№ 130
-, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И. Р. Гражданско дело № 20225530100576 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
и. - твърди в поправената си искова молба, че на - г., около -, в -, с нейният - - се
движили по -, в посока север-юг, в лек автомобил -. Времето било дъждовно, а настилката
мокра. Автомобилът бил нейна собственост, но го управлявал - -. Приближавайки светофара
с бутон за пешеходци след моста над - и -, - започнал да намалява скоростта, тъй като
светофарът светел в червен цвят. - автомобила на светофара. В този момент микробус марка
- модел -, с рег. № -, собственост на -, който се движел след -х, блъснал -хното МПС -, в
което - се возела на задната част, като изблъскал колата 10-15 м напред. -, който бил водач
на микробуса, при управление на МПС, при движение напред, без да се съобразял с пътната
обстановка, метеорологичните услов-без да се убедял, че нямало да създаде опасност за
другите участници в движението, блъснал нейното МПС, с което реализирал ПТП. От удара
- получила -. Наложило се да бъде откарана от екип на -, след което била прегледана и
освободена без опасност за живота. С действията си - бил нарушил правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост й причинил - - -. За това ПТП нямало образувано
досъдебно производство и не била конституирана като пострадало лице. Вследствие на ПТП
и било видно от лист за преглед на пациент в - № - г. в - ч., й била причинена - като се
оплаквала от непрекъснато -. След случая, почти година била на различно лечение, като за
част от изследванията заплащала сама. Закупила множество лекарства, като болките от - -. С
оглед изясняване на състоянието й, на - г. заплатила 80 лева - веднага след - й била
назначена -, за която заплатила 95 лева; посетила - на - г., за което заплатила 2.90 лева -; - на
- г. – 2.90 лева -; посещение - на - г. – 2.90 лева -; - на - г. – 2.90 лева -; на - г. била насочена
за -, за която заплатила 72 лева; получила усложнения от - след ПТП и на 01.04.2021 г.
1
отново посетила - – 2.90 лева -; била насочена за -, за което заплатила 35 лева. До момента
имала назначено различно лечение с -, но само за една рецепта била запазила касов бон на
стойност 31 лева за деня, в който претърпяла ПТП - - г. През цялото време била в -.
Предявила претенцията си пред застрахователя и била заведена щета № 0000-1000-04-21-
7724/17.11.2021 г., по която на 17.01.2022 г. й било определено обезщетение в размер на 600
лева за неимуществени вреди и 157.60 лева за имуществени вреди. С това предложение не
била съгласна и не й било изплатено нищо. Сумите можели да бъдат изплатени по банков
път, по посочената в поправената й искова молба банкова сметка. След допуснатото по
искане на пълномощника на и. увеличение в размерите на предявените преки искове,
искането е да се осъди ответника, да заплати на и., сумата от 584.60 лева за главница от
неплатено застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди – разходи за
лечение, вследствие на горепосоченото ПТП, с 2.25 лева законната лихва от 17.01.2022 г. до
10.02.2022 г., сумата от 25000 лева за главница от неплатено застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди - болки и страдания от телесните й увреждания при
същото ПТП, с 41.67 лева законна лихва от 17.01.2022 г. до 10.02.2022 г., и законната лихва
върху главниците от 10.02.2022 г. до изплащането й, както и разноските по делото.
Ответникът з., с останалата непреклудирана част на просрочения си отговор, която
съдът може поради това да вземе предв-разгледа, заема становище, че предявените от и.
искове били допустими, но неоснователни, като потвърждавал валидността на застраховката
„гражданска отговорност“ по полица № -, сключена по отношение на автомобил - с рег. № -,
към датата на ПТП, като с писмено становище от 07.12.2022 г. пълномощникът му моли
съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани, а заявеното по същество
евентуално със същото становище ново възражение за съпричиняване, основано на
твърдяното за пръв път в него безпричинно спиране/рязко намаляване на скоростта на
автомобила, в който се е возела и., съдът не може да вземе предв-разгледа, защото не е
заявено в срока за отговор, каквито единствено възражения на застрахователя съдът може да
взема предв-разглежда в делото (чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 133 ГПК, Р 105-2019-II т.о., т. 4 ТР
1-2013-ОСГТК, Р 67-2010-I т.о.).
