РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Добрич, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Х.
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20223230101930 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е редовна искова молба от Община – гр. Добрич, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „България“
№ 12, срещу „Бестрейнинг“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, бул. „Русия“ № 2Е, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 19 141, 00 лева, представляваща
неустойка, дължима за периода от 01.08.2019 г. до 12.03.2020 г., по Договор
№ 98/15.03.2012 г. за предоставена концесия върху нежилищен имот,
публична общинска собственост: бивша целодневна детска градина № 22,
град Добрич, представляваща масивна сграда със застроена площ от 1092
кв.м., съчетание от три двуетажни, едно едноетажно тяло и топла връзка, с
разгърната застроена площ от 1818 кв.м., ведно с 7920 кв.м. застроено и
незастроено дворно място, урегулирано в УПИ V, кв. 572 по ПУП-ПРЗ на ж.к.
„Русия 2“, поземлен имот с кадастрален идентификатор 72624.615.3232 по КК
на град Добрич.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор №
98/15.03.2012 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника на
концесия нежилищен имот, публична общинска собственост: бивша
целодневна детска градина № 22, град Добрич, представляваща масивна
сграда със застроена площ от 1092 кв.м., съчетание от три двуетажни, едно
едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818 кв.м.,
1
ведно с 7920 кв.м. застроено и незастроено дворно място, урегулирано в УПИ
V, кв. 572 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Русия 2“, поземлен имот с кадастрален
идентификатор 72624.615.3232 по КК на град Добрич.
Сочи се договорът е със срок на действие от двадесет години и влиза
в сила от подписването му – 15.03.2012 г. Концесионерът се е задължил да
заплаща ежегодно концесионно възнаграждение в размер на 16 100, 00 лева
без ДДС, което всяка година се индексира с инфлационния индекс на НСИ.
Твърди се, че според чл. 17 от договора концесионното плащане следва да
бъде извършено в срок до тридесет дни след началото на всяка година по
договора. Според ищеца, стойността на годишното концесионно
възнаграждение за осмата година от договора (за периода от 15.03.2019 г. до
15.03.2020 г.) възлиза на 17 014, 22 лева без ДДС. Същото е следвало да бъде
платено до 14.04.2019 г., но ответникът не е изпълнил задължението си.
Ищецът се позовава на чл. 20, ал. 2 от договора, където е установено, че при
неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащане за повече
от тридесет дни, се дължи неустойка в размер на 0, 5 % на ден, за всеки ден
след тридесетия, върху стойността на незаплатената част от паричното
задължение за съответния период. Изчислил е, че за периода от 01.08.2019 г.
до 12.03.2020 г. дължимата неустойка възлиза на 19 141, 00 лева. Сочи се, че
за процесното вземане е било образувано исково производство по гр.д. №
1488/2021 г. по описа на Районен съд Добрич, но същото е било прекратено
поради оттегляне на исковата молба. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от
юрисконсулт Я. И., която поддържа претенцията. В подкрепа на тезата си
цитира съдебна практика на Окръжен съд Добрич по сходни казуси.
В законоустановения срок ответната страна е депозирала отговор. В
процесуалния документ се твърди, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан. Ответникът счита, че не дължи плащане на неустойка по договора,
тъй като клаузата на чл. 20, ал. 2 е нищожна поради накърняване на добрите
нрави – чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
В тази връзка се излагат множество аргументи. Ответникът счита, че
компенсаторният характер на неустойката излиза извън пределите на
нравствено допустимото. Акцентира се, че размерът на неустойката за забава
за 365 дни възлиза на 29 382, 50 лева, почти два пъти повече от
концесионното възнаграждение.
Твърди се, че концедента е разполагал и с друго способи за
обезпечение на задължението. На тази основа се сочи, че ответната страна е
предоставила гаранция в размер на концесионното плащане. Концесионерът
счита, че ищецът е имал възможност да се удовлетвори от гаранцията и да
минимизира вредите, но е бездействал.
