Решение по дело №2253/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1114
Дата: 26 юли 2018 г. (в сила от 13 декември 2018 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20182120202253
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                          1114

                                          гр. Бургас, 26.07.2018 г.

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 2253 по описа на РС - Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на С.К.Р., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № ЮИР-14-ЮИР-11/26.03.2018 г., издадено от Началника на РДНСК Югоизточен район, с което на основание чл.232, ал. 1, т.2, предл. трето ЗУТ на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 152, ал. 2 ЗУТ.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. Д.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

РДНСК – Бургас, редовно уведомени, представляват се от юк. К.. Оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.  

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

Жалбоподателят в качеството си на длъжностно лице - главен архитект на община Созопол е издал заповед № 36 от 07.10.2016 г., по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ, с която се допуснало промяна на проекта по част конструкции, за строеж „Жилищна сграда - I-ви етап“, с местонахождение УПИ ХШ-502, 535, кв. 52а, по плана на гр. Созопол, за което не е бил представен проект по част Архитектура за цялостно архитектурно-пространствено и фасадно оформяне на всеки етап от строителството. Разрешение за строеж е било издадено на 29.04.2015 г. Издадената от жалбоподателя заповед № 36 от 07.10.2016 г. е била изпратена в РО „НСК“ – Бургас на 11.10.2016 г.  Била е извършена служебна проверка по реда на чл. 156, ал. 2 ЗУТ, при която се установило, че заповедта е законосъобразна и при издаването й не са допуснати нарушения.

На 03.01.2018 г. свидетелят Б. Гетов на длъжност главен инспектор в РДНСК Югоизточен район извършил проверка на място и по документи в община Созопол на обект „Жилищна сграда - I-ви етап“, с местонахождение УПИ ХШ-502, 535, кв. 52а, по плана на гр. Созопол. Проверката е била възложена с писмо на началника на РО „НСК“ – Бургас. Свидетелят констатирал, че към одобрения инвестиционен проект, който е послужил за издаване на процесната заповед, не е имало представен проект по част Архитектура за цялостно архитектурно-пространствено и фасадно оформяне на всеки етап от строителството, което било в нарушение на чл. 152, ал.2 ЗУТ.

За установеното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

  

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съдът констатира, че при съставяне на АУАН не е спазен предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя.

Ето защо, след като нарушителят е известен или установен, в рамките на три месеца от установяването му следва да се състави АУАН, въз основа на който да се издаде наказателно постановление. След изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя.

От събраните по делото доказателства се установява, че издадената от жалбоподателя заповед № 36 от 07.10.2016 г. е била изпратена в РО „НСК“ – Бургас в законоустановения в чл. 149, ал. 5 ЗУТ срок, а именно на 11.10.2016 г. Следователно АНО е имал възможност в срока по чл. 156, ал. 1 ЗУТ (14 дневен) да извърши служебна проверка за законосъобразност на издадената заповед и в рамките на този срок да установи дали има извършено нарушение. Т.е. след като заповедта е била получена от АНО на 11.10.2016 г. в срок до 25.10.2016 г. същият е имал възможност да констатира извършено нарушение във връзка с издаване на заповедта. Ето защо настоящият състав счита, че от 26.10.2016 г. е започнал да тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок за съставяне на АУАН, в случай на извършено нарушение по повод издавана на заповед № 36 от 07.10.2016 г. Нещо повече от данните по делото се установява, че такава проверка е била извършена и не е било констатирано извършено нарушение. От събраните доказателства не става ясно какво е наложило извършване на повторна проверка близо една година и три месеца по-късно, при която вече е констатирано нарушение.

Предвид гореизложеното се налага извод, че срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН е започнал да тече на 26.10.2016 г. и е изтекъл на 26.01.2017 г. В настоящия случай АУАН е съставен на 28.02.2018 г., следователно след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.34, ал. 1  ЗАНН тримесечен срок. Неспазването на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е абсолютна пречка за допустимо развитие на административнонаказателното производство.

 

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                   Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЮИР-14-ЮИР-11/26.03.2018 г., издадено от Началника на РДНСК Югоизточен район, с което на основание чл.232, ал. 1, т.2, предл. трето ЗУТ на С.К.Р., ЕГН ********** е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 152, ал. 2 ЗУТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.  

                                                                 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала: /п/

КС