Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Костинброд, 28.12.2018 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

      Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при секретар-протоколиста Десислава Митова, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 355 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Предявен е иск от „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от Й.Й.и Р.Б.– изпълнителни директори, чрез юрк. Б.И.  против ответника ЕТ „Кобе – Б.Ц.“, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : **, представлявано от Б.П.Ц., ЕГН ********** / уточнено с допълнителна молба вх. № 4176 / 04.10.2018 г. / по чл. 422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата в общ  размер на 4 750.85 / четири хиляди седемстотин и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки / лева, ведно със законната лихва от 12.09.2017 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. 

Ищецът твърди, че на 22.12.2006 г. между „И Еф Джи лизинг“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за лизинг на МПС № 003319 – 001 от същата дата, с приложен погасителен план.

Между „ЗД Евроинс“ АД / застраховател / и  „И Еф Джи лизинг“ ЕАД / застрахован / е бил налице валидно сключен застрахователен договор „Лизинг“ с абонаментна застрахователна полица № 17 – 00 – 000135 / 15.06.2005 г., с последващи анекси. Във връзка със сключения договор за лизинг и непогасяване от страна на ответника на падежа на лизинговите вноски към ищеца е предявена претенция под № 17 – 00236. След неколкократни покани за доброволно изпълнение към ответника, договорът за лизинг е бил прекратен на 12.03.2011 г. След което автомобилът е бил върнат от ответника на 20.04.2012 г., но ищецът сочи, че тъй като автомобилът е държан неправомерно от ответника до настъпване на падежа на последната вноска, съгласно договора и дори след това следва извода, че ответникът дължи плащане на всички лизингови вноски, въпреки че договорът е прекратен. След което ищецът продава процесното МПС на Ж.П.Б.и по този начин загубата на дружеството е редуцирана до 3 614.93 лева. 

След като ищецът е встъпил в правата на застрахования „И Еф Джи лизинг“ ЕАД, съответно на правоприемника му „И Ар Би лизинг“ за него възниква правото за получаване на вземането от ответника по договор за лизинг № 003319 – 00 / 22.12.2006 г.

      Поддържа се още, че  ищецът е подал заявление вх. № 3071232 / 12.09.2017 г. пред СРС за издаване на заповед за изпълнение, но образуваното ч. гр. д. № 63515 / 2017 г. по описа на СРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на КРС, където е образувано ч.гр.д. № 136 / 2018 г. по описа на РС – Костинброд, по което е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

      Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи общата сума от 4 750.85 / четири хиляди седемстотин и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки / лева, от които 3 614.93 / три хиляди шестстотин  и четиринадесет лева и деветдесет и три стотинки / лева – главница и сумата в размер на 1 135.92 / хиляда сто тридесет и пет лева и деветдесет и две стотинки / лева – обезщетение за забава, за период 3 / три / години назад от 12.09.2017 г.,  ведно със законната лихва от 12.09.2017 г. / датата на входиране на заявлението в РС – София / до окончателно изплащане на вземането.

С исковата молба е направено и искане за присъждане на направените по делото разноски

  В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва така предявените искове, като посочва, че вземането е погасено по давност, като сочи, че е изтекла тригодишната погасителна давност.

   Ищецът редовно призован явява се юрк. И., който поддържа исковата молба и моли съдът да признае така предявените искове и да му се присъдят направените по делото разноски / приложен е и списък по чл. 80 от ГПК / .  

Ответникът редовно призован не се явява, депозирал е молба вх. № 4959 / 23.11.2018 г., с която моли съдът да отхвърли така предявените искове, като неоснователни и недоказани и излага подробно съображенията си.      

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

От приложения като доказателство заварен препис от договор за лизинг № 003319 – 001 / 22.12.2006 г. е видно, че  „И Еф Джи лизинг“ ЕАД / лизингодател / и ЕТ „Кобе – Б.Ц.“, ЕИК : ********* /лизингополучател / се договарят лизингодателят се задължава да придобие и достави на лизингополучателя за използване следното МПС  - „Дачия логан“, ДК № СА 86 16 ВТ. Към договора е приложен и погасителен план, който е неразделна част от него. Описаното МПС е предадено с приемо – предавателен протокол от 22.12.2006 г.

От представената по делото абонаментна застрахователна полица № 17 – 000 – 00135 / 15.06.2005 г. се установява, че между „ЗД Евроинс“ АД и „И Еф Джи лизинг“ ЕАД е бил налице валидно сключен застрахователен договор „Лизинг“, който е обхващал и сключения договор с ответника. В  „ЗД Евроинс“ АД е заведена щета № 17 – 00236 / 25.08.2009 г.

На ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 2435 / 09.03.2011 г. / л. 45 /, в която е посочено, че договорът ще бъде прекратен, ако в 3 – дневен срок не бъде внесена сумата от 1 448.86 евро. Съответно сумата не е внесена и считано от 12.03.2011 г. договорът за лизинг е бил прекратен едностранно от лизингодателя.

Ищецът сочи, че на 01.01.2012 г. е настъпил падежът на последната вноска, а към тази дата автомобилът още не е бил върнат на лизингодателя и се ползвал неправомерно от ответника  ЕТ „Кобе – Б.Ц.“. Но впоследствие на 20.04.2012 г. автомобилът е бил върнат и ищецът е продал същия на Ж.П.Б.за 3 500.00 лева, като по този начин загубата на дружеството вследствие изплащане на застрахователното обезщетение е редуцирана до 3 614.93 лева.  