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предв-настъпилите след
предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
От представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от - г., преценен съвкупно с представения със същата лист за преглед на пациент в - от - г.,
показанията на с. (- на и.), които съдът кредитира, тъй като са непосредствени,
последователни и логичн-не противоречат на останалите доказателства, с изключение на
същите в частта им, че ПТП било възникнало след като вече бил спрял управлявания от него
автомобил на пешеходен светофар, в която им част съдът не кредитира тези показания,
защото противоречат на протокола за ПТП, в който такова спиране на управлявания от него
автомобил преди ПТП не е отразено (чл. 172 ГПК), заключението на назначената по делото
2
съдебно – автотехническа експертиза (ЗСАТЕ), което съдът възприема, поради
неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, и
заключението на назначената по делото съдебно -медицинска експертиза (ЗСМЕ), което
съдът също възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с
останалите доказателства, се установява несъмнено, че на - г., около -, в посока север – юг
по - в -, се е движел лек автомобил -, с рег. № -, собственост на и. и управляван от с., в който
на предната му дясна седалка се е возела с поставен обезопасителен колан и и. по делото. На
същата дата, час, място и посока, за него се е движел и товарен автомобил -, с рег. № -,
собственост на -, управляван от -. Поради движение на недостатъчна дистанция от
движещият се пред него лек автомобил -, водачът - не могъл да избегне удара в него, когато
последният намалил скоростта си на - -. В резултат на това ударил с предната броня на
управлявания от него товарен автомобил, лекият автомобил на и. в задната му централна
част (т. 1 ЗСАТЕ, л. 112). Водачът на товарния автомоб-ал техническа възможност да
предотврати това ПТП, като избере такава дистанция от движещият се пред него лек
автомобил на и., която да му позволи да избегне удара в него, когато той е намалил
скоростта си (т. 1 и 5 ЗСАТЕ, л. 112-113). От отговорите на вещото лице в съдебно заседан-
кредитираната част от показанията на с. се установява още, че водачът на товарния
автомобил е можел и да премине през другата свободна пътна лента лекият автомобил, в
който се е возела и. (св. и отговорите на вещото лице в с.з., л. 118-119).
Понеже горепосочените доказателства подкрепят протокола за ПТП, съдът намери за
доказани от него тези удостоверени в същ-установени по делото обстоятелства и причини за
това ПТП. Този протокол е официален свидетелстващ документ и се ползва съгласно чл.
179, ал. 1 ГПК с обвързваща съда материална доказателствена сила и за този описан в него
механизъм на ПТП. Никога не е съществувал спор в доктрината и практиката, че
определението, което чл. 179, ал. 1 ГПК дава на официалния документ, е твърде -сно,
защото отразява само свидетелстващите документи за изявления пред удостоверителния
орган или само нотариалните актове. Това обаче съвсем не означава, че само последните са
официални свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Тъкмо напротив. Нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК сочи само общите
изисквания, на които тези документи следва да отговарят, за да се ползват с такава сила и
доказват, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на издалият ги орган, са се
осъществили така, както се твърди в същите. Такава е и трайната практика на ВКС по този
въпрос, която винаги е приемала, че съставеният от органите на КАТ, след посещение на
място и оглед, протокол за ПТП, е официален свидетелстващ документ, който се ползва с
предвидената в чл. 179, ал. 1 ГПК материална доказателствена сила, защото е съставен от
длъжностно лице в кръга на службата му по чл. 125, т. 1 ЗДвП, по предвидените в чл. 125а,
ал. 1 ЗДвП и чл. 3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към ГФ (ДВ бр. 8/2009) –
форми и ред. Поради това съставлява изцяло официален свидетелстващ документ, който
доказва и описания в него механизъм на ПТП (Р 73-2012-I т.о. и Р 24-2011-Iт.о.).
3
В пряка причинна връзка от това ПТП и. е получила следните травматични
увреждания - -, -, - и - на - C- -, която е предизвикала -, което оплакване е отзвучавало бавно,
като в момента е само със сетивни нарушения. Тези обстоятелства се установяват от
съвкупната преценка на представените от и. с исковата й молба протоколи за прегледи и
изследвания, рецепти, касови бонове и амбулаторни лист-т. 1-2, 5 и 10 на ЗСМЕ (л. 5-21,
151-153 и 155). Останалите описани в представените от и. амбулаторни листи и т. 8 ЗСМЕ -
на ---C5 и - - и посочената -, се дължат на -, а не на ПТП (т. 8 ЗСМЕ, л. 154). Периодът на
възстановяване на причинените от ПТП горепосочени телесни увреждания е за - - в рамките
на 2 седмици от ПТП, за - – в рамките на 3 седмици от ПТП, за - – в рамките на 2 до 3
седмици от ПТП, а за - – в рамките до 3 месеца с опции за - (т. 4 ЗСМЕ, л. 153). За лечение на
тези й травматични увреждания от ПТП и. е ползвала предписаната й -, посочена в т. 3 от
ЗСМЕ (л. 152-153). За същото лечен-прегледи е заплатила сумата от общо 324.60 лева,
видно от представените с исковата й молба касови бонове и фактур-ентични с представени
от ответника с преписката по щета с молбата му от 17.08.2022 г. по делото (л. 4-21 и 91-109).
Останалите представени от пълномощникът й по делото и в съдебно заседание на 09.11.2022
г. фискални бонове, прегледи и изследвания, не променят горепосочен-вод, защото такива
имуществени и неимуществени вреди и. не твърди да е претърпяла в поправената си искова
молба по делото (л. 27 и 161-164). Те са настъпили в хода му и обосновават/представляват
ексцес, за който няма предявени по делото искове, а предявяването им в същото е
недопустимо, каквото би било и увеличението в размерите на предявените по делото преки
искове за причинените на и. имуществени и неимуществени вреди, ако бе основано на тези
настъпили в хода на делото вреди (Опр. 104-2018-II т.о., Р 38-2022-IV г.о., Опр. 171-2018-IV
г.о., Р 488-2012-IV г.о., Опр. 13-2018-IV г.о.). В случая обаче в молбата за допускането му, и.
не е основала същото увеличение в размерите на предявените по делото искове на тези
новонастъпили в хода му вреди/ексцес (л. 160). Поради това и съдът допусна същото
увеличение, защото касае само размера на предявените вече с исковата й молба искове (л.
179). С тези представени в хода на делото и в съдебно заседание на 09.11.2022 г. обаче
фискални бонове, прегледи и изследвания, и. иска, но не може да докаже увеличението в
размерите на предявените по делото преки искове за причинените при ПТП имуществени и
неимуществени вреди, защото тези писмени доказателства доказват само настъпили в хода
на делото нови имуществени и неимуществени вреди, които представляват ексцес, при
който за пострадалият възниква ново вземане за обезщетение, различно от заявеното с
предявените по делото искове. Поради това за последните тези доказателства нямат значен-
за това съдът не ги обсъжда в настоящото решение (Р 38-2022-IV г.о.).
Според т. 6 на ЗСМЕ, механизмът на -, степента на увредите говорят за поставен
колан и ефекта на „камшичният удар“, без травми в -, които са характерни за пострадал
пасажер без колан (л. 154). Че по време на ПТП и. е имала поставен обезопасителен колан
сочи в показанията си и свидетелят. От показанията му е видно още, че след ПТП и. е била
откарана с - в - за преглед, тъй като е имала - (л.118). Тъй като в момента не се е чувствала
зле е отказала хоспитализация (св.). На втори-трети ден след ПТП обаче, отново е получила -
, - и усетила - (св.). След преглед при - й е изписана -, - периодично през два месеца за по пет
4
дни, тъй като болките продължили, като поради същите била три пъти по десет дни и в
болнични (св.). В началото болките й били силни, поради което около две седмици
свидетелят й помагал - (св.). Все още изпитвала болки в -, но не с такъв интензитет, като все
още - (св.).
Не е спорно между страните, че към датата на ПТП е имало сключена със
застрахователна полица № -/---, между собственика на т.а. - и ответника - договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите (л. 36, 73 и 92).
Според чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ, обект на тази застраховка е гражданската отговорност на
застрахованите (в случая на водача на управлявания при ПТП товарен автомобил -, за който
е налице валидно сключен със същата полица застрахователен договор за такава
застраховка), за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Причинените в случая от застрахования при същото имуществени и
неимуществени вреди на и., са свързани с управлявания от него при това ПТП горепосочен
товарен автомобил, тъй като именно с него те са причинени и настъпили в срока на действие
на тази застраховка. Следователно. Гражданската му отговорност по чл. 45, във вр. с чл. 51,
ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, за обезвредата им, е била покрита от тази застраховка, респективно от
ответника, който е застраховател по нея (чл. 493, ал. 1, т. 1 и 5 КЗ).
