№ 113
гр. Враца, 07.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500045 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 ,т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на предявена частна жалба от „Грейнстор
БГ“ЕООД-гр.София против определение №264619/03.11.2021г. на Районен
съд-Враца, постановено по гр.дело №1367/2020г., с което производството по
делото е било прекратено.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Развиват се доводи, че правният интерес от водене на установителния
иск по чл.422 от ГПК може да отпадне само ако заповедта за изпълнение бъде
обезсилена в хипотезите на чл.411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК, а дори и при
обезсилена заповед за изпълнение ищецът разполага с правото да премине от
установителен към осъдителен иск до приключване на съдебното дирене пред
първата инстанция. Посочва се, че в случая районният съд не е дал
възможност на ищеца да премине към осъдителен иск, поради което
обжалваното определение се явява неправилно, като постановено в резултат
на нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяна на определението и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Препис от частната жалба е бил връчен на насрещната ТПЗК“Импулс“-
гр.***, но отговор не е постъпил.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е
1
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
На 29.01.2020г. настоящият жалбоподател „Грейнстор БГ” ЕООД-
гр.София подал до РС-Враца заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против длъжника Кооперация „Трудово производителна
земеделска кооперация „Импулс“-гр.***. По подаденото заявление е
образувано ч.гр.дело №231/2020г.по описа на РС-Враца.
Въз основа на така подаденото заявление Районен съд – Враца е издал
Заповед №88/31.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, с която е разпоредено длъжникът „Трудово производителна земеделска
кооперация „Импулс“ да заплати на кредитора „Грейнстор БГ” ЕООД сумата
от 24 500,00 лв. – пропуснати ползи от неизпълнен договор за покупко-
продажба на пшеница доставка EXW: гр. *** от 09.08.2018 г., представляваща
част от пропуснати ползи в размер на общо 245 000,00 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2020 г. до окончателното
погасяване, както и разноските по делото в размер на 490,00 лв. – държавна
такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на 06.02.2020 г. на А. М.– главен
счетоводител на кооперацията-длъжник.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение по
чл.414 ГПК с вх. №4337/05.03.2020 г., подадено от К. П. К., в което се
посочва, че ТПЗК „Импулс“ не дължи изпълнение на вземането по заповедта
за изпълнение и не е налице виновно неизпълнение на договора от страна на
кооперацията. Към възражението е приложен Протокол от заседание на
управителния и контролния съвет на „Трудово производителна земеделска
кооперация „Импулс“ – гр. *** от 04.03.2020 г., от който е видно, че
членовете на управителния и контролния съвет на кооперацията единодушно
са решили по издадени 6 бр. заповеди за изпълнение, сред които и Заповед
№88/31.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, да се
подадат възражения, като са определили К. П. К. да представлява
кооперацията и да подаде възражение срещу заповедите. Подадено е
възражение по чл.414 ГПК с вх. №4435/05.03.2020г. с аналогично съдържание
и от Б. С. М.. Към възражението е приложен Протокол от заседание на
управителния и контролния съвет на „Трудово производителна земеделска
кооперация „Импулс“ – гр. *** от 05.03.2020 г., от който е видно, че
2
членовете на управителния и контролния съвет на кооперацията единодушно
са решили по издадени 6 бр. заповеди за изпълнение, сред които и Заповед
№88, да се подадат възражения, като са определили Б. С. М. да представлява
кооперацията и да подаде възражение срещу заповедите.
С определение №685/09.03.2020 г. Районен съд – Враца е приел, че
възраженията са подадени в законоустановения едномесечен срок и е указал
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по
оспорената Заповед №88/31.01.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу ТПЗК „Импулс“ в едномесечен срок от получаване на
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобразно дадените указания установителният иск по чл.422 от ГПК е
бил предявен от „Грейнстор БГ”ЕООД на 24.06.2020г. и въз основа на него е
било образувано гр.дело №1367/2020г.на РС-Враца.
На 16.03.2020 г. е постъпило възражение от „Грейнстор БГ” ЕООД, в
което се посочва, че депозираните от длъжника възражения по чл.414 ГПК са
подадени от лица без представителна за ТПЗК „Импулс“ власт. Твърди се, че
председателстващото кооперацията лице М. Е. М. е починало преди
входиране на възражението. Заявителят е депозирал и допълнителна молба с
вх. №6434/19.05.2020 г. за даване на указание на длъжника да отстрани
констатираната нередовност по извършеното действие по подаване на
възражение по чл. 414 ГПК.
С определение №1346/16.07.2020г., постановено по ч.гр.дело
№231/2020г. РС-Враца е спрял заповедното производство, като е приел, че
когато председателят на кооперацията е починал, както е в настоящия случай,
а изборът на нов председател е оспорен, респективно регистърното
производство по неговото вписване – спряно, не е налице представляващ,
който може да направи валидно възражение. Намерил е, че при такава
хипотеза не може да се гарантира изпълнение на целта на заповедното
производство, а именно – да се провери дали вземането е безспорно, или не, а
ако бъде издаден изпълнителен лист, без да се даде възможност на
насрещната страна да заяви дали оспорва, или не претендираното вземане, то
това би било нарушение на принципите на чл. 8, чл. 9 и чл. 10 ГПК. Приел е,
че тъй като надлежното продължаване на съдопроизводствените действия в
заповедното производство е обусловено от приключване на производството
по т. дело № 20/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца, то последното има
3
преюдициален характер по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за заповедното
производство.
