№ 14417
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110168893 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. А. С., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. Е. Х., против С. К. Б., с ЕГН:
********** и П. И. И., с ЕГН: **********, с която е предявен иск за делба на
следния недвижим имот:
Самостоятелен обект с идентификатор **********.2 по
Кадастралните карти кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
739/21.11.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се на етаж 2 в
сграда с идентификатор **********, с адрес на имота: гр. София, **********,
с предназначение: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или
сграда със смесено предназначение, с брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ: 137,82 кв.м., при съседи: на същия етаж: няма, под обекта:
**********.1; над обекта: **********.3, заедно с прилежащи части: избено
помещение № 4, при граници и съседи: от юг и запад – двор, от север – Ш. и
Г.Ц., от изток – коридор, заедно с таванско помещение № 4, при съседи
според документ за собственост: от юг Ш. и Г.Ц., от запад и север – двор, от
изток – стълбище и коридор и 25/100 ид.ч. от общите части на сградата с
идентификатор **********, заедно с 25/100 ид.ч. от общите части от
поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. София, район „Лозенец“, ул. „**********“ № 67, с площ от
502 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за средно застрояване (от 10 до 15 м.), с предишен
1
идентификатор: няма, с номер по предходен план: 293а от квартал 103, парцел
VI, при съседи: **********, **********, **********, **********,
********** и според приложени документи по делото: УПИ № VI-293a в кв.
103 по устройствен план на гр. София, м. „Лозенец II-ра част“, с площ по
нотариален акт: 310 кв.м., а по скица: 515 кв.м.
В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил 1/4 ид.ч. от
процесния недвижим имот чрез договор за гледане и издръжка през 2005 г. –
обективиран в нотариален акт № 200, том II, рег. № 1780, дело №
359/21.09.2005 г. на С.М..
От своя страна ответницата С. К. Б., е придобила по дарение 1/4 ид.ч. от
процесния недвижим имот по силата на нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 100, том II, дело № 235/1985 г. на нотариус при СРС.
На следващо място се твърди, че ответниците С. К. Б. и П. И. И., са
придобили 1/4 от процесния недвижим имот в съпружеска имуществена
общност чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 27, том 30, дело №5183/1985 г. на нотариус
при СРС.
Останалата 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот ответницата С. К. Б. е
придобила по наследство от своя баща К.С.Б.. Последният от своя страна е
бил собственик на имота по силата на Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти № 072, том В-1, рег. №907, дело №37 от 03.06.2002 г. на
нот. С.М. и по завещание от съпругата си А.Я.Г.-Б., вписано в СВп.-София с
вх. рег.№349859/12.04.2005 г.
Въз основа на гореизложеното ищецът счита, че процесният имот се
притежава в съсобственост от страните по делото при следните квоти: за
ищеца А. А. С. – 2/8 ид.ч. от процесния имот, за ответницата С. К. Б. – 5/8
ид.ч. от същия и за ответника ответника П. И. И. – 1/8 ид.ч. от същия.
Твърди се също така, че от 2019 г. към датата на предявяване на исковата
молба процесният недвижим имот се ползва изцяло и единствено от
ответницата С. К. Б., поради което с нотариална покана, връчена на същата от
01.12.2022 г. чрез ЧСИ Уляна Димоларова с рег. № 858 с район на действие
СГС, ищецът е поканил ответницата доброволно да поделят съсобствените
недвижими имоти, но последната е отказала да извърши доброволна делба на
същите.
Предвид невъзможността наследниците да поделят същия доброволно се
иска допускането му до делба при следните квоти:
1. За А. А. С., с ЕГН: ********** – общо 2/8 ид.ч. (придобито чрез договор
за гледане и издръжка от 2005 г.);
2. За С. К. Б., с ЕГН: ********** – 5/8 идеални части;
3. За П. И. И., с ЕГН: ********** – 1/8 идеална част;
С тези аргументи молят искът да бъде уважен.
С исковата молба са представени следните писмени доказателства:
нотариален акт № 200, том II, peг. № 1780, дело № 359 от 21.09.2005 г. на
С.М.; нотариален акт за собственост на недвижим имот №072, том B-I, peг.
2
№907, дело №37 от 03.06.2002 г. на С.М., акт № 184, том LLXXXVIII, дело
№35101/2005 г.; акт №88, том XLIX, дело №11183/2005 г.; удостоверение за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх.№**********/07.12.2023 г„
издадено от СО, район Лозенец; схема на самостоятелен обект с
идентификатор **********.2 в сграда № 15-1162705-01.11.2023 г„ издадена от
СГКК-гр. София; скица № 15-1162696-01.11.2023 г. на поземлен имот с
идентификатор **********, издадена от СГКК- гр. София; покана с вх.№
37754/30.11.2022 г., връчена на ответницата С. К. Б. на 01.12.2022 г. и
придружително писмо изх.№ 27097/05.12.2022 г. и изх.№ 26828/30.11.2022 г.