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените преки
искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на причинените на и. имуществени и
неимуществени вреди, са доказани напълно в своето основание. Според нормата на чл. 23,
ал. 1 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко. В случая застрахованият при ответника
горепосочен водач на товарния автомобил - – -, е нарушил при ПТП именно тази законова
норма, управлявайки при същото ПТП товарния автомобил - на недостатъчно
разстояние/дистанция от движещият се пред него друг лек автомобил на и., в който се е
возила -, за да може да избегне удара в него когато той е намалил скоростта си. В пряка
причинна връзка от това му противоправно и виновно съгласно необорената по делото
презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД деяние, е настъпило и процесното ПТП по смисъла на §1, т.
47 от ДР на ППЗДвП. В пряка причинна връзка от същото ПТП, возещата се на предната
дясна седалка, с поставен обезопасителен колан, и., е получила посочените в т. 1 ЗСМЕ
телесни горепосочени увреждания, които са предизвикали горепосочените от с. болки и
страдания, представляващи по своя характер, причинени й неимуществени вреди, както и
посочените загуби в размер на 324.60 лева, заплатени за посочените в поправената й искова
молба прегледи и лечение на същите й увреждания от ПТП (т. 7 ППВС 4/1968 г.), за
обезвредата на които, техният виновен причинител/деликвент – управляващото
горепосочения товарен автомобил - - трето лице -, носи гражданска отговорност да заплати
обезщетение, за да ги поправи (чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД). Тази му отговорност е била
5
покрита от ответника, като застраховател по сключения със собственика на този управляван
от него горепосочен товарен автомобил договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, действал към датата на процесното ПТП (493, ал. 1, т. 1 и
5 КЗ). При това положение увредената при същото и. има право да получи обезщетение за
причинените при същото ПТП горепосочени имуществени и неимуществени вреди, пряко
от ответника, като застраховал тази отговорност на причинилият й ги деликвент (чл. 432, ал.
1 КЗ). Ето защо съдът намери, че предявените от и., против ответника, преки искове по чл.
432, ал. 1 КЗ, са доказани напълно в своето основание.
По отношение на размера на предявения пряк иск за обезще-ване на причинените
имуществени вреди, същият е доказан до заплатените от нея суми от общо 324.60 лева, от
които на - г. 80 лева за КТ на шия, на същата дата за - 95 лева, на - г. заплатена за преглед
при - - 2.90 лева; за - на - г. 2.90 лева -, за преглед при - на - г. 2.90 лева -, за - на - г. 2.90 лева
-, на - г. за - 72 лева, за заплатените на 01.04.2021 г. за преглед от - 2.90 лева -, 35 лева за -, за
изписаните й - 31 лева на - г., необходимостта й от които е доказана по делото от т. 3 и 10 на
ЗСМЕ, а размера на тези заплатени от нея парични средства за същите прегледи и лекарства,
се доказа от представените от същата с исковата й молба касови бонове и фактури (л. 6-21).
Поради това съдът намери за доказан този й пряк иск до тази заплатена от нея обща сума от
324.60 лева (т. 7 ППВС 4/1968 г.). В останалата му част, над същата сума, до претендираната
с този й иск след увеличението му по-голяма от 584.60 лева, същият иск съдът намери за
недоказан и следва да го отхвърли, като неоснователен, тъй като представените за
доказването му от пълномощника й фискални бонове в съдебно заседание на 09.11.2022 г.
по делото, касаят настъпили в хода на делото нови имуществени вреди, представляващи
ексцес, за които по делото няма предявен иск, а те не доказват предявения (л. 161 и 164).