Излагат се твърдения, че уговорената неустойка излиза извън
присъщите ѝ функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
Прави се искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендират се
2
разноски.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният
представител депозира молба, с която прави искане за отхвърляне на
претенцията поради нищожност на неустоечната клауза. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения Договор рег. № 98/15.03.2012 г. се установява, че
между страните е възникнало концесионно правоотношение (л. 7-17). Община
Добрич, в качеството на концедент е предоставила на ответника, в качеството
на концесионер, концесия върху следния нежилищен имот, публична
общинска собственост: бивша целодневна детска градина № 22, град Добрич,
представляваща масивна сграда със застроена площ от 1092 кв.м., съчетание
от три двуетажни, едно едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната
застроена площ от 1818 кв.м., ведно с 7920 кв.м. застроено и незастроено
дворно място, урегулирано в УПИ V, кв. 572 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Русия 2“,
поземлен имот с кадастрален идентификатор 72624.615.3232 по КК на град
Добрич. По силата на съглашението ответното дружество е получило правото
да експлоатира услуга от обществен интерес (услуги на предучилищното и
основно образование; услуги на средното образование; други образователни
услуги и услуги по обучение), като използва посочената бивша целодневна
детска градина за срок от двадесет години – до 15.03.2032 г. Концесионерът
се е задължил да заплаща на Община Добрич еднократно годишно
концесионно плащане в размер на 16 100, 00 лева без ДДС, в срок до тридесет
дни след началото на всяка година по договора – чл. 17, ал. 2 от концесионния
договор. Страните са се уговорили размерът на концесионното плащане да се
индексира ежегодно с натрупване с инфлационния индекс, посочен от НСИ.
Представен е Акт № 5137, от който става ясно, че процесният имот е
публична общинска собственост (л. 34).
В чл. 18, т. 2 от процесния договор установено задължение за внасяне
на гаранция от концесионера в размер на 16 100, 00 лева при подписване на
договора. Страните не спорят, а и от отразеното в договора се извежда, че
сумата е внесена от концесионера на 15.03.2012 г. Според уговорките в
договора, гаранцията обезпечава изпълнението на други задължения
(различни от концесионното плащане) и остава в концедента за срока на
концесията, като следва да се прихване от последното годишно концесионно
плащане.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от концесионния договор, „При неизпълнение
или забавено изпълнение на задължения за плащане по настоящия договор за
повече от тридесет дни, концесионерът дължи неустойка в размер на 0, 5 % на
ден, за всеки ден след тридесетия, върху стойността на неизплатената част от
3
паричното задължение за съответния период“.
В приложената справка на Община Добрич е посочено, че ответникът
дължи неустойка в размер на 19 141, 00 лева, за периода от 01.08.2019 г. до
12.03.2020 г. (л. 18 и 19). Представена е ведомост по аналитични партиди
„Сметка 41105 Неустойка от концесии“, в която също е отразено, че
ответникът дължи неустойка в размер на 19 141, 00 лева, за периода от
01.08.2019 г. до 12.03.2020 г. (л. 20).
Концедентът е изпратил до ответното дружество множество
уведомления за задълженията по процесния договор – рег. № 70-00-
537/19.02.2021 г., получено на 23.02.2021 г.; рег. № 70-00-900/31.03.2021 г.,
получено на 05.04.2021 г.; рег. № 70-00-1165/12.05.2021 г., получено на
18.05.2021 г.; рег. № 70-00-1680/23.07.2021 г., получено на 28.07.2021 г. (л.38
- 52). Последното писмо рег. № 70-00-517/28.02.2022 г. е за задълженията на
дружеството към 31.01.2022 г. Според изявлението на Община Добрич,
същите възлизат на 189 600, 20 лева, за всички години по договора. Писмото е
получено от ответника на 08.03.2022 г. (л. 52).