от ЧСИ Уляна Димоларова с рег. №858, с район на действие СГС и 2 бр.
справки по лице от Имотен регистър.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК: от страна на ответниците
по делото П. И. И., с ЕГН: ********** и С. К. Б., с ЕГН: **********, е
постъпил общ писмен отговор.
В същия искът се оспорва като недопустим, евентуално като
неоснователен. По отношение на недопустимостта на иска доводи не се
излагат. Досежно неговата основателност се твърди, че ищецът не е
съсобственик на процесният недвижим имот, а единствените съсобственици
са ответниците по делото.
В тази връзка ответниците оспорват договора за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № 200, том II, рег. № 1780, дело №
359/21.09.2005 г. на С.М., като нищожен поради противоречие на добрите
нрави и поради липса на съгласие. Излагат се твърдения, че А. С. се е
възползвал от добрите семейни взаимоотношения, гостоприемството на сем.
Бобеви и доверието, с което се е ползвал в отношенията и с доверителката С.
Б. с единствената цел – да придобие собственост в процесните имоти.
Поддържа се, че в периода 2005 г.-2016 г., т.е. от датата на сключване на
процесния договор до датата на смъртта на прехвърлителя, ищецът А. С. не е
полагал грижи от какъвто и да било характер спрямо **********. Твърди се,
че ищецът е посещавал процесния апартамент единствено на гости, без да
предоставя издръжка и без да гледа прехвърлителя на имота **********,
въпреки че по договор е бил длъжен.
Посочва се, че през този период (2005 г. – 2016 г.) ********** се е
нуждаел от грижи и издръжка, тъй като е бил болен (страдал е от напреднала
фаза на онкологично заболяване, с множество метастази, с остеопороза и
редица придружаващи заболявания на двигателния апарат), за което ищецът е
знаел, но единствените, които са полагали грижи за него, организирали
болнични посещения, лечения, закупували са всички необходими
медикаменти, храни, пособия и др., са били единствено С. Б., подпомагана
понякога от нейните деца. Също така посочва, че към датата на извършване на
прехвърлителната сделка – 21.09.2005 г., ищецът е бил запознат напълно със
здравословното състояние на **********, знаел е, че последният страда от
онкологично заболяване, което е с предизвестен във времето летален изход,
поради което твърдят, че към датата на сключване на договора ищецът не е
имал никакво желание за предоставяне на уговорените по договора издръжка
3
и гледане на **********.
Ответниците твърдят, че близо 20 години откакто е изповядана
процесната сделка, ищецът нито един път не е поставял въпрос за
съсобственост включително и след смъртта на прехвърлителя **********.
Така ответниците узнали за договора за издръжка и гледане едва през 2022 г.
В условията на евентуалност, ответниците правят възражение за
изтекла в тяхна полза придобивна давност въз основа на добросъвестно
владение на 1/4 идеална част, принадлежаща на ищеца, осъществявано от
01.08.2016 г. до настоящия момент – като поддържат, че придобивната
давност била пет години.
Посочва се, че ответницата С. Б. била добросъвестен владелец, тъй като
е придобила процесния недвижим имот на годно да прехвърли собствеността
основание – по наследство от баща си, без да знае, че праводателят й не е
собственик по отношение на спорната 1/4 ид.ч., принадлежаща на ищеца и
упражнявайки постоянна, непрекъсната, несъмнителна, спокойна и явна
фактическа власт върху идеалната част на ищеца от процесния имот.
Обръща се внимание, че ответницата Б. не е знаела за наличието на
процесната прехвърлителна сделка от 2005г. След смъртта на баща й и до
настоящия момент само ответницата и семейството обитавали имота.
Независимо от това ищецът действително имал ключ от имота поради
близостта си със семейството съответно достъп до същия.
Оспорва се доказателствената стойност на представени като
доказателства по делото нотариален акт № 200, том II, рег. 3 1782, дело №
359/2005 г., скица от АГКК и удостоверение за данъчна оценка от 07.12.2023 г.
по отношение на констатациите, че посоченият титуляр на правото на
собственост действително е собственик.
С тези аргументи се иска делото да бъде прекратено, евентуално искът
да бъде отхвърлен.
Представени са следните документи: удостоверение за наследници изх.