По отношение на размера на прекият й иск за заплащане на обезщетение, след
увеличението му, от 25000 лева за неимуществени вреди, съдът намери, че причинените при
ПТП телесни горепосочени увреждания в т. 1 на ЗСМЕ, по своя характер представляват леки
телесни повреди (чл. 130 НК). По брой обаче те са множество - -. Периодът на
възстановяване на тези й увреждания е за - - в рамките на 2 седмици от ПТП, за - – в рамките
на 3 седмици от ПТП, за - – в рамките на 2 до 3 седмици от ПТП, а за - – в рамките до 3
месеца с опции за - (т. 4 ЗСМЕ, л. 153). В пряка причинна връзка от същите й увреждан-
лечението -цата е търпяла в началото силно изразени болки, които са стихвали в следващите
1-2 седмици, през които същата е срещала трудности при ставане от леглото, за което е
получавала поради това помощ от с., като все още изпитва болки в -, но не с такъв
интензитет, и все още й - (св.). При определяне размера на обезщетението за тези
претърпени от нея неимуществени вреди, следва да се вземе предв-- възраст към датата на
причиняването им, както и начина, по който са й били причинени те - при ПТП, като пътник
в лек автомобил на дясната му предна седалка, с поставен обезопасителен колан (р. II от
ППВС № 4/1968 г., Р 93-2011-II т.о., Р 238-2008-II т.о.). Ръководен от тези установени по
делото обективни обстоятелства, съдът намери, че справедливо обезщетение за тези
претърпени от и. неимуществени вреди е сумата от 4000 лева. Поради това до този размер
6
същият й пряк иск следва да бъде уважен, като основателен, а в останалата му част, до
претендираната с него след увеличението му по-голяма сума от 25 000 лева, отхвърлен, като
неоснователен. В тази му останала част, претендираното с него обезщетение надхвърля
общественият критерий за справедливост, обусловен от горепосочените, установени по
делото обективни обстоятелства (чл. 52 ЗЗД).
По делото няма данни за намаляване на тези обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а възраженията за противното на
ответника в просрочения му отговор и в молбата от 07.12.2022 г. на пълномощника му,
съдът не може да вземе предв-разгледа, защото не са предявени в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, а след изтичането му (чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 133 ГПК, Р 105-2019-II т.о., т. 4 ТР 1-
2013-ОСГТК, Р 67-2010-I т.о.). Следва за пълнота да се добави само, че за да е налице
съпричиняване, пострадалият лично трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки услов-и улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Поради това релевантен за
съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен по делото негов
принос, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането му. В тази насока е несъстоятелно просроченото възражение в молбата от
07.12.2022 г. на пълномощника на ответника, че и. била съпричинила уврежданията си при
ПТП, защото - безпричинно бил спрял управляваният от него автомобил, в който се возела.
Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението,
което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта
вред-ключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за наличие на такова
съпричиняване с вероятности или предположения. Поради това във всички случаи на
предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента, или на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя, съпричиняването подлежи на несъмнено доказване от ответника, който с
позоваване на същото цели намаляване на отговорността си към увреденото лице (Р 54-
2012-II т.о., Р 99-2013-II т.о., Р 76-2020-II т.о., Р 1-2021-II т.о.). В случая по делото няма и
данни и. да е допринесла за увреждането си, защото по делото се установи, че в съгласие с
чл. 137а ЗДвП е имала поставен обезопасителен колан. Поради това, съдът намери, че
предявените от нея преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на причинените
имуществени вреди и неимуществени вреди, следва да бъдат уважени до горепосочените им
размери от 324.60 лева и от 4000 лева, без дължимите й се до същите по -х застрахователни
обезщетения да бъдат намалявани на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на акцесорните искове за законна лихва, съдът съобрази, че в
задължителната си практика ВКС приема, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застраховател по застраховка „гражданска отговорност“, в застрахователната сума по
чл. 429 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) се включва и дължимото от застрахования на увреденото
лице обезщетение за забава за периода от уведомяване на застрахователя, респективно
предявяване на претенцията пред него от увреденото лице, а не и от момента на
увреждането (Р 128-2020-I т.о.). Според нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи
7
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определ-изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати - изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая процесното ПТП е настъпило на - г., а и. е поискала от ответния
застраховател обезщетения за причинените при същото вреди на 17.11.2021 г. (л. 93). На
17.01.2022 г. ответникът й е изпратил по електронната поща полученото от пълномощника й
на същата дата уведомление, че й предлага 600 лева обезщетение за причинените
неимуществени вреди при ПТП и 157.60 лева обезщетение за причинените имуществени
вреди, с които и. не е била съгласна, което обуславя съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
допустимостта на преките й искове по делото. При това положение обаче, по ранната от
двете дати по чл. 497, ал. 1 КЗ, в случая изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства от пълномощникът й на 17.11.2021 г., е настъпила на
02.12.2021 г.(тъй като в представената от ответника преписка по щета няма данни да е искал
от и. да му представи допълнителни доказателства - л. 91-109). Поради това на 03.12.2021 г.