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

      Ищецът е предявил искове с общ размер 4 750.85 / четири хиляди седемстотин и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки / лева, от които 3 614.93 / три хиляди шестстотин  и четиринадесет лева и деветдесет и три стотинки / лева – главница и сумата в размер на 1 135.92 / хиляда сто тридесет и пет лева и деветдесет и две стотинки / лева – обезщетение за забава, за период 3 / три / години назад от 12.09.2017 г.,  ведно със законната лихва от 12.09.2017 г. / датата на входиране на заявлението в РС – София / до окончателно изплащане на вземането.

А още с отговора ответникът първо направи възражение, че задълженията са погасени по давност, като излага мотиви и посочва съдебна практика / в своята молба вх. № 4456 / 25.10.2018 г. ищецът посочва, че цитираната съдебна практика  от ответника не съществува, с изключение на ТР № 3 / 18.05.2012 г., съществуват и други решения, посочени от ответника /. В молбата си също така той сочи, че съгласно т. 14 от постановление на пленума на ВС № 7 / 77 от 1978 г. е дадено разяснение относно погасителната давност при регресните вземания.   

Съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД и неговите основни и задължителни характеристики са разяснени в задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Според постановките на тълкувателното решение, „периодично” е това плащане, което не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи; Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок, като неговото задължение е за повтарящо се изпълнение; Множеството престации имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично, като размерът на задължението за плащане няма отношение към характеристиката му като периодично; Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт; Отличителна черта на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение трябва да бъде изпълнено, при предварително определен падеж. В ТР 3/2011 е изведен извод, че понятието „периодични плащания” по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг/ чл.342, ал.1 ТЗ/, финансовият лизинг/ чл.342, ал.2 ТЗ/ съчетава мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя, с финасово-кредитния елемент – придобиване на вещта от лизингодателя от трето лице, с негови средства, както и с договора за наем - предоставянето на вещта за ползване на лизингополучателя срещу заплащане на лизингодателя на лизингови вноски. Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. При финансовия лизинг съществена част от всички рискове и изгоди от собствеността върху лизинговата вещ се прехвърлят върху лизингополучателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал.1 ТЗ, приложима и при двата основни вида договора за лизинг – оперативен и финансов, лизингополучателят има задълженията на наемател по чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД. Налице е изрично препращане към основното задължение на наемателя за заплащане на наемна цена – чл.232, ал.2 ЗЗД, както и към други законови разпоредби в ЗЗД, регламентиращи наема на вещи, с изключение на тези, чието съответно приложение е изрично изключено – чл.347, ал.2 ТЗ. Независимо от спецификата на договора за финансов лизинг, с който на практика се осъществява и инвестиционно кредитиране на лизингополучателя, основното задължение на лизингополучателя за плащане на лизингови вноски, така както и основното задължение на наемателя, има характер на периодично плащане. Съгласно договорните клаузи и погасителния план към договора, плащането на лизинговите вноски е периодично, с падеж, който настъпва през предварително определени интервали от време, при предварително определен размер на плащанията, като се касае за повтарящо се изпълнение на парични задължения, имащи единен правопораждащ факт. Относно вземанията по периодични плащания е приложима специалната тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД, която е приложима и към вземанията за вноските по договора за финансов лизинг.

От представените по делото доказателства е видно, че договора за лизинг е бил прекратен на 12.03.2011 г. / падежът на последната вноска е 01.01.2012 г. /, а заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано в СРС на 12.09.2017 година, т.е. след изтичане на тригодишната погасителна давност за главното вземане от 3 614.93 / три хиляди шестстотин  и четиринадесет лева и деветдесет и три стотинки / лева, което води до погасяване и на последващите парични претенции за лихви и неустойки  / арг.от чл.111, б.”в” от ЗЗД /.

В резултат на горното исковата претенция се явява неоснователна, поради валидно и своевременно направено от ответника с отговора възражение за настъпила погасителна давност  / арг.от чл.120 от ЗЗД и 131,ал.3 от ГПК /  на вземането. Това мотивира съда да отхвърли иска за установяване съществуването на вземането на ищеца към ответника, като неоснователно и да отхвърли искането за присъждане на съдебни разноски  в размер на 194.60 лв – ДТ и юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда.  

Воден от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

 

     ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „Кобе – Б.Ц.“, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : **, представлявано от Б.П.Ц., ЕГН ********** съществуването на вземането на „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от Й.Й.и Р.Б.– изпълнителни директори за общата сума от 4 750.85 / четири хиляди седемстотин и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки / лева, от които 3 614.93 / три хиляди шестстотин  и четиринадесет лева и деветдесет и три стотинки / лева – главница и сумата в размер на 1 135.92 / хиляда сто тридесет и пет лева и деветдесет и две стотинки / лева – обезщетение за забава, за период 3 / три / години назад от 12.09.2017 г.,  ведно със законната лихва от 12.09.2017 г. / датата на входиране на заявлението в РС – София / до окончателно изплащане на вземането и за присъждане на съдебно деловодни разноски по настоящото производство в размер на 194.60 лева - ДТ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. София в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                          

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :