№ 172
гр. П., 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 202*.**0500187 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
27/08.01.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220101038, Пазарджишкият
районен съд е обявил за недействителна по отношение на „Ш. Б.“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С." №**, С. о.,
ет.*, представлявано от Изпълнителен директор В. И., действащо чрез
Адвокатско дружество „Д., Н., П. и с.“, ЕИК: ********* - адв. М. Р. П., АК
Монтана, Еднолично адвокатско дружество „Т.“ с булстат *********, със
седалище гр. В., адрес на управление на дейността: гр. В., ул. „Б. Р." №**,
ет.*, оф.*, представлявано от, адв. П. Т. Т. от АК В., със съдебен адрес: гр. В.,
ул. „Б. Р." №**-**, ет.*, оф.*, сделка на разпореждане с 1/2 ид. от следния
недвижим имот: Апартамент с площ от 102.26 кв.м., съставляващ
самостоятелен обект в сграда по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., с идентификатор № *****.***.***.*.**, с административен
адрес на имота: гр.П., ул. „Г. Р." №**, ет.*, ап.**, община П., Пазарджишка
област, разположен на едно ниво в седеметажна сграда № 4 /четири/ - на
седем надземни етажа от 0 /нула/ до 6/шести/ включително, находища се в
поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение- жилище,
апартамент, при съседи на самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
*****.***.***.*.**, *****.***.***.*.**, под обекта *****.***.***.*.**, над
обекта *****.***.***.*.** и припадащите се на този обект **.*9 кв.м. идеални
1
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
извършена от Л. П. М., ЕГН ********** в полза на М. Г. М., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. „Г. Р." №**, ет.*, ап.**, обективирана
във влязло в сила Решение № 91 от 27.01.2023 г. по гр.д. № 3830 по описа за
2022 г. на Районен съд - П., с което е одобрено бракоразводно споразумение,
сключено между ответниците.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК, Л. П. М., ЕГН ********** и М.
Г. М., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. „Г. Р." №**,
ет.*, ап.**, да заплатят на „Ш. Б.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С." №**, С. о., ет.*, съдебни разноски в
размер от 2285 лева.
На основание чл.115 ЗС е предоставил шестмесечен срок, считано от
влизането в сила на настоящото решение, на „Ш. Б.“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С." №**, С. о., ет.*,
представлявано от Изпълнителен директор В. И., да отбележи влезлия в сила
съдебен акт в Службата по вписванията при РС П..
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Л. П. М., ЕГН ********** и М. Г. М. чрез техния
процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В
жалбата се твърди, че първата инстанция не е взела предвид изложените в
писмения отговор мотиви на жалбоподателите. Напълно погрешен бил
изводът на районния съд, че М. М. е знаела за задълженията на бившия си
съпруг. Освен това интересите на ищцовото дружество не били накърнени. От
свидетелските показания било безспорно установено, че ответниците по иска
не са знаели, че увреждат интереса на кредитора. Твърдят, че ищецът няма
качеството "кредитор" по отношение на бившата съпруга и съответно тя не е
длъжник на ищеца, поради което дружеството не било материалноправно
легитимирано да води този иск по отношение на нея.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което
да бъде постановено ново, с което искът на ищеца да бъде отхвърлен като
неоснователен с присъждането на разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с искане
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с
присъждане на разноските за тази инстанция. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на изводите на районния съд за основателност на
предявения иск.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
2
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против ответниците Л. П. М., и М. Г. М. ищецът
„Ш. Б.“ ЕАД е твърдял чрез своя процесуален пълномощник, че депозирал
заявление по чл.417 ГПК, като съдът го уважил и издал заповед № 1511 от
16.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2792 по описа за 2018 г. на РС-П., с която е
разпоредил на длъжника Л. П. М. да заплати на кредитора - ищец следните
суми: 8000 лева главница по запис на заповед, ведно със законна лихва за
периода от датата на депозиране на заявлението в съда /10.07.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението; 160 лева държавна такса и 1080
лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта по чл.417 ГПК бил
издаден и изпълнителен лист № 1611 от 17.07.2018 г..
Ищецът образувал изпълнително дело № 1571 по описа за 2018 г. на
ЧСИ Д. С., с район на действие Окръжен съд - П., по което било отправено
искане за възбрана на собствени на длъжника имоти.