Така постановеното от РС-Враца определение за спиране на
заповедното производство е отменено от Окръжен съд-Враца с определение
№545/08.10.2020г., постановено по в.ч.гр.дело №396/2020г. Независимо от
отмяната обаче, в мотивите на това определение въззивният съд е посочил, че
както към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и към датата
на издаване на заповедта за изпълнение, така и към датата на произнасяне на
въззивния съд ТПЗК „Импулс“ не е имала председател, тъй като вписаният
такъв е починал, а новоизбраният председател не е бил вписан в Търговския
регистър. Прието е, че съдбата на заповедното производство по чл. 410 ГПК –
да продължи или да бъде прекратено, е поставена в зависимост от развитието
на производството по съобщаване на заповедта за изпълнение на длъжника, а
в случая това производство не може да се развие поради липса на вписан в
Търговския регистър представител на кооперацията, на който да бъде
предадена заповедта за изпълнение и който да прецени какво ще е
последващото процесуално поведение на кооперацията.
Съобразно постановеното от Окръжен съд-Враца определение
№545/08.10.2020г., постановено по в.ч.гр.дело №396/2020г. , с определение
№260277/13.10.2020г. Районен съд-Враца е обезсилил издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и е прекратил производството по ч.гр.дело
№231/2020г. Това определение не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Въз основа на него с обжалваното определение №264610/03.11.2021г. РС-
Враца е прекратил производството по гр.дело №1367/2020г., приемайки, че с
оглед обезсилването на заповедта за изпълнение интересът на ищеца от
водене на установителния иск по чл.422 от ГПК е отпаднал.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че
обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.26 от Закона за кооперациите /ЗК/
председателят на кооперацията е неин задължителен орган, който ръководи
текущата дейност на кооперацията и я представлява. Представителство на
кооперацията от други органи не се допуска, а съгласно изричната разпоредба
на чл.25 от ЗК председателят на кооперацията не може да я представлява по
съдебни спорове единствено когато спорът е между кооперацията и самия
4
председател.
Изхождайки от разпоредбите на ЗК, в т.1 от ТР 4/2016 от 10.05.2018
год. по т.д. №4/2016г. ОСГТК на ВКС изрично е приело, че
„представителните функции са част от законовата и изключителна
компетентност на председателя да изразява волята на юридическото лице
и да създава правоотношения между него и други субекти на правото.
Представителната власт на председателя е пълна, в границите на
правоспособността на юридическото лице. Същият може да изразява воля
за придобиване и поемане на всички права и задължения, за които
кооперацията, като субект на правото, има призната и гарантирана от
закона възможност да придобива и поема“.
От така изложените от ВКС мотиви следва, че правоспособността на
кооперацията като юридическо лице се осъществява посредством
представителния й орган-председателя, от което следва, че когато такъв не е
избран и до избора му, кооперацията не би могла да изразява воля за
придобиване и поемане на права и задължения, респ.не би могла да бъде
ПРОЦЕСУАЛНО правоспособна страна. Доколкото кооперациите са
юридически лица с изрично уредено от закона представителство, то и
разпоредбата на чл.30, ал.2 от ГПК не би могла да бъде приложена по
отношение процесуалното й представителство.
В разглеждания случай както към датата на продаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, така и към датата на предявяване на иска по чл.422 от ГПК
ответната ТПЗК „Импулс“-гр.*** не е имала избран и вписан в ТР нов
председател, а вписаното за неин председател лице вече е било починало. При
това положение кооперацията не е имала представителен орган и не е била
процесуално правоспособна, поради което съдебни производства против нея
не е имало как да бъдат образувани и да се развият. Съответно, при липсата
на надлежно представляван ответник против когото иска по чл.422 от ГПК да
се предяви, за ищеца и настоящ жалбоподател „Грейнстор БГ” ЕООД не
съществува и процесуалната възможност да измени иска си, като премине от
установителен към осъдителен такъв. Процесуалната легитимация на
страните е предпоставка за упражняване на правото на иск, поради което и
щом като представителство на кооперацията не е съществувало към датата на
предявяване на иска и не може да бъде осъществено, то и предявеният иск,
независимо дали е установителен или осъдителен, се явява недопустим. Ето
5
защо и като краен резултат, производството по гр.дело №1367/2020г.по описа
на РС-Враца правилно е било прекратено, при което обжалваното
определение ще следва да се потвърди при съобразяване на настоящите
мотиви.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №264610/03.11.2021г. на Районен съд-
Враца, с което е прекратено производството по гр.дело №1367/2020г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при
наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6