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. В
заключението е посочено, че за осмата година от концесионния договор
(15.03.2019 г. – 15.03.2020 г.) към 14.04.2019 г. дължимото концесионно
плащане възлиза на 20 417 лв. с ДДС (17 014, 22 лева без ДДС). Към датата на
подаване на исковата молба същото е било погасено с частични плащания в
периода от 10.07.2020 г. – 13.04.2021 г. Дължимата законна лихва за забава в
размер на 141, 78 лева е била платена също. Вещото лице е изчислило, че
ответникът дължи неустойка в размер на 19 141, 00 лева, за периода от
01.08.2019 г. до 12.03.2020 г., при концесионно възнаграждение от 17 014, 22
лева без ДДС. Според експерта, годишният размер на дължимата по договора
за концесия неустойка за забава при неизпълнение на задължението за
плащане на концесионното възнаграждение в размер на 17 014, 22 лева без
ДДС, възлиза на 31 050, 95 лева. Изчислил е, че при годишно концесионно
плащане от 17 014, 22 лева без ДДС, дневния размер на неустойката – 0, 5 % е
18, 74 пъти по-висок от дневния размер на законната лихва – 0, 0281944 %.
Съдът възприема заключението в цялост. Същото следва да бъде
ползвано при формиране на фактическите изводи, тъй като е обективно и е
изготвено от лице с необходимата квалификация.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 92 от ЗЗД във вр.
с чл. 20, ал. 2 от Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставена концесия върху
нежилищен имот, публична общинска собственост.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно
облигационно правоотношение по договор за концесия между страните;
падеж на задължението за плащане на концесионно възнаграждение за осмата
4
година от договора (за периода от 15.03.2019 г. до 15.03.2020 г.); размер на
концесионното възнаграждение за осмата година от договора; стойността на
неизплатената част от задължението на ответника за плащане на
концесионното възнаграждение за осмата година от договора; наличието на
уговорка, с която е уговорен размер на обезщетението за твърдяното
неизпълнение – 0, 5 % на ден.
Първата предпоставка се извежда от представения договор №
98/15.03.2012 г. Концесионното правоотношение между страните е
възникнало на 15.03.2012 г. Съгласно чл. 17, ал. 2 от процесния договор,
ответникът следва да направи годишно концесионно плащане „в срок до
тридесет дни след началото на всяка година по договора“, т. е. до петнадесети
април.
По делото не е спорно, а и от заключението по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, се установява, че концесионното плащане за осмата
година от договора (за периода от 15.03.2019 г. до 15.03.2020 г.), възлизащо
на 20 417 лв. с ДДС (17 014, 22 лева без ДДС) не е било платено на падежа –
до 15.04.2020 г. Същото е било погасено с частични плащания в периода от
10.07.2020 г. – 13.04.2021 г.
Оттук може да бъде направен извод за забавено изпълнение с повече
от тридесет дни. Така, на основание чл. 20, ал. 2 от концесионния договор,
„концесионерът дължи неустойка в размер на 0, 5 % на ден, за всеки ден след
тридесетия, върху стойността на неизплатената част от паричното задължение
за съответния период“. Вещото лице е изчислило, че за процесния период, от
01.08.2019 г. до 12.03.2020 г., при концесионно възнаграждение от 17 014, 22
лева без ДДС, дължимата от ответника неустойка възлиза на 19 141, 00 лева.
Ответникът основава защитата си срещу претенцията на две
възражения. Според концесионера, при неизпълнение на задължението си за
извършване на концесионно плащане, ищецът следва да се удовлетвори от
представената парична гаранция. Това възражение е неоснователно. В
разпоредбата на чл. 18, т. 1 от договора е установено, че гаранция за
годишното концесионно плащане е ежегодното авансово плащане на 100 % от
годишното концесионно плащане, дължимо до тридесет дни след началото на
всяка година по договора. Следващата т. 2 от чл. 18 касае „другите
задължения“ по договора, сред които не спада неустойката. Тя е свързана с
неизпълнението на главното задължение и не може да бъде разглеждана
независимо от него. Следователно, внесената парична гаранция служи за
обезпечаване изпълнението на „други задължения“ по договора (различни от
концесионното плащане). Поради тази причина, съобразно договорките
между страните, паричната гаранция не може да бъде използвана за
удовлетворяване на концедента при неизпълнение на основното задължение
на концесионера – концесионното плащане. Гаранция за обезпечаване на
изпълнението му е ежегодното авансово плащане на 100 % от годишното
концесионно плащане и предвидената неустойка, една от функциите на която
5
е да служи за обезпечение на основното задължение. В този смисъл е
представеното от ответната страна Решение № 151 от 15.11.2021 г. по в.гр.д.
