Решение по дело №522/2019 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 399

гр. Перник, 06.11.2019 г.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в открито заседание на 26.09.2019 г., I-ви въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Ковачка

 ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев

  Роман Николов

Секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 00522 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД чрез юрисконсулт К.А., против Решение № 605 от 15.04.2019 г. по гр.д. № 5961 по описа на Районен съд – Перник за 2018 г., в частта с която съдът е отхвърлил предявените срещу Е.А.Г. искове.

В жалбата се поддържа, че Решението е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.

Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание  чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Относно доводите в жалбата:

На 10.04.2018 г. „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, е подало до Районен съд Перник заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Е.А.Г., с ЕГН: ********** за сумата 10972,87 лв., представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № *** от ***, ведно със законната лихва върху сумата от 10972,87 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото. В заявлението е пояснено, че паричното вземане произтича от Договор за потребителски кредит № *** от ***, като длъжникът е следвало да погасява месечна вноска в размер на 332.57 лв. на всяко 1-во число. Посочват, че за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 11.05.2017 г. до 21.11.2017 г., датата на прекратяване на договора съгласно тарифата за таксите на дружеството са начислени суми в размер на 30 лв., за този период са начислени и лихви за забава в размер на 20.04 лв. Посочват, че съгласно общите условия към договора при просрочие на една погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора – на 21.11.2017 г., за което длъжникът бил уведомен с писмо.

 Съдът е отхвърлил така подаденото заявление с Разпореждане от 19.06.2018 г. по ч. гр. д. № 02285 по описа на РС Перник за 2018 г. С Разпореждане от 11.07.2018 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 23.07.2018 г., като в указания срок на 24.08.2018 г. (пощенско клеймо от 23.08.2018 г.) е предявен осъдителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

 От представените по делото писмени доказателства е видно, че на *** е сключен Договор за потребителски кредит № *** между „Профи кредит България“ ЕООД – София, в качеството на заемодател и Е.А.Г. в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер от 4500 лв. Съгласно клаузите на договора Г. се задължил да върне сума в размер на 7904.88 лв. в срок от 36 месеца, на равни погасителни вноски от 219.58 лв. на 1-во число от месеца. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по заема - 41.17 % и годишен процент на разходите - 49.89 %. Сключено било и споразумение за допълнителен пакет услуги, конкретно посочено, с възнаграждение 4067.64 лв., с размер на месечната вноска от 112.99 лв. В договора е посочено, че общата сума, която следва да върне кредитополучателя е 11972.52 лв., а месечната вноска е 332.57 лв. Представени са преводни нареждания за кредитен превод от *** за сумата 2100 лв., преведена по сметка на Е.Г., за сумата от 1500 лв. преведена по сметка на „Бързи кредити“ ООД и за сумата от 900 лв. преведена по сметка на „Кредисимо“ АД. В двете последни преводни нареждания е посочено, че със сумите посочени в тях окончателно се погасяват задълженията на Е.Г. към получателите.

По договора ответникът/въззивник Г. внесъл три погасителни вноски от по 332.57 лв. общо 1072.87 лв., като останала неплатена сума в размер на 10972.87 лв. Отразено е, че годишният процент на разходите е в размер на 40,94 %, а след сключване на анекс от страна на ответника за отлагане на три погасителни вноски общият брой на погасителните вноски е увеличен на 39.

Приложено е уведомително писмо до Е.А.Г., в което е посочено, че поради нарушение на задълженията по кредита, сумата по кредита в размер на 11515.40 лв. е обявена за предсрочно изискуема, включваща непогасена част от задължението по договора – 10972.87 лв., лихви за забава 22.53 лв. и такса по тарифа 520 лв. Няма данни за връчване на уведомлението.

Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

 Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения. В производството по чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно доказване да установи факта от който произтича вземането му и размера на претенциите.

 Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч. гр. д. № 02285 по описа на РС Перник за 2018 г., от които е видно, че заявлението отхвърлено, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът е предявил иска си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и предявеният установителен иск по този ред е допустим.

Предвид предмета на въззивното производство и оплакванията в жалбата (първоинстанционното решение е обжалвано единствено в частта за отхвърляне на иска за сумата 4067.64 лв. – незаплатен пакет от споразумение за предоставяне на доп. услуги), настоящият състав съобразява следното:

Постоянна е практиката на Окръжен съд Перник, включително и тази на настоящия въззивен състав, изложена в множество решения по идентични казуси, че с оглед предмета, страните, правата и задълженията процесният договор е за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и подобно споразумение е нищожно на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като същото е договорено, имащо за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Договорено е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото включените в допълнителния пакет услуги – конкретно тези описани по т. 2, т. 3 и т. 4 от споразумението, респ. – на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1 допълнителна услуга, по същината си представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, затова не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В противоречие на чл. 10а, ал. 4 ЗПК в споразумението за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане, но не е формирана цена за всяка от услугите по вида, размера, действието, за което се събират съответните такси поотделно, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а само са изброени услугите.

Споразумението е сключено и във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като съгласно погасителния план длъжникът следва да заплаща в продължение на 39 месеца по 112.99 лв. за нещо, което не ползва като изискуемостта за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги настъпва от датата на сключване на самото споразумение. Договорено е предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Реално, независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат предоставени, но това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги и оттам следва извод, че така уговорени клаузите поставят изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. На практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото да се инициира предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до неравнопоставеност на страните, тъй като на практика излиза, че потребителят, заплаща правото си да договоря с кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на кредитора. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.

С уговарянето на допълнително възнаграждение от 4067.64 лв., чийто размер представлява над 90 % от размера на предоставения кредит от 4500 лв. се заобикаля и чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването на посочените суми по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и затова са били отделени в допълнително споразумение.

В последица от всичко това клаузата за допълнително възнаграждение от 4067.64 лв. е нищожна по смисъла на горецитираните разпоредби, включително и чл. 146, ал.1 ЗЗП, като за наличието на такива клаузи съдът следи и служебно. След като обсъжданото споразумение е нищожно, по него не се дължи възнаграждение, поради което искът в частта за осъждане на ответника/въззивник е неоснователен, а платените по него суми следва да бъдат отнесени по другите задължения по кредита, съгласно чл. 19, ал. 6 ЗПК и чл. 76, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, защото нищожността на клаузите за възнаграждението по пакета за допълнителни услуги не води до нищожност на целия договор за потребителски кредит, на осн. чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Предвид установеното, че по процесния договор е заплатена сумата 1072.87 лв. и съобразявайки погасителния план следва, че ответникът/въззивник дължи по процесния договор сумата от 6392,85лв., от които главница в размер на 3979.15 лв. и възнаградителна лихва в размер на 2413,70 лв.

С решението си в обжалваната отхвърлителна част за сумата 4067.64 лв., представляваща незаплатен пакет от споразумение за предоставяне на доп. услуги, първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските по исковото и заповедното производство, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78, ал. 3 на ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.

По разноските

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

Воден от гореизложените мотиви, Окръжен съд Перник

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 605 от 15.04.2019 г. по гр.д. № 5961 по описа на Районен съд – Перник за 2018 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:_______________  1.________________   2._______________