№ 4228/23.08.2018 г.; препис-извлечение от акт за смърт на К.С.Б.; саморъчно
завещание на А.Я.Г.-Б.; нотариален акт за дарение на жилищен имот в полза
на изходяща №100, том II, дело №235 от 28.01.1985 г.; нотариален акт за
покупко-продажба на жилищен имот между съсобственици №27, том XXX,
дело №5183 от 15.11.1985 г.; експертно решение №3843 от 19.09.2003 г.;
протокол №175/24.03.2010 г. за освидетелстване; Амбулаторен лист №4977 от
16.12.2005 г.; 7 бр. листа рецепти и фактури; Амбулаторен лист
№614/07.02.2003 г.; анамнеза на ********** ЦСМП 81973 от 29.07.2016 г.,
ЦСМП 82276 от 30.07.2016 г.; Епикриза от 29.06.2016 г.; Епикриза от
24.03.2016 г.; направление за хоспитализация-13.06.2016 г.; Амбулаторен лист
№001976/13.06.16 г.; фиш за спешна медицинска помощ ЦСМП 68661;
консултация от СБАЛ; Резултати от хистопатологично изследване № И-
3017/16 от 17.06.2016 г. от „Болница Токуда“; Резултати от хистопатологично
изследване № Б-3017/16 от 11.02.2016 г. от „Болница Токуда“; протокол
№2216/16.02.2016 г.; анамнеза-фиш за спешна медицинска помощ № 49248;
фиш за спешна медицинска помощ № 64476; амбулаторен лист №
4
90/15.07.2015 г.; амбулаторен лист № 805/20.07.2015 г.; амбулаторен лист №
507/15.07.2015 г.; резултат от изследване „Цибалаб“ ИД № 3348264/01.12.2015
г.; амбулаторен лист № 08/19.01.2016 г.; резултати от изследвания МЦ
„Кардиохелп“; амбулаторен лист № 4/13.01.2016 г., документ на чужд език
„Patient identification” без превод.
Предвид изложените доводи в исковата молба съдът с определение №
28589/15.07.2024 г. е приел, че правилното посочване на квотите в
съсобствеността, е както следва:
За А. А. С. – общо 1/4 ид.ч. (придобито чрез договор за гледане и
издръжка от 2005 г.);
За С. К. Б. – 2/4 идеални части;
За П. И. И. и С. К. Б. в режим на СИО – 1/4 ид.ч.
В хода на делото са представени медицинска документация, нотариална
покана от 22.04.2019 г. с разписка към нея, книга на собствениците,
регистрационна карта, протокол от ОС на ЕС, разписка, документи от СО –
декларации по чл. 14 от ЗМДТ.
Разпитани са свидетели: Е.Б.П.-Ж., К.А.Г., А.Г.М. и Л.С.Г.. Приета е и
съдебно графологична експертиза с вх. № 172920/19.05.2025 г.
В съдебно заседание, проведено на 24.06.2025 г. ищецът чрез
процесуалните си представители поддържа исковата молба като иска
уважаване на същата и допускане на имота до делба при посочените квоти
/уточнени от съда в определението, съдържащо доклада по делото/.
Ответната страна поддържа доводи за неоснователност на иска за делба,
доколкото счита, че по делото се доказва съсобственост върху имота само
между ответниците.
От страните по делото са представени писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за дарение на жилищен имот в полза на низходяща
№100, том II, дело №235 от 28.01.1985 г. К.С.Б. и А.Я.Г.-Б. са дарили на
ответницата С. К. Б. ¼ идеална част от процесния делбен имот – апартамент с
прилежащи общи части и помещения.
С нотариален акт за покупко-продажба на жилищен имот между
съсобственици №27, том XXX, дело №5183 от 15.11.1985 г. А.Я.Г.-Б. е продала
на С. К. Б. ¼ идеална част от процесния делбен имот – апартамент с
прилежащи общи части и помещения.
Между страните липсва спор, че към момента на покупко продажбата
ответницата С. К. Б. е била в брак с другия ответник П. И. И..
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот №072, том B-
I, peг. №907, дело №37 от 03.06.2002 г. на С.М., лицето А.Я.Г.-Б. е призната за
едноличен собственик на ¼ идеална част от процесния делбен имот с адрес:
гр. София, **********, както и съответна част от правото на собственост
5
върху земята и сградата и прилежащите помещения /мазе, таван/. Със същия
нотариален акт лицето А.Я.Г.-Б. и лицето К.С.Б. са признати за собственици
на друга ¼ идеална част от имота – като съсобственост при условията на
съпружеска имуществена общност /СИО/.
От нотариален акт № 200, том II, рег. № 1780, дело № 359/21.09.2005 г. за
прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу задължение за гледане
и издържка на нотариус С.М. се установява, че К.С.Б. е прехвърлил на ищеца
А. А. С. ¼ идеална част от процесния делбен имот с адрес: гр. София,
********** и с идентификатор **********.2, както и съответна част от
правото на собственост върху земята и сградата и прилежащите помещения
/мазе, таван/ – срещу което А. А. С. е поел задължение да гледа и издържа
прехвърлителя, докато е жив като му осигури нормален и спокоен живот.
Видно от нотариалния акт К.С.Б. си е запазил пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху имота.
От саморъчно завещание от 20.01.1991 г. се установява, че А.Я.Г.-Б. е
завещала цялото свое движимо и недвижимо имущество на съпруга си К.С.Б..
Съгласно удостоверение за наследници на К.С.Б., с ЕГН: **********
същият е починал на 31.07.2016 г. – като е оставил за свои наследници –
единствено дъщеря си – ответницата С. К. Б..
Видно от приложена по делото медицинска документация още през 2003
г. К.С.Б. е имал издадено ЕР на ТЕЛК с определени 93 % т.н.раб. /без чужда
помощ/ - поради белодробна емболия и гонатроза и др. Съгласно епикризи от
2016 г. К.С.Б. е с поставена окончателна диагноза белодробен емфизем с
белодробни метастази.
От книга на собствениците в жилищната сграда от 06.10.2010 г. се
установява, че като собственици на апартамент № 2, на ет. 2 в сградата са
посочени следните лица: ********** 25 %, А. С. – 25 %, С. Б. и П. И. – 50 %.
Председател на етажната собственост е лицето Е.Б.П.-Ж., а контрольор
А.Г.М..
Видно от протокол от събрание, проведено на 01.10.2010 г. – в същия са
вписани С. Б. с 3/8 идеални части от правото на собственост, ********** – с
2/8 идеални части и А. С. с 2/8 идеални части. В тази връзка и в протокола
фигурират подписите на С. Б., ********** и А. С.. Налице са и разписки,
съгласно които С. Б. и А. С. са давали суми в полза на етажната собственост –
за разходи за различни дейности.
Съгласно удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с
изх.№**********/07.12.2023 г. в дирекция Общински приходи на СО, район
Лозенец – ищецът А. А. С. фигурира като собственик на ¼ идеална част от
процесните делбени имоти. Съгласно удостоверението има и други лица с
права върху имота, част от които не са заплатили задълженият си за местни
данъци и такси, а именно: С. К. Б., П. И. И. и К.С.Б..
Видно от схема на самостоятелен обект в сграда от 01.11.2023 г.
апартаментът е с адрес: делбен имот с адрес: гр. София, ********** като се
намира в поземлен имот с адрес: гр. София, район „Лозенец“, ул.
„**********“ № 67. Апартаментът е с площ от 137.82 кв.м., с идентификатор
6
**********.2 – като към него за прилежащи части са отбелязани
изб.помещение № 4, таванско помещение № 4 и 25/100 идеални части от
общите части на сградата. В схемата на самостоятелния обект, както и в
скицата на поземления имот – като съсобственик е вписан ищецът А. А. С..
Ответниците не са отбелязани като носители на права спрямо имотите в
масивите на АГКК.
Видно от нотариална покана 22.04.2019 г. ищецът А. А. С. е отправил
искане към ответницата С. К. Б. последната да му заплаща по 300 евро
месечно – обезщетение за лишаването му от ползване на собствената му ¼
идеална част от процесните делбени имоти. Съгласно разписка – посочената
нотариална покана е получена от ответницата С. К. Б. – на 22.04.2019 г.
Доколкото подписът на ответницата в разписката е оспорен – по делото е
допусната и приета съдебно графологична експертиза с вх. №
172920/19.05.2025 г. от в.л. П. Т.. Съгласно заключението по същата подписът
за получател в разписката към нотариалната покана е положен от ответницата
С. К. Б.. Имената „Ст. Б.“ в документа също са изписани от С. К. Б..
В съдебно заседание, проведено на 24.06.2025 г. вещото лице подробно
разясни, че е използвало сравнителни образци от почерка на лицето като е
анализирало подробно признаците на почерка. В тази връзка вещото лице
обясни, че са налице множество и решаващи съвпадения по общи и частни
признаци на почерка на лицето, които обосновават единствено възможен
извод, че текстът и подписът са изпълнени от С. К. Б..
Експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно извършена
въпреки оспорванията от страна на ответницата С. К. Б.. Това е така,
доколкото експертизата е подробна и обоснована, а вещото лице даде ясни и
убедителни разяснения по същата в съдебно заседание.
Поради това съдът поставя експертизата в основата на правните си
изводи по делото.
По делото е приложена покана, връчена чрез частен съдебен изпълнител,
съгласно която ищецът А. А. С. е отправил искане до ответницата С. К. Б. да
му заплаща обезщетение в размер на 400 евро месечно за лишаването му от
ползване на неговата ¼ идеална част от процесните имоти. Обърнато е
внимание, че още през 2019 г. ищецът е отправил искане ответницата да му
плаща по 300 евро месечно – за лишаването му от ползване на имота. Заедно с
това ищецът е отправил и искане съсобствениците да извършат доброволна
делба на имота. Поканата е връчена на ответницата Б. на 01.12.2022 г.
На последно място по делото са ангажирани документи от Столична
община – като съгласно писмото на СО в годините за имота са подавани два
пъти декларации по чл. 14 от ЗМДТ – от 2005 г. и от 2014 г. – като и двете са
подадена от А. А. С.. Вписаните идеални части и в двете декларации са както
следва: за А. А. С. ¼ идеална част, за К.С.Б. – ¼ идеална част, за С. К. И.а – 3/8
идеални части и за П. И. И. – 1/8 идеална част. И към двете декларации е
приложен нотариалният акт от 2005 г., обективиращ договора за издръжка и
гледане.
От показанията на свидетелката Е.Б.П.-Ж. /без дела и родство със
7
страните - съсед в сградата, където е разположен процесният апартамент,
свидетел на ищеца/ се установява, че същата познава, както ищеца, така и
ответниците. Твърди, че ги познава, доколкото живее в гр. София, на ул.
********** от 1982 г. – сграда на четири етажа – като на всеки етаж имало
един апартамент и този на свидетелката бил на четвърти етаж.
На следващо място твърди, че познава ищеца, доколкото същият бил
живял в апартамент в сградата вкл. като дете и често го срещала, познавала и
Н. – леля на ищеца /лицето АН.я Б./, която последният в годините посещавал и
съпруга й К., както и ответниците – които били женени с две деца, но се
развели. Уточнява, че същите обитавали апартамента на втория етаж от
сградата. В тази връзка и поддържа, че ищецът посещавал именно жилището
на втория етаж от сградата – като последно го били виждала, докато бил жив
бащата на ответницата - К..
Уточнява, че докато били женени в апартамента – наред с К.и Н.,
живеели и ответниците с децата си, а ищецът ги посещавал. Сочи, че след
смъртта на К. апартаментът се ползвал само от ответницата, а ищецът не
посещавал жилището.
Свидетелката разказва, че виждала ищеца да посещава К. – като срещала
ищеца в сградата, пред нея, на улицата, но няма спомени да го е виждала в
самия апартамент на втория етаж. Знае и че последният бил много болен
преди смъртта си, но не помни да е виждала ищеца или ответницата да му
носят храна или лекарства.
По отношение на общите разходи за сградата свидетелката получавала
парите от ответницата, която от своя страна събирала сумата от всички
съсобственици на апартамента, вписани в книгата на собствениците.
Поддържа, че знае, че една част от жилището К. или Н. били прехвърлили на
ищеца, но не помни от къде е запозната с това обстоятелство. Уточнява, че в
тази връзка и ищецът бил вписан в книгата.
Свидетелката сочи, че не помни скандал между ищеца и ответницата,
нито знае дали ищецът е искал да живее н жилишето. Счита обаче че
ответницата е наясно с обстоятелството, че ищецът е съсобственик на
процесния апартамент, доколкото последният присъствал на общите събрания
за сградата. Разяснява, че не помни дали ищецът и ответницата са присъствали
заедно или на различни събрания. Сочи на събранието, проведено на
01.10.2010 г. – всички посочени в списъка лица били присъствали като същото
се провело в апартамента на свидетелката.
В показанията си свидетелят К.А.Г. /на ответницата, без дела и родство
със страните/ твърди, че познава единствено ответницата С. Б. от страните по
делото – от около 20 години, като били в приятелски отношения. Същата
според свидетеля живеела в гр. София, на ул. ********** – на втория етаж в
сграда на четири етажа. Описва сградата като старо строителство. Сочи, че
бил влизал в апартамента – като там приживе живеел и бащата на ответницата,
а след смъртта му ответницата. Уточнява, че вероятно назад във времето там
са живеели и децата й и съпругът й, но свидетелят не помни години или
подробности. Твърди, че не познава ищеца, нито помни ответницата да му е
8
споделяла за проблеми с такова лице.
Разказва, че бащата на ответницата бил болен от рак като починал през
2016 г. Твърди, че веднъж възприел как други хора свалят К. до такси, защото
бил трудно подвижен и дори се включил да помогне. В тази връзка и
ответницата споделяла със свидетеля, че й се налага да се грижи за баща си
вкл. била наела жена, която също да му помага. Уточнява, че минавал покрай
имота около един/два пъти месечно. Твърди, че ответницата не му била
споделяла друго лице да й е давало пари за апартамента, напротив често се
оплаквала, че поема разходите за ремонт сама като свидетелят дори помни
случай, когато й помогнал.
Твърди, че посещавал апартамента около един/два пъти месечно и
ответницата считала имота за изцяло свой след смъртта на баща си.
Поддържа, че с едва с настоящото дело ответницата разбрала, че и друго лице
има претенции към имота.
От показанията на свидетеля А.Г.М. /на ищеца, съсед, без дела и родство
със страните/ се установява, че познава ищеца и ответниците – като съседи в
блок на ул. ********** – блок на четири етажа с по един апартамент на етаж.
В тази връзка и ответницата в момента живеела сама в апартамента на втория
етаж, а свидетелят в жилището на третия етаж.
Свидетелят разказва, че познавал бащата на ответницата – К. от 1970 г.,
като последният починал през 2016 г. след кратко боледуване. Същият бил
здрав и едър мъж, който се грижел сам за себе си и едва непосредствено преди
смъртта си имал нужда от помощ. Свидетелят не бил виждал други хора да
свалят бащата на ответницата по стълбите, а само знаел, че последната е наела
жена да помага на баща й.
На следващо място свидетелят твърди, че познава ищеца А. С. още от
дете, като последният поддържал връзка с К., доколкото бил племеник на жена
му Н.. Поддържа, че бил виждал ищеца да идва в имота, но не знае какво се е
случвало в самия апартамент.
Споръд свидетеля една част от апартамента на втория етаж бил на
ответницата С., а друга част на ищеца А. като самата ответницата била
споделила това на свидетеля. В тази връзка и при събиране на пари за сградата
ответницата казвала на свидетеля, че ще дадат пари за апартамента, когато тя
получи съответните пари от ищеца. Твърди, че освен представената по делото
книга на собствениците в блока имало и стара такава, която назад в години
свидетелят дал на ответницата, но която книга после изчезнала по думи
именно на ответницата, защото не я върнала.
Свидетелят поддържа и че приживе на К. ищецът му давал пари за
апартамента, които К. предавал на свидетеля – за общи дейности по сградата.
Твърди, че не бил ставал свидетел на тези вътрешни отношения между
съсобствениците, но К., а след него и С. често му обяснявали, че ще дадат
парите след като получат и дела от сумата, припадаща се на ищеца.
Не помня кога за последно съм видял Н. и А. заедно, минали са доста
години. А. е живял в този апартамент като дете, аз даже съм играл с него шах.
Синът ми се роди 1979 г., той беше тогава дете и се играеше със С.. Шах сме
9
играли 1984 г. – 1985 г. А. е племенник на Н., той не е живял в апартамента
като голям/семеен човек. Той е живял в апартамента като дете някъде до 1985
г., след това той не живял в апартамента.
Н. имаше някакво боледуване и после почина. Тя почина 3 – 4 години
преди К., но не мога да кажа с точност. Помня само, че почина на 25
декември.
Свидетелят поддържа, че ищецът е идвал при К. до смъртта му и се е
грижел за него, макар свидетелят да не може да назове в какво се изразяват
тези грижи. Свидетелят твърди, че и жената, наета от ответницата му
споменавала, че ищецът също й е давал някакви пари за грижите към К..
В показанията си свидетелката Л.С.Г. / на ответницата, без дела и
родство със страните/ твърди, че познава само ответниците, но не и ищеца по
делото – още от 1990 г. Твърди, че назад в годините работела за фирмата на
съпругата на К. – АН.я. Последната починала през 2004 г., а самият К. около
2016 г. В тази връзка и АН.я била споделяла със свидетелката, че има
племеник А., когато уважавала и му помагала, но свидетелката не го била
виждала.
Разказва, че К. и АН.я живеели в блока на ул. ********** – като след
смъртта на АН.я К. бил в добро здраве, до към 2012 г., когато също се влошил.
Приживе на К. свидетелката посещавала имота веднъж месечно, като не била
виждала ищеца. К. действително бил споменавал подобно лице, но бегло. В
момента в жилището живеела само ответницата.
След 2014 г., когато здравето на К. се влошило сериозно, според
свидетелката за него се грижела само ответницата С., която била наела и още
една жена да помага, когато К. започнал да се залежава. Ответницата не била
споменавала на свидетелката ищецът да е давал пари за К., нито за ремонти по
апартамента. Преди смъртта на К. се налагало и други лица да помагат като го
свалят до улицата, доколкото в сградата нямало асансьор.
Показанията на свидетелите съдът кредитира като съобразява различната
гледна точка на същите към процесните събития, възрастта на част от
свидетелите и изминалия период от време. Съобразява също, че свидетелите
на ищеца живеят в същата сграда, а свидетелите на ответницата са нейни
приятели – като впечатленията и двете групи свидетели са сравнително
единични и случайни, а не постоянни. В тази връзка и съдът взема предвид
показанията спрямо останалия събран доказателствен материал.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Настоящото производство е такова по съдебна делба – фаза по
допускане на делбата /първа фаза на делбения процес/.
Предявеният иск е с правно основание по чл. 34 от Закона за
собствеността /ЗС/ вр. с чл. 69 от Закона за наследството ЗН/, доколкото
съсобствеността е възникнала от наследяване и сделка.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна
уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго,
10
или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Съгласно ал. 3 от същата разпоредба искът за делба не се погасява по давност.
От своя страна съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се
допуска делбата /решението, с което приключва първата фаза на
производството по делба/, съдът се произнася по въпросите между кои лица и
за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки
съделител.
В настоящия случай производството е изцяло допустимо – всички живи
лица, вписани в удостоверението за наследници на ********** и
съконтрахенти по прехвърлителните сделки с имота, са конституирани като
страни по делото.
Освен това от документите за собственост се установява, че
първоначални собственици на имота са били К.С.Б. и съпругата му А.Я.Г.-Б..
В тази връзка и предвид установената по делото фактическа обстановка
предявеният иск е изцяло основателен – досежно имот, квоти и
съсобственици. Това е така, доколкото ответницата С. Б. е придобила ¼
идеална част върху имота, предмет на делбата, по силата на дарение,
обективирано в нотариален акт за дарение на жилищен имот в полза на
низходяща №100, том II, дело №235 от 28.01.1985 г. Още ¼ идеална част, но
при условията на СИО с втория ответник П. И. – двамата със С. Б. са
придобили по силата па покупко продажлба, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на жилищен имот между съсобственици №27, том XXX,
дело №5183 от 15.11.1985 г.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот №072, том B-I, peг.
№907, дело №37 от 03.06.2002 г. лицето А.Я.Г.-Б. е призната за едноличен
собственик на ¼ идеална част от процесния делбен имот, а заедно с това
А.Я.Г.-Б. и лицето К.С.Б. са признати за собственици на друга ¼ идеална част
от имота – като съсобственост при условията на съпружеска имуществена
общност. А.Я.Г.-Б. оставя завещание, което не е оспорено по делото, като
оставя цялото свое движимо и недвижимо имущество на К.С.Б.. Така след
завещанието К.С.Б. става собственик на ½ идеална част от имота. Със сделка,
обективирана в нотариален акт № 200, том II, рег. № 1780, дело №
359/21.09.2005 г. за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу
задължение за гледане и издържка обаче К.С.Б. прехвърля на ищеца А. А. С. ¼
идеална част от процесния делбен имот. Така към момента на смъртта на
К.С.Б. в патримониума му е останала ¼ идеална част от имота, която по
правилото на чл. 5, ал. 1 от ЗН е наследена от единствената му дъщеря –
ответницата С. Б..
Поради това и правилните квоти, при които следва да бъде допусната
делбата са: за А. А. С. – общо 1/4 ид.ч.; за С. К. Б. – 2/4 идеални части и за П.
И. И. и С. К. Б. в режим на СИО – 1/4 ид.ч.
По отношение на наведените доводи в отговора на исковата молба,
съдът намира същите за неоснователни, като съображенията за това са
следните:
На първо място не може да се възприеме доводът за придобиване на ¼
11
идеална част от имота по давност от страна на С. Б.. Това е така, доколкото от
смъртта на ********** през 2016 г. до образуване на делото през 2023 г. не е
изминал период от 10 години. От своя страна преди смъртта на **********
същият е имал запазено вещно право на ползване спрямо ¼ идеална част от
имота, прехвърлена на ищеца с договора за издръжка и гледане. Поради това и
ответницата не е имало как да манифестира владение спрямо ищеца, който
към момента е бил титуляр единствено на голата собственост върху
процесната ¼ част, нито спрямо баща си, с когото ответницата е живяла
съвместно по делото /което се установява от показанията на всички
свидетели/.
В случая разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗС не намира приложение,
поради което и неприложима е кратката 5 годишна придобивна давност. Това
е така, доколкото последната се прилага, когато приобретателят придобива
имота на правно основание, годно да го направи собственик. Какво се има
предвид под „правно основание“ годно да направи собственик е разяснено в
Постановление № 6 от 27.12.1974г., гр.д. № 9/74г. на пленума на ВС.
Съгласно същото под правно основание се разбират най-общо
1)прехвърлителните сделки, 2)административните актове с вещноправни
последици и 3)съдебните решения по конститутивни искове относно право на
собственост или ограничено вещно право. В тази връзка и наследяването, на
което ответницата се позовава, няма как да съставлява правно основание по
смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. Тук е момента да се отбележи и че към смъртта
на ********** процесната ¼ идеална част от имота въобще не е била в
патримониума и наследствено правоприемство няма как да настъпи
независимо от знаннието или липсата на такова на ответницата за сделката по
прехвърляне срещу издръжка и гледане.
Неоснователни са и доводи на ответницата, че сделката била нищожна
като противна на добрите нрави, сключена при липса на съгласие или на
предмет. По делото, вкл. от приложената медицинска документация, не се
установи към 2005 г., когато е сключен договорът, прехвърлителят
********** да е бил в състояние, което да му е пречело да формира свободна
воля или да възприема свойството и значението на постъпките си и
последниците от тях. Не се установи между страните по сделката да е имало
несъответствие в разбиранията за естеството на престацията, която всяка
страна дължи.
На следващо място от сключването на сделката до смъртта на
********** са изминали над 10 години. В това време прехвърлителят е имал
достатъчно възможност да прецени дали ищецът изпълнява договора
съответно да предприеме действия по развалянето му. Такива действия или
намерения на ********** не се установиха по делото. Действително
възражението на ответницата, че прехвърлителят и към датата на сделката е
страдал от раково заболяване с очакван фатален край в съдебната практика
понякога може да обоснове недействителност на сделката поради липса на
предмет и/или противоречие с добрите нрави. Това обаче са случаи, в които
заболяването най-често е протекло скоропостижно и смъртта на
прехвърлителя по договора за издръжка и гледане е настъпила в обозримо
12
кратък срок след самата сделка или казано иначе когато между датата на
сделката и датата на смъртта е минало твърде малко време и приобретателят
обективно не е престирал или е престирал незначителни грижи/издръжка.
