РЕШЕНИЕ
№ 3528
гр. Варна, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110104760 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „М. П. К.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление *, чрез адв. И. Л., срещу И. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. *,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.
4 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 183 вр. чл. 205 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 148.50
лева, представляваща незаплатена от длъжника И. С. И. главница по Договор за продажба на
изплащане № * от 11.12.2018 г. на *, със сериен номер: *, сключен с „А* Б.” ЕАД, която
сума е заплатена на 05.05.2021 г. от заявителя „М. П. К.” ЕАД в полза на „А* Б.“ ЕАД, в
качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. и сумата от 26.65
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.05.2021 г. до 09.02.2023 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
15.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 723/16.02.2023 г., по ч. гр. д. № 1753 по
описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, препис от която му е връчен на 12.05.2023 г. по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява. С молба от 27.09.2023 г. поддържа исковата молба и обективира искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239 от ГПК.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
1
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Твърди, че е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която в срок е постъпило възражение за
недължимост, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви
установителните искове.
Сочи се, че между ищеца и „А* Б.“ ЕАД на 07.11.2014 г. е сключен договор за
поръчителство, съгласно който ищецът в качеството му на поръчител се задължил да
обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А* Б.“ ЕАД договор за продажба на
изплащане.
Излага се, че на 10.12.2018 г. между ответника и „А* Б.“ ЕАД е сключен договор за
продажба на изплащане № *. Съгласно т. 1 и т. 2 от договора купувачът-ответник е закупил
ма изплащане мобилно устройтсво „*” със сериен номер: *. Съгласно т. 10.2.1 от договора
купувачът-ответник се задължил да заплати на „А* Б.“ ЕАД продажна цена за вещта,
съобразно погасителния план към договора. Твърди се, че поради неплащане в срок,
договорът за покупко-продажба на изплащане бил прекратен предсрочно на основание т.
12.3 от правната сделка. Непогасения остатък възлизал на 148.50 лева, който станал
предсрочно изискуем на основание т. 12.3 от договора.
Поради неизправността на купувача-ответник на 05.05.2021 г. ищецът като поръчител
е погасил неговите задължения по договора за покупко-продажба от 10.12.2018 г. след
отправена от страна на кредитора „А* Б.“ ЕАД покана до ищеца.
Поддържа се, че ищецът е изпратил до ответника уведомление за встъпване в дълг, с
което е доведено до знанието на последния, че считано от 05.05.2021 г. задълженията му към
продавача „А* Б.“ ЕАД по договора за продажба на изплащане от 10.12.2018 г. са
прехвърлени на ищеца.
Твърди се, че към настоящия момент вземанията на поръчителя-ищец не са
удовлетворени от ответника-купувач по договора на изплащане.
В заключение се моли предявените искове да бъдат уважени като основателни.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 183 вр. чл.
205 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, по делото са представени договор за продажба на изплащане №
********* от 11.12.2018 г., сключен между „А* Б.“ ЕАД и И. С. И.; приемо-предавателен
протокол; договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между ищеца с предходна
фирма „С. Б. С.“ Ад и „А* Б.“ ЕАД с предходна фирма „М.“ ЕАД; анекси към договора от
07.11.2014 г.; уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД; приемо-предавателен
протокол № 318/05.09.2020 г.; списък на абонатите с просрочени задължения; платежно
нареждане; приложено е ч. гр. д. № 1753/2023 г. на РС-Варна, които съответстват на
твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
2
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, чийто общ размер възлиза на 850.00 лева, от които: 425.00 лева – разноски по ч.
гр. д. № 1753 по описа за 2023 г. на РС-Варна, а именно 25.00 лева държавна такса и 400.00
лева възнаграждение за един адвокат и 425.00 лева – разноски сторени в настоящото
произовдство, а именно 25.00 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 183 вр. чл. 205 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между
страните, че И. С. И., ЕГН ********** дължи на „М. П. К.“ ЕАД, ЕИК: *, сумите, както
следва: сумата от 148.50 лева, представляваща незаплатена от длъжника И. С. И. главница
по Договор за продажба на изплащане № * от 11.12.2018 г. на *, със сериен номер: *,
сключен с „А* Б.” ЕАД, която сума е заплатена на 05.05.2021 г. от заявителя „М. П. К.” ЕАД
в полза на „А* Б.“ ЕАД, в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от
07.11.2014 г. и сумата от 26.65 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
05.05.2021 г. до 09.02.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 15.02.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 723/16.02.2023 г., по ч. гр.
д. № 1753 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, И. С. И., ЕГН ********** да заплати в полза на „М. П. К.“ ЕАД, ЕИК: * сумата в общ
размер от 850.00 лева, от които:
- 425.00 лева – разноски по ч. гр. д. № 1753 по описа за 2023 г. на РС-Варна, а именно
25.00 лева държавна такса и 400.00 лева възнаграждение за един адовкат и
- 425.00 лева – разноски сторени в настоящото исково произовдство, а именно 25.00
лева за държавна такса и 400.00 лева възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3