ответникът е изпаднал в забава да определи и й изплати процесните застрахователни
обезщетения (чл. 497, ал. 1 КЗ). С тези си искове за законна лихва обаче и. претендира
присъждането на такива лихви върху застрахователните обезщетения от по-късната дата
17.01.2022 г., от която съгласно диспозитивното начало в процеса тези й обусловени искове
следва да се уважат до подаване на исковата молба в съда на 10.02.2022 г., заедно със
законната лихва върху същите преки застрахователни обезщетения от подаване на исковата
й молба в съда на 10.02.2022 г. до изплащането им (чл. 497, ал. 1 КЗ, Р 128-2020-I т.о.).
Съдът сам изчисли тези лихви по реда на чл. 162 ГПК, в размер на законната лихва до
исковата молба, след което изчисление намери, че за забавата му от 17.01.2022 до 10.02.2022
г. да й заплати дължимото застрахователно обезщетение за причинените при ПТП
имуществени вреди от 324.60 лева, ответникът й дължи 2.25 лева законна лихва, в какъвто
размер и и. претендира същата с този си иск и той следва поради това да се уважи, като
основателен, а за забавата му от 17.01.2022 до 10.02.2022 г. да й заплати дължимото
застрахователно обезщетение за причинените при ПТП неимуществени вреди от 4000 лева,
ответникът й дължи 27.78 лева законна лихва, до който размер този й иск следва да се
уважи, като основателен, а в останалата му част, над тази сума, до претендираната с него по-
голяма от 41.67 лева, следва да се отхвърли, като неоснователен, като върху същите преки
застрахователни обезщетения по чл. 431 КЗ се присъди и законната лихва от подаването на
исковата й молба в съда до изплащането им.
По отношение на разноските, при този изход на делото, сторените от и. разноски по
същото в общ размер на 3973.64 лева (от които 1025.14 лева внесена държавна такса за
предявените искове, 448.50 лева внесени за възнаграждения на вещите лица и 2500 лева
платено адвокатско възнаграждение), следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от исковете, или сумата 675.17 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При
8
този изход на делото, ответникът също има право да иска присъждане на сторените от него
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 ГПК). По
делото обаче няма негово искане за присъждане на разноски, а само представен с молбата от
07.12.2022 г. на пълномощника му списък по чл. 80 ГПК (л. 174-175). Последният обаче не
представлява искане за присъждане на разноски (чл. 80 ГПК, т. 9 ТР 6/2012 ОСГТК).
Последното, макар и обусловено от изхода на делото, има относителна самостоятелност,
защото отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно
произнасяне, а въпрос, по който се произнася само след като бъде сезиран (т. 8 ТР 6/2012
ОСГТК ВКС). Поради това и в случая, поради липса на искане от ответника за присъждане
на разноски, такива не му се присъждат с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал.
2 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА з., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление --, да заплати по банкова
сметка с IBAN: --, на -, с ЕГН **********, с адрес -, -, сумата от 324.60 лева за главница от
неплатено застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпени имуществени
вреди – загуби от заплатени разходи за лечен-изследвания, с 2.25 лева законна лихва от
17.01.2022 г. до 10.02.2022 г., и сумата от 4000 лева за главница от неплатено
застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, с 27.78 лева законна лихва от 17.01.2022 г. до 10.02.2022 г., причинени й
виновно при ПТП на - г. в -, на - -, от застрахован- С. И. по сключен със застрахователна
полица № № - договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите, и законна лихва върху тези главници от 10.02.2022 г. до изплащането им,
както и сумата от 675.17 лева за разноски по делото, съразмерно с уважената част от
исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от -, против з., преки искове
и акцесорен иск за законна лихва за забава от 17.01.2022 г. до 10.02.2022 г. в плащането на
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, над
сумите съответно от 324.60 лева главница, 4000 лева главница и 27.78 лева законна лихва,
до претендираните 584.60 лева главница, 25000 лева главница и 41.67 лева законна лихва,
както и искането за присъждане на законна лихва върху тези отхвърлени части от
главниците от 10.02.2022 г. до изплащането им.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9