№ 3586
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20251110208791 по описа за 2025
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
„***” АД, представлявано от изп. директор *** е обжалвало наказателно
постановление /НП/ №03-2500198/19.05.2025г. на и.д. директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна /ДИТ/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно.
Сочи, че изводът за извършено нарушение на чл.128а, ал.1 от КТ, наказващият орган е
направил без да анализира в пълнота доказателствата, предвид че трудовия договор с
лицето, по чийто сигнал е започнала проверката е бил прекратен на 27.11.2024г., а
писмото, с което това лице е отправило писмено искане за представяне на документи
било получена в дружеството на 12.02.2025г. Затова, неправилно лицето било
третирано като работник, каквото качество нямало, а изисканите документи –
Вътрешни правила за определяне на работната заплата нямали характер на документи,
удостоверяващи, факти свързани с трудовото правоотношение. Подчертава, че с
Правилата за определяне на работната заплата лицето е било запознато, като
получило копие от същите при постъпването си на работа и сключване на трудовия
договор, за което свидетелствала подписана от него декларация.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Л., който
като акцентира на изложените съображения в жалбата, които изцяло поддържа, моли
НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Допълва, че при съставяне на АУАН и
НП било допуснато съществено нарушение, тъй като не можело да се установи, на коя
дата е прието да е извършено нарушението и въз основа на какви доказателства,
1
предвид че протокола от извършената проверка е с дата 14.04.2025г. и според
показанията на разпитания свидетел това била датата на приключване на проверката, а
в същия протокол по т.9 били дадени предписания на работодателя, свързани с
предоставяне на документи на работници при писмено поискване, със срок на
изпълнение преди датата на приключване на проверката – 03.04.2025г. Изтъква също
така, че законът не въвеждал задължение работодателят безсрочно да представя
всякакви документи на бивши свои работници или служители, като изрично се
визирали само документи, удостоверяващи факти, свръзани с трудовото
правоотношение, каквато била например трудовата книжка. Не претендира разноски.
Наказващият орган чрез юрк. ***, оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. При издаване на АУАН и НП били
спазени изискванията за форма и съдържание, като извършеното нарушение се
доказало категорично от събраните по време на проверката доказателства,
включително и по време на съдебното производство се събрали такива чрез разпита на
свидетеля. Нямало спор по това, че лице, което било бивш служител на дружеството
отправило до същото писмено искане, получено на 12.02.2025г. да му представи
визирани документи, което жалбоподателят не сторил, като единствено в жалбата
посочвал причините да не изпълни задължението си. Намира, че изисканите от
работника Правила за определяне на работната заплата, същият обосновал с
обстоятелството, да разбере начина на изчисляване на допълнителното трудово
възнаграждение и в този смисъл изискания документ удостоверявал факти, свръзани с
трудовото правоотношение. Нарушението било от формален характер, като съобразно
разпоредбата на чл.414, ал. от КТ било наложено справедливо наказание, около
минимума. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „***” АД е наложена имуществена санкция, в размер на
1800 лева, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство и представени документи се установило, че ***, който бил бивш
работник на дружеството изискал с писмена молба, получена на 12.02.2025г.
Вътрешните правила за определяне на работната заплата, които документи не му били
представени в 14-дневен срок, а в писмени обяснения от изп. директор на дружеството
се посочвало, че *** не се намирал в трудови правоотношения, които били прекратени,
поради което за дружеството не възниквали задължения да му отговарят – нарушение
на чл.128а, т.1 от Кодекса на труда КТ/.
НП е издадено въз основа на АУАН №03-2500198/14.04.2025г. и протокол за
2
извършена проверка №ПР2510592/14.04.2025г.
Приобщени по делото са административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на обжалваното НП, приложени към жалбата и представени в съдебно
заседание от страна на наказващия орган писмени доказателства.
Разпитан по делото е свид. П. Б. Б. – актосъставител, според който проверката е
извършена по документи, въз основа на подаден сигнал от бивш работник на
дружеството, че при изпратено писмено искане, получено от работодателя му, не са му
изпратени искани документи, свързани с определяне на работната заплата. В хода на
проверката от дружеството изпратили изискани документи, както и обяснения, като
след анализа на доказателствата констатирали извършено нарушение на чл.128а, ал.1
от КТ, за което бил съставен АУАН и предявен на представител на дружеството.
Проверката приключила на 14.04.2025г., когато съставили протокол, а в т.9 на същия
дали предписание на работодателя да представя на работници и служители по тяхно
писмено искане документи в 14-дневен срок, като указали срок за изпълнение на
13.05.2025г. Това предписание на се отнасяло конкретно за работника, по чийто сигнал
се извършила проверката.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество –
основателна.
При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът
констатира, че има задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Спазени са
изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и за предявяване на АУАН по чл.43,
ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от инспектор при ДИТ Варна.
При издаване на НП няма пропуски в съдържанието по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Същото е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №З-0864/17.10.2022г.
на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”.
Констатациите в акта и НП, че на писменото искане на бившия работник,
дружеството не е отговорило и не е изпратило изисканите документи се установиха от
свидетелските показания, както и не се отричат от дружеството, който прави
възражение отнасящо се до причините да не се предоставят искането документи,
свързани с обстоятелството, че става въпрос за вътрешни правила за определяне на
работната заплата, а не за документи, удостоверяващи факти свързани с трудовото
правоотношение, както и, че при постъпване на работа и сключване на трудовия
договор с това лице, на него са му били предоставени Правилата за работна заплата,
определи от фирмата.
Съгласно чл.128а, ал.1 от КТ, по писмено искане на работника или служителя
работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи,
3
удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от
искането. Работната заплата е елемента на трудовото правоотношение, а не
удостоверяващ факт, свързан с трудовото правоотношение. Освен това, *** разполага
с Правилата за определяне на работната заплата на това дружество, които е получил
при сключване на трудовия договор, видно от декларация от 03.07.2023г. При това
положение, без значение как е аргументирал искането си, а в случая с определяне на
допълнителното трудово възнаграждение, бившият работник не се нуждае от
Правилата за определяне на работната заплата, тъй като той вече не работи за
дружеството, а тези Правила не удостоверят факта на трудовото правоотношение. Това
не са удостоверителни документи, които да обосноват правния интерес да ги получи в
14-дневен срок, както повелява закона, каквито са например трудовата книжка,
служебната бележка за доходи и пр.
Поради тези съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
без да се обсъжда правилността на наложеното наказание.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподател
не следва да се присъждат направените разноски, макар да се защитава от адвокат –
адв. Л., тъй като същият заяви в съдебно заседание, че не претендира разноски.
Водим от горното съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №03-2500198/19.05.2025г. на и.д.
директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4