На 07.09.2018 г. в Служба по вписвания - град П. като акт № 135, том II,
вх. рег. № 7464, № от дв. вх. рег. № 7464 от 07.09.2018 г. по молба на
съдебния изпълнител била вписва възбрана върху 1/2 идеални части от
следните недвижими имоти: апартамент с площ от 57 кв.м., с идентификатор
на обекта *****.***.***.**.*, с административен адрес на имота: гр. П., ул.
„Б." №*, ет.*, ап.** и апартамент с площ от 102.26 кв.м., с идентификатор №
*****.***.***.*.** с административен адрес на имота: гр. П., ул. „Г. Р." №**,
ет.*, ап.**.
Ищецът е твърдял, че с молба с вх. № 12547 от 13.05.2019 г. длъжникът
е отправил искане за разсрочване на вземането по изпълнителното дело.
Между страните било подписано и споразумение за доброволно уреждане на
вземането от 16.05.2019 г. На основание сключеното споразумение било
извършено плащане на 18.03.2020 г. в размер на 800 лева.
На 26.10.2022 г. ответникът Л. М. с получено лично уведомление с изх.
№ 23349 от 18.10.2022 г. е бил запознат от ЧСИ С. с насрочен за 09.12.2022 г.
опис на недвижим имот с идентификатор № *****.***.***.**.*. На 09.12.2022
г. лично за насрочения опис е била уведомена и съпругата на длъжника М.
М., чрез връчване на уведомление за опис на недвижимо имущество. На
09.12.2022 г. в присъствието на Л. М. е бил извършен и самия опис на имота.
С Решение № 91 от 27.01.2023 г. по гр.д. № 3830 по описа за 2022 г. на
Районен съд П. сключеният между Л. и М. М.и граждански брак на 08.06.2014
г. бил прекратен и съдът утвърдил постигнатото споразумение между
съпрузите, съгласно което след прекратяване на брака страните уреждат
3
имуществените си отношения по следния начин: апартамент с идентификатор
№ *****.***.***.*.** да бъде възложен и да остане изключителна
собственост на М. М., а апартамент с идентификатор № *****.***.***.**.* да
бъде възложен и да остане изключителна собственост на Л. М..
С молба с вх. № 04746 от 16.02.2023 г., позовавайки се на влязлото в
сила решение № 91 от 27.01.2023 г. и чл. 444, ал. 1, т.7 от ГПК Л. М. е поискал
да се спре изпълнението, насочено срещу притежаваните от него 1/2 идеални
част от апартамент с идентификатор № *****.***.***.**.*, тъй като
жилището е станало несеквестируемо.
Ищецът счита, че на основание гореизложеното, влязлата в сила заповед
за изпълнение на парично задължение и изпълнителния лист го легитимират
като кредитор на ответника Л. М., доколкото ищецът както към датата на
извършване на разпореждането с имущество, така и към настоящия момент
разполага с неудовлетворено вземане спрямо Л. М.. Ответникът се е
разпоредил със свои имуществени права в полза на М. М. с решение № 91 от
27.01.2023 г. по гр.д. № 3830 по описа за 2022 г. на Районен съд - П., III състав
и по този начин е превърнал апартамент с идентификатор №
*****.***.***.**.* в несеквестируем, тъй като е останал единственото
жилище на ответника. След разпореждането Л. М. вече не разполага с друго
имущество, с което кредиторът му да бъде удовлетворен, тоест той се е
поставил в състояние на неплатежоспособност.
Според ищеца знанието на ответницата М. М., че с действията си
уврежда съдебно признати права на кредитора, се установява от вписаната на
07.09.2018 г. в Служба по вписвания - град П. възбрана и от получено от нея
уведомление с изх. № 23349 от 18.10.2022 г. за насрочен опис на недвижимия
имот с идентификатор № *****.***.***.**.* за дата 09.12.2022 г.. Освен това
в случая съпружеските отношения между ответниците по делото, сключили
споразумение в бракоразводното дело, предполагат презумпция за знание за
увреждането на кредитора у ответника М. М., в чиято собственост са
прехвърлени идеални части от недвижим имот с идентификатор №
*****.***.***.*.**, тъй като споразумението за признание на вземането на
ищеца било сключено по време на брака и по същото време е било извършено
и доброволно плащане по изпълнителното дело.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор
отговор с изразено становище, че исковата претенция е допустима, но
неоснователна. Твърдели са, че кредиторът е имал на разположение 5 години
преди постановения между ответниците развод да предприеме действия, за да
удовлетвори вземането си, пристъпвайки към публична продан на
4
възбранените 1/2 идеални части от съсобствените им имоти.
