№ 26668
гр. София, 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. А.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. А. Гражданско дело №
20221110153780 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ А.
като разгледа докладваното от съдия Васил А. гр. д. № 53780/2022 г. по описа на СРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Подадена е искова молба от В. А. А. и С. Т. А. срещу П. С. Ц., Л. И. Ц., Т. Т. В., А.
А. В., С. А. В., В. М. Д., В. В. Д.а, А. Л. Ц., М. Л. Б., А. Н. Ц., Н. А. Ц. и М. А. Д. за делба на
недвижим имот – находящ се в гр. Тетевен. Изложени са твърдения, че общият наследодател
на страните Л. Ц. е оставил наследници, като страните по силата на наследствено
правоприемство са станали собственици на имота. Изложени са съображения, че ищецът е
изкупил идеални части от имота по силата на договор за покупко-продажба с част от
наследниците. Иска допускането на извършването на съдебна делба на процесния имот.
С множество уточнения са конституирани като страните по делото правоприемници
на ответниците.
С Определение от 21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 663/2021 г. по описа на
Районен съд – гр. Тетевен, прозводството по делото е прекратено, като същото е изпратено
по местна подсъдност на Софийският районен съд. За да се изпрати делото на СРС е
мотивирано, че в случая се касае за иск за делба на наследство, поради което е приложима
нормата на чл. 110 ГПК, а не тази на чл. 109 ГПК, като е посочено, че общият наследодател
бил починал през 1932 г. в гр. София. Отделно от това се сочи, че по делото били събрани
доказателства, че наследството е открито в гр. София.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид обстоятелствата по делото, намира
следното:
1
Според правилото на чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред
него дело му е подсъдно.
Настоящият съдебен състав намира, че не може да сподели изводите на Районен съд –
гр. Тетевен, който са обективирани в Определение от 21.06.2022 г., постановено по гр. д. №
663/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Тетевен, като съображенията за това са следните:
Според правилото на чл. 110 ГПК, исковете за наследство, за унищожаване или
намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се
предявяват по мястото, където е открито наследството. Ако наследодателят е български
гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете по ал. 1 може да се предявят по
последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се
намират неговите имоти.
По делото е представено удостоверение за наследници № РСЦ21-Вк08-710/14.07.2021
г., като се установява, че Л. Ц. е починал на 16.08.1932 г., като е съставен акт за смърт №
300/16.08.1932 г. в гр. София.
Приложено е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том II,
рег. № 2352, нот. дело № 279/2021 г., като се установява, че С. А. А. е продал на В. А. А.
идеална част от процесния недвижим имот.
От удостоверение за сключен граждански брак (л. 68 в кориците на делото) се
установява, че В. А. А. и С. Т. Н. (с фамилно име след брака А.) са сключили граждански
брак на 14.06.1981 г.
С оглед представените твърденията на ищеца и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира, че не може да сподели извода на Районен съд – гр. Тетевен, че
в случая се касае за делба на наследство, а ако е налице съсобственост между страните, то
същата произтича от смесен фактически (придобвен състав) – по наследство и транслативна
сделка, поради което правилото на чл. 110 ГПК е неприложимо. Аргумент в тази насока е,
че към момента на сключване на покупко-продажбата обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 115, том II, рег. № 2352, нот. дело № 279/2021 г.,
ищецът А. и ищцата А. са се намирали в граждански брак, като придобитата идеална част от
процесният имот е в режим на СИО – арг.§ 4 ПЗР СК, във вр. чл. 21, ал. 1 СК. Тоест, ищцата
А. не е наследник на твърдения общ наследодател, а е съсобственик по силата на
транслативна сделка, което изключва приложението на чл. 110 ГПК, поради което местната
подсъдност следва да се определи съобразно правилото на чл. 109 ГПК.
На следващо място трябва да се отбележи, че с оглед момента на смъртта на
твърдения общ наследодател е необходимо по въпроса за откриването на наследството да се
съобразят разпоредбите на ЗН (отм. Утвърден с указ от 17.12.1889 г., под № 484, обн., ДВ,
бр. 20 от 25.01.1890 г., доп., бр. 29 от 6.02.1896 г., изм. и доп., бр. 29 от 7.02.1906 г., изм., бр.
45 от 28.02.1907 г., изм., бр. 156 от 20.07.1938 г., бр. 81 от 9.04.1946 г., отм., бр. 22 от
29.01.1949 г., в сила от 30.04.1949 г.).
