прехвърлил 525 500 броя обикновени поименни безналични с право на глас акции от емисията на „З.П.И.Ф.“ АДСИЦ (сегашно наименование „Е.П.“ АДСИЦ) на П.С.Д., ЕГН **********.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „З.– С.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и П.С.Д., ЕГН **********, съдебен адрес *** да заплатят на Ю.Ц.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 500 лева разноски за производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „З.– С.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и П.С.Д., ЕГН **********, съдебен адрес *** да заплатят по сметка на СГС сумата от 4 204 лева държавна такса.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         СЪДИЯ: