ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 62901.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500496 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Фронтекс интернешънъл" ЕАД против разпореждане от
20.05.2020г. по ч.гр. д. № 1974/2020 г. на РС- Перник, в частта за отхвърляне заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. М. А. за вземания в размер на
сумата 53,03 лв. – договорна лихва за периода 04.05.2015г. – 11.12.2015г., и сумата 145,19
лв. – обезщетение за забава за периода 22.06.2016г – 13.03.2020г.
Жалбоподателят е направил искане разпореждането в обжалваната част да се отмени и
да се издаде заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми, като поддържа,
че процесният договор, ведно с погасителния план към него, съдържат изчерпателно и в
цялост всички законоустановени реквизити по чл. 11 ЗПК в това число и тези, които съдът е
приел, че липсват. Относно приетото от съда неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 ЗПК
е направена съпоставка между изискванията на закона и клаузите и съдържанието на
договора, като се твърди, че договорът съответства на изискванията на ЗПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Производството пред ПРС е образувано по заявление от „Фронтекс интернешънъл"
ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ц. М. А. за вземания,
произтичащи от договор за паричен заем № ***г., сключен между Ц. М. А. и „Сити
Кеш“ООД, цедиран в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Сред претендираните със
заявлението вземания са и тези за сумата от 53,03 лв. – договорна лихва за периода
1
04.05.2015г. – 11.12.2015г., и сумата 145,19 лв. – обезщетение за забава за периода
22.06.2016г – 13.03.2020г. Към заявлението са представени: договорът за паричен заем,
описан по- горе и погасителен план към него.
Видно от договора, същият е сключен за предоставен на длъжника паричен заем в
размер за сумата от 400 лв., при уговорени ГПР 49,074% и месечен лихвен процент 3,34%,
срещу което заемополучателят се задължава да върне общо сумата 456,10 лв. на 34 равни
седмични вноски от по 13,41 лв.. Видно от погасителния план датата на първото плащане е
***г., а датата на последно плащане – ***г. Районният съд е постановил издаване заповед за
изпълнение относно претендираните главница и разноски, а в останалата му част
заявлението е отхвърлено, като съдът е приел, че договорът е недействителен съгласно чл.
22 ЗПК, тъй като констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10 и 11 от
ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но
не и лихви или други разходи по кредита.
Настоящият състав на Пернишкия окръжен съд намира, че разпореждането на
районния съд в обжалваната част е правилно като краен резултат, а разглежданата жалба е
неоснователна.
Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.7,
9, 11 от ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената
сума, общият размер, който потребителят следва да върне, месечен лихвен процент,
съдържа като приложение погасителен план, в който са отразени размерът, броят,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Имайки предвид, че
договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички
вземания по него изискването на чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК за посочване последователността
на разпределението на вноските е неприложимо.
Съгласно т.3.5 от договора годишният процент на разходите е 49,101%. Други
уговорки, касаещи ГПР в договора няма, поради което и съдът счита, че договорът не
отговаря на изискването на т. 10 от чл. 11, ал. 1 от ЗПК-при посочването на ГПР да се
посочат и взетите предвид допускания по приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК.
Следователно налице е неяснота какво включва ГПР и относно начина, по който
заемодателят е определил ГПР в размер на 49,101%, независимо от това, че в приложение 1
към ЗПК е посочен механизмът, по който се изчислява ГПР, както и параметрите, които се
включват при неговото изчисляване. Това обаче не освобождава кредитора от задължението
да посочи в договора или в общите условия конкретните параметри поотделно. Както вече
се посочи такава конкретизация в договора липсва, а общи условия, съдържащи посочените
данни по делото не са представени.
Предвид горното следва, че на по силата на чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
процесният договор за заем е недействителен и на основание чл. 23 ЗПК в съответствие със
закона ПРС е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната
2
жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Във връзка с изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.05.2020г., постановено по ч.гр. д. № 1974/2020
г. по описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.
Първоинстационното разпореждане в останалата отхвърлителна част като необжалвано
е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3