Твърдели са, че не са увредили кредитора с одобреното споразумение от
РС П., тъй като разпределението на имуществото, придобито през време на
брака, било правна последица от прекратяването на брака, а не било
предприето с цел да се увреди кредиторът. Споразумението било одобрено от
съда и по никакъв начин не намалявало имуществото на ответниците или
неговата стойност. Ответниците се развели в следствие на влошените
отношения между тах, а не с цел да се затрудни удовлетворяването на
кредитора. Елемент от основателността на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД според тях
е съдоговорителите се да са знаели за увреждането, но в случая този елемент
на иска липсвал. Претендират разноски.
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че със заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК № 15**.*6.07.2018 г. и изпълнителен
лист № 16**.*7.07.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 2792/2018 г. по описа на РС
П., ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева главница по
запис на заповед, ведно със законната лихва върху вземането от датата на
подаване на заявлението - 10.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и
160 лева държавна такса и 1080 лева адвокатски хонорар.
Установено е, че ищецът е образувал изпълнително дело №
20188890*.**71 по описа на ЧСИ Д. С., по което е наложена възбрана на
собствени на длъжника имоти. На 07.09.2018 г. в Служба по вписвания - град
П. с акт № 135, том II, вх. рег. № 7464, № от дв. вх. рег. № 7464 от 07.09.2018
г. по молба на съдебния изпълнител е вписана възбрана върху 1/2 идеални
части от следните недвижими имоти: апартамент с площ от 57 кв.м., с
идентификатор на обекта *****.***.***.**.*, с административен адрес на
имота: гр. П., ул. „Б." №*, ет.*, ап.** и апартамент с площ от 102,26, с
идентификатор № *****.***.***.*.**, с административен адрес на имота:
гр.П., ул. „Г. Р." №**, ет.*, ап.**.
Като доказателство по делото е приложена молба с вх. № 12547 от
13.05.2019 г., изходяща от ответника М., адресирана на ЧСИ, в която е
отправил искане за разсрочване на вземането по изпълнителното дело.
Приложена е извадка от счетоводната система на ищеца, от която се
установява, че ответникът М. е платил сумата от 800 лева.
От споразумение от 16.05.2019 г. между ищеца, ответника М. и „ММ П.
г. БГ“ ЕООД, представлявано от М. се установява, че между страните е бил
сключен Договор за ползване па услугата euroShell Card от 04.07.2016 г., с
който „Ш. Б.“ ЕАД предоставя на „ММ П. г. БГ“ ЕООД правото да ползва
карти euroShell Card, за да получава доставки от доставчици в изрично
5
договорени държави, при условия, подробно договорени с цитирания договор.
Като доказателство по делото пред районния съд е приложена призовка
с изх. № 23349/18.10.2022 г., адресирана до ответника М., получена лично от
него, за принудително изпълнение, с която е уведомен, че съгласно
разпореждане от 18.10.2022 г. описът на апартамент с площ от 57 кв.м.,
съставляващ самостоятелен обект в сграда по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П., с идентификатор на обекта
*****.***.***.**.*., се пренасрочва за 09.12.2022 г. от 14:00 часа, а ако
поради някаква причина не може да бъде извършен на тази дата съдебният
изпълнител е определил втора дата на 16.12.2022 г. от 14:00 часа.
Установява се от уведомление с изх. № 274501/07.12.2022 г, че вторият
ответник е уведомен за описа на горепосочения недвижим имот в качеството
му на съсобственик. Съобщението е получено лично от първия ответник.
Приложен е и опис на недвижимото имущество.
От приложеното решение № 91/27.01.2023 г. по гр.д. № 3830/2022 г. по
описа на РС П. се установява, че бракът между ответниците е прекратен по
взаимно съглас., като съдът е утвърдил следното споразумение, касаещо
недвижимото имущество на съпрузите:
Апартамент с площ по схема № 8181/18.07.2013 г. от 102.26 кв.м.,
съставляващ самостоятелен обект в сграда по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед КД-1*.**-
381/27.11.2012 г. на Началника на СГКК-П. с пълен идентификатор на обекта
(апартамента) *****.***.***.*.**, с административен адрес: гр. П., ул. „Г. Р."