№ 340 по описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г.
Другото възражение, поддържано от ответника в хода на
производството, е за нищожност на неустойката, предвидена в чл. 20, ал. 2 от
концесионния договор, поради противоречието с добрите нрави.
Настоящият състав счита, че въпросът за нищожност на неустоечната клауза
не може да бъде обсъждан. С Решение № 224 от 22.12.2021 г. по в.гр.д. № 568
по описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г. въззивната инстанция е приела, че
коментираната клауза от договор № 98/15.03.2012г. не противоречи на
добрите нрави. С този съдебен акт със сила на пресъдено нещо е прието, че
неустоечната клауза по чл. 20, ал. 2 не е нищожна. Обективните предели на
силата на пресъдено нещо, които обхващат и правопрепятстващите
юридически факти, блокират възможността за пререшаване на този въпрос. В
този смисъл е Решение от 13.05.2022 г. по в.гр.д. № 124 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2022 г., където е прието: „Установеното със сила на пресъдено
нещо валидно, действително, постигнато съгласие между страните за
неустойка по договора за концесия от 15.03.2012 г. преклудира възраженията
на ответника и изключва обсъждането на въпроса за евентуално
противоречие на договорната клауза с добрите нрави и нейната нищожност на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД“.
На тази основа съдът счита, искът за осъждане на ответника за сумата
от 19 141, 00 лева, представляваща неустойка, дължима за периода от
01.08.2019 г. до 12.03.2020 г., по Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставена
концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост: бивша
целодневна детска градина № 22, град Добрич, представляваща масивна
сграда със застроена площ от 1092 кв.м., съчетание от три двуетажни, едно
едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818 кв.м.,
ведно с 7920 кв.м. застроено и незастроено дворно място, урегулирано в УПИ
V, кв. 572 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Русия 2“, поземлен имот с кадастрален
идентификатор 72624.615.3232 по КК на град Добрич, следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски.
Ищецът е направил разноски в размер на 915, 64 лева –
възнаграждение за вещо лице в размер на 150, 00 лева и държавна такса в
размер на 765, 64 лева. Освен това е бил защитаван от юрисконсулт, поради
което съдът счита, че следва да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение от 500, 00 лева – чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 25 от НЗПП.
При това положение и с оглед изхода на делото, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски в размер от 1415, 64 лева – чл.
78, ал. 1 от ГПК.
6
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бестрейнинг“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Русия“ № 2Е да заплати на Община –
гр. Добрич, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Добрич, ул. „България“ № 12, на основание чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл. 20, ал.
2 от Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставена концесия върху нежилищен
имот, публична общинска собственост, сумата от 19 141, 00 лева,
представляваща неустойка, дължима за периода от 01.08.2019 г. до 12.03.2020
г., по Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставена концесия върху нежилищен
имот, публична общинска собственост: бивша целодневна детска градина №
22, град Добрич, представляваща масивна сграда със застроена площ от 1092
кв.м., съчетание от три двуетажни, едно едноетажно тяло и топла връзка, с
разгърната застроена площ от 1818 кв.м., ведно с 7920 кв.м. застроено и
незастроено дворно място, урегулирано в УПИ V, кв. 572 по ПУП-ПРЗ на ж.к.
„Русия 2“, поземлен имот с кадастрален идентификатор 72624.615.3232 по КК
на град Добрич.
ОСЪЖДА „Бестрейнинг“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Русия“ № 2Е да заплати на Община –
гр. Добрич, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Добрич, ул. „България“ № 12, сумата от 1415, 64 лева, представляваща
разноски по гр.д. № 1930 по описа на Районен съд Добрич за 2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7