Както се отбеляза и по-горе след като прехвърлителят е живял повече от 10
години след сделката, настоящият случай очевидно не е такъв.
На последно място от показанията на свидетелите на ищеца /съседи в
сградата, където се намира имотът/ се установи, че същият е посещавал
********** в годините. Точното измерение на грижите и издържката по
делото действително не се установява, но както се и посочи тези грижи и
издържа очевидно са били оценени като достатъчни от самия прехвърлител.
Съдът освен това съобразява и че всички свидетели са били далечни познати
на страните – съседи и приятели на ответницата. Последните не твърдят, а и
обективно не са имали ежедневни наблюдения върху живота на
прехвърлителя, поради което и не могат да дадат достоверна информация за
отношенията между ищеца и **********.
Доколкото оспорването на сделката, обективирана в нотариален акт №
200, том II, рег. № 1780, дело № 359/21.09.2005 г. не е заявено като отделен
иск, то и съдът не дължи изричен диспозитив за отхвърляне на същото.
Само за пълнота следва да се отбележи и че видно от документите от СО
още през 2005 г., а после и през 2014 г. са подавани декларации по чл. 14 от
ЗМДТ. Доколкото същите имат пряко отношение към ежегодното заплащане
на местни данъци и такси, то и съдът намира за неправдоподобно твърдението
на ответницата, че не е знаела за прехвърлителната сделка с имота още
приживе на баща си. Дори да се приеме, че това е така обаче, посоченото
обстоятелство няма отношение към крайните изводи по делото.
По исканията за разноски на страните:
Страните са извършили разноски, видно от приложените договори за
правна защита и съдействие. По арг. от чл. 355 от ГПК по разноските в
производството съдът се произнася във фазата по извършване на делбата.
В случая обаче е налице и оспорване на иска за делба, което е прието за
неоснователно. Поради това и претенцията за разноски на ищеца срещу
ответната страна е частично основателна. В тази връзка и С. К. Б. и П. И. И.
следва да бъдат осъдени да заплатят на А. А. С. сумата от общо 2478 лева
общо или по 1239 лева разноски за адвокат. В тази връзка и съдът приема, че
половината от платения от ищеца адвокатски хонорар /предвид липсата на
друго разграничение/ следва да се приема за такъв по защита срещу
оспорванията на ответната страна.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ДОПУСКА делба между А. А. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, **********, С. К. Б., с ЕГН: ********** и П. И. И., с ЕГН:
**********, последните двама с адрес: гр. София, ул. **********, ет. 2, ап. 2,
13
недвижим имот, представляващ:
Самостоятелен обект с идентификатор **********.2 по
Кадастралните карти кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
739/21.11.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се на етаж 2 в
сграда с идентификатор **********, с адрес на имота: гр. София, **********,
с предназначение: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или
сграда със смесено предназначение, с брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ: 137,82 кв.м., при съседи: на същия етаж: няма, под обекта:
**********.1; над обекта: **********.3, заедно с прилежащи части: избено
помещение № 4, при граници и съседи: от юг и запад – двор, от север – Ш. и
Г.Ц., от изток – коридор, заедно с таванско помещение № 4, при съседи
според документ за собственост: от юг Ш. и Г.Ц., от запад и север – двор, от
изток – стълбище и коридор и 25/100 ид.ч. от общите части на сградата с
идентификатор **********, заедно с 25/100 ид.ч. от общите части от
поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. София, район „Лозенец“, ул. „**********“ № 67, с площ от
502 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за средно застрояване (от 10 до 15 м.), с предишен
идентификатор: няма, с номер по предходен план: 293а от квартал 103, парцел
VI, при съседи: **********, **********, **********, **********,
********** и според приложени документи по делото: УПИ № VI-293a в кв.
103 по устройствен план на гр. София, м. „Лозенец II-ра част“, с площ по
нотариален акт: 310 кв.м., а по скица: 515 кв.м,
при следните квоти:
1. За А. А. С., с ЕГН: ********** – ¼ идеална част;
2. За С. К. Б., с ЕГН: ********** – 2/4 идеални части;
3. За С. К. Б., с ЕГН: ********** и П. И. И., с ЕГН: ********** – ¼
идеална част при условията на съпружеска имуществена общност
/СИО/.
ОСЪЖДА С. К. Б., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ул.
**********, ет. 2, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ на А. А. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, **********, сумата от общо 1239 лева – разноски по
настоящото производство за адвокатски хонорар във връзка с оспорване на
иска за делба.
ОСЪЖДА П. И. И., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ул.
**********, ет. 2, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ на А. А. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, **********, сумата от общо 1239 лева – разноски по
настоящото производство за адвокатски хонорар във връзка с оспорване на
иска за делба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Делото да се докладва след влизане в сила на решението за
14
продължаване на съдопроизводствените действия във фаза по извършване на
делбата /втора фаза на делбения процес/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15