Съгласно нормата на чл. 182 ЗН (отм.), наследството се отваря в минутата на смъртта
в мястото на последното жителство на умрелия.
При това положение, като се извърши граматическо, систематично и телеологическо
тълкуване на нормата на ЗН (отм.), може да се направи извод, че момента на смъртта е този
в който се открива наследството (така Решение № 539 от 13.11.1896 г. на I г. о на ВКС –
цит. по Хинов, М. Наръчник по закона за наследството. Решения и определения на ВКС.
Допълнено издание, С. 1942 г., с . 138), като в случая релевантният факт – ако се приеме, че
нормата на чл. 110 ГПК е приложима е, къде е последното жителство на общият
наследодател на страните.
Тоест – в случая, за да се приеме, че местната подсъдност е на Софийският районен
съд следва да се отговори на въпроса за мястото на откриването на наследството или т. нар.
2
„местоотваряне“ на наследството – вж. Тончев, Д., Коментар на закона за наследството,
второ издание, С. 1926, П-ца на Т. Т. Драгиев и Сие, с. 6 и сл. Това тълкуване в светлината
на отменения закон е релевантно, тъй като правилото на чл. 161 от Закона за гражданското
производство (отм.) е съдържал правило, което е сходно на чл. 110 ГПК. Според цитираното
правило на чл. 182 ЗН (отм.) и тълкуването на изложената практика и теория към момента
на действието на отменения закон, релевантно е последното постоянно жителство на
починалия, като логиката на това правило е (както и по действащия закон), че ако лицето е
починало зад граница, то наследството се счита открито в Република България (а по
настоящия казус в Царство България), като очевидната цел е да се избегне международния
елемент в наследяването. При това положени от събраните по делото доказателства не може
да се направи категоричен извод, че лицето е има последно постоянно местожителство в гр.
София към момента на откриване на наследството, което препятства приложението на чл.
110 ГПК, поради което делбата (извън изложените вече съображения), трябва да се извърши
пред Районен съд – гр. Тетевен по правилото на чл. 109 ГПК. Действително специалното
правило по чл. 110 ГПК дерогира общото правило на чл. 109 ГПК, но само когато са налице
данни, че същото е приложимо. Нещо повече – както беше изяснено – в случая се касае за
твърдяна съсобственост, която произтича от наследяване и транслативна сделка, т. нар.
смесена съсобственост, поради което правилото на чл. 110 ГПК е неприложимо, а следва се
приложи хипотеза на чл. 109 ГПК.
За пълнота е необходимо да се спомене, че не може да се сподели съображението, че
от събраните по делото доказателства се установявало, че лицето било починало в гр. София
и там е открито наследството. Фактът, че удостоверението за наследници е издадено в гр.
София по никакъв начин не установява, че лицето е имало постоянно жителство в гр.
София, което предполага трайно състояние и регистриране в регистрите за гражданско
състояние – според действащите в този момент разпоредби, за което не са изложени никакви
правни съждения от Районен съд – гр. Тетевен.
Освен това не може да се направи извод и в друга насока от цитираното от Районен
съд – гр. Тетевен, прекратително определение – решение на ПК в гр. Тетевен, тъй като
отразеното, че Л. Ц. е бивш жител на гр. София е извод на административния орган – без
никакви представени доказателства, нито яснота където лицето е било регистрирано или
фактически пребивавало.
На последно място трябва да се отбележи и още един формален аргумент – за
разликата от нормата на чл. 109 ГПК, при приложението на чл. 110 ГПК, като се вземе
предвид нормата на чл. 119, ал. 2 ГПК, съдът не може служебно да реши въпроса за
местната подсъдност – без да е направен надлежен отвод за местна подсъдност, което в
случая е направено от Районен съд – гр. Тетевен.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че производството
неправилно, респ. преждевременно изпратено на Софийски районен съд. При това
положение приложимо е правилото на чл. 122 ГПК, като следва да бъде повдигната т. нар.
отрицателна препирня за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – гр.
Тетевен, която да бъде разгледана от Софийският градски съд.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 53780/2022 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
ПОВДИГНА ПРЕПИРНЯ ЗА ПОДСЪДНОСТ на основание чл. 122 ГПК межди
3
Софийски районен съд и Районен съд – гр. Тетевен.
ИЗПРАЩА делото на Софийският градски съд за разглеждане на повдигнатата
препирня за подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4