№**, ет.*, ап.**, общ. П., разположен на едно ниво в седеметажна сграда № 4
на седем надземни етажа от 0 до 6 включително, находяща се в ПИ с
идентификатор *****.***.***, с предназначение: жилище, апартамент
(означен в Нотариален Акт № 54, том IX, рег.№ 12578, дело № 1376/2008 г.
на Нотариус В. Г. с рег. № 071 на НК, вписани в СВ/АВ с акт №80, том XXIV,
рег.№ 8705, дело № 6346/29.10.2008 г. като апартамент № 4 с площ 102.47
кв.м., разположени на IV етаж на масивна сграда с магазини, офиси, жилищно
строителство, подземен паркинг, състояща се от 4 блока и едноетажно тяло -
магазини и подземен паркинг - в блок „С”), при съседи самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж *****.***.***.*.**, *****.***.***.*.**, под обекта
*****.***.***.*.**, над обекта *****.***.***.*.** и припадащите се на този
обект **.*9 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, който се възлага в дял и занапред ще бъде собственост
на М. Г. М., с ЕГН **********.
Апартамент с площ 57.00 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в
сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени
6
със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК с
идентификатор на обекта (апартамента) *****.***.***.**.*, с
административен адрес: гр. П., ул. „Б." №*, ет.*, ап.*, разположен на едно
ниво в масивна сграда № 11 на пет надземни етажа, находяща се в ПИ с
идентификатор *****.***.***, с предназначение на обекта: Жилище,
апартамент ведно с припадащите се на този обект 11.51 кв.м. идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *****.***.***.**.*,
*****.***.***.**.*, под обекта *****.***.***.**.*8, *****.***.***.**.*7, над
обекта *****.***.***.**.*, *****.***.***.**.*, който се възлага в дял и
занапред ще бъде собственост на Л. П. М., с ЕГН **********.
По делото пред районния съд е приложено и писмо от 16.02.2023 г.,
изходящо от ответника М. и адресирано до ЧСИ, с което на основание чл.444,
ал.1, т.7 ГПК, моли да бъде спряно изпълнението на публичната продан
насочена към притежаваните от него 1/2 ид.ч. от недвижим имот апартамент с
площ 57.00 кв.м. съставляващ самостоятелен обект в сграда по кадастралната
карта кадастралните регистри на гр. П. .одобрени със Заповед № РД-18-
97/28.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК с идентификатор на
обекта (апартамента) *****.***.***.312 с предназначение на обекта Жилище
апартамент в едно с припадащите се на този обект 11.51 кв.м. идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, тъй като
след развода апартаментът се явява единственото му жилище, което
притежава и в което живее заедно със сина си и представлява
несеквестеруема вещ.
От приложените по делото съобщения и разписки по ч.гр.д. 16*.**23 г.
по описа на РС П. се установява, че съобщенията по цитираното дело,
адресирани до ответницата М. са получавани на адрес в гр. П., ул. „Г. Р."
№**, ет.*, ап.** от Л. М. на 30.01.2023 г., който е вписан като съпруг на М.,
както и че съобщенията адресирани лично до ответника М. са получавани от
него на горепосочения адрес на същата дата.
За изясняване на фактическата страна пред районния съд е допуснат до
разпит един свидетел - С. Д. Л. - майка на ответницата М.. От показанията на
тази свидетелка се установява, че причината, поради която ответниците са
прекратили брака си, била създалата се ситуация покрай Ковид - пандемията,
тъй като изпаднали във финансови затруднения. Сочи, че в момента не
живеят заедно, като преди това живеели на ул. „Г. Р." №* или №**, в гр. П.,
като не може да каже точния период. Уточнява, че дъщеря й все още живеела
на посочения адрес. За развода споделя, че разбрала след като станал факт.
Пред въззивния съд страните не представят нови доказателства от
значение за правния спор.
7
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
В т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. №
5/2013 г., ОСГТК, е прието, че Павловият иск е облигационен, а не вещен иск
и няма спор в правната доктрина за това, какви са последиците от решението
за уважаване на Павловия иск. Изрично е посочено, че увреждащата сделка
остава действителна за страните по нея (прехвърлител/и и приобретател), на е
недействителна, т. е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-
ищец.
