Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../……………….2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 9246 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от П.А.П. срещу „*
осъдителен иск за заплащане на сумата от 50 лв., частичен иск от 158,95 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 9380лв., за периода от датата на увреждането 16.06.2018 г. до 15.08.2018 г.
до датата на исковата молба по образуваното гр.д. №
12477/2018 г. по описа на ВРС, 31 състав.
Твърди, че се, че с влязло в сила решение
№735/21.02.2019 г. по гр.д. № 12477/2018 г. по описа на ВРС, 31
състав, ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 9380лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени по мотоциклет *, причинени в резултат на
реализирано на 16.06.2018г. ПТП, в гр.*“ от водач на л.а. “*, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, заедно със законната лихва
върху сумата от датата на сезиране на съда – 16.08.2018г. до окончателното и
изплащане. Сочи, че 11.07.2018 г. е уведомил застрахователя, но е получил отказ
да заплати дължимото застрахователно обезщетение, поради което е предявил и
иска по чл. 432 от ГПК, решението по което е влязло в сила. Настоява, че
претенцията за законната лихва от датата на увреждането не е заплатена, поради
което е дължима. При тези съображения моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В
открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител адв. Алексиев
поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника *, в който се изразява становище за недопустимост, евентуално
неоснователност на предявения иск. Поддържа, че е недопустимо в отделно
производство да се претендира законната
лихва, при разгледан и разрешен спор между страните за главницата и законната
лихва от датата на исковата молба. Настоява, че е налице злоупотреба с права,
както и че не е дал повод за завеждане на делото, поради което в негова тежест
да не се възлагат разноски по делото. Излага, че на ответното дружество не е
предоставена възможност да заплати определеното застрахователно обезщетение.
Счита за неоснователно искането за присъждане на законна лихва от датата на
увреждането. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
сторените разноски.
В
открито съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител адв. Андреев
оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Представя писмена защита, в
която излага съображения за недопустимост на иска, евентуално за неговата
неоснователност. Намира, че е налице злоупотреба с право, а по отношение на
присъждане на законна лихва от датата на исковата молба, счита че е налице анатоцизъм, поради което моли за отхвърляне и на тази
претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, а и от приобщеното гр.д.
№ 12477/2018 г. по описа на ВРС, 31 състав,
се установява че П.А.П. е
предявил пред З. „Б.И.“ АД заявление от дата 19.06.2018 г.
(погрешно посочено в отговора и прието за безспорно между страните от
18.06.2018г.) за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП от 05.05.2017г.
Видно от писмо № *.
застрахователят е уведомил ищецът, че изисква допълнително документи от ПП при
ОД на МВР *,
поради което отказва да заплати обезщетение.
Не е спорно между страните, че влязло в сила решение №735/21.02.2019 г. по гр.д. № 12477/2018 г.
по описа на ВРС, 31 състав, „*
е осъдено да заплати на П.А.П. сумата от 9380лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени по мотоциклет * причинени в резултат
на реализирано на 16.06.2018г. ПТП, в гр.* от водач на л.а.“*,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, заедно със
законната лихва върху сумата от датата на сезиране на съда – 16.08.2018г. до
окончателното и изплащане.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Доводите на ответника за недопустимост на
производството са необосновани.
По предявения
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предмет на гр.д. № 12477/2018 г.
по описа на ВРС, ищецът не е претендирал мораторна лихва за периода от
16.06.2018 г. (датата на деликта) до датата на
исковата молба 15.08.2018 г., поради което спорът между страните по отношение
на тази претенция не е разрешен със сила на пресъдено
нещо. Освен
това, последващото погасяване на главния дълг, не преклудира
възможността за предявяване на самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД. Съображенията
свързани с недопустимост на производството по чл. 380 от КЗ от друга страна, засягат
претенцията по чл. 432 от КЗ, като в настоящото производство с оглед предмета
на последното, същите са по същество на спора.