От това следва, че искът с правно основание чл. 135 ЗЗД няма
вещноправно действие и при уважаването му прехвърленото имущество не
излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на
Павловия иск кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността
да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на
трето лице. Интересът от провеждането на иска по чл. 135 ЗЗД е обусловен от
създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение към
чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за задълженията към
кредитора. Собственикът на тази вещ понася санкцията да търпи изпълнение
срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й
придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал.
1 предл. 2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно.
Прието е още, че уважаването на иска не създава солидарна отговорност
между ответниците за изпълнение на паричното задължение, легитимиращо
ищеца като кредитор, както и не легитимира приобретателя като длъжник. За
него единствено се въвежда задължението да предостави имуществото си за
удовлетворяването на чуждо парично задължение. Ако той иска да се
освободи от изпълнението, може да плати на кредитора, погасявайки
задължението на праводателя си, като след това може да иска възмездяване от
него.
Съгласно чл.135, ал.2 от ЗЗД знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника.
С оглед така очертаната правна и тълкувателна рамка въззивният съд
приема за неоснователен довода във въззивната жалба, че М. М. не е знаела за
задълженията на бившия си съпруг. Тъй като към момента на сключване на
8
споразумението ответниците са били съпрузи, презумпцията за знание за
увреждането съгласно чл.135, ал.2 от ЗЗД следва да намери приложение по
отношение на приобретателката. Тази законова презумпция не е оборена, тъй
като по делото липсват доказателства, от които може да се направи
категоричен извод, че съпругата не е знаела и не е можела да знае, че другата
страна по сделката е длъжник по висящо изпълнително дело. Нещо повече, по
делото са приложени писмени доказателства, от които може да се направи
извод, че съпругата е била уведомена изрично за предприетите принудителни
действия по отношение на имущество, придобито през време на брака от
двамата ответници в режим на СИО.
Твърдението, че ответниците не знаели, че с това споразумение
накърняват интересите на кредитора, не ги освобождава отговорност, защото
незнанието на закона не оправдава никого.
Неоснователно е и твърдението, че интересите на ищцовото дружество
не са накърнени. Напротив, от доказателствата по делото се установи, че
веднага след сключването на споразумението първият ответник е уведомил
ЧСИ, че в резултат на това споразумение апартаментът от 57 кв.м. е станал
несеквестилуем по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК, тъй като се е превърнал в
единствено негово жилище. С факта на лишаване от собственост по
отношение на втория и по-голям недвижим имот, ответникът М. без съмнение
е накърнил интересите на кредитора, защото го е лишил от възможност както
да насочи изпълнението срещу имота, станал еднолична собственост на
ответницата М., така и да продължи изпълнението по отношение на
апартамента, станал еднолична негова собственост.
Невярно е твърдението, че разпределението на придобитото през време
на брака имущество е естествена и правна последица от прекратяването на
брака между ответниците. С прекратяването на брака собствеността върху
имуществото, придобито в режим на СИО от брачните партньори, се
трансформира в обикновена съсобственост и липсва законово задължение да
бъде прекратена чрез делба или чрез друг правен способ.
Както беше посочено по-горе, с цитираното тълкувателно решение
ОСГТК на ВКС изрично е прието, че уважаването на Павловия иск не създава
солидарна отговорност между ответниците за изпълнение на паричното
задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, както и не легитимира
приобретателя като длъжник, поради което в случая ответницата М. М. също
няма да придобие качеството „длъжник“ по отношение на ищцовото
дружество в резултат на уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД, а само ще бъде
длъжна да предостави имуществото си за удовлетворяването на чуждото
парично задължение до размера, в който Павловият иск е уважен.
9
При липсата на други твърдения въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено.
На основание чл.272 от ГПК въззивният съд се присъединява към
мотивите, изложени в решението на районния съд и препраща към тях по
всички въпроси, по които не е взел становище в настоящото решение.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 2200 лв.
съгласно представените доказателства за заплащането на адвокатско
възнаграждение и представен списък по чл.80 от ГПК.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/08.01.2024 г., постановено по гр.д. №
20235220101038 по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Л. П. М., ЕГН ********** и М. Г. М., ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. „Г. Р." №**, ет.*, ап.**, да заплатят на
„Ш. Б.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С." №**, С. о., ет.*, съдебни разноски в размер от 2200 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10