По тези съображения
претенцията за заплащане на обезщетение за
забава за периода от датата на увреждането 16.06.2018 г. до 15.08.2018 г. до
датата на исковата молба по образуваното гр.д. №
12477/2018 г. по описа на ВРС, 31 състав, е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За успешното
провеждане на така предявения иск, ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на главен дълг към датата на претендираната лихва, както и че
задължението за заплащане на такава произтича от деликт,
покрит от застрахователя риск по задължителна застраховка ГО, причинен на
ищеца, както и поставяне в забава на
ответното дружество за заплащане на застрахователното обезщетение.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1
от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвента се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане и без покана. Отговорността на застрахователя е договорна и
функционално обусловена от деликтната отговорност на
причинителя на вредата, поради което същият ще отговаря и за онези вреди и при
същите условия, за които би отговарял деликвента, включително
и за лихвите за забава. С нормата на чл.429, ал.3 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ обаче отговорността
на застрахователя по договора за ГО за дължимите от деликвента
лихви върху обезщетението е лимитирана като началото
на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от
застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие.
Съобразно трайната съдебна
практика, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането (в този смисъл Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г. на ВКС, I т.о., Решение №167/30.01.2020 г. по
т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т.о.).
Следва да се отбележи, че хипотезата на чл. 497, т. 1
и т. 2 от КЗ касае собствената забава на застрахователя да определи и заплати
дължимото обезщетение по предявената пред него претенция и не е обвързана от
забавата, в която изпада деликвента за заплащане на
обезщетение от непозволено увреждане, заради което и законодателят е
предвидил, че всички дължими от застрахователя лихви
по ал.1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните
разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл.492 от КЗ.
В случая не е спорно между страните, че ищецът
е заявил претенция за обезвреда пред застрахователя
на 19.06.2018г. Застрахователят е постановил отказ да изплати обезщетение,
поради необходимост от допълнителни документи, за което е уведомил увредения,
поради което срокът по чл.497, ал. 1, т. 1 от КЗ не намира приложение.
В контекста на коментираното по-горе
разрешение съдът приема, че от момента на уведомяване на застрахователя от
пострадалото лице, в т.ч. предявяване на претенцията пред него на същата дата,
а именно от 19.06.2018 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва от
тази дата на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ. Искът по чл. 432 от КЗ е предявен
на 16.08.2018 г., поради което размерът на обезщетението за забава върху
застрахователното обезщетение от 9380 лева в размер на законната лихва за
периода от 19.06.2018г. до 15.08.2018г. (деня преди предявяване на исковата
молба) възлиза на сумата от 151.13
лева, изчислен с електронен
калкулатор Calculator.BG. Доводите на ответника, че се претендира
присъждане на лихва върху лихва (анатоцизъм) са
неоснователни, доколкото няма заявена претенция за заплащане на мораторна лихва
или законна такава върху обезщетението за забава по така предявения иск.
По
изложените съображения, предявеният иск за сумата от 50 лева частичен иск от 158,95 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 9380лв., е основателен за
периода от 19.06.2018 г. до 15.08.2018 г. до датата на исковата молба по
образуваното гр.д. № 12477/2018 г. по описа на ВРС, 31
състав и следва да бъде уважен в заявения
размер.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 410лв., от които
50лв. заплатена държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Не е налице основание за присъждане на разноски в
полза на ответникът, доколкото същият е дал повод за завеждане на делото.
Застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца още на 19.06.2018 г., като
решението по гр.д. 12477/2018 г. е влязло в сила на 23.03.2019 г., а настоящото
производство е образувано на 14.06.2019 г., т.е. същият е имал възможност да
заплати обезщетение за изпадането си забава преди предявяване на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„Б.И.” АД ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на П.А.П. ЕГН ********** ***, сумата
от 50 лв. (петдесет лева) по предявения частичен иск от 158,95 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 9380лв., за периода от 19.06.2018 г. до 15.08.2018 г. - датата на исковата
молба по образуваното гр.д. № 12477/2018 г. по описа на ВРС, 31
състав, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 9380лв. за периода от датата на деликта
16.06.2018 г. до 18.06.2018 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на П.А.П. ЕГН ********** ***, сумата от 410 лв. (четиристотин и десет
лева), представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да
бъде заплатена по посочения от ищеца